Певицата Ищар дари пари на български манастир

OLYMPUS DIGITAL CAMERAРъководството на манастира й подарява реплика на уникална икона

Световноизвестната певица Ищар дари средства за възстановяването на манастир “Свети Пантелеймон”.

Той се нуждае от спешен ремонт, но държавата не разполага с необходимите средства.
Манастирът е построен в края на IХ век, след покръстването на българите край река Камчия от цар Борис.

Ищар е дарила сериозна сума от личните си средства за възстановяването на светата обител.
Певицата е дарила солидна сума

Певицата е дарила солидна сума

b50176c3374a229c3b39c801e6bdc75aЗа да изрази благодарността си към трогателния жест, управата на манастира е взела решение да направи подарък на певицата – дърворезбована реплика на иконата на Св. Стратилат, която е уникалната за цяла Европа.
Запознати припомнят, че иконата е открита в самия манастир преди няколко века, пише Блиц.

Световноизвестната певица ще изнесе концерт в зала 1 на Националния дворец на културата на 13 април с начален час 20.00 ч. Ден по-рано тя ще извиси глас и във Велико Търново в ДКС “Васил Левски”.
Билетите за концерта на Ищар в София вече са пуснати за продажба на касите на НДК.
За Велико Търново, билетите могат да бъдат закупени от Туристическия информационен център в града, както и онлайн.

Цените варират от 30 до 70 лева. ВИП билетите пък се предлагат на цена от 80 до 100 лева.

„Момичето от евкалиптовата гора“ с рождено име Естер Зак, по известна като Ищар, е родена на 10 ноември 1968 г. в израелския град Хаифа. Майка ѝ, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща й, мароканец, също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба ѝ е тази, която ѝ дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия.

product_1423Песните ѝ са доказани хитове – смесица от различни култури и религии. С концерти в над 20 държави на четири континента световноизвестната, изключително харизматична и невероятно талантлива певица Ищар е спечелила място в сърцата на стотици хиляди фенове по целия свят. Искренaта и чиста акустика на посланията, които носят песните ѝ, са „врата“ към път, който всеки човек трябва да извърви, за да намери себе си. Заслуга за фината ѝ чувствителност има нейната баба, на която Ищар посвещава песента „Je N’oublie Rien“.

„Светът днес“ припомня, че Ищар е акадска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин. Богиня на плодородието, любовта, войната и секса. Във Вавилонският пантеон те я божественото олицетворение на планетата Венера. Ищар се асоциира предимно със сексуалността; култът се свързва с т.нар. „свещена проституция“. Покровителка е на древния град Урук или „градът на свещените куртизанки“. Наричана е още и „куртизанка на боговете“.

Ишхара е шумерска богиня-скорпион, която впоследствие се отъждествява с Ищар (споменава се в Епоса за Гилгамеш).

Ищар и Таммуз

 Акадски мит
image_656
Богинята Ищар в подземното царствоВлюбила се прекрасната богиня Ищар в младия красавец Таммуз. Не можела да живее без него ден, даже минута, а когато бил далече от нея, потъвала в дълбока печал.

Веднаж Таммуз се отправил на лов в степта и вече не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята узнала, че внезапно се извил силен вихър, Таммуз паднал, като покосена тръстика и изпуснал последния си дъх. Като научила това, богинята потънала в дълбока скръб. Не можела да се примири със смъртта на този, който бил за нея по-ценен от живота й.

Mислите й били устремени към страната, от която не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити и се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките на мъртвите. Смазана от мъката си вървяла Ищар и неусетно стигнала до голяма медна порта, която била отворена за мъртвите, но недостъпна за живите.

Заблъскала богинята с всички сили по вратата и извикала: “Отворете! Отворете тази врата или ще я разбия и ще пусна мъртвите навън.” Щом чула тези викове, раздиращи вековната тишина, сърцето на Ерешкигал се изпълнило с ярост и тя запитала пазачите на портата: “Кой е там? Кой блъска така, сякаш е пиян безумец и смущава вечния покой?” Но пазачите отвърнали почтително: “Не, това не е пиян безумец! Това е богинята Ищар – твоята сестра, която е дошла за Таммуз. Пусни я, защото наистина ще разбие портата!” Ерешкигал махнала с ръка и наредила да я пуснат. Вратата се отворила, скърцайки оглушително, но за да премине, Ищар трябвало да даде на стражите част от украшенията си.

Не успяла обаче да направи няколко крачки и пред нея се издигнала друга медна порта. И на тези стражи дала част от украшенията, които й останали, за да продължи. Богинята минала през седем порти и всеки път давала част от накитите си, а след като раздала всичко, давала одеждите си, докато останала съвсем гола. Така продължила всред непрогледния мрак, опипвайки стените, които били влажни и хлъзгави от сълзите на умрелите. Падала и ставала, но продължавала непреклонно напред и без да обръща внимание на унижението, застанала гордо пред господарката на подземното царство.

venus“Върни ми Таммуз, сестрице! Не мога да живея без него!” казала Ищар, но Ерешкигал отвърнала надменно: “Не мога да върна живота на умрелите заради нечий каприз. Има толкова младежи – нека те заменятБогинята Ищар твоя Таммуз.” Ищар обаче възразила: “Таммуз е един и няма друг, прекрасен като него.” Тогава разгневената Ерешкигал махнала с ръка и Ищар паднала бездиханна на земята. В този миг, без Ищар, цялата земя затихнала. Престанали да растат тревите, опустели птичите гнезда, овците не раждали агнета. Целият живот започнал да се разпада, а от дълбините започнал да настъпва подземният мрак.

Боговете погледнали от небесата и не могли да познаят до скоро цветущата земя. Изплашени, те изпратили свой пратеник в подземното цардтво с изрична заповед: “Върни Ищар и заедно с нея, Таммуз!” Колкото и да кипяла от ярост Ерешкигал, колкото и да виела и фучала в безсилната си злоба, колкото и да крещяла, че няма връщане от нейното царство, трябвало накрая да се примири и да се подчини на волята на боговете. И в мига, когато Ищар, заедно с Таммуз се върнали на земята, настъпила пролетта. Всичко разцъфнало с буйни цветове. Птиците запяли възторжено в клоните на кичестите дървета, възпявайки любовта. Всички врати в храмовете на Ищар се разтворили и ликуващите хора прославяли връщането на Ищар и Таммуз.

   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s