Ако Китай се разпадне, както СССР? / („Xinhuanet“, Китай)

Delegates attend the opening ceremony of 18th National Congress of the Communist Party of China at the Great Hall of the People in BeijingВан Сяоши

Лидерите на общественото мнение и популярни интелектуалци ден след ден измислят лъжи, разпространяват слухове и фабрикуват негативна информация за случващото се в обществото ни. Те рисуват крушението на Китай, клеветят социалистическия строй и прославят европейско-американския модел на капитализма. Те непрестанно призовават народните маси към недоволство към политическата власт. Те напълно открито агитират китайците да се превърнат в „пушечно месо“, подкопават основите на обществото.

Нека да погледнем Русия, чийто граждани бяха свидетели на подобна социална нестабилност от крушението на СССР.

Днес руският народ вече няма илюзии. Руснаците разбраха, че надявайки се за голямата демократична торта, обещана им от Европа и Америка, в края на краищата бяха излъгани.

BB000643Руснаците се събудиха една нощ след демокрацията и откриха, че от 15 съюзни републики те са изгубили 14, БВП падна два пъти, всички изходи към море, които руските царе бяха добавяли към империята в продължение на няколко века, бяха изгубени. Черноморският флот, някога нямащ равен на себе си по целия свят, беше превърнат в шепа корабчета, запратени във вътрешните водни басейни, оборудването, разядено от времето, бе превърнато в скраб. Новите олигарси разграбиха държавното имущество – като безумци, а обикновените руснаци стояха на улиците на опашки така, както и по-рано. Но плановата подкрепа от страна на държавата, както по съветско време, вече я нямаше, затова ветераните нямаха пари за хляб и бяха принудени да продават ордените си. През 2001 г., т.е. 10 години след края на СССР, БВП на Русия беше около 300 милиона долара, т.е. една десета от времето на СССР през 1991 г. Общият обем на външната търговия беше около 80 милиарда долара – само една пета от външнотърговския оборот на Китай. А златните резерви? 20 милиарда долара, т.е. само една десета от запасите на КНР. Защо ви казваме това? Защото плановете бяха да се превърне Русия от велика икономика в незначителна държава от втори или трети ешалон.

Дълго пребиваващият в емиграция писател-дисидент, лауреатът на Нобелова награда по литература Александър Солженицин с очите си виждал крушението на КПСС и с огромно въодушевление се върнал в Русия, за да участва в „строителството на демокрацията“. Но тук станал свидетел на трагичното положение, в което руските майки се оказали след „пазарните реформи“, затова първата книга, която дисидентът написал след връщането си, била пълна със скръб и възмущение. Книгата се наричала „Русия в колапс“. В разказа си „Върху развалинитe“, публикуван през 1996 г., Солженицин описва живота на един съветски завод и възхвалява достиженията на Сталин и успехите, постигнати под неговото ръководство. Чрез думите на литературния персонаж писателят казва: „Партията беше наша опора! А аз я изхвърлих“. В друго свое съчинение, „За настоящото състояние на Русия“, Солженицин отново пише, че в съвременна Русия няма никаква демокрация: „от ловките представители на едни и същи бивши представители на висшия и средния ешалон на комунистическата власт и от мълниеносно забогателите чрез мошеничество новобогаташи се създаде устойчив и затворен кръг на олигарси от 150-200 човека, управляващи съдбата на страната“. Случващото се с държавата той нарича „Великата Руска Катастрофа от 90-те година на XX век“, а за съвременния руски социум казва, че това е „жестоко, зверско, престъпно общество“. Допитванията до общественото мнение, провеждани от руските средства за масова информация, показват, че почти всички руснаци днес тъгуват за „великия Съветски Съюз“! Ето до къде е стигнал народът на съветска Русия.

83a261d7a1c68a2f10c81eb9b73След края на СССР Русия, превърнала се в „демократична държава“, днес се докара до състояние на оцеляване, силно зависимо от експорта на природните си ресурси. Ако Руската Федерация не притежаваше огромните си и богати залежи на полезни изкопаеми, то след крушението на промишления комплекс тя неминуемо би загинала от нищета.

В Китай природните ресурси на глава от населението са много малко. Днес КНР е втори в света по износ на нефт, първи в света по износ на голяма част от другите ресурси, но при това Китай е първа индустриална държава в света. Ако Китай се разпадне, както СССР, ще продължи ли по същия индустриален път или шепа мошеници ще живеят на гърба на обикновените китайци? Али за сметка на продажба на ресурсите ще започнем да живеем по-зле и от индийците?

