Когато британците бомбардираха Берлин („Die Welt“, Германия)

f1956381Преди 70 години Кралските военно-въздушни сили на Великобритания възобновяват бомбардировката над столицата на Третия райх. Историкът Лауренц Демпс документира британските бомбардировки над Берлин от 1939 г. до 1945 г.

Ето какво четем в книгата му: измамното спокойствие продължи 434 дена. В този съботен ден в 19 часа и 33 минути в столицата на райха отново прозвучаха пронизителните сирени. Около 140 бомбардировачи на Кралските военно-въздушни сили се приближиха към града – това бяха четиримоторни машини. Те изхвърлиха 370 тона фугасни и запалителни бомби.

Последните бяха твърде разрушителни. 148 човека загинаха и над повече от 10 хиляди берлинчани изгубиха покрива над главата си. Времето тъкмо беше леко захладняло. Само за един нальот Кралските военно-въздушни сили причиниха същите загуби, които през 1940 г. или през 1941 г. бяха причинени в резултат на 20  подобни операции. Твърде много пострада западен и югозападен Берлин. Най-значителни разрушения бяха нанесени върху зала Дойчландхалле, намираща се на територията на панаира, който в онзи момент беше най-голямото многофункционално съоръжение в света. Покривът на сградата беше напълно разрушен, когато върху него попаднаха няколко бомби.

0_4edba_f566d163_XLНо още стотици сгради получиха сериозни повреди. На улиците Кнезебекщрассе (Knesebeckstrasse) и Зеехофщрассе (Seehofstrasse), в района Целендорф бомба разруши доста сгради, а около улица Ам Пфул в района Ланквиц бяха повредени десетки сгради. Беше почти разрушена фабриката за производство на презервативи Клаус Фромм в район Кепеник, която Гьоринг дълго преди началото на края на Третия райх беше “направил арийска собственост”. Пострадаха още три къщи на Церингерщрассе в района Вилмерсдорф.

Защо пропагандата мълчи?

0_6bbf8_3de7c2fb_XLТам, в бомбоубежището, спасителите откриха пет трупа и още трима ранени, които по-късно умряха в болницата. Най-много убити в тази ужасна вечер имаше в Мариенфелд, на улица Лихтенрадер Вер, където жертвите от бомбените удари бяха 52 френски военнопленници, един британец и шестима “източни работници”. Общо загинаха 115 чужденци. Смъртта им не беше обявена в официолното съобщение на Министерството на пропагандата.

188707180Сведения за бомбардировката, както и друга информация по въпроса, се съдържаше в доклада за бомбардировката на 16 януари 1943 г., изготвен от “Главния отдел за противовъздушна отбрана”. Ведомството, създадено още през 1937 г., се занимаваше с документиране на щетите, нанесени в резултат на бомбардировките над Берлин. Документите са за 378-те авио удари по времето на Втората световна война. Те се състоят от няколко хиляди страници. Достъпни са вече няколко години в архива Земел в Берлин.

Историкът от Хумболтовия университет Лауренц Демпс е най-запознатият с историята на града за 20-то столетие. Книгата му по темата се нарича “Въздушните бомбардировки над Берлин. Доклади на Главния отдел на прововъздушната отбрана 1940-1945.

Циничният коментар на Гьобелс

beeld-23Йозеф Гьобелс на 17 януари 1943 г. недоволно констатира: “Въздушната атака е, без съмнение, голяма сензация за Берлин”. Гьобелс имал лошо предчувствие: “Възможно е тази бомбардировка да е само неголямо предястие, преди основната катастрофа, която предстои да изпитаме”. Но няколко дена след това безжалостният циник открива в ситуацията нещо позитивно: “Берлин твърде дълго се намираше в лъжлив мир. На столицата на райха още един път й дадоха да разбере, че се намира в състояние на война”.

Bundesarchiv_Bild_183-08778-0001,_Dresden,_Tote_nach_BombenangriffАдолф Хитлер реагирал на бомбордировката не съвсем спокойно, макар и в този момент да се намирал на 600 километра на изток във “Волфшанце”, разположена в Източна Прусия. На следващата среща с министъра на въоръжението Алберт Шпеер на 18 януари 1943 г. той издал заповед: “Доколкото бомбоубежищата в Имперските канцеларии имат дебелина на покрива само 1.6 метра, следва незабавно да се построи в градината бункер с дебелина на покрива 3.5 метра, но неговите вътрешни размери трябва да съответстват на вече съществуващия бункер на фюрера”. Именно в този бункер диктаторът в края на краищата се самоубил на 30 април 1945 година.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s