Водородната бомба на 60 години / „Гласът на Америка“

ЯIvyMikeE1470c25дреното съперничество между САЩ и Русия

Преди 60 години – на 12 август 1953 г.- в СССР на полигона в Семипалатинск, който се намира на територията на Казахстан, е взривена водородната (термоядрена) бомба. Специалистите и до днес спорят на кого принадлежи първото място – на СССР или на САЩ.

Благодарение на светилата на науката (Робърт Опънхаймер, Енрико Ферми, Едуард Телер), термоядреният взрив в САЩ е извършен по-рано. Това се случило на 1 ноември 1952 г. на Маршалските острови. Но изпробваното тогава устройство едва ли можело да се нарече бомба. То било по-скоро лабораторен образец с размерите на триетажен дом и тежало 62 тона. Мощността му била 10.4 мегатона, което е 450 пъти повече от атомната бомба, хвърлена през август 1945 г. от САЩ в Нагасаки.

Съветските учени (в това число Андрей Сахаров, Виталий Гинзбург и други физици от световно значение) разработвали именно бомба, напълно пригодна за практическо използване. Тя – при тегло 7 тона – влизала в стратегически бомбардировач. В СССР я наричали РДС-6, в Америка бомбата била по-известна като „Джо-4“ (по аналогия с името, с което наричали Сталин на Запад).

Алексей Арбатов от Руската академия на науките в интервю за „Гласът на Америка“ припомни, че в тези година имало „невероятна по размерите си надпревара във въоръжаването“.

„Исторически това бил период на преминаване от атомното към водородното оръжие. Разрушителните възможности и на двете държави направили качествен скок след изпитанията на водородната бомба в СССР и САЩ“, – отбеляза той.

Американците не чакали дълго. Още на 1 март 1954 г. на атол Бикини била взривена чудовищна по мощността си (около 15 мегатона) авиобомба. Но СССР и тук изпреварил САЩ, взривявайки през 1961 г. „цар-бомба“ (впоследствие получила името «Кузькина мать»)- 58 мегатонна бомба. Ударната вълна след взрива три пъти обиколила земното кълбо, според данни, провокирала редица земетресения и цунами.

Според Алексей Арбатов, след взривовете на водородните бомби първо в САЩ, а после в СССР започнали да преосмислят действителността.

„Най-разумните политически дейци, които, за съжаление, се появили първо в САЩ и едва след това в СССР, разбрали, че създаването на водородно оръжие направило новата глобална война невъзможна, защото в нея щяло да загине цялото човечество. Първи формулира това президентът Ейзенхауер“, – допълни Арбатов.

„Старият мъдър войник каза, че повече не може да има победители във войната. Войната ще бъде край на човешката цивилизация. И осъзнаването на това постепенно озарило всички“, – продължава Арбатов.

За това, че в СССР тази мисъл се появила значително по-късно, според Арбатов, са виновни субективно-обективни обстоятелства.

„Обществото било твърде затворено в СССР тогава. Военните диктували националната доктрина, а политическото ръководство било крайно слабо. Осъзнаването на руснаците станало факт след Карибската криза от 1962 г. Но и двете страни се съгласили, дори и официално, че всеобщата война вече е немислима и трябва да се направи всичко, за да се предотврати тя. След това започват преговори за съкращаване на ядреното въоръжение, които продължават практически половин век. Руснаците започват да изработват такива правила, за да не се сблъскат челно с някаква локална криза“, резюмира директорът на Центъра за международна сигурност към РАН.

Според военния аналитик Александър Голц, това бил уникален случай, когато СССР изпреварил САЩ.

„Благодарение на гениалността на хора като Там, Сахаров, Зелдович и други, било създадено оръжие с изключително огромна мощност, много по унищожителна от атомната, – добави той. – И това е доказателство, че СССР бе способен да осъществи сам плановете си – без да краде секретите на САЩ“.

Тогава станало ясно, допълна аналитикът, че СССР е способен да „бъде контрасила“ по отношение на САЩ, което и положило основите на международните отношения в следващите години.

„Без съмнение, щом се появило термоядреното оръжие, станало ясно, че концепцията на ядреното задържане, която предполагала взаимен обмен на ядрени удари от двете страни, вече е остаряла. От друга страна, не бива да не признаваме, че няколко пъти ние буквално сме се плъзгали по ръба на острието, разделящо ни от ядрената война. И това не било само по време на Карибската криза, но и в няколко други ситуации през 80-те. Затова да се казва, че термоядреното оръжие е стопроцентова гаранция за неизползване на ядреното оръжие, ми се струва доста преувеличено“, – завършва Галц.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s