Провокациите – в служба на САЩ

12236_2575958174692_933394313_nНай – грандиозната провокация е терористичният акт, организиран от американските спецслужби на 11 септември 2001 година
Творците на американската политика са най-добрите майстори в света при организирането на провокации и подривни действия. В това те имат традиции. Да започнем с това, че през 1898 г. специалните служби на САЩ взривиха собствения си военен кораб “Мейн” в залива на Хавана, за да прехвърлят вината за това на Испания, и за да създадат предлог за война с нея. През 1915 г. американците умишлено бухнаха океански си лайнер “Лузитания” под носа на торпедата на немските подводници. Потапянето на лайнера предизвиква огромно възмущение сред американската общественост. Така бе създадено морално оправдание за влизането на САЩ в Първата световна война.
По аналогия с горното през декември 1942 г. твърде своеобразно бяха преодолени изолационистките законодателни бариери, забраняващи на САЩ да влиза във война. Разполагайки с точни сведения за движението на японските ескадрили към американската военно-морска база в Пърл Харбър, американската администрация не предприе никакви мерки, за да се противопостави на японското нападение и така обрече на смърт намиращите се там военни кораби и личния състав. Отново последва взрив на негодувание от страна на американската общественост. Така беше създаден повод за влизането на САЩ във Втората световна война. Войната против Виетнам се случи в резултат на Тонкийския инцидент, когато американски военен кораб беше атакуван от американски самолети, а вината за това беше прехвърлена на виетнамците.

Най-грандиозната провокация е терористичния акт, организиран от американските специални служби на 11 септември 2001 г. Тогава в двата небостъргача на Търговския център в Ню Йорк се врязаха два “боинга”, и двете сгради рухнаха вертикално на земята. Под техните остатъци загинаха повече от 3000 човека. За терористичния акт беше обвинена афганистанската “Ал Кайда” и нейния предводител бен Ладен. Това послужи като повод за военната агресия на САЩ в Афганистан, уж в името на наказанието на терористите. А акцията преследваше геополитическите цели на САЩ: да се укрепи в богатия нефтен регион на Близкия и Средния Изток, да овладее изгодни стратегически позиции, откъдето Вашингтон да разпространи влиянието си върху Средна Азия и Кавказ и да заплаши интересите на Русия, Китай и Индия.

Освен това, чрез терористичния акт от 11 септември се утвърди възможността да се разшири американската политика на глобално господство под маската на борба с “международния тероризъм”. Под натиска на САЩ в западната преса и на нивото на официалната политика на страните от НАТО в продължение на много години постоянно се раздува “терористична психоза”. Например, в Германия борбата с международния тероризъм беше обявена за приоритетна задача на германската вътрешна и външна политика. На 6 май 2008 г. бундестага прие доктрината “Стратегия за безопасност за Германия”. В нея се казва: “Безопасността на страната ни днес е подложена на напълно различна, но не по-малко опасна заплаха, отколкото по време на студената война. Днес международният тероризъм е най-голямата заплаха за нашето общество”.

Към всичко това трябва да добавим, че американските специални служби са заинтересовани в света, в това число и в Русия, да се случат колкото се може по-голямо число терористични актове, извършени от купени подставени лица. Това е необходимо не само за раздуване на “терористичната психоза”, а за да се оправдае ролята на САЩ като световен жандарм. Зад това се крият опитите на американските власти да отстранят масовите обвинения от страна на компетентните международни експерти, които след сериозни анализи на случилото се достигнаха до извода, че престъпният акт на 11 септември е бил организиран от американските специални служби.

На 19 април 2009 г. по инициатива на члена на японския парламент Юк. Фиджита е създадена международна комисия, в която влизат 45 видни политически и обществени дейци от много страни. Комисията изпрати на президента на САЩ петиция с искане да се проведе обективно разследване на терористичния акт от 11 септември. Сред членовете на комисията откриваме такива видни политици, като бившия министър на научните изследвания и технологии в правителството на ФРГ Андреас фон Бюлов, бившият американски сенатор Майк Гревел, бившият губернатор на щата Минесота Джеси Вентура, бившият министър по въпросите на околната среда в кабинета на Блеър и член на британския парламент Майкъл Мичер и др. Но петицията и до днес си остава без отговор.

