Дянков пред „Уолстрийт Джърнъл“: „Търпението се изчерпва. Не само че има по-малко пари, но и държавните служители злоупотребяват с тях за своя изгода“

b5a699c549670ce736424a4392a17d55Европа се нуждае от по-умен дебат за мерките за икономии, пише бившият български финансов министър Симеон Дянков в статия за американското издание „Уолстрийт Джърнъл“.

Мерките за икономии са обвинявани за всички беди в Европа – някои казват: „да можехме да отпуснем малко колана, всички биха били по-богати“. Този рефрен се повтаря от президентите Франсоа Оланд и Барак Обама, от бюрократите в МВФ и Брюксел и от стачкуващите работници в Европа. Повече пари, казват те, означава по-висок растеж и по-добри изгледи за работа.

Доказателствата сочат точно обратното. Икономиките на ЕС, които постигнаха най-висок растеж в последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, всички те приемат мерките за икономии сериозно. Прогнозите на ЕК от зимата на 2013 г. за икономическия растеж показват подобна тенденция. Петте най-бързо растящи икономики в Европа е прогнозирано да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния – всички те фискални ястреби, пише Дянков.

През 2009 г. бюджетният дефицит на България беше 4,4% от БВП, над маастрихтския лимит от 3%. След съкращения на държавните разходи и пенсионна реформа, която повиши задължителната възраст за пенсиониране с две години, бюджетният дефицит беше сведен до под 1% миналата година. Българската икономика е една от едва четирите в Европа, регистрирала 12 поредни тримесечия на положителен растеж, отбелязва бившият финансов министър.

Мерките за икономии просто означават, че правителствата харчат това, което печелят или близо до това. Хората са съгласни с този принцип, когато се отнася за бюджета на домакинствата. Неотдавнашно социологическо изследване в България установи, че само 17% от анкетираните искат семейството им да живее с дългове по време на кризата. Но когато същият въпрос бъде зададен за страната, 58% искат по-отпуснат бюджет. Някой друг трябва да плаща сметките на правителството. Много аналитици казват, че правителството на премиера Бойко Борисов, в което бях вицепремиер и финансов министър, е паднало миналия месец заради мерките за икономии. Но истинската причина е, че не успяхме да реформираме сектори като енергетиката и здравеопазването и да наложим мерки за икономии и в тях, убеден е Дянков.

Стачките, които доведоха до оставката на правителството, започнаха през февруари заради по-високите цени на тока. Те станаха необходими заради повишаващата се неефективност на енергийния сектор. Производители на ток при високи разходи постоянно се присъединяваха към енергийната мрежа и държавната компания беше принудена да покрива произтеклите от това загуби. Изборът беше между увеличаване на цената, за да се спаси енергийната компания от банкрут, и дълго отлагана реформа. Регулаторът избра първото.

Здравеопазването е друг нереформиран сектор. Няколко последователни правителство се огънаха под натиска от фармацевтични компании, медицински асоциации и профсъюзи за увеличаване на държавните разходи за здравеопазване. Но представата за качеството на услугата се влоши, удивителните 93% от българите казват, че здравните услуги са неадекватни. Всеки опит за реформа по време на нашето правителство беше посрещан с призиви за оставка на министъра на здравеопазването. Четирима министри дойдоха и си отидоха, а мисията не беше изпълнена, пише Дянков.

Европа се нуждае от мерките за икономии. В противен случай неефективността в някои сектори се запазва. Освен това големите държавни разходи откриват повече възможности за корупция – друга причина за стачки в страни като Чехия, Словения и Испания, отбелязва бившият финансов министър. Търпението се изчерпва. Не само че има по-малко пари, но и държавните служители злоупотребяват с тях за своя изгода. Европа също така се нуждае от откровена дискусия за конкурентноспособността. Основната слабост на континента е, че много страни произвеждат и изнасят прекалено малко и на прекалено висока цена. Това се вижда в данните за външната търговия. През 2012 г. Франция е регистрирала дефицит по текущата сметка от 82 милиарда евро, Испания – от 32 милиарда евро, Гърция – от 20 милиарда евро, Португалия – от 11 милиарда евро и Кипър – от 4,3 милиарда евро.

Някои обвиняват еврото. Обяснението е следното – страните от Южна Европа приеха единната валута при надценен курс и в резултат на това техните перспективи за ръководен от износа растеж бяха минимални. За разлика от тях Германия обезцени валутата си при влизането си и следователно продължи да увеличава производителността си, отчасти благодарение на реформирането на пазара на труда от Герхард Шрьодер. В резултат на това търговският й излишък е близо 200 милиарда евро, пише Дянков.

Има голяма доза истина в това обяснение – вземете за пример бързото възстановяване на Исландия. Но другият основен виновник е регулаторното бреме. По данни на Световната банка в Атина са необходими 11 процедури и 9000 евро за отваряне на малък бизнес. В Ларнака, Кипър, са необходими 735 дни и 43 процедури за разрешаване на обикновен търговски спор. А в Париж са необходими 59 дни и посещения на осем различни офиса за регистриране на малък имот. По-евтино и по-бързо е да се направи всичко това в Берлин. И много по-евтино и по-бързо – в Ню Йорк, Сингапур, Торонто и Сидни.

Да предположим, че страните от еврозоната, които се възползваха от различни спасителни програми, в крайна сметка успеят да балансират бюджетите си. Да предположим, че ще са им необходими само още няколко години. И да предположим, че те го направят, като съкратят ненужните разходи и увеличат приходите. Дали това ще е достатъчно? Едва ли. Дотогава безработицата ще бъде над 25%, колкото е вече в Гърция и Испания. Народното недоволство ще е свалило или уплашило още едно-две правителства.

Следователно Европа отчаяно се нуждае от план за икономически растеж, за да задвижи икономиката. На много срещи на Екофин (министрите на финансите на държавите членки на ЕС – бел. ред.) в последните четири години аз поставих въпроса за растежа в съгласие с колегите ми от Полша, Швеция и Великобритания. Но той така и не се озова в центъра на вниманието. Винаги имаше прекалено много спешни спасителни планове за обсъждане. Прекомерно внимание се отделяше на фискалните пактове, данъчната хармонизация и банковия надзор като следващото голямо нещо, отбелязва Дянков.

Той е убеден, че Европа може да заработи само с мерки за икономии в държавните бюджети в комбинация с намаляване на бюрокрацията и структурни реформи. /БГНЕС

Вашингтон / САЩ

Един отговор на “Дянков пред „Уолстрийт Джърнъл“: „Търпението се изчерпва. Не само че има по-малко пари, но и държавните служители злоупотребяват с тях за своя изгода“

  1. АМи спахте,ядохте, разхождахте се с любимите си хора насам -натам,спахте в скъпи хотели,а народа гладуваше и чакаше вашите мъдри решения.Сега по един неокастрен кол и който ял и пил и блял по чужбина с разни мацета да плаща,а не ни лук яли,ни мирисали.Мизерници намахте наяждене и насищане за сметка на народа!Нямам думи-да се спрат издръжките на партиите,които не си свършиха работата и унищожиха България и народа.В затвора да отговаряте,защо и откъде забогатяхте всички!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s