Кръстоносният поход на Изток

Reagan-JPIIНа 7 юни 1982 г. във Ватикана се взе най-значителното решение от новата световна история

Преди 30 години, на 7 юни 1982 г., във Ватикана се случи най-важното събитие от новата световна история – срещата на президента на САЩ Роналд Рейгън (син на католик-ирландец) с римския папа Йоан Павел II (познат в света с името Карол Войтила). Продължилият почти час разговор бил главно около Полша и “съветското господство” в Източна Европа. В резултат на срещата президентът на САЩ и главата на римо-католическата църква достигнали до съгласие за провеждането на съвместна тайна операция, чиято цел била “ускореното разпадане на комунистическата империя”. Заемащият поста съветник по националната безопасност в кабинета на Рейгън Ричард Ален по-късно по този повод ще каже: “Това беше един от най-великите съюзи на всички времена”.

За да бъде въплътен този съюз символно, на следващия ден Рейгън държи реч в Лондон, в която обявява “кръстоносен поход” против “империята на злото”. Последва специален президентски едикт, провъзгласил 1983 г. за “година на Библията”. Решението било потвърдено на 18 април 1983 г., когато Йоан Павел II приема почти пълния състав – около 200 човека – на една от най-влиятелните параполитически организации на планетата “Тристранната комисия”. Така, новата политическа цел на САЩ тогава се превърнала в символичен приемник на “кръстоносния поход на германците против славяните”, провъзгласен през 1147 г. от папа Евгений III.

За център на всички операции на “новите кръстоносци” била избрана Полша. И Рейгън, и Войтила били убедени: ако Ватикана и САЩ обединят усилията си, за да смажат полското правителство и всячески да подкрепят обявеното извън закона в Полша движение “Солидарност”, то страната ще успее да се измъкне от съветския блок. Под егидата на президента на САЩ и римския папа била създадена широка мрежа, която започнала да консултира “Солидарност”. Чрез нея започват да пристигат в Полша пари от ЦРУ, от “Националния фонд за демокрация” на САЩ, а също и от тайните сметки на Ватикана. Ключова фигура от страна на САЩ бил директорът на ЦРУ У. Кейси и екс-командващият въоръжените сили на НАТО в Европа А. Хейг (чийто роден брат заемал висок пост в йерархията на “папската гвардия” – орденът на йезуитите). И двамата братя били “рицари” на Малтийския орден.

Трябва да се отбележи, че стратегическото взаимодействие между Вашингтон в лицето на Рейгън и Ватикана в лицето на Йоан Павел II, а също между шефовете на специалните служби Уилям Кейси (ЦРУ) и Луиджи Поджи (от разузнаването на Ватикана, което е наричано от западните изследователи “Свещеният Алианс”) било установено няколко седмици преди тържествената церемония по клетвата в Капиталия на Рейгън, избран за президент чрез изключителната подкрепа на избирателите-католици. От края на 1980 г. връзката между САЩ и Ватикана по полския въпрос осъществявал Збигнев Бжежински и шефът на отдел пропаганда във Ватикана кардинал Йозеф Томко, оглавяващ ватиканското контраразузнаване Sodalitium Pianum (до момента на обединение на двете служби в една с ръководител Луиджи Поджи).

Свещениците и представителите на американските и европейски “независими” профсъюзи и разузнавания давали на “човека от народа” Лех Валенса и на други лидери от “Солидарност” стратегически препоръки, отразяващи целите както на Ватикана, така и на рейгъновата администрация. Издигнатият по това време, подобно дявол от табакера, Валенса за няколко месеца бил “електричар-механик” в Гданск. Това било необходимо за създаването на образа на “човека от народа”. Преди това “народният вожд” заедно с роднините си в продължение на 10 години се намирал на издръжка на католическата църква или, както казвали в съветско време, тунеядствал. Дейността му била подкрепяна лично от ръководителя на разузнаването на Ватикана чрез агента – полски свещеник-йезуит Казимир Пржидатек.

Пржидатек първоначално имал за задача да събира групи полски свещеници, които биха могли да се внедрят в кръговете на потенциални стачници и в профсъюзните структури, сред които създаденият профсъюз на Лех Валенса, получил името “Солидарност”, се превърнал в обект на особено внимание. Всяка вечер агентите се отчитали “от първа ръка” за разговорите си с работниците и другите свещеници. Един от най-информираните осведомители бил Хенрик Янковски – свещеник от църквата на Света Бригита, който Валенса посещавал в Гданск. Пржидатек убедил Валенса да вкара в ръководството на “Солидарност” редактора на католическия вестник «Wiez» Тадеуш Мазовецки и историка Бронислав Геремек. От този момент, според западните изследователи, “стачното движение преминало под контрола на църквата”.

В обратното направление, т.е. към Вашингтон и Ватикана, информацията идвала не само чрез “бащите на църквата”, завербуваните профсъюзни дейци и активисти на “Солидарност”, но и от “петата колона”, т.е. агентурата, намираща се в полското правителство и министерството на отбраната (един от най-ефективно работещите повече от 11 години в разузнаването на Ватикана агент бил адютантът на ген. В. Ярузелски полковникът от полския Генерален щаб Ришард Куклинский).

