Гражданска революция / Игнасио Рамоне

2010-10-01T055951Z_1589199189_GM1E6A112WJ01_RTRMADP_3_ECUADOR-CORREA_0ЕДНА задлъжняла страна, подчинена на диктата на международните финансови институции, с посредствена политическа класа, проядена от корупция и мразена от обществото. Общо недоверие към институциите, една държава, лишена от парична независимост, с крадлива и измамническа банкова система, с масова безработица, с един отвратителен закон за ипотеките и хиляди насилствени опразвания на жилищата… За днешна Испания ли говорим? Не, за Еквадор преди 2006 г., преди „гражданската революция“ на Рафаел Кореа, преизбран блестящо за президент на 17 февруари.

Когато Кореа спечели за първи път, през ноември 2006 г., Еквадор приключваше едно десетилетие на кризи, протести и нестабилност. Трима свалени с народни бунтове президенти – Абдала Букарам, Хамил Мауад, Лусио Гутиерес, масов фалит на банковата система, корумпирани банки, огромен дълг, генерални стачки, въстания на индианците и социални размирици от всякакъв вид. Страната изглеждаше неуправляема. Докато не се появи този нестандартен икономист, кален от работата си като социален работник сред индианските народи, пропит от тезите за справедливост на Теологията на освобождението, формиран в белгийски и американски университети, симпатизант и постоянен участник в Световния социален форум и отявлен противник на политиката на „структурни ограничения“, която Международният валутен фонд провежда от 90-те години в цяла Латинска Америка.

F201105251645091394027226За първата си предизборна кампания Рафаел Кореа основа движението „Съюз Страна“ (Alianza PAIS, Горда и суверенна родина) и предложи да се проведе референдум, за да се свика учредително събрание, което да изработи нова конституция. Спечели изборите. И в първата си реч при встъпването си в длъжност обясни ясно своя проект за Еквадор: „Борба за една гражданска революция, която ще осъществи радикално лява, дълбока и бърза промяна на сегашната политическа, икономическа и социална система“.

И изпълни обещанието си. Това му донесе един опит за държавен преврат на 30 септември 2010 г., който за малко не му струва живота. Но му донесе също решителната и масова подкрепа на повечето еквадорци. На 17 февруари т.г. Рафаел Кореа спечели деветата си битка в избори и референдуми. Така този млад президент, който още не е навършил 50 години (роден е през април 1963 г.), се превърна в един от неоспоримите лидери в новата Латинска Америка. През своите шест години управление, както той казва, „преобрази страната“ чрез новата конституция, одобрена с референдум през 2008 г., и откри ерата „Да живеем добре“ , предоговори успешно външния дълг и спря опустошенията на неолиберализма, като върна на държавата полагащата ѝ се решаваща роля в политиката и икономиката. Сегашният му мандат ще продължи до 2017 г. и тогава ще навърши едно десетилетие на власт.

correa-e1361543632676Срещнах се с него в Кито няколко дни преди изборите. На едно събрание с независимите международни наблюдатели, поканени от Националния избирателен съвет (CNE), за да бъдем свидетели на демократичната чистота на изборите.

С цел да се посвети напълно на кампанията и за да не бъде обвинен, че използва публични средства, Рафаел Кореа реши да се оттегли от изпълнителната си функция на президент и поиска от Националното събрание да го освободи за 30 дни и да бъде заместен от вицепрезидента Ленин Морено. Този жест на политическа честност е необичаен и може да служи като образец в международен мащаб. Никакъв закон не го принуждаваше да направи това с изключение на собствената му етика.

Разговорът започна с цитат на Елой Алфаро: „Не искаме нищо за нас, всичко за народа“. „Тук, добави Кореа, вече не командва Международният валутен фонд (МВФ), нито олигархията, тук вече командва народът. И щом ни подкрепя, това означава, че сме направили каквото обещахме – училища, болници, пътища, мостове, летища… Въпреки медийните кампании срещу нас и атаките на една безскрупулна преса, ще спечелим тези избори, най-демократичните и прозрачни в историята на Еквадор, по най-убедителен начин. Но няма да се задоволим с успеха, ще ги спечелим и ще управляваме по-добре и ще задълбочим промените.“

f65ebba4d1930db2bede2fac5ea52765_XLПрез шестгодишното си управление Рафаел Кореа наистина преобрази страната, както никой друг еквадорски управник преди него. Четири икономически показателя обясняват по-добре от хиляди думи успеха на политиката му: най-ниска инфлация в цялата история на Еквадор, най-висок ръст на икономиката, най-ограничена безработица и най-висока реална заплата. Емигрантите, които бягат от испанската катастрофа, когато се връщат в Еквадор, чувстват най-добре прогреса. Виждат, че вече няма хаос и политическа разпокъсаност, че има стабилност, социална справедливост и достойнство за бедните. Виждат едно правителство, което е успяло да дисциплинира заможните класи. Радикално ляво правителство без илюзорните изхвърляния на една левица на думи. В крайна сметка едно ляво правителство, което преобразува завинаги страната.

