Автор на азбуката ни – епископ Вулфила, не Константин-Кирил Философ

The_True_Cross._Saint_Cyril_and_MethodiusДревните хора по-добре от нас осъзнавали важността на азбуката. Те я възприемали като нещо цяло, като модел на света, на макрокосмоса – именно затова на вазите, урните, медальоните от древните погребения намираме надписи, целта на която била да умилостивят боговете. При това, ако азбуката като цяло била модел на света, то отделните нейни знаци представлявали елементи на същия този свят.

imaуgesИсториците не могат да дадат точен отговор на въпроса, кога обществото е било готово за появата на истинската азбука. Войните, пожарите, неправилните датировки и установените стереотипи – са все препятствия, в резултат на които датировката не може да бъде категорична. Изкуството на писмото е описано още в Махабхарата, и, ако се позоваваме на тези данни, то азбуката се е появила дълго преди появата на писмеността на шумерите и поне 2 000 години по-рано от финикийската азбука. В тази област на познанието съществуват повече въпроси, отколкото отговори.

Славянската писменост

Доколкото славяните се разселили върху достатъчно огромна територия – от Елба до Дунав, от северна Двина до Пелопонес, то съвсем не е изненадващо, че техните азбуки съществували в множество варианти. Но ако погледнем в корена на нещата, то тези писмена могат да се разделят на три групи – руни, глаголица и кирилица.

Славянските руни

154242-sepikВ края на 17 век в селцето Прилвиц били намерени около 50 фигурки и ритуални предмети на древните славянски божества с нанесени върху тях рунически надписи, сред които най-често се срещали надписите Ретра и Радегаст. Учените достигнали до извода, че тези предмети са принадлежали на храма на Радегаст от град Ретра. Немецът Андреас Готлиб Маш станал притежател на тази колекция и през 1771 г. в Германия издал каталог на предмети с гравюри. Скоро след публикуването на каталога колекцията изчезнала. В края на 19 век в Познанското воеводство в Полша били намерени три камъка (Макоржинските камъни) с изрязани върху тях надписи от същата азбука, която открили преди време и върху ретринските предмети.

Славянските руни в скандинавските източници се наричат «Venda Runis» — “вендски руни”. Науката не знае нищо за тях, освен самия факт на съществуването им. Руните са били употребявани за кратки надписи върху камъни от гробове, гранични знаци, оръжия, украшения, монети. Култовите статуетки с рунически надписи били разхвърляни из музеите в различни страни и там в голямата си част останали неразшифровани.

Руническото писмо било първото, предварителният стадий в развитието на писмеността. Тогава не изпитвали голяма нужда от писменост – новините се изпращали по специални посланици, всички живеели заедно, знанията се пазели от старейшини и жреци, а песните и приказките се предавали от уста на уста. Руните се употребявали за кратки съобщения: посочвали пътищата, пограничните стълбове, обозначавали собственост и т.н. Настоящата писменост на славяните се появила заедно с глаголицата.

Глаголицата и кирилицата

309Учените смятат, че появата на тези азбуки е свързана с приемането на християнството от славяните. Братята Кирил (Константин-Кирил Философ) и Методий изобретили глаголицата по поръчение на Византийската империя на базата на множеството зачатъци на славянска писменост, за да се започне превеждането на новата азбука на богослужебните книги, и за да подготвят почвата за приемането на християнството от славяните. Едва по-късно, след 20-30 години, била изобретена кирилицата. Тя била по-удобна, отколкото глаголицата, и затова бързо изтласкала глаголицата. Макар кирилицата да носи монашеското име на Константин Философ, нейн изобретател не е той, а някой от неговите ученици. Но се случило така, че науката започнала да твърди, че славянската писменост се е появила не по-рано от 863 г. и всички писмени паметници, датирани по-рано от 860-та година, били отбелязани от науката като лъжливи и невъзможни.

Само по себе си това твърдение предизвиква удивление. Действително, странно е да се предполага, че един нормален народ е нямал никаква писменост във време, когато другите народи вече имали такава. Пък и самият въпрос за “изобретяването” на азбуката в даден период е крайно съмнителен. Потребността от писменост у славяните се появила векове по-рано. Знаейки за съществуването на руническото писмо, гръцката, еврейската и други азбуки, славяните вероятно са приспособявали чуждите писмености за нуждите си или постепенно са изработвали своя собствена азбука. В славянския езически епос се споменава, че Сварог, бог на небесата, е изсякъл законите за хората върху камък, наречен Алатир – т.е. хората е трябвало да могат да четат, и, следователно, да пишат. Т.е., в какво е заслугата на Константин Философ?