На 30 ноември 2009 г. по CNN излъчват специалното предаване “Правителството на САЩ укрива истината за 11 септември”. За пореден път се привеждат неоспорими факти, свидетелстващи за това, че зад терористичния акт в Ню Йорк е стояла администрацията на Буш. И до днес въпросите, поставени от компетентната американска и международна общественост, така и не намериха отговор. А въпросите на следните:

Защо Конгресът на САЩ не създаде веднага комисия за разследване на обстоятелствата около случилото се и не проведе изслушвания по повод извънредното събитие? Решението за създаване на такава комисия беше взето едва година по-късно, когато всички улики, които биха могли да разкрият някои тайни, бяха щателно прибрани. За шеф на комисията предложиха Хенри Кисиджър. Но той отказа. Защо?
2. Защо практически забраниха на журналистите самостоятелно да разследват събитието и беше им заповядано да снимат руините само от предварително посочено място?

3. Защо изключително право за събиране на факти и улики около разкриването на престъплението на века имаше само ФБР, частната фирма «Controlled Demolition Inc., а също и инженерно-пожарната служба?

4. Защо същата частна фирма (виж в т.3), притежаваща специални материали и техника (в това число лазерна) за вертикално преместване на високи сгради, за да не подлагат на опасност съседни сгради, се оказаха първи на мястото на престъпната акция и получиха за “демонтаж на развалините” крупна сума пари?

5. Защо двете 110 – етажни сгради, държащи височината си чрез поставени във вътрешността им яки стоманени основи, рухнаха под ударите на самолетите именно вертикално, върху основите си, като че ли върху тях беше осъществено именно “управляемо разрушение”, какъвто, впрочем, е превода на името на горепосочената частна фирма. В същото време архитектите и инженерите, които построиха двата 110-етажни гиганта гарантираха, че двата небостъргача са конструирани така, че да могат да удържат удари на огромни самолети?

6. Защо рухнаха вертикално трите съседни високи сгради от Търговския център, макар в тях да не се разби нито самолет, нито хартиена детска ракетка?

7. Американската администрация обяви официално, че третият “боинг”, уж завладян от терористите, се бил врязал в Пентагона. Но никакви остатъци от образувала се дупка в сградата така и не бяха открити. Независимите експерти установиха, че върху Пентагона е била изстреляна авиационна ракета.

8. Как би могъл да се срине скелетът на двата небостъргача по цялата им дължина, ако температурата на стопяването на стоманата е около 1300 градуса по Целзий, а температурата на изгаряне на авиационното гориво е 800 градуса? Вертикалното срутване на кулите надолу би било възможно, ако надолу по скелетите на сградите е имало сложено вещество, което бързо разрушава метала, или се е случило в резултат на целенасочени взривове. При това трябва да се отчете и следното: че горивото от първия самолет-килър, който се вряза в първата кула, се оказа почти цялото вътре в сградата, докато горивото от втория самолет, попаднал под ъгъл във втория небостъргач, се беше изляло навън. Възникналият във втората кула пожар беше потушен само след около 45 минути. Защо, въпреки това, сградата рухна?

9. С какво ще се обясни следното: че бяха разрушени тотално стоманените конструкции на двете кули? От тях не остана нищо. Според експертите, това не би могло да бъде следствие от разбиването на самолетите в тях.

10. Защо, както заявиха представителите на ню-йоркската полиция, всички остатъци от рухналия метал бяха незабавно изпратени за претопяване? Това направи невъзможно разследването. На писменият въпрос на “Ню-Йорк таймс”, кой даде тази заповед, губернаторът на Ню Йорк отказа да даде отговор.

11. Защо разрушаването на кулите започна като по обща схема – от самия връх, а не от етажите, повредени от самолетите?

12. Защо официалните органи отказаха да изкоментират показанията на множеството свидетели и пожарникари, които бяха чули многобройни взривове вътре в двете кули непосредствено преди те да започнат да падат? Не са ли тъкмо тези взривове реалната причина за трагедията? Не бяха ли използвани самолетите само за отвличаща маневра?

13. Не бяха ли насочени самолетите от земята с помощта на разработената от САЩ система “Global Hawk”, както подозират много западни експерти?