Ако Китай, който няма такова количество ресурси, тръгне по стъпките на СССР, какво ще ядат обикновените китайци? Приготвихте ли си вече топли дрехи? Вие и семейството ви, ще оцелеете ли през дългата зима? Ако сравним залежите на ресурсите на Русия и Китай, то нефтените запаси на Русия са 41 пъти по-големи. Природният газ – 194 пъти повече. Въглищата – 8 пъти. Земята на човек от населението – 18 пъти повече. Ако Китай падне, както СССР, колко по-ужасно ще бъде?

2Да погледнем трезво върху тези популярни интелектуалци, лижещи петите на Запада и гръмко призоваващи към крушение на съществуващия строй. Вие завличате Китай там, където над него ще издевателстват, където ще бъде нищета – със слаба армия, където ще бъдем само прах под краката на американците. Вие ще вкарате Китай в епохата на позорното крушение. След оглушителния крах на СССР Русия се гмурна в 10-годишни страдания. Най-накрая се появи силната и ярка фигура на Путин, който, осъзнавайки случващото се, опирайки се на националното чувство на руснаците, съумя да постави ситуацията под контрол. Но и той не е в състояние да преустанови падението. Фактът, че Китай има значително по-малко ресурси, предопределя нашето бъдеще, в което страданията ще бъдат няколко пъти по-големи, отколкото за Русия, затова си вземете вашето така наречено „пробуждане на нацията“ и го заврете някъде по-дълбоко. Социализмът, избран от самия китайски народ, може и да не е най-добрия строй на Земята, но е по-добър от системите, които ни предлагат Европа и САЩ. Днес ние продължаваме да вървим напред – което е и истинското „пробуждане на нацията“!

От Юан Шикай до Чан Кайши – Китай вече пробва капиталистическата политическа система, предлагана от Европа и Америка. Какво донесе това на Китай? Десетилетия на глад, от който загинаха несметно количество хора. В страната властваха милитаристи и безчинстваха бандити. Възползвайки се от хаоса, в земята ни нахлу Япония и започна заколението. Та нима капитализмът ни донесе процъфтяване и мир? Не, само когато Мао Цзедун умиротвори Поднебесната, китайският народ успя истински да тръгне по правия път на мирното, стабилно и самостоятелно развитие. Нима може някой да оспори това?

C4123244-DFB7-421D-A682-CBDAA08DE8BA_sМоите родители са заслужили на преклонни години да се насладят на живота, моите деца растат силни и здрави. Ей, герои от комиксите, ей, лидери на общественото мнение и интелектуалци, криещи кинжал в пазвата си! Ако искате, влачейки общественото мнение след себе си, да хвърлите държавата в хаос, то отначало ще ви се наложи да се преборите с трупа ми. Ако имам само една глътка въздух в дробовете си, с цената на всичко ще направя така, че да претърпят крах напъните ви!

Путин каза: „Крушението на СССР беше най-огромната геополитическа катастрофа на века. За руския народ това беше истинска драма“. Той също каза, че Русия вече е изморена до смърт от политически и социо-икономически сътресения, от резки промени и радикални реформи, а обществото е на границата на краха – икономически, политически и психологически.

Продължителността на живота в Китай: днес средната продължителност на живота при руските мъже е 58.9 години, а по времето на СССР в началото на 90-те години средната продължителност на живота бе 63.4 години, т.е. сега руските мъже живеят с 4.8 години по-малко. През 2007 г. средната продължителност на живота на мъжете в Китай беше 70 години.

russia.cclub.biz_167Население: през последните 15 години населението на Русия ежегодно намалява с 500-900 хиляди.

Макроикономика: в сравнение с 1991 г. към края на XX век БВП на Русия е паднал с 5.2 %. За същия период обемът на промишленото производство се е съкратил до 64.5 %, а обемът на селскостопанското произвоство – до 60.4 %. Рублата се срути, а цените излетяха нагоре над 5 пъти.

Ниво на заплата: през 1998 г. за средната съветска заплата можеха да се купят 1250 кг картофи, през 1992 г. – само 172. На нивото на 1998 г. Русия стъпи едва през 2008 г. Отчитайки чудовищното разслоение на бедни и богати. Случилото се след разпада на СССР влоши до краен предел положението на обикновените жители на страната. С пристигането на демокрацията то стана плачевно.

Хранителни продукти: през 1990 г. всеки жител на страната потребяваше средно по 75 кг месо и местни продукти, през 2000 г. – само 45 кг. През 1990 г. на всеки съветски човек се падаха средно по 387 литра мляко и млечни продукти, през 2000 г. средното потребление беше само 215 литра. Обърнете внимание, че в сравнение с 1988 г. през 1990 г. нивото на живот за обикновения народ вече беше успял сериозно да рухне.

e70ad327e9dfВалута: до падането на СССР рублата беше на ниво, но след демокрацията рублите станаха просто хартия. Парите, които хората бяха спестявали цял живот, за един час се превърнаха в хартия, в резултат на което много хора се озоваха в крайна нищета.

