Как ГЕРБ подслушва / Цветан Цветанов чете СРС, с което са подслушвани български лекари, в НС / Пълен текст на СРС-то

cvetan-cvetanowИз Стенограма на пленарното заседание на Народното събрание

СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 3 декември 2010 г.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да предложа да бъда изслушан първо по темата, която в последните няколко дни е най-актуална за обществото, а тя е за всичко, което се случи в една болница в Горна Оряховица.
Във връзка с широкия обществен резонанс, и с всичко това, което беше казано по адрес на Министерството на вътрешните работи и на българската Прокуратура, започна процедура по декласифицирането на информация, с която да мога днес да ви запозная публично.
В тази връзка с искане от прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация, която е свързана с досъдебното производство във връзка със съмненията и доказателствата, които са събрани за умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница.
Много ще Ви моля за в бъдеще – нека да се придържаме към нормални етични норми на поведение, защото сами разбирате, че има разследвания, които не могат да бъдат оповестявани, информация, свързана с разследването, което тече по дадени криминални случаи.
Молбата ми е към вас, защото все пак всички ние като представители както на изпълнителната, така и като представители на законодателната власт, трябва не да говорим за полицейщина в страната, а всички да се стремим към гарантиране правовия ред и към това – който нарушава законите на страната да понесе своята отговорност за това, което е направил и е причинил.
Искам да бъда съвсем ясен и конкретен в това, което ще ви прочета. Това са разговори от досъдебното производство, които касаят дейността на тези доктори, които казаха, че са били задържани и че вървим към полицейщина спрямо българските лекари.
Няма българин, който да не се нуждае от професионализма на лекарите. Няма българин, който да не оценява това, което правят българските лекари, но всичко това минава през призмата на разбирането, че всеки един от тях трябва да се придържа към Хипократовата клетва и всеки един трябва да проявява максимален професионализъм и това, че трябва да дава всичко от себе си, за да запази живота и да даде шанс на всеки един новороден живот.
Уважаеми дами и господа, ще започна с това, за което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много.
Това, което имаме като безспорни доказателства е от ехографа, от видеозона, който е направен, детето е на 23 седмици и 5 дни към дата 17.11.2010г.
Разговорите, които текат като комуникация между докторите, които са били нощна смяна, и ръководството на болницата аз ще ги оставя без коментар. Нека от тях си направят изводи всички тези, които говориха по адрес на МВР и на Прокуратурата тези дни.
Няма да цитирам имена, ще прочета съдържанието на пряката реч между тях в нощта, сутринта и часове след извършеното престъпление.

„- Ами, извинявай, че те безпокоя. Ей сега един доктор ми звъни за бебето. Тъй! И аз се чудя защо той не ти съ обади на теб, ам’чи минава през мен, трябва да ти съ обажда. Значи, притеснен, защото трябвало да се реши въпроса. Да й кажим на майката, че е живо, да я прехвърлим в Родилното и т.н. И викам: добре, как шъ стане? Ние не може да го гледаме туй бебе. Ами, щъ си го гледаме ей тъй.
– А бе, да, ама, като толкоз е мислил вчера, кат’ сe е родило в 3 часа, защо не са извикали. Шетстотин грама е (не се разбира). Защо не са извикали неонатолози и?
– Аз туй му казах, че ние сме атакуеми. Ми, разбира се!
– Защо, защо толкоз късно ще търсим Плевен? Какво сме пра’или?
– Ами, тогаз там да го напра’име нещо. И какво? Викам, щъ го напра’име, ама никой не иска да го напра’и. И нищо нищо…”
Има малко неразбираеми думи в пряката реч, но аз ви цитирам дословно това, което е.
„- Ами той цяла нощ, к’во прави? Ще не го напра’и това нещо? Той вчера в 3 часа се е родил. Той е бил и дневен, и нощен. Той що не е извикал неонатолог?
– Щот’ вика: шъ стане голям проблем, голям скандал.
