Психиатър за четворното убийство в Пловдив: обществото ни е болно, то създава хищници, безумци и жертви

1267288552_fantasy-wallpapers-5-7Касапницата в пловдивския квартал “Кючук Париж” потресе цялата страна. Младото семейство с две невръстни деца бе открито мъртво в апартамента си от брата на мъжа-убиец. Младият човек, пръв открил телата на най-близките си, дълго стоял пред входа на блока е плачел с глас. Припомняме, че Георги, военен в базата в Граф Игнатиево застреля с куршум в главите жена си Николина и двете им малки момченца. Всички са застреляни с по един куршум в главите докато спят, твърдят разследващите. След това бащата се самоубил.

Потърсихме за коментар проф. Роглев, един от най-видните психиатри в републиката.

Според професора, убийството е дело на психично болен човек. Професорът твърди, че няма значение дали семейството е дължало огромна сума пари на банки-кредиторки, нито има значение наличието или липсата на повод за ревност между съпрузите. Двата факта са изключително важни са последвалото трагично събитие, но “те са само част от решаващите предпоставки, отключили волевата решимост за действията на младия военен”.

Причината, според проф. Роглев, е тежката икономическа катастрофа, в която се намира страната ни днес. Към икономическата причина трябва да прибавим и сериозното социално разслоение в обществото ни, което предпоставя страшна дисхармония в съзнанието на всеки нормален човек – невъзможността да достигнеш стандарта на живот на по-успелите и по-богатите българи. Поредна предпоставка за фаталния и отчаян акт на младия военен, твърди проф. Роглев, е уникалната по размерите си морална деградация на българския народ, който е изгубил устоите, ценностите си. Почти безвъзратно изгубена била разликата между добро и зло, което вкарвало чувствата и емоциите ни в бездънна бездна.

Професорът не вини бащата-убиец, защото според него, той е една нещастна жертва на обществото ни, на цялото ни обществено-политическо устройство, което превръщало част от народа ни в откровени животни, а друга част, която не можела по природа да бъде хищник, била обречена на безумие в пречия или преносния смисъл на думата.

Проф. Роглев разделя профила на бащата-убиец на две части – от една страна той е самоубиец, защото е посегнал и на себе си, но от друга страна той е убиец, защото е причинил смъртта на още три живи човешки същества. В това сложно преплитане на връзки в съзнанието на младия военен, се криела още по-голяма драма. Точно в нея професорът открива и най-вероятния мотив в действията на бащата – той бил със съзнанието, че спасява семейството си. Само така, според проф. Роглев, съзнанието на този млад мъж е можело безпрепятствено да насочи постолета към най-свидното си, любимата жена и двете малки момченца.

Човешкото съзнание, според психиатъра, е твърде сложно нещо, то се нужда от ежеминутно, от ежесекундно обяснение и оправдание на действията ни. Само чрез обяснението и оправданието съзнанието ни подтиква към волеви прояви. Ако човек не може да оправдае постъпките си пред самия себе си, т.е. ако човек не намери достатъчно достоверен мотив за действията си, обикновено разумът задейства предпазния механизъм и човек сам се спира да осъществи предварително начертания план.

В случая с военния от база Граф Игнатиево, съзнанието сам самичко е открило оправдание. Тъкмо съзнанието на човека, като самостоятелен действащ механизъм, различен от волевите ни усилия, но механизъм, който е в тяхната мотивационна основа, е намалило трагичните последствия от куршумите в главите на жертвите, като е внушило на човека, че това не е престъпление, а спасение за семейсвтото. Точно тук е вината на цялото ни общество, твърди проф. Роглев, че то манипулира собственото ни съзнание чрез безпътицата в ежедневието ни и липсата на надежда за бъдещето, и така ние самите се превръщаме в престъпници, без да осъзнаваме това.

Лошата статистика е, че с повече от 60% са се увеличили самоубийствата в света за последните 20 години.