Разслоение на бедни и богати: през 1991 г. процентът на капитал, намиращ се в ръцете на 20 % от най-бедните жители на страната, беше 11.9 %, но към 1999 г. той падна до 6.2 %. А капиталът на 20 % от най-богатите руснаци, през 1991 г. беше 30.7 %, през 1999 г. достигна до 47.4 %.

Държавен дълг: СССР остави на Русия дълг в размер на 64.9 милиона долара. През 2008 г. външният дълг на Русия беше вече 560 милиона долара.

Ниво на корупция: според независимия световен Индекс за възприемане на корупцията от Transparency International, през 2010 г. Китай по ниво на корупция е на 78 място, Русия – на 121. В действителност Русия отдавна не се е изкачвала над 120 място, това е една от най-корумпираните страни в света.

Руската наука стои с единия крак в гроба: Русия беше велика научно-техническа държава, но при стъпването й в пазарната икономика учените и инженерите бяха пометени. Целият научно-технически комплекс беше напълно разрушен.

2e6292fcca51184a23125beb5bbТемпове на индустриализация на страната: в последните 10 години инвестициите на дъравата в промишлеността се съкратиха до 80 %, а нови заводи въобще не се появяват. През 1985 г. икономиката на СССР беше 3.5 пъти по-голяма, отколкото икономиката на Китай, днес БВП на Русия е само една пета от китайския. Путин каза, че Русия трябва да достигне икономическите показатели на 1990 г., но за целта са нужни 15 години – за да се поддържа ръста на БВП на ниво 80 %.

От промишлената база на страната не остана камък върху камък. Нито технологии, нито бази – не остана нищо. Как в това състояние някой може да участва в промишлена надпревара?

Русия се превърна в държава износител на природни ресурси: половината БВП на страната са доходи от продажба на нефт. Какво място заема тя в световната производствена система? Русия е доставчик на полезни изкопаеми и място, в което се извършва тяхната първична обработка. Руската Федерация сега е принудена да поддържа икономиката си само чрез бесните темпове в добива на нефт и природен газ. Но най-крупните запаси от нефта се намират в Саудитска Арабия, а не в Русия, и дори Венецуела има повече нефт.

7060033qavКитай е много бедна на ресурси страна. Днес ние заемаме второ място в света по обем на импорта на нефт, първи в света сме по импорт на голяма част от другите ресурси. Нима имаме много запаси? И върху какво ще се опрем в черни дни?

Престъпност: министърът на вътрешните работи на Русия заяви, че една десета от територията на странат се намира под контрола на криминални структури. През 1996 г. Елцин също призна, че Италия с нейната мафия е далеч зад съвременна Русия, която се е превърнала в царство на престъпниците. Четвърт от националната икономика се намира в „сенчестия сектор“ и се контролира от международни организирани престъпни групи.

Руската армия отдавне вече е в плачевно състояние: след разпада на СССР флотът на Русия се съкрати до хиляда кораба, от подводниците останаха само една трета. Днес ежегодните разходи на руската армия са 5 милиарда долара – само 1 % от военния бюджет на САЩ. Възможностите на ВВС на Русия след края на СССР се съкратиха с 50 %.

Приватизацията породи олигарсите, които се опитват да вземат в ръцете си политическата власт. Борис Березовский: „Капиталът е длъжен да бъде във висша степен независим от държавата. А предприемачите трябва да засилят ролята си в живота на страната. Днес най-мощната опора за руското правителство – това е крупният капитал“. „Държавата е длъжна да чува думата на предприемачите…Но държавата няма право да „надява на предприемачите усмирителна риза“.

Средствата за масова информация  са оръдие на капитала: новоизлюпените олигарси, собствениците на финансово-промишлени групи, неспирно протягат ръце към средствата за масова информация. До средата на 90-те години голяма част от руските средства за масова информация вече бяха под техен контрол.

След катастрофата руснаците бяха принудени да изберат тоталитарния политически режим. След 10 години бедствия всички крупни фигури на руската политическа арена така или иначе са изразители на тоталитарните идеи.

Горбачов: „Имам съвет към моите китайски приятели – не ви е нужда никаква „демокрация“, нищо добро няма да излезе от нея. В никакъв случай не трябва да допуснете хаос, стабилността трябва да бъде на първо място за вас“.

img085Част от демократичния елит в Русия се разкая, призна заблудите си. Солженицин, написал „Архипелагът ГУЛАГ“ и някога яростно роптаещ срещу Сталин, след преразглеждане на убежденията си призна, че е нанесъл огромна вреда на СССР. Леонид Кравчук, бившият президент на Украйна, собственоръчно подписал заедно с двама други политически лидери на СССР договора, развалящ СССР, впоследствие каза: „Ако през 1991 г. знаех, че вместо демокрация ще се случи катастрофа, никога нямаше да подпиша Беловежският договор. По-добре да си бях отрязъл ръката“.

