Авторитарният Ердоган („The Washington Post“, САЩ)

KMO_088197_166096_1_t210„Как може правителство, получило почти 50 % от гласовете, да бъде авторитарно?“, – попита съветникът на турския министър-председател Ердоган в петък, когато полицията атакува тълпата мирни протестиращи. Този въпрос попада точно в целта, когато става дума за стила на управление на Ердоган. Отговорът може да се открие не само в политическия курс на управление, провеждан от Партията на справедливостта и развитието през последните десет години. Отговорът може да се открие и сред протестите, които тези дни спретнаха хиляди озлобени граждани в Турция.

Управляващата партия на Ердоган спечели с голяма преднина по време на три избори подред. Но събитията в последната седмица демонстрираха, че в страната вече няма силна независима преса, както в западните страни. Когато протестиращите запълниха площад Таксим в Истанбул, телевизиите в страната се обърнаха настрана: CNN в Турция показваше кулинарно шоу. Дори журналистите от печатните медии много стриктно подбираха изразните си средства. За всичко това има твърде ясна причина: според Комитета за защита на журналистите, в затворите в Турция има най-малко 49 журналисти – това е товече от където и да е по света.

Мирните протести по време на демокрацията често довеждат до промяна на правителствената политика. Протестиращите в Турция започнаха с неголям, но легитимен повод за недоволство – решението на властта да се оттърве от парка, разположен до площад Таксим. Турските малцинства – религиозни и други – имат от какво да се оплачат, започвайки от неотдавна въведения жесток контрол над продажбата на алкохол до подкрепата, оказвана от Ердоган към сунитските въстаници в Сирия.

За разлика от президента Абдула Гюл, който защити правото на недоволните от протест, Ердоган злобно заяви, че те са „организирани от екстремисти“ и се финансират извън Турция. Той обеща да унищожи парка, независимо от съдебното решение, заявяващо обратното. Новата конституция, за чието приемане Ердоган настоява, дава значителни нови пълномощия на президента и открива пред турския лидер възможност да остане във властта още десетилетие след изтичане на мандата.

От гледна точна на Ердоган фактът, че болшинството турски избиратели го подкрепят, му дава право да използва сълзотворен газ или да сплашва тези, които вървят против него. Тревожи и това, че този „мажоритарен“ възглед върху политиката е приет и от демократично избрания президент на Египет. И в двете държави се наблюдава опасна поляризация на религиозните сили. А това може да дестабилизира ситуацията в земите на отдавнашните съюзници на САЩ.

Администрацията на Обама отговори на протестите, изразявайки тревога „от прекомерното използване на сила“ и подкрепяйки правото на свобода на събранията. Администрацията на Обама трябваше да каже повече, обаче.
За съюзниците на Турция настоящата криза е възможност да се каже на Ердоган, че демокрацията означава не само избори – и че тя, за съжаление, е доказателство, че в нея можеш да бъдеш едновременно и избран, и авторитарен.

Източник: http://www.washingtonpost.com/opinions/prime-minister-erdogans-strongman-response-to-turkeys-protests/2013/06/03/6d83987a-cc78-11e2-8f6b-67f40e176f03_story.html?hpid=z2

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s