“Мъжкият пол определя себе си чрез дейно завладяване. При отстраняване на източника на тяхното самоуважение, мъжете изоставят всякаква емоционална стабилност. Мъжът се чувства мъж без партньор, без сътрудничество, без отбор. А мъжеството е игра, която се играе на терена на противоположностите. От това следва, че мъжкото чувство за себестойност се разпада, когато Другият отсъства. Точно тук е трагедията на младия човек, съзнанието му е казало, че той е абсолютно сам в пустиня от самотници. За това е виновна държавата. Тя превърна хората в луди, в животни”, – заключава проф. Роглев.

5 отговора на “Психиатър за четворното убийство в Пловдив: обществото ни е болно, то създава хищници, безумци и жертви

  1. Мисля, че освен всички тези причини, важни за случая са климатът, атмосферното налягане и сексуалният живот на африканските мравки…
    Това е някаква салата от мухлясали клишета и общи приказки. Липсва каквато и да било емоция към трагедията на жертвите. Най-лесно се лепят етикети и се дрънкат глупости!

  2. За какво мечтаете, господин премиер, дами и господа депутати?
    Мечтаете ли изобщо?
    Аз мечтая… не за спа курорти, не за лъскав автомобил или бижу, мечтая за тихи и спокойни
    вечери с децата си.
    Не искам да живея в държава с безумна агресия, циркаджийство и убийствени решения.
    Аз не искам да работя по 16, а по някога и по 18-20 часа на денонощие (къде законно, къде не съвсем) за да мога да изхраня децата си. Аз искам да вечерям с тях. Не скоквайте веднага с предположения – не ме притиска лош работодател. Това е начин на живот- за мен и за много други хора в България. Аз не живея в лукс, нищо че много работя. Аз осигурявам нормалното – учебници, дрехи, обувки, храна. Но аз не мога да осигуря най-важното – да ги изслушвам понякога, да ги успокоя ако трябва, просто да се посмея с тях… а после се чудим защо децата ни се чувстват неразбрани, търсят внимание, дори стават агресивни. Чували ли сте вие сълзи по телефона? А бърсали ли сте детски сълзи по телефона? „Не мога, слънчице, да дойда при теб сега – ще ме изгонят/ няма да ми платят/ ще изгубим поръчката, ако не я свършим навреме. Сложи компресче, мама ще те целуне довечера и ще мине” Аз го чувам това, виждала съм го, а и ми се е случвало преди. Знам, че във вашият свят на държавна работа по високите етажи, вие сигурно можете да си тръгнете по всяко време, а и си имате навярно бавачки, помощници, бъзи коли – това обаче не е моят свят. В моя свят има друго. Тука ще срещнете друго. Ще срещнете майстора дошъл за дребен ремонт въоръжен с рулетка, тефтер и кихащо хлапенце. „Сега, татко, като вземеш този размер вече ще поиграем , нали? Не, моето момче, после в работилницата ще работим. Защо , татко? За да има хляб. Ама аз искам с теб да играя. Тихо, мълчи, ще объркам размера.” Виждали ли сте дечица спящи в служебните столове, наметнати с якета, защото имат температура, защото няма кой да ги гледа, защото „Болничен?=АБСУРД!”
    Можете ли да промените това?
    Когато децата са болни трябват лекарства – това са пари, ама болничните се плащат късно (това само съм го чувала, защото естествено аз не ползвам такива), а пък като не отидеш да се трудиш няма да има и надник ( е, това със сигурност го знам) … тогава няма вечеря, че и за лекарства няма. Омагьосан кръг на безизходица и отчаяние.
    Така живеят много от хората в България.
    И тези хора са доволни, когато децата оздравеят.
    Има и други хора… с най –тежката присъда: „Детенцето ми е тежко болно, има нужда от специално лечение. Нямаме пари. Помогнете”. Където и да погледне човек – телевизия, вестници, новини – те са там. О, не ме разбирайте погрешно… аз не искам да се скрият тези призиви, нека са там, хората са добри… помагат. Знаете ли, че има хора „здравни емигранти”, Това са хора, които са намерили начин да отидат в друга държава, където лекуват „нелечимо в България” заболяване на детето им.
