Нещо повече от Уго Чавес

imagesъ imageеs APTOPIX Venezuela ChavezЦял свят обсъждаше, умира ли Чавес или още не.  Разбираем е интереса към подобна фигура – Уго Чавес, това не е просто индивид, това е мисия, идея за възраждането на Латинска Америка, която се опитва да направи своята историческа идентичност, откъснала се от контрола на Северна Америка.

Уго Чавес е въплъщение на духовното възраждане на цяла Латинска Америка. Затова едни гледаха на Чавес с надежда да видят в негово лице Месията, откриваха новия Боливар, който без страх казва на представителите на американската хегемония в лицето това, което мислят многомилионните латиноамериканци.

Всъщност, Уго Чавес беше спикер, изразител на мислите на латиноамериканкия континент. Затова съдбата на подобни фигури, които носят на плещите си подобна цивилизационна мисия, които страдат за нея – са със съдбата на герои. Затова винаги за героите тръгват слухове, че те надживяват собствената си смърт. Затова за героите се казва, че те не са умрели, че са се скрили, че смъртта им е престорена или е предизвикана от враговете, или че те, героите, просто са преминали на друг етап, за да скрият следите си, за да продължат от ново място великата си борба.

Уго Чавес е нещо повече от Уго Чавес. Уго Чавес е символ на нещо абсолютно ново, фундаментално, героично начало в световната политика. Той беше ненавиждан от Запада. Той беше обичан от латиноамериканската цивилизация. Той е герой на Латинска Америка. Той вече е мит, митичен герой.

Трябва да разбираш логиката на тази, в общи линии, страховита индианска митология, за да се ориентираш правилно и за Чавес. Макар там да има много бели, има техни потомци, макар там да има много африканци, замъкнати в Латинска Америка като роби, нека не забравяме и следното – индианците, особено в Латинска Америка, не са били напълно ликвидирани така, както са били изклани от либералните демократи-прогресисти в Северна Америка. Независимо от жестокостта на португалците и испанците, там отношението към индианците е било съвсем друго – оставили ги живи. Може би, не при съвсем добри условия, може би, в положение на някакво по-долно качество, но индианците били оставени живи. Не оправдавам робството, ненавиждам робството във всички му форми, особено робството на расова основа – това е абсолютна гнус. Но изтребването, планирания геноцид, на който били подложени индианците в Северна Америка, няма никакви аналози в целия свят. Всъщност, най-чудовищните представители на планомерния, осмислен, проведен с педантична хирургическа жестокост геноцид срещаме именно в Съединените Американски Щати, където робството достигна най-чудовищните си форми. Това там не беше просто робство, а геноцид над местното население. На негрите им провървя, тях ги смятаха за хора, а индианците – не.

Латинска Америка и местните индианци извадиха късмет, че не ги завладели англосаксонците, а това били жестоките испанци, конкистадорите и португалците. Тези жестоки, страшни хора, които предизвикват в мен много симпатии, се оказали сто пъти по-хуманни от англосаксонците в Северна Америка, които просто изколили местното население. Затова предполагам, че тази индианска митология играе огромна роля за латиноамериканското самоосъзнаване, макар това да са испано- или португалоговорящи страни.

Идеята за гъвкавостта, идеята за културния герой, който е амбивалентен във функцията си – това е много латиноамериканска идея. Чавес е подобен герой, представител на култура, хвърляща ръкавицата върху североамериканската хегемония.

Жив или мъртъв е Чавес?

В действителност днес той е повече от жив, независимо от политическата ситуация, в която се намира Венецуела днес. Той е жив, защото открива друга възможност за утвърждаване на латиноамериканската идентичност, защото провъзгласява проекта за неподчинение на североамериканското господство. Той е жив, защото провъзгласи изхода към нов, съвършен геополитически, многополярен модел на мирозданието. Той предложи на латиноамериканското човечество да осмисли своето място в света самостоятелно, спокойно, опирайки се на собствените си сили и в името на националните интереси.

В това отношение, според мен, Чавес беше жив, Чавес живя, Чавес ще бъде жив. Това е истинският герой на цял континент. Той беше герой, който влезе в историята на човечеството като яркосветеща звезда, като създател на съвършено нови социални практики, които се превръщат все повече и повече в универсални за огромен сегмент от цялото човечество. Разбира се, че Чавес е жив. И ще бъде жив за дълго. Може и завинаги.

Александър Дугин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s