Прародината на древните българи, 1 част

jВ историческите източници многократно е засвидетелствано, че преди своето заселване в Европа древният народ с име българи е живеел в района на планината Имеон. Установено е също, че в близост до тази планина са живели някола утригурите и кутригурите, че там се е намирал големият оногурски град Бакат, разрушен от земетресение, че оттам са се изселили някога племената тарниах и коцагири и от клисурите на същата планина, дори до шести век, са се изселвали отделни древнобългарски групи. Преселението на една от тези позакъснели български групи подробно е описано в хрониката на един от най-прочутите сирийски книжовници – патриархът на Антиохия Михаил Сирийски, наричан за своята необикновена научна ерудиция Мар Михаил Велики. В оставеното от този забележителен книжовник описание, което той е намерил в записките на друг велик свой предшественик – патриарх Дионисий Телмахрский, живя около 845 г., четем: “И тогава излядоха от Вътрешна Скития (Средна Азия) трима братя, водейки със себе си 30 000 скити. Те направиха един път от 60 или 65 дни откъм клисурите на планината Имеон. Пътуваха през зимата, за да намират вода и пристигнаха при р. Танаис (Дон)… Когато те дойдоха до ромейската граница, един от братята на име Булгариос взе 10 000 души и се отдели от братята си. Той пресече Танаис по посока  към Дунав и поиска от император Маврикий да му даде земя за заселване. Тези хора бяха наречени от ромеите българи”.

Благодарение на това, че в записките на сирийските патриарси са оцелели цяла редица конкретни подробности, свързани с това сравнително късно по време преселение, днес науката знае с достатъчна сигурност, че преди своето идване в Европа древните българи са обитавали плодородните долини на планината Имеон (днешния Памир и Хиндокуш). И ако същата планинска област се споменава от други ранни историци и като прародина на отделни племена и клонове – утригури, кутригури, коцагири и др., това е напълно обяснимо, тъй като всички тези клонове в стари времена са били част от голямата древнобългарска общност от народи.
Специфичните детайли, които се съобщават във връзка с преселението на описаната от Михаил Сирийски неголяма българска група, мигрирала към Европа по времето на Мавриций, а именно, че нейното преселение е станало през зимата и че пътят й до р. Дон е краял 60 или 65 дни, позволяват да се установи и от кой район на планината е станало това късно преселение. По всичко личи, че то е започнало от някой планински район, разположен на юг от големите средноазиатски пустини – нещо, което е подбудило изселващите се да тръгнат на път през зимата, когато намирането на вода в пустините е най-лесно. От броя на пропътуваните дни – 60 или 65 – личи, че районът, от който те са излезли, е бил разположен на около 1800-2000 км от р. Дон, тъй като величината на един среднодневен преход в Древния свят е съставлявала 30-35 км, а в условията на късния зимен ден дори и по-малко. Планинският район, от който е излязла описаната българска група, се е намирал най-вероятно в крайните северни части на Зеравшанския хребет – там, където днес се намират градовете Бухара и Самарканд. Точно в тези краища според согдийските източници от 3-4 в. се е намирало едно самостоятелно княжество с име Булгар. А в съседство с него се е намирал древният Самарканд, чийто владетел, според ранните персийски източници, е носел дори до шести век титлата Кана, а според китайските източници Самарканд се е казвал Кан, а владетелят се е наричал Суби: “Государство Кан…Проименование владетеля из род Су-би…”

(Край на 1 част)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s