    Можете ли да промените това?
    Опитвате се, знам… но май не сте намерили правилният начин. Има начини, наричат се превенция, навременно лечение – в България това не достига. Не обвинявам лекарите – има и добри има, и не чак толкова – това е навсякъде. Системата нещо куца – от там лекарите и с верижна реакция пациентите. Не може да откажеш лечение и помощ на едно момиче, защото случаят е „безнадежден”. Не може да откажеш дори едно кръвопреливане, защото случаят е „безнадежден”.
    Кой безумен мозък е решил, че има граница в борбата за един човешки живот?
    А много хора живеят с мъката на подобни „решения” в България.
    Можете ли да промените това?
    Има и едни други деца… вие сте чули, дами и господа управляващи, тези деца излязоха по улиците да викат „Гладни сме”. Аз подкрепям и децата и техните родители – работили и не взели заплати.
    Така живеят много хора в България.
    Можете ли да промените това?
    Да, аз зная – вие ще вземете някакво решение. Но решавайки съдбата им, знаете ли вие какви са техните съдби? За колко семейства сте се интересували? Двадесет? Пет? Как живеят тези хора, имат ли децата им обувки? Аз знам нещичко за една жена. А аз дори, срамувам се, името и не запомних. Но запомних, че тя имаше разкошна дълга коса и…. пръстени.
    Аз имам накит. Гривна. Останала от баба ми. Скъпа – за мен, сигурно и иначе е скъпа- старинна изработка, ръчна… е, тя не модерна и аз вероятно няма да нося никога , но аз няма да я продам. Дори, ако е толкова скъпа, че да мога цял месец да работя „нормално” и да вечерям с децата си – за което, както ви споменах мечтая. Аз има и други бижута – първите ми обички, медалиончета получени като подарък, когато родих децата си, пръстенче от първата заплата.
    Аз няма да ги продам – тези неща са мои спомени, мое наследство, моята женска гордост. А има хора – притиснати от нищетата продават. Един дядо дори продаваше печката си… дали неговата съпруга пази венчалния си пръстен? Моминската си зестра?… едва ли
    Много хора в България живеят така. Разпродават за да нахранят децата си.
    Можете ли да промените това?
    Моята мечта е мечта на много хора. Хора работещи. Тези хора споделят, че това което най-много им тежи е, че не могат да обърнат достатъчно внимание на децата си. Аз имам приятелки с малък собствен бизнес – те правят мънички радости за празник. Работят като мен – невъзможно много… и нямат много време за децата си. Понякога моите приятелки се прибират вечер с кашон. Този кашон не е пълен с оферти за съжаление. Този кашон е пълен с работа за вкъщи. И колкото и да кадърни и способни, те не могат да седнат вечерта със синовете си и да направят хвърчило да речем. Те трябва да работят. Понякога с печалба 4 стотинки на бройка… цяла нощ. Знаете ли какво какво е да работиш така… и за толкова. Аз знам, виждала съм го, а и ми се е случвало. Вие ще кажете – това е неизгодно… да така е…. за вас. За тях не е. За мен също. Но понякога 4 лева на ден са много – вярвайте ми. Питайте хората.
    Така живеят много хора в България.
    Можете ли да промените това?
    Ние правим компромис. Със себе си. Със здравето си.
    С бъдещето си, а това е страшно. Защото бъдещето не се изгражда със спящите в офисите деца. Няма бъдещото ни да е щастливо, щом сега в настоящето плаче по телефона.
    И как бъдещето ще крачи смело напред , като сега го режем с „тихо, миличък, мама и татко работят, няма да има хляб”
    Можете ли да промените това?

  3. Роглев, ти криминалист ли си, бил ли си на мястото, познаваш ли тоя, дето веднага го определи като убиец, лекувал ли си го, та да кажеш, че е луд!??????? Къде се намираш ти бе, многознайко! Некомпетентнет ли си, или си просто манипулатор!??

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s