Константин Философ

big_story_516Константин Философ е бил човек с нетрадиционен ум, твърд характер и висока образованост. Константинопол се възползвал от тези му качества и често му поръчвал различни дипломатически задачи. По онова време обстановката във Византия не може да се нарече спокойна – недоволството вътре в империята било постоянно, държавата вече изпитвала и нарастващата заплаха от страна на могъщите славянски племена. Всичко това заедно поставяло под въпрос съществуването на самата Византийска империя.

Единственото спасение за себе си Империята виждала в превръщането на същите тези славяни в християни. Византия предприела няколко неуспешни опити в това отношение, но не успяла да овладее масите. И тогава Константинопол хитро решил, че е най-удачно да поднесе християнството на славяните на родния им език. През 860 г. Константин Философ бил изпратен в Херсон за превод на богослужебни книги – Крим по онова време бил кръстопът – място, в което обикновено се извършвало общуването между Русия и Византийската империя. Константин трябвало да изучи славянската азбука, да преведе с нейна помощ християнските религиозни книги и да подготви почвата за християнизацията на цяла Русия.

Константин останал в Крим четири години, а после бил изпратен заедно с брат си Методий към моравския владетел Ростислав, който, според летописите, донесъл молитвеници, написани на глаголица. Вероятно на това основание бил направен изводът, че глаголицата е изобретение на Константин, което той направил на брега на Херсон.

img_6317Както свидетелства “Житието на Константин”, през 858 г., бидейки в Херсон, той намерил там Евангелие и Псалтир, записани с друг вид букви, а също срещнал човека, който говорил на славянски език, разбирал езика му, и след това достатъчно бързо се научил да чете на този език. Константин се научил да чете така бързо, което за неговите спътници-гърци било изключително изненадващо, сякаш с Константин се било случило някакво чудо. Всъщност, макар писмеността да била чужда, непозната – съдейки по това, че Константин все пак трябвало да се учи да чете, този древен славянски език, за който ставало дума, бил достатъчно близък до езика на южните славяни, какъвто южен славянин бил и самият Константин Философ.

Каква била тази писменост? Какво общо има с нея Константин?

Навярно това била глаголицата. И вероятно писмеността по онова време вече била достатъчно добре разработена – във всички случаи това не били зачатъци на писменост. Твърдението, че славянското писмо се е появило заедно с християнството не отговаря на действителността. Отрича го логиката на нещата. Черноризец Храбър (българин, живял в края на IX век) в “Сказание за писмената на славяните” пише, че славяните отдавна са четели и пишели, употребявайки за целта “черти и резки”.

Константин се запознал не със зачатъци на славянска писменост, а с развито писмо – навярно несистематизирано, защото му се наложило не да измисля нова азбука, а само да реформира вече съществуващата. Какво представлявала тази славянка азбука?

Глаголицата

477px-Wulfila_bibelВ историята за произхода на глаголицата има достатъчно неясноти. Като славянска азбука тя се появила през IV век. Зародила се е на Балканския полуостров. Глаголицата на западните славяни (чехи, поляци и др.) съществувала сравнително за кратко и била заменена с латинската писменост, а останалите славяни преминали на кирилицата. Но глаголицата се употребявала до началото на втората световна война в някои селища в Италия, където на тази писменост дори печатали вестници.

755px-Bischof_Ulfilas_erklärt_den_Goten_das_EvangeliumИзобретението на глаголицата или поне въвеждането й в употреба се свързва с епископ Вулфила – произхождащ от готите, тракийско племе, населяващо Балканския полуостров. Всъщност това били гети, които, за да ги различат от готите, започнали да ги наричат “малки готи”. За гетите говори Тукидит, а за тях се говори от преди времето на Троянската война. Гетите в древността притежавали висока култура – самите гърци казвали, че гетите почти с нищо не се отличават от гърците. Твърде вероятно е под названието гети да са се прикривали и славяни, и свещените книги да са били преведени дълго преди Кирил от тях.

