Петте сквернословия на съвременния капитализъм („AlterNet“, САЩ)

IRS-Tax-ManАвтор: Paul Buchheit
Капиталистите не могат да признаят, че личният успех е резултат от съвместни усилия

Съвременните капиталисти не искат да признаят факта, че хората зависят един от друг, и че личният успех е резултат от съвместните усилия, предприемани в продължение на продължителен период от време. Колкото са по-малко нормите и регулиращите правила на свободния пазар, толкова по-малко се вълнуват те от обкръжаващата среда.
Те не вземат под внимание факта, че разцветът на производството в САЩ е факт благодарение на прогресивното данъчно облагане, чрез което се гарантираше финансирането на предпиемачите от средната класа. Те не виждат нарушенията в системата, която е ориентирана изключително в името на максималната печалба, без да се има предид социалната отговорност.

Убежденията на съвременните капиталисти с пълно право могат да бъдат наречени непристойни.

1. Пазарът печели. Само трябва да му дадем време.

Капиталистите се характеризират с удивителна и безпочвена увереност в ефективността и егалитаризма на свободния пазар. Всичко започна с твърденията на Милтън Фирдмън, че в „системата на свободната пазарна икономика всички блага на икономическия прогрес се разпределят между всички“. После през 1998 г. във вестник New York Times се появи статия, в която положително се оценяваше отмяната на закона на Глис-Стигол и се казваше, че с това „са съборени излишните стени, издигнати в епохата на Великата депресия, за да отделят търговските банки от инвестиционните банки и застрахователните компании“. В последвалия след икономическата криза период, а именно през 2009 г. и след нея, капиталистите забелязаха процепите във фундамента, но започнаха да се саморегулират. Генералният директор на Goldman Sachs Лойд Бланкфейн ни уверяваше, че „вероятно финансовата система ще ни вкара в криза, но пак тя ще ни изкара от нея“. Вестник Chicago Tribune повтори изказването му: „Западният вариант на частното предприемачество, независимо от неговата склонност към възходи и падения, ще изведе света от хаоса, в който самото то го вмъкна“.

Съветникът на  Goldman Sachs Брайън Грифитс , обаче, обясни: „Не бива да се примиряваме с факта, че неравенството е начин за постигане на по-нататъшно процъфтяване“.

2. Данъци: кому са нужни?

„Нулев!“ – такъв бил отговорът на генералния директор на Honeywell Дейвид Коут, когато го попитали какъв данък трябва да плати корпорацията му. Вероятно, дезинформацията около данъците започна с рисунката на Артур Лафер на салфетката, с която повече от 40 години ни убеждават представителите на Републиканската паратия, че снижаването на данъците по вълшебен начин ще доведе до ръст на доходите. Богатите капиталисти отдавна вече разбраха, че всички те имат печалба от неплащане на данъци. Ето какво каза Чарлз Кох: „Мисля, че общественото благополучие може да се случи чрез моя бизнес и моите нетърговски вложения, а не чрез изпращането във Вашингтон на допълнителни средства (разбирай данъци).

Дори Apple, която, по думите на нейния генерален директор Тим Кук „се отличава с високи морални принципи“, се налага фанатично да бъде защитавана от обвинения в укриване на данъци. И независимо от това, че парите на данъкоплатците, насочвани за разработка на транзистори, интегрални схеми, апаратно и програмно оборудване, позволяват на компанията да съществува. Ранд Пол с възмущение заяви; „Оскърбява ме опитът да се опорочат сътрудниците на Apple. Ние трябва да се извиним пред Apple и да ги похвалим за откритите работни места, които те създават“.

Ран Пол, най-вече, има предвид  факта, че компанията похвали самата себе си за създадените 500 хиляди допълнителни работни места за американската икономика. Но в Apple работят само 43 хиляди американски работници. Ако печалбата на компанията е в размер на 400 хиляди долара за един работник, тогава как магазините на дребно на Apple плащат средно по 12 долара на час на работниците си.

3. Глобалното затопляне – това е лъжа

Както твърди сенаторът-републиканец Джеймс Инхоуф, това е „най-голямата лъжа за американците“. По-нататък той разсъждава така: „Смятам, че Господ съществува. Надменната мисъл на хората, че ние, човешките създания, сме способни да изменим това, което е направил Той с климата, ми звучи възмутително“. Рик Санторум карече движението в защита на околната среда „един от любимите инструменти на левите“, а по канал Fox News съобщи, че „глобалното затопляне спря преди 16 години“.

Тези, които са абсолютни противници на идеята, предлагат решения, ориентирани към извличане на печалба. Генералният директорр на Exxon Рекс Тилерсон смята глобалното затопляне за „технически проблем“, който има „технически решения“, а в Търговската палата на САЩ са сигурни, че „човек е способен да свикне и към по-топъл климат на базата на набора от поведенчески, физиологични и технологични инструменти за адаптация“. В жизнерадостната Търговска палата твърдят даже, че затоплянето може да бъде „изгодно за човечеството“, защото то щяло да снижи смъртността по време на студения сезон.

Другите проблеми в околната среда се отразяват в очите на бизнесмените във вид на още по-големи пачки долари. Лари Самърс препоръча да се решат проблемите с отровните отпадъци чрез прехвърлянето им в други страни: „Мисля, че от икономическа гледна точка логиката прехвърлянето на голямо количество отровни отпадъци в държави с нисък жизнен стандарт е неоспорима и ние трябва да се ориентираме към това“. Говорейки за дефицита откъм вода, в Energy&Capital стигнаха до извода, че „ако всичко бъде направено правилно, последствията от бъдещата криза във водните ресурси ще бъдат твърде нелоши“.

Компанията Монсанто в отчета си до Комисията по ценни книжа в САЩ се прояви като бяла врана, заявявайки: „Ние решително сме ЗА мероприятия за защита на природата в дългосрочна перспектива“.

4. Най-добрият продукт са студентите

Възрастните хора понякога говорят абсурдни неща. Изхождайки от добрите си намерения, Бил Гейтс предлага да се въведе контрол в процеса на „производство“ на студенти чрез въвеждането на видеозаписи от аудиториите. Тези записи ще се разглеждат от проверяващи, а те ще контролират нивото на преподаване.

Както каза Макъл Ри, „мисля, че правим неправилна крачка, поощрявайки в обществото ни посредствеността и участието“. Разбира се, студентите са длъжни да се стремят към по-високо от средното ниво. Но образованието никога не е било индивидуално достижение. Обратното, талантливите личности са продукт на работещи съвместно хора, които обменят идеи и запълват празнотата от работата на други.

Но ние слушаме само звъна на парите. Не виждаме стремежа на обществото към съвместна работа. Както каза директорът на финансирания от Кох Хартленд институт Джозеф Баст, „във ваучерите виждаме главния инструмент за пълната приватизация на системата на образование…Това е единственият начин да съборим действиащия социалистически режим“.

5. С пари няма да купиш длъжност

Разочарование, заблуда, отрицание. Капиталистите преминаха през всичките етапи от програмата на свободния пазар. Милиардерът Кенет Грифин смята, че богатите хора „имат недостатъчно влияние“ върху съвременната политика. В Chicago Tribune са съгласни с това: „А къде е ужасното в хвърлянето на огромни парични средства за финансиране на президентски кампании? Това не е дефект, а характерна черта и елемент на демокрацията“.

Всичко това с нещо напомня за непристойния жест със средния пръст, който понякога ви завират в лицето.

Превод: Петя Паликрушева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s