– Сега вече, днеска сутринта сме се забавили цели няколко часа. Край вече!
– Е, той трябва да ти се обади и кът…
– Емии, плащане, плащане, ама щяхме да избегнем. Сега к’во да го пра’имe? Аз даже си мислех, да земат да му дадат ли да яде нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре се’а.
– Че то грехота е, да ти кажа!
– Ами, грехота е! Ами, ти? К’во п,риказваш ти?
– Толкоз жизнено, иска да живее ли?
– Е, па ние. Ние пак, ние па не му даваме никакъв шанс. К’во да ти кажа?! Наникъде. Не знам к’кво да пра’я сега. Се’a обадими ли се – край! Шъ ни напра’ят на маймуни. Отвсякъде вестниците, ама пък от другата страна, пък…
– Е, дали? Дали пък, нали, ако говорим с тях, който дойде, защо пък да. К’ъв интерес имат да нъ?
– А бе, Боже! К’во да говориш с тях, бе? Те са идиоти. Де да знаем к’во да пра’име.
– Е, в такваз ситуация не сме изпадали.
– То си е живо, живо и здраво, тъй ли?
– Да, бее! … (нецензурна дума) мама му! То си е, още си е живо, тъй ли?
– Ами, сега не знам в момента дали е още живо. Трябва да звъннем. Ама, той сега ми позвъни – к’во става с туй бебe и тъй нататък, почна.
– Какво ти звъни той бе? Той защо е стоял 15 часа и не е извикал, и ни поставя пред… Кого да викаме се’а? То шъ стане голяма разправия! Колко време мина? Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме съ…
– Ами туй? То не е необходимо да го тълкуват. Шъ кажат, (не се разбира) са го оставили да мре, то понеже не мре, и сега нъ викат.
– Ами, да. Майката знае, че е умряло. Всичко на всичко са казали, че е умряло. Той си е виновен… (въпросния доктор). Откъде накъде шъ кажиш на майката, че е умряло, като, като то не е умряло. Той даже не извикал неонатолог. Няма, няма неонатолог. Няма, бе. Никой не се е подписал, никой не си е гледал, бе?
– Ей, са попаднахме в капан!
– Абсолютно!
– Туй се казва цуг-цванг, кога’т всеки ход е грешен вече.
– Да, бе!
– Каквото и да напра’им. … За к’во е чакал 15 до сутринта, докат’ дойдохме ние, той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А, па разчуе ли се, става вече страшно!
– Става много… А бе, да ти кажа, ние да си го бяхме извикали. Забавено – к’во се’а, не сме го забавили ние. Забавил го е нощният, го е забавил в крайна сметка.
– Ма, не! Щото, ако стане се’а да ни разследват, к’во шъ излезне? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Т’ва, т’ва е, т’ва си е умишлено престъпление и убийство. Хъ!”
Това е разговорът между самите доктори, господа депутати.
„- Хъ! Знаеш ли к`во, ма и да се чуе, то, то, то!
– Ма знам к`во да се знае.
– Ма к`во да ти кажа! И тъй, и тъй и са още в болницата, тъй…
– Ние да й кажем! Ама и той!
– Начи, ´сичко иде оттам, че съ й казали предварително, че е умряло. И на сутринта и пак. И след туй са го гледали. И го виждаш, че продължава да живее!
– Не знам!
– Каква ситуация! Кофти! Не сме имали!
– Да бе, много бе! То, то, то! А той си дигна чуковете от заранта, замина си и каза: айде, чао! Отиде да стане началник, ама иначе не!
– Петнайсет часа! Бил е дежурен. Т`ва бебе стои живо. Той го е израждал. Те шъ кажат: добре, вие сутринта като додохте на работа, айде тоз, вие като додохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, к`во направихте вие, бе? Що не извикахте неонатолог да го земат?
– Ама, ше кажат: ама вие сте го забавили, затова е умряло.