През 2003 г. бях в Русия и четири часа разговарях с историка Медведев, крайно негативно отнасящ се към Сталин. Говорихме за индустриализацията на СССР, за колективизацията на селското стопанство, за победата по време на Втората световна война, за възраждането на културата и за политическия курс, благоприятен за интелектуалния елит. И Медведев напълно призна достиженията на Сталин в тези области. Когато разговарях с един академик от Руската академия на науките, той с цялата си искреност ми каза: „СССР беше умъртвен не от някой друг, това направихме ние самите, съветските хора. С цената на ужасни страдания ние, хората на Русия, подобно Христос, мъжествено се принесохме в жертва, предупреждавайки целия останал свят и хората от всички векове: съветските „демократизация“ и „приватизация“ се оказаха задънена улица, и другите държави в никакъв случай не трябва да повтарят нашите грешки. Аз съм член на КПСС и дори сега още пазя партийната си книжка. Но, когато КПСС претърпя крах, аз също се радвах. Ужасните бедствия, които в продължение на десет години преживя страната ни и руският народ, ме заставиха да гледам на държавата и хората с чувство на срам, вина и разкаяние. Но Китай ни показа, че за социализма има надежда“.

khabarovsk-75-04През 1994 г. Солженицин се върна от Америка в Русия. Неговият път до дома беше изчислен до най-малки подробности: първоначално той стигна до Долечния Изток, после, качвайки се на влак, пресече с него половината държава и, най-накрая, пристигна в Москва. По пътя той се сблъска с най-различни хора, даде няколко интервюта. Връщайки се в Русия, той посети най-различни места, пряко докосвайки се до действителността в постсъветската държава. Така той почувствал случилото се в страната, а чрез общуването с представители от най-различни слоеве и социални кръгове започнал по-добре да разбира случилото се в цяла Русия. Затова критиката му, неговите разобличителни речи били опредметени, по-сурови и всеобхващащи. В статията си „Руският въпрос в края на XX век“, едно от първите му произведения, публикувани след връщането му в родината, той се обръща към историческото минало на Русия, отбелязвайки, че 90-те години на XX век е едно от трите Смутни времена в историята на страната. В статията си той изразява увереността, че революцията, проведена от новите властимащи, не само се е превърнала в икономическа беда, но и вкарала Русия в идеологическа и нравствена криза, токова дълбока, че от това си състояние страната може да се измъкне едва след десетки години, а може би и след век (сп. „Новый век“, 1994 г., стр. 171-173).

В реч пред руската Дума, писателят каза, че съвременна Русия върви по „най-изкривения, най-болезнения, най-нелепия път“. Той изброи многобройните беди и нещастия, преследващи народа при новата власт, а също и различните аномалии, появили се в живота на обществото, а накрая направи извода: съществуващият строй абсолютно НЕ Е демокрация, а олигархия, „власт на ограничено число персони“ (вестник „Правда“, 1 ноември 1994 г).

В произведението си „За днешното състояние на Русия“ Солженицин още веднъж заяви, че в съвременна Русия няма никаква демокрация: „От ловките представители на всички тези бивши представители на висшия и среден ешалон на комунистическата власт и от мълниеносно обогатилите се чрез мошеничества новобогаташи се създаде устойчива и затворена олигархия от 150-200 човека, управляваща съдбата на страната“.

През 1998 г. Солженицин издаде книгата, за която казахме по-горе. В нея той продължи да критикува съвременна Русия и още веднъж заяви политическата си позиция. От дълбините на душата си той ненавижда олигарсите, заграбили за себе си цели състояния по време на приватизацията, и няколко пъти изиска приватизацията да бъде обявена за незаконна, а присвоеното от олигарсите имущество да бъде върнато на народа. Солженицин критикува действителността така яростно, че предизвика удивлението и на Чубайс. Последният в едно свое интервю каза: „Ненавист от такъв ранг по отношение на съвременна Русия отдавна не съм виждал дори при Зюганов…Позицията на Солженицин днес напълно съвпада с позицията на най-радикалната част от специалните служби на КПРФ“ („Коммерсант. Власть“, 1 август 2000 г.)

Оригинал на публикацията: http://news.xinhuanet.com/world/2013-08/01/c_116766533.htm

91067516831780dfh6509846china-48default.jpeg

Един отговор на “Ако Китай се разпадне, както СССР? / („Xinhuanet“, Китай)

  1. В написаното има много горчива истина…валидна и за нас.
    И нас по същата рецепта ни обраха и докараха до настоящето жалко положение.
    Лека е един. Примера на Китай.
    Друг за сега поне аз не виждам и няма.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s