Достатъчно беше да се разходя из улиците на Кито или в други градове, да присъствам на някой митинг на президента Кореа, за да почувствам изключителния ефект на неговата привлекателност, ентусиазма на хората, шумната народна подкрепа за личността, програмата му и принципите на „гражданската революция“.

255103-rafael_correa„Тук, каза Кореа, всичко се беше превърнало в стока. Командваха банките и чуждите капиталовложители. Бяха приватизирали медицинското обслужване, образованието, транспорта… всичко! Сложихме край на това. Държавата се завърна и сега гарантира всички публични услуги. Влага три пъти повече в социалните бюджети, здравеопазването, училището, безплатни болници… Приключихме с неолиберализма. Една модерна левица не може да мрази пазара, но пазарът не може да бъде тоталитарен. Затова променихме радикално икономиката и сега обществото ръководи пазара, а не обратното. Човекът стои на първо място, пред капитала. Променихме закона за ипотеките, който беше като испанския, и сложихме край на изгонванията от домовете. Казахме: „Няма да плащаме дълга!“, и успяхме да намалим с 30 % това, което ни искаха. Днес еквадорската икономика намалява бързо неравенството. Искаме да победим бедността. Заздравихме трудовите права на работещите и спряхме превръщането на икономиката в икономика на услугите, тази съвременна форма на робството. Провеждаме една етична революция, борим се срещу корупцията с невиждано упорство и с един основен лозунг на всички нива – „Чисти ръце!“ Вече не се позволява укриването на данъци. Нашата революция е латиноамериканска и работи за построяването на Великата родина, за която мечтаеше Боливар. И също така, тя е революция и за околната среда. Конституцията ни е една от малкото в света, може би единствената, която признава правата на природата. Както често казвам: не живеем във времена на промяна, а в една промяна на епохата. Не става въпрос да се усъвършенства неолиберализмът, а чисто и просто да се смени системата. И тази смяна изисква да се промени отношението към властта. Властта трябва да се даде на народа.“

Elections in EcuadorРезултатите от изборите на 17 февруари (победа с повече от 33 процента предимство пред следващия кандидат) показват, първо, че кампаниите на опозицията бяха посредствени, слаби, несъществуващи. И най-вече, че подкрепата на президента Кореа е надкласова, не се ограничи само в една социална категория, а дойде от всички сектори. „Защото ние представихме, обяснява Кореа с пресипнал глас след стотиците речи, проект за национално единство. Ние строим родината. Направихме много, направихме и много грешки, но постигнахме главното. Тук вече не командва „банкокрацията“, нито „партокрацията“, нито медиите. Тук вече не командва никаква власт, обединена около групови интереси, нито МВФ, нито международните бюрокрации, тук вече не командват големите хегемонични държави. Спечелихме с физическото си присъствие по улиците, не само с моето, а и с това на цялото движение „Съюз Страна“, обикаляхме кварталите и селата, долините и планините, равнините и джунглите. Повтарях и молех: „Не ме оставяйте сам!“, защото един президент без пълно мнозинство в Националното събрание е слаб президент.“

Избирателите отговориха на този повик с масова подкрепа. Президентът, който нямаше мнозинство в Камарата, сега разполага с две трети от депутатите… И така ще може да прокара основни проекти като закона за земята, закона за водата, за културата и медиите… С една дума ще може да управлява, както обеща по време на кампанията си, да „задълбочи промяната“.

chavez1229„Светът днес“ припомня, че Кореа се причислява към лагера на „социалистите на XXI век“ (този проект се развива от Уго Чавес и Ево Моралес, а също и от правителството на Куба). Тази политика предполага, най-вече, увеличаване на държавния сектор в икономиката. Лидерите на тези страни обещават на народите си такива мерки, като инвестиции в здравеопазването, образованието, строителството на жилища за бедните в града и селата, за младите семейства, за всички нуждаещи се семейства, снабдяване на населението с хранителни продукти и максимално занижаване на цените – т.е. подобряване живота на най-широките слоеве от населението. В същото време тази държавна идеология предполага противопоставяне включването на страната в „световната неолиберална система“, което ще позволи на страната да съхрани собствените си богатства и да ги използва за повишаване жизненото равнище на населението.

Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE

Превод Венко Кънев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s