Скоро евреите ще емигрират от Израел – очакват съдбата на ЮАР

IsraelPalestinaБан Ки Мун, Генерален секретар на ООН, изрази своето „сериозно безпокойство“ във връзка с израелския авиоудар над Сирия. На 30 януари 2013 година се появи информация за това, че Израел е нанесъл авиационни удари по конвой в близост до ливанската граница. На 31 януари Комитетът по правата на човека публикува осъждащ отчет, посветен на политиката на правителството на Израел в Юдея и Самария. Комитетът призова правителствата и частните компании от цял свят да наложат икономически и дипломатически санкции над израел. Представителите на еврейската държава демонстративно не са се появили на заседанието на Съвета на ООН по правата на човека, където е трябвало да се обсъдят заселнияеската кампания в Израел.
Днес сме свидетели на много важен момент. Много скоро, в Тел Авив ще се случи същото, което се случи в ЮАР, ако дотогава не станем свидетели на още една война.
Ционисткият проект се провали, защото най-важната му особеност беше фактът, че той беше финансиран от първите ционсти и от фамилията Родшилд и предполагаше мирни, добросъседски съвместни отношения между новите колонисти и населението, което живеело на територията на Палестина. Но, от самото начало, подобни отношения не се превърнали в реалност.
Съществувала икономическа потребност – в този момент тя била свързана с гарантирането на урбанизираща се Европа на селскостопанска продукция, и сметките са правени с идеята еврейските колонисти от Европа, които в голяма степен са били лишени от собствена земя до този момент, да живеят в мир, дружба, съгласие с местното население. Както е известно, това не се случило – за неизбежния конфликт са виновни и двете страни, защото попадат в ситуация, в която едните са собственици на земята, а другите са пришълци на тази земя. Очевидно е, че по-голямата вина е върху онези, които са дошли отнякъде, а не е върху тези, които живеят в Родината си. И след това възниква един съвършено чудовищен режим, който крие в себе си три неприемливи за човек от друга националност качества.
Първото е, че в еврейската държава официално хората са неравноправни, което се потвърждава от цяла поредица законови норми в Тел Авив. Например, Законът за завръщането, провъзгласяващ правото на всеки евреин да се репатрира в Израел, предполага, че двама новородени човека имат различни права, което е възстановяване на Хитлеровото законодателство. Две деца, едното от които е гой, а другото евреин, имат различни права. Това даже мирише не на Средновековие, защото тези норми са преодолени точно през Средновековието.
Второ, официално заселниците се наричат „еврейска“ държава, а реално са държава на юдеи, въпреки че там живеят от древни времена най-различни религии – и мюсюлмани, и християни, хора с различни вероизповедания. Този факт също е съвършено неприемлив.
И, трето – незаконното присвояване на собственост, на имущество. То ест, фактически държавата изгражда своя имотен комплекс върху изкупуване на откраднатото. Защото мародерството и присвояването на имуществото на бежанците – това е углавно престъпление навсякъде, освен в Тел Авив – там то се поощрява, одобрява и узаконява от държавата. Да се търпи такова положение на нещата в 21-ви век, разбира се, е трудно – световната общественост няма да издържи още дълго, както не издържа и политиката на апартейд в ЮАР.
Санкциите са само първата стъпка и още дълго ще наблюдаваме опитите на израелците да потискат палестинците, да се бият за ограбеното от палестинците имущество, недвижимост, земя. Но, общата тенденция е очевидна. Всичко върви към отхвърлянето на варварския режим с отпътуване на значителна част от колонистите или задълбочаване и радикализиране на военния характер на конфликта.
Сред еврейското население на Палестина днес има разбиране за факта, че ционисткият проект се е провалил, защото не е било изпълнено най-основното негово условие – да бъдат установени добри отношения с местното население, и в днешните условия той не би могъл да се реализира във вида, в който е бил планиран и финансиран. В днешните условия световната общественост трябва да бъде готова, че през следващите десетина години светът трябва да очаква голяма емиграционна вълна сред еврейското население от Палестина. И Европа трябва да приеме своите бивши съграждани.
Това, че израелската делегация не иска да участва в заседанията на Съвета по правата на човека на ООН, доказва единствено, че те още дълго ще се ослушват. Но те са исторически обречени и разбирането за този факт ще расте от ден на ден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s