– Щот аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е, и деветстотин хиляди лева, ама си гарантираме спокойствие и толкоз.
– Абе, не бе, не деветстотин хиляди. Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото шъ й плащаме по-малко. Тя навита на тия таквоз. Тя оттук нататък шъ вземе да се обади у прокуратурата и шъ стане страшно.
– Вече ние сме съучастници. Тъй, ама се разчу. Мъ ше видят за предумишлено убийство бе, човек! Ти знаеш ли к`во става въпрос?
– Аз знам за к`во става въпрос, ама той ще го направи туй нещо! Ние вече сме вътре, де.
– Ние сме бая вътре вече и на оттука нищо не мо`е. Вече сме вътре, ама все!
– А-а. А бе, к`о да праим тогаз? И го мятам?
– Кой го мяташ?
– Ъмъ, то кат` пишат аборт, то не се праща никъде.
– А, то не се праща никъде. Да. (Не се разбира.)
– Еми?
– Как да го убие човек, бе?! То не мо`е да го убиеш! Как да го убиеш?
– Еми ще накарам… (Един там, който е медицински служител.)
– Хъ-ъ-ъ! К`во да ти направи?
– Ами, че тя го била сложила у фризеро, пък… (друг медицински служител) го извадила. Хъ-хъ-хъ-хъ!
– Кой го извадил?
(Еди-си коя там медицинска служителка, не я цитираме.)
– Хъ-хъ!
– Хъ… (Смее се.)
– Да… (нецензурна дума) и шушумигите, да… (нецензурна дума).
– Ами чи! Ъм, к`о напрая се’а?
– … го извадила, оная и тя, к`во да праим, к`во да пра`им и видя. Като че ши ни тако`ат, да… (нецензурна дума).
– Не. Ний, просто аз не виждам. То по-добре да, наистина, у кофа ли, да го давиме ли!? К`во да пра, хъ… (тук се говори, за да го давят).
– Е, добре. К`о да напра`я се`а? Я нищо. Досе`а!
– Ам, чи!? Единственото нещо, че, пфуу, то си е аборт, не е живо раждане примерно, нали т`ва.
– А, оня, к`во ти звъни глупака? Ти каза ли му?
– Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на… (друг служител от болницата).
– О-у!
– Туй отиде при Андрей Баташов. Ама к`о ш го пра`им сега, къ шъ го изгарят туй?
– Ама, к`о стана?
– Е, умря си.
– Самó си умря?
– Е, самó, няма да го закачаме, я!
– Е-е-е!
(Не се разбира, говорят едновременно.)
– Туй ти викам, малко му е хладно тука, ама… (не се разбира).
– Еми как, къде бе, биологичните отпадъци във фризера.
– Биологичните.
– Добре, някой сега ще го сложи у фризера. Ама, после опаковат ли се, как ще ги горят, … (нецензурна дума) мама му.
– Къде бе? Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе!
– Премерете го колко е, трябва да е под 500 грама.”
Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.
„- Просто няма такова, че е живяло! Никой не е виждал, не е чул.
– Естествено.
– Умряло си е при това, още при раждането…
– Айде, добре! Слагайте го там, в биологичните, ама го премерете първо да не е повече, некой да не види там.”
„- Здрасти!
– Здрасти! Слушай сега, а това бебе почина. Абе, нали разбираш, че просто умряло си е при самото раждане.
– Естествено, така е написано.
– Ама, точно тъй, щото ти си се обаждал на… (еди си кой там доктор). К`во той ми дига и той кръвното.
– Ами, сложи го в кувьоз. И шъ стане тъй чи.
– Ами сега шъ ни съдят за убийство, бе! Аз и ти, то предумишлено! (Смее се.)
– А така! Ами що?
– Абе!
– Значи, аз мислех, че е умряло още веднага след раждането, щото те го взеха в сектора. Тая сутрин… (еди си кой там) ми каза, че още, вика, мърда.
– Ама, не бе.