14. Не е ли странно, че нито митичният бен Ладен, нито който и да било друг от арабските терористи не взе отговорността за терористичните актове? Две седмици след събитието по американската телевизия се излъчи видеозапис, чрез който бен Ладен изрази удовлетворението си от случилото се. Но, според експертите, записът много приличал на монтаж.

15. Не е за изпускане и друг факт: че американската фирма “Силвърстайн” и израелската фирма “Лови” са се застраховали 6 седмици преди трагичните събития за над 3 милиарда долара. Сумата превишава тази, която е вложена в строителството и на двете кули. Общият обем от изплатените застраховки в резултат на терористичния акт е рекорден – 70 милиарда долара.

Резюмирайки горенаписаното, трябва да добавим: американският изследовател Ерик Хуфшмит в книгата си “Време за болезнени въпроси” написа следното – “Какво се случи на 11 септември? Това не е финал, а само въведение към по-нататъшните невероятни събития и лъжи, които няма да бъде лесно да разгадаем”. И той наистина се оказа прав. На 11 септември 2001 г. администрацията на Буш обяви, че е достигната пределната граница по отношение на външната политика на САЩ, т.е. започва се преход към активна световна експанзия под знамето на борба с “международния тероризъм”, за демокрация и свобода.

Интересно мнение за тайните операции на САЩ изказа и бившият министър от правителството на ФРГ и член на бундестага Андреас фон Бюлов. В книгата си “ЦРУ и 11 септември. Международният терор и ролята на тайните служби” той пише: “Терористичните операции за манипулиране на общественото мнение са нещо обичайно за ЦРУ. Дълъг е списъкът на инспирираните от ЦРУ убийства. А жертвите му са милиони”.

Характерна особеност на американските провокации е процентът на постигнатите цели с помощта на чужди ръце. За пример тук може да се посочи войната в Чечня. И до днес не са изяснени многото задкулисни обстоятелства около нейното начало и цялостното й провеждане. Повече от ясно е, че руснаците нямаха мотив за тази война, а че тя послужи на американските интереси. Тъкмо САЩ бяха заинтересовани за дестабилизацията на Кавказ и за създаването там на постоянно огнище на напрежение и антируски настроения. На американците им трябваше голяма война на Кавказ и те я получиха, при това в нейния най-жесток и разрушителен вид. В обкръжението на Елцин имаше такива хора, като Борис Березовски (по онова време той беше зам. председател на Съвета по Безопасност), както и доста други руснаци, свързани с чеченските терористи. Те провокираха войната против собствения си народ, за да угодят на САЩ. По тяхно настояване генерал Дудаев получи въоръжаване от Севернокавказкия военен окръг. Впоследствие това позволи на чеченските терористи да окажат силна съпротива на руските войски.

За Москва нямаше никаква трудност да се договори с чеченските ръководители и да реши всички спорни въпроси. Но беше избран друг, погубен път. А това не беше нищо друго, освен продажба на националните интереси на Русия. САЩ ликуваше. Те щедро финансираха тази война чрез Саудитска Арабия. За целта бяха отделяни 2 милиарда долара всяка година. Това потвърди депутатът от бундестага Вимер, който оглавява в германския парламент Комисията по отбранителна политика. Президентът на Чеченската Република Рамзан Кадиров в интервю от 7 юли 2009 г. специално подчерта, че и днес “служители на чуждестранни специални служби работят против Русия” в Кавказкия регион.

Друг ярък пример за провокации с чужди ръце са събитията, свързани с нападението на грузинските войски върху Южна Осетия на 8 август 2008 г. Ядрото на тази провокация трябва да се търси в инспирирания от специалните служби на САЩ държавен преврат в Грузия, в резултат на който на власт беше поставен американският галеник Саакашвили. Оттогава САЩ взеха под своя опека бойната подготовка и въоръжаването на грузинската армия. Активно участие в това вземаше Израел, споделят международни наблюдатели. Проведени са крупни военни учения и маневри на грузинската армия съвместно с войските на НАТО, в които взеха участие войници от 19 страни на НАТО, както и невлизащи в блока държави. Буквално минути преди нахлуването на войските на Саакашвили в Цхинвал, през юли 2008 г., се проведоха грузинско-американските военни учения “Незабавен отговор”. Самото име на ученията вече говори само за себе си. Според заявлението на заместник министъра на отбраната на САЩ Банкерт, в ученията са отработвани мерки “за защита на суверенитета на Грузия”, като че ли Русия е имала намерение да я нападне.