Членът на Комисията по разузнаване в Палатата на представителите на САЩ Хенри Хайд по-късно разказва: “… в Полша ние правехме всичко, което се върши в страните, където искаме да дестабилизираме комунистическото правителство и да засилим съпротивата против него. Ние осъществявахме подкрепа – техническа, чрез нелегални вестници, радиопредавания, пропаганда, пари, инструкции по създаването на организационни структури и други съвети. Чрез работата в Полша, трябваше да предизвикаме аналогична съпротива в другите комунистически страни в Европа”.

Ето какво казва по повода американският журналист Карл Бернщайн, извършил журналистическо разследване на отношенията между Ватикана, Вашингтон, полската католическа църква и движение “Солидарност” през 1980-те години (публикувано в статията “Свещеният съюз” в ню-йоркското списание “Таймс”): “Американското посолство във Варшава стана водещ и най-ефективен център на ЦРУ в комунистическия свят. Кейси стана главен архитект на изработената по отношение на Полша политика. В същото време Съветът за национална безопасност на САЩ се зае с подготовката на проектите по набелязаните санкции”.

“Целта се заключаваше в това, да изтощим Съветите и да им прехвърлим вината за обявяването на военно положение. Въпросът за санкциите се разработваше съвместно със “Спецоперации” (подразделение на ЦРУ, в което влизат групи, участващи в изпълнението на тайни операции), и главната задача беше да съхраним живота на “Солидарност”, да я напълним с пари, връзки, техника…В първите часове на кризата Рейгън се разпореди на доставят на Йоан Павел II с максимална оперативност американските разузнавателни отчети…Всички решения на Рейгън, Кейси, Кларк се приемаха чрез близък контакт с Йоан Павел II…По същото време във Вашингтон се установи тясно взаимодействие между Кейси, Кларк и архиепископ Лаги”.

Робърт Макфарлайн, бивш заместник на Кларк и Хейг, казва: “Почти всичко, което се отнасяше до Полша, минаваше през нормалните канали на държавния департамент, и преминаваше през Кейс и Кларк…Знаех, че те се сращат с Лаги и че Лаги е длъжен да приема президента…” Що се отнася до Лаги, то той 6 пъти прави посещение в Белия дом за среща с Кларк и президента. Ето какво казва самият Лаги: “Ролята ми се заключаваше в това, да облекча контакта между Уолтър и Светия Отец. Светият Отец познаваше своите хора. Ситуацията беше извънредно сложна. Трябваше да се решава, как да се защитават правата на човека, свободата на религията, как да се подкрепя “Солидарност”… Аз казвах: “Слушайте Светия Отец, ние имаме 200-годишен опит в подобни дела”.

Тук ще направим неголямо отклонение и ще поясним, какъв “опит” има предвид католическият архиепископ. Работата е в това, че терминът “пропаганда” като специфичен вид комбинирано (информационно и физическо) въздействие с цел увеличаване на влиянието и властта е вкаран в употреба именно от католическата църква. Терминът прозвучава в съвременното си разбиране за първи път на 6 януари 1622 г., когато Ватикана създава за първи път в историята на човечеството “министерството на истината” – специално подразделение за засилване борбата за идеологическо и политическо влияние. В наименованието на това спецподразделение, превърнало се в един от първообразите на съвременните специални служби, занимаващо се със събиране на информация от разузнавателен характер по цяла Европа, била използвана думата “пропаганда”.

Така че държавният секретар на САЩ А. Хейг ненапразно по-късно заявява: “Без всякакво съмнение, информацията, която доставяше Ватикана, абсолютно превъзхождаше нашата по всички параметри – и по качество, и по оперативност”. Войцех Адамицки, отговарящ за организацията на нелегалното издание “Солидарност” разказва: “Църквата играеше първостепенна роля в подкрепата на “Солидарност” – и активна, и тайна…Тайна – подкрепяше политическата дейност, доставяше печатно оборудване от всякакъв вид, предоставяше помещения за тайни срещи и митинги, подготвяше демонстрации”. ЦРУ, на свой ред, споделяше информация с кардиналите. Информация от подслушани телефонни разговори на латиноамерикански свещеници и епископи, изразяващи възгледи, опозиционни на американските в тези страни.

Ето какво казва кардинал Силвестрини, бивш заместник на държавния секретар на Ватикана: “Нашата информация от Полша се основаваше на много добра база, епископите поддържаха постоянни контакти със светия престол и “Солидарност”. А ето какво казва Бернщайн: “На територията на Полша свещениците създадоха мрежа от контакти, която се използваше за обмен на съобщения между свещенослужители и католици. В църквата се укриваха много от ръководителите на “Солидарност”… Всички ключови играчи тогава от американска страна бяха набожни католици – шефът на ЦРУ У. Кейси, Ричард Ален, Клак, Хейг, Уолтърс и Уилям Уилсън”.

Четейки всички тези откровения, някой вероятно човек ще помисли, че тайните операции, които в крайна сметка доведоха до “най- голямата геополитическа катастрофа на столетието”, е останала в миналото.

Грешка!

Работата на “новите кръстоносци” има продължение и в наши дни, но това вече е друга история.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s