UrphilaНе е известно и следното – дали епископ Вулфила е изобретил глаголицата сам или само е усъвършенствал гетските руни. Но може да се твърди, че глаголицата е поне с 500 години по-стара от кирилицата. Знаейки това, много исторически документи трябва да бъдат преоценени, защото те са датирани, изхождайки от твърдението, че глаголицата е била създадена едва през IX век, макар славяните да са имали писменост в края на IV век. Следи от славянската писменост има малко, а наследството им не се цени, защото не се вписва в картината около изобретената славянска писменост от Кирил и Методий.

2010_08_07_9999_3_Кои са най-характерните особености на тази загадъчна азбука?

Codex_SuprasliensisВ глаголицата съществуват гръцките букси “кси” и “пси”, които ги има и в кирилицата. Авторът на глаголицата бил по-независим от гръцката азбука, отколкото Кирил, и решил, че няма защо да въвежда трета буква при съчетаване на звуците, които вече имат свое обозначение. В глаголицата съществуват две букви за обозначаване на твърдото и мекото “г”, което повече съответства на фонетиката на славянската реч. В глаголицата има две различни букви за звуците “дз” и “з”. В кирилицата първоначално това била само буквата “з”, но по-късно (в несъвременния й вариант) кирилицата била усъвършенствана до степента на глаголицата и дифтонгът “дз” започнал да се изписва с пресечена буква “з”.

en(2)Получава се следното – ако оригиналът е бил написан на глаголицата, а се е преписвал на кирилица, то преписвачът, механически повтаряйки буквите от оригинала, фактически е променял датата – често с десетилетия. С това се обяснява и известното несъответствие на датите. Глаголическата графика предизвиква асоциации с арменското или грузинското писмо. По формата на буквите могат да се отбележат два вида глаголица – кръгла българска и хърватска (илирийска, далматинска) – по-ъгловата.

imag7esКакто виждаме, глаголицата значително се различава от гръцкото писмо, което се ползвало от Византия. Това е още един довод против твърдението, че тя е изобретение на Константин-Кирил Философ. Разбира се, може да се предположи, че Константин е създал новата писменост “от нулата”. Но тогава възниква питането: откъде е взел той тази графика, този принцип на оформяне на буквите, та Византия му предоставила за целта достатъчно кратко време. Мисията му била изключително спешна.

1249298539_001Предизвиква съмнение и друго: “кирилицата” била създадена по-късно в Константинопол от някой от последователите на Кирил. Тя била приспособена гръцка азбука за нуждите на славянските езици. Кирилицата била много деликатно приспособена – в нея напълно била съхранена вътрешната система на глаголицата, но глаголическите букви били заменени с нови, по гръцки тип, а допълнителните букви за обозначаването на специалните славянски звуци били стилизирани по подобие на гръцките. Така, тази азбука по графиката си била гръцка, а по фонетиката – напълно славянска. Неизвестният последовател на Константин-Кирил Философ явно е бил солиден учен. Трудно е да си представим, че той би премълчал за ролята си и би позволил да се нарече рождата му с чуждо име.

Нещо повече, когато кирилицата, принадлежаща на някой неизвестен създател, започнала да изтласква глаголицата, срещу това не могли да не реагират учениците и почитателите на Кирил и Методий, та нали по този начин преминаването на глаголицата към кирилица фактически ликвидирало цялата работа на братята. Представете си: с години се превеждали богослужебни книги, ползвайки глаголицата най-малко 20 години – и изведнъж да изхвърлиш всичко и да започнеш да преписваш цялата литература на “кирилица”! Подобна революция би трябвало да предизвика борба между привържениците на нововъведението и неговите противници. Преходът към новата азбука би бил невъзможен без призива на специалния църковен събор. Нямало спорове, нито разминаване в мненията. Но в историята за това не се говори нищо. Не се съхранила нито една църковна книга, написана на глаголица.

От всичко това следва изводът, че Константин Философ е изобретил не глаголицата, а кирилицата. Дори е по-правилно да се твърди, че той не е изобретил, а е реформирал вече съществуваща азбука. Още преди Кирил славяните са използвали други азбуки – негръцки, а и гръцката такава. През XVIII столетие в ръцете на черногорския княз Черноевич попада дипломата на папа Лъв IV (847-855), написана на кирилица. Едно от изображенията, според което документът се смята за фалшив, е това, че Кирил е трябвало да изобрети кирилицата едва през 863 г.

