Военните гастарбайтери или Приватизация на войната

1320601205_023Не е възможно войната в Ирак и Афганистан да си я представим без участието на военни наемници, т.нар. частни военни компании (ЧВК). Терминът “приватизацията на войната” е изключително уместен. За да разчоплим така използвания термин, да прочетем редовете по-долу.

Какво е количеството на частните военни наемници?

По данни на един от официалните доклади на Изследователския център към Конгреса на САЩ, през март 2011 г. в Ирак е имало около 10 000 частни военни наемници, от тях само 1 000 са американци. В Афганистан от 19 000 наемници около 300 са американци. Останалите са или т.нар. “граждани от трети страни”, или иракчани и афганистанци, наети от частните военни компании. Нивото на загубите сред сътрудниците на ЧВК е почти равно на нивото на загуби от страна на официалните военни.

Operation Iraqi FreedomСтава дума не само за наемници от Министерството на отбраната на САЩ. Съществуват наети военни и от страна на Държавния Департамент, организациите USAID, ООН, различни европейски организации и южноафрикански компании, но числото им е в пъти по-малко и несъпоставимо от главния работодател – Министерството на отбраната на САЩ.

Съгласно отчета на Министерството на отбраната на САЩ, общото число на военните наемници за последните изминали месеци от тази година е било 136 901 човека. От тях в Ирак – 7 336, в Афганистан – 113 736, в други части на света – 15 829. Цифрите включват както граждански, така и военни наемници.

28spi1eСъгласно неотдавна публикувания Доклад на специалния генерален инспекторат по въпросите за възстановяване икономиката на Ирак, от 1 май 2003 г. до 31 август 2010 г. в тази страна са загинали 719 граждански наемници: 318 американци, 271 иракчани, 111 граждани на други страни и 19 човека от неизвестна националност. По данни на посолството на САЩ в Кабул, през 2011 г. в Афганистан са загинали не по-малко от 430 граждански наемници. От сайта на американските граждански наемници «American contractors in Iraq» е видно, че са загинали общо 3 066 човека, а са направени 83 000 застраховки живот.

Цифрите за загиналите граждански наемници се основават само на официалната статистика на Министерството на труда на САЩ. Под действието на Закона за застраховането формално попадат всички сътрудници, в това число и чуждестранни граждански наемници. В реалния живот около американските наемници има редица обслужващи ги хора, наети от компании и лица “от трети страни”, т.е. неграждани на САЩ. Тъкмо загубите сред тях никой не брои. Загубите сред тях са значително повече от официално отчетените.

101911_0_0Чуждестранните граждански наемни работници често дори не знаят, че попадат под задължително застраховане.

През 2004 г. иракските бойци започнаха кампания за унищожаването на работната сила около американската армия, надявайки се така да лишат американските военни от добрите им битови условия и транспортни доставки. Така към черноработниците се развихри истински лов но хора. Така през 2009-2010 г. в Ирак се извършва масово убийство на граждански наемници, които са на бойното поле, за да вършат черната работа в американската военна кампания. Бойците буквално разстрелват автобуси от така и не започнали работа хора от Индия, Бангладеш, Непал, Шри-Ланка, Филипините, Пакистан, България, Македония, Кения, Уганда, Индонезия. Никой не е преброил убитите от подобни инциденти и до ден днешен!

В Афганистан и Пакистан, където за денонощие преминават над 160 коли през границата, никой да днес не е преброил количеството на загиналите шофьори и механици от транспортните конвои. Шофьорите трябва да получават около 300 долара на месец. А логистичните брокери на места получават от американците до 8 000 долара и често забравят за застраховка на шофьорите.

7680723-silhouette-of-soldier-with-rifleСпоред разследващата журналистка Сара Стилман, търговията с хора, осигуряваща работници за американските военни бази, набира скорост. Черноработници се доставят от Африка и Югоизточна Азия често на базата на обмена: на база на нямащи никаква сила договори, чрез обещания за работа в Дубай, чрез заплахи и шантаж. Често наетите граждани получават нищожна заплата, живеят в нечовешки условия и пътуват в морски товарни контейнери, докато стигнат до горещата точка на войната.

Това е цяла индустрия – т.нар. “Логистична армия на Третия свят”, съществуваща на границата на търговията с роби. Армията има главни американски наемници, близкоизточни поднаемници на средно равнище и цяла мрежа от стотици и стотици малки под-поднаемници по целия свят, които често не действат в рамките на закона: не предлагат застраховка живот, задържат и без това мизерните заплати и често захвърлят хората. Веднъж попаднал на война гастарбайтера почти не може да се измъкне от американските военни бази и да си замине вкъщи.

Както разбирате, това е многомилионен бизнес – доставка на черноработници в Саудитска Арабия, Кувейт, Йордания… В процеса активно участва и Турция, осигуряваща канал за доставка на работници през територията й с Ирак. На пазара за черноработници съществуват различни форми, например компании, които са специализирани в доставката на хора за една нощ – за развлечение на военните в базите. Широко известни са историите за филипинки, които масажират военните в Афганистан.

Работниците на базите се оплакват от унизителните битови условия, от сексуално насилие от страна на войниците, от отсъствието на медицинска помощ. Случвали са се дори гладни бунтове. Например, на 1 май 2010 г. в една от базите за гастарбайтери 500 индийци и непалци започнаха да чупят всичко около себе си, защото им давали недостатъчно храна и работели над 12 часа на ден. Гладният бунт беше потушен с помощта на американската военна полиция и угандийски военни охранители.

Военните гастарбайтери не заминават на война от алчност или от жажда за приключения. Те не заминават на война от добър живот у дома. Към крачката да се продадат по време на война ги води мизерията, безработицата, а често и измамата. Те не са в състояние да напуснат зоната на войната, защото нямат обратен билет, нямат пари. Тази огромна военна индустрия на нищетата не вълнува никой. На никой на този свят не му пука нито за живите, нито за загиналите военни наемници – те са само низините на айсберга на задаващия се нов ред.

3 отговора на “Военните гастарбайтери или Приватизация на войната

  1. Пълни глупости. Пишете субективни статии. попитайте хора, които са в Афганистан и Ирак, при какви условия работим и живеем. За ваша информация, като „контрактор“ живея в хотел, а като военен живях в палатка и дървена барака. Всички работим с изрядни договори. Имаме както застраховка „Живот“, така и Пълна здравна застраховка. Да работим по 12 и повече часа, но месечната заплата, която получавам е равна на годичната ми заплата като военнослужеш от БА. Незнам, къде ме есплоатират повече тук или в България.

    • имам един въпрос,дали за наемници набират млади и неопитни момчета …. и ако да каде трябва да се отиде …..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s