Русия отказа помощ на Кипър

cyprus-mapОставайки без помощ от Запада, островът на Афродита започна да гледа с надежда на Изток. И това е напълно обяснимо: значителна част от големите вложения в кипърските банки принадлежат на руски компании и физически лица, и  парите им се оказаха под заплаха в случай на въвеждане на данък върху депозитите, както и в случай на дефолт. Надеждите, обаче, не се оправдаха – нито министерството на финансите, нито енергийните компании на Русия  са заинтересовани от предложенията на Кипър.

Ще банкрутира ли Кипър? Ще се разпадне ли ЕС?

Както заяви след преговорите министърът на финансите на Русия Антон Силуанов, предложенията на Кипър са били следните: „да се създаде държавна компания, която да получи активите за газовите месторождения и да се предложи на руските инвеститори да влезнат и да купят облигации с последващо акционерно участие. Руските инвеститори разгледаха въпроса, интерес не проявиха“. Въпросът за предоставяне на държавен кредит не бил разглеждан, защото европейският съюз бил поставил предел на дълга, над който Кипър не трябва да излиза.

По-рано днес стана ясно, че „Газпром“ и“Роснефт“ също не са заинтересовани от предложението на Кипър. А в четвъртък  идеята за закупуване на бизнеса на острова не се хареса и на Газпромбанк – рисковете са прекалено големи, каза банката.

И макар Еврогрупата да обеща, че ще продължи да оказва помощ на народа на Кипър и ще подкрепя стабилността в евро-зоната, ситуацията в страната се превръща в плачевна. Агенция Standard & Poor’s  занижи дългосрочният кредитен рейтинг на страната, прогнозите са негативни. На 21 март банкоматите на Кипърската народна банка престанаха да отпускат пари, а клиентите правят протест след протест пред сградата на парламента. Дмитрий Медведев заяви, че ЕС и Кипър в тази ситуация действат като „слон в стъкларски магазин“. И наистина, за сега всички усилия не дадоха резултат.

373889.JPEG

Впрочем, Кипър има още една надежда и още един помощник – САЩ. Средствата за масова информация съобщиха, че Джон Кери е телефонирал на министъра на финансите на Кипър Михалис Сарис и му е предложил съдействие за спасяването на водещите банки на републиката, като в замяна е поискал контрол над газовите месторождения на шелфа. Но от държавния департамент опровергаха тази информация.

Ще спасят ли Кипър от дефолт?

Шефът на Централната банка на Кипър Паникос Димитриадис смята, че спешно трябва да започне оздравяването, което ще предотврати дефолта на втората по величина в страната Кипърска банка и ще защити вложенията на хората и бизнеса там, които са в размер на 100 000 евро (бел.ред. вероятно e е сгрешена цифрата и става въпрос за по-голяма сума). В същото време, правителството в четвъртък в  спешен порядък разработи и внесе в парламента пакет от законопроекти, които целят преодоляване на дълбоката финансова криза. Но надеждата да се спаси страната от дефолт става все по-малка и по-малка.

Кризата в страната се разрази, когато на 16 март Еврогрупата и МВФ след 14 часови дискусии съгласуваха план за международна антикризисна помощ на Кипър в размер на 10 млрд евро. В замяна от островната държава те изискаха да се въведе данък върху банковите вложения. Безпрецедентното за евро-зоната решение доведе до протести и страховити критики от страна на световните финансови кръгове. Ситуацията ескалира до сътресения в световните пазари: на 18 март курсът на еврото падна.
Парламентът на страната не рискува да одобри законопроекта за орязване на банковите вложения: против закона гласуваха 36 депутата, 19, представляващи партията на президента Никос Анастасиадис, се въздържаха от участие в гласуването. Един депутат отсъства от заседанието.

Днес средствата за масова информация съобщиха, че гръцкото правителство е отделило 600 млн евро за рекапитализация на представените в Гърция кипърски банки. Кипър е един от най-големите търговски партньори на Гърция, но министърът на финансите е сигурен, че Гърция е защитена против какъвто и да е шок, идващ от острова. Нещо повече, той е убеден, че дори в случай на най-лошия вариант, „последствията за Гърция ще бъдат минимални“.
Така, Европа трябва да започне да се готви за най-лошото.

 Ако кипърската криза продължи, тя ще се превърне в началото на края на ЕС – организацията, която успя за получи Нобеловата награда за мир.

А този край ще се стовари мълниеносно върху целия ЕС.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s