– Аз паднах от коня.
– Ами, ако мене ме вика… (еди си кой доктор) и го турила у кувьоза!
– Ами това ти казвам, какво направи – смешна работа!
– Ама не е смешна, не е смешна, щото си… (нецензурна дума) майката!
– Не бе, аз го правя.
– Просто и ясно. Всичко оттук нататък, щото ние ще го хвърлим сега в биологичните отпадъци. То е под 500 грама сега. Разбираш ли?
– Да.
– Най-вероятно.
– Да.
– И толкова! При това развитие на нещата вече просто ти забравяш, че това бебе е, знаеш, че е било живо или нещо, просто е умряло!”
Това са думите и разговорите, водени между онези, които вчера депутатите излязоха да ги защитават и да излязат с декларации спрямо действията на правоохранителната система.

Ако от това, което в момента Ви прочетох, Вие не можете да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе умишлено е умъртвено и не му е даден шанс, не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, то аз искам да Ви пожелая само едно – да не Ви се случва подобно нещо на Вас или на Ваши близки! Защото момичето, което е родило това дете, е имало желана бременност. В продължение на това, което се е случило в тези разговори, коментарът е, че тя е доста разнервена, доста агресивна, ако разбере за онова, което се е случило. И Вие казвате: „Какво се е случило?!” Ами нали трябва да извършиш необходимите процесуално-следствени действия, да бъдат разпитани всички, които имат отношение към това, което се е развивало като събитие и действие, последващите разговори, които са водени за промяната на поведението и фалшифицирането на всичко това, което беше лансирано в публичното пространство. И всичко това бе възприето от някои депутати за истина.
Искам да благодаря на лекарите от политическа партия ГЕРБ, че вчера не се присъединиха и не се поддадоха на тази манипулация, с която беше хвърлено в заблуждение българското общество. Защото винаги парламентът е органът, който може да изслушва всеки министър по всеки въпрос. Министърът винаги ще дойде и ще каже каквото е необходимо. Но не мога да приема за необходимо и за удачно да се говорят подобни неща и да се хвърлят такива обвинения към българската прокуратура и българската правоохранителна система!
Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период това е било нормално да се случи, било е нормално да не се разследва, то днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и да се търси отговорност на онзи, който е извършил тези престъпления.
Знам, че ще има много питания и много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете от разговори. Затова те са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите сами изводите и да си направим препоръки за бъдещ период от време.
Аз винаги съм на ваше разположение, когато има подобни въпроси.
Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Аз дойдох и бях изслушан. Казах конкретни неща за всичките лица, върху които беше оказано полицейско насилие, че бяха криминално проявени, занимаваха се с наркоразпространение, занимаваха се със сводничество, занимаваха се с всичко, което е престъпление от Наказателния кодекс. Сами разбирате, че не винаги можем да каним престъпниците или тези, които извършват престъпления, на чаша вода или кафе. Защото държавата трябва да покаже характер! И в подкрепата, която получаваме от парламента на България във връзка с променящото се законодателство, се водим само от една-единствена цел и един-единствен интерес – да защитим интересите на всички български граждани и да гарантираме спокойствието и сигурността както на страната ни, така и на Европейския съюз, тъй като сме страна – членка на Европейския съюз.
Искам да чуя след това изказванията и обвиненията на депутати от Синята коалиция. Надявам се, че от това, което чухте и разбрахте, може би ще кажете истината – дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Аз не съм визирал никой поименно. Само казвам какво беше казано вчера и колко много енергия и емоции се изразходваха при говоренето по полицейщината.
Уверявам ви, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път. Винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция! Винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната! Това е правова държава, това е правов ред! И аз смятам, че ние като част от изпълнителната власт го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на Европейския съюз! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Източник: http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/2533

Един отговор на “Как ГЕРБ подслушва / Цветан Цветанов чете СРС, с което са подслушвани български лекари, в НС / Пълен текст на СРС-то

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s