Друг пример – образът на Христос, така нареченият образ на Вероника, съхраняващ се сред подобни реликви във Ватикана. Общопризнато е, че тази реликва се отнася към първите векове на християнството. Не нея, освен буквата IC (Исус) ХС (Христос), има ясен надпис: “ОБРАЗЪ ГСПДН НА УБРУСЕ” (убрус – кърпа за лице).

Трети пример – иконата на апостолите Петър и Павел, присъстваща в каталога на Джакомо Грималди от 1617 г. под номер 52. По характера на азбуката тя се отнася към първите векове на нашата ера. В централната част на иконата отгоре образът на Спасителя е съпроводен с надпис на кирилица “ICXC”. Отляво – образът на св. Петър с надпис: “СТы ПЕТРI”. Отдясно – образът на св. Павел с надпис: “СТА ПАВЬЛЬ”.

Wulfila-VaterunserСлавяните ползвали азбука от гръцки тип век преди Кирил, затова той взел за основа вече съществуващата азбука, допълнил я. Кирил не можел да ползва за основа глаголицата: тя била непригодна за бързо писане, заради своята сложност. Освен това, зад глаголицата стоял Вулфила, който никак не бил почитан от православната църква. Пък и глаголицата слагала огромна разделителна линия между Византия и славяните.

Рим се отнесъл към глаголицата достатъчно лоялно. През 1554 г. френските крале, заставайки на престола, се заклевали по време на Рейнския събор върху Евангелието. Евангелието се състои от две части: първата е написана на кирилица и включва в себе си писания от Новия завет по славянски обред. Втората е написана на глаголица и включва писания от Новия завет по католически обред. Върху текста с глаголица има надпис на френски: “Лето господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на славянски език. Те трябва да се пеят в продължение на година. Що се касае до другата част на тази книга, то тя съответства на славянския обред. Тя е написана от ръката на св. Прокоп, игумен, и този славянски текст е бил подарен на покойния Карл IV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокоп. Боже, дай им вечен покой. Амин”. Трябва да отбележим, че св. Прокоп, абат в манастира в Сазаве (умрял на 25 февруари 1053 г.), е служил литургии по римо-католическия обред, но на старославянски език. Според преданието, първият крал, който се докоснал до това евангелие, бил Филип I, син на Хенри и Анна, които се оженили през 1048 г. Т.е. кирилицата и глаголицата в продължение на много столетия мирно съжителствали в римо-католическата църква, за разлика от православната, където глаголицата била незабавно ликвидирана, макар в бита те да се използвали паралелно известно време.

jdv1337419771mГлаголицата е значително по-стара от кирилицата и по-съвършена по фонетика. Наред с глаголицата славяните използвали и гръцката азбука, т.е. славяните пишели с две паралелни азбуки. Така, върху плещите  на Кирил паднала отговорността окончателно да оформи това, което вече било във всеобща употреба, но нямало правила и канони за употреба. Така, и глаголицата, и кирилицата са създадени специално за славянските езици. Кирилицата графически е вариант на гръцкото писмо (дори често наричали кирилицата “гръцко писмо”), а по своя звуков строеж – подражавала на глаголицата.

Извод: глаголицата е дело на тракиец, а кирилицата –  на южен славянин, по заповед на Византия.

Urfilо

3 отговора на “Автор на азбуката ни – епископ Вулфила, не Константин-Кирил Философ

  1. Поне научете името на епископа – Урфил. „Вулфила“ е късна измишльотина на германските фалшификатори.

  2. Епископ Вулфила не произхожда от никакви Траки! Прочетете повечко за Готите! Това с“гетите“ е много несериозно. Търсете автора на книгите за готите и тяхното присъствие по нашите земи- Росен Милев

  3. Статията е написана с много АНТИСЛАВЯНСКА НАСОЧЕНОСТ:
    Гръцка култура, основна за целия свят, Гръцка цивилизация
    без държава Гърция до1830г. Имало е Елада, Елас, Елиники
    Демократия /през робовладелството/, люлка на западната „демокрация“ /пак през този период/. Самите Гърци чак до 1912г. са се наричали Ромеи и са се смятали за техни наследници,т.е.
    „люлката“ всъщност е „единтичност“, а на Балканския полуостров те са пришълци. Византия не е създадена от Гърци нито е Гърция. ХристОС какво пречи да ГО нарекат Грък, както всички с“-ОС“ и „-ИС“. Как не са ГО забелязали все още гърчеещите се „учени“?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s