Августовската провокация на САЩ в Северен Кавказ отново преследваше далечни цели. Още през март 1999 г. Сенатът на САЩ прие “Стратегия за пътя на коприната”, в който се казва: “Южен Кавказ и Централна Азия могат да добиват нефт и газ в достатъчни количества, за да понижат зависимостта на САЩ от доставката на енергийни ресурси от ненадеждните региони на Персийския залив”. Установяването на американски контрол над Близкия и Средния Изток, Кавказ и Централна Азия се превърна в една от най-важните задачи на геополитиката на САЩ. В орбитата на американската “коприна”, а всъщност на пътя на нефта попаднаха 17 държави от бившия СССР, Балканите и Южна Европа. За целта трябваше да бъде изтласкана Русия от Кавказ. А за целта послужи грузинската агресия против Цхинвал. Ако тя беше се увенчала с успех, под контрола на НАТО (а фактически под контрола на САЩ) щяха да попаднат не само Южна Осетия, но и Абхазия, което значително би разширило геополитическите позиции на американците на Черно море – като допълнение на военните им бази, създадени по черноморското крайбрежие в Румъния и България.

Но с това провокациите около Северен Кавказ не свършиха. В случай на въвличането на Русия във военни действия в този регион за управляващия американски елит се откриваше възможност да разгърнат против Русия широкомащабна информационна война, в основата на която трябваше да е твърдението, че Русия е нападнала Грузия, изявявайки по този начин своя “опасен империалистически и заплашителен характер” за съседните й страни, в това число и за Европа. Затова трябваше да се укрепи НАТО и да се разшири неговата военна инфраструктура до границите на Русия, а освен това, да се създаде против нея системата ПРО на САЩ в страните от Източна Европа. Именно на тази база беше разгърната разюздана антируска пропаганда след провала на операцията на Саакашвили в Цхинвал. За да се справи със ситуацията, т.е. за да развенчаят лъжливия характер на гореописаните пропагандни внушения, Русия, а и множество честни и отговорни политици, трябваше да положат големи усилия. Но това не спря държавния секретар Хилъри Клинтън да заяви по време на юлската си визита в Грузия през 2009 г., че САЩ осъждат “окупационната политика” на Русия.

Нагледен пример за използване от страна на САЩ и техните съюзници на управление чрез политически конфликти е войната в Южна Осетия през август 2009 г. Този международен конфликт от ново поколение порази света с ожесточеността на бойните действия и лицемерните оценки на западните средства за масова информация. На фона на военните действия се разиграваше не толкова видима, но не по-малко яростна война – информационно-психологическа, в която САЩ, стоящ зад гърба на грузинските агресори, хвърлиха срещу Русия цялата мощ на своите най-нови технологии за психологическо въздействие. При това самият въоръжен конфликт в Южна Осетия беше само началото на планираната от САЩ стратегическа психологическа война, механизъм, способен да нажежи, да взриви и да насочи в нужната посока световното обществено мнение. Реакцията на западните средства за масова информация по събитията в Южна Осетия за пореден път демонстрираха до каква степен днешната реалност се определя не от действителни събития, а от техните информационни имитации.

Подобна “информационна имитация” беше реализирана и чрез операцията на американските специални части около убийството на митичния бен Ладен. Главната цел на тази операция беше пропагандно да бъде отклонено вниманието на световната общественост от поредната авантюра на САЩ и техните европейски лакеи от НАТО и ЕС против Либия и Кадафи. По време на тази операция, за първи път в световната практика за главата на един държавен мъж беше устроена ловна хайка без бомбардировки от въздуха. Но убиха не Кадафи, а неговия син и тримата му внука. По-голям позор и плюене върху международното наказателно право е трудно да си представи човек. Но американският елит е свикнал с подобни нарушения. Така беше и около убийството на Джон Кенеди, така беше и с “великото достижение на САЩ” – полетът на Луната, оказал се най-обикновена мистификация.
И така, изводът е един: затегнете коланите, хванете се здраво за дръжката на стола, вдишайте поне 3 пъти дълбоко и ….запазете спокойствие, защото американският “театър” продължава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s