Михаил Горбачов: Перспективи и проблеми на Русия

Mikhail_GorbachevРусия не само спечели от ликвидаренето на СССР, но и изгуби, ако сравним настоящото й геополитическо положение с това, което имаше Руската държава до октомври 1917 г. Територията на Русия намаля, западните граници се придвижиха на изток. Тя изгуби най-важните си пристанища и изходи към морето на Балтика. Известно е, че Русия граничи с три балтийски държави, две от които вече официално предявиха претенции към териториите й. Отношенията с Естония, Латвия и Литва са далеч от идеалните и е напълно очевидно, че в близко време други те не могат да бъдат. Имаме проблем и с границите, и с правата на човека в тези държави, и с контрабандата в огромни размери. В момента, в който страните от Балтика постигнаха независимостта си, Русия изгуби четири стратегически важни търговски пристанища на Балтийското крайбрежие – Новоталинското, Рижското, Венспиле и Клайпедското и Русия едва ли ще компенсира в бъдеще тези загуби.

Ако отчетем уязвимостта на комуникацията с Калининградска област през Литва, то значението на „прибалтийска зона“ става очевидно. Русия днес е разтревожена и от контрабандния износ на стратегически стоки в страните от Балтика. В средата на 1992 г., по оценка на Търговския комитет на Русия, ежесекундно от руска територия чрез контрабандни канали в Балтийските държави преминават стоки за 5-7 млн. рубли (метали, особено цветни, бензин, строителни материали, дървесина, валута, скъпоценни метали („Международная жизнь“, 1993 г., бр. 8, стр. 129).

Във връзка с липсата на законодателно оформяне на границите с Русия възникнаха множество териториални спорове. Освен споровете със страните от Балтика, Русия има сериозни разногласия с Украйна по повод Крим, който Русия изгуби по волята на Хрушчов. Съществуват още нод 30 гранични територии, които могат да се превърнат в повод за политически проблеми. Три големи руски области  с богати природни ресурси преминаха към Казахстан. Независимостта на Средноазиатските и Закавказките републики промени политическата структура на юго-източната граница на Русия.

В самата Русия за независимост се обявиха Татарстанската и Чеченската републики. Създадени са немски национални райони в Поволжието, на Алтай и в Сибир. Намиращата се в Грузия Южно-Осетинска република се стреми към обединение със Север-Осетинската в състава на Руската Федерация.

Рязко се изостри политическата обстановка на Северен Кавказ. Тук имаше кръвопролитни сблъсъци между Северна Осетия и Ингушетия. През декември 1994 г. започна война между Русия и Чечня. Много време ще ни е нужно, за да вземем цивилизовано решение върху всички изброени проблеми.

И още един проблем, свързан с разпада на СССР и развитието на Русия. Това е проблемът с понятието „империя“, употребявано по отношение на СССР. По този повод в една от публикациите се повдига въпроса, ако СССР е била „империя“, то каква е била тя? На този въпрос отговори докторът на историческите науки А.Б. Зубоков: „В европейските империи (има се предвид Британската, Френската, Италианската, Нидерландската, Португалската, Испанската), завършили своето съществуване в първите три десетилетия след края на Втората световна война, метрополията ясно се е противопоставяла на колониалната периферия. Метрополията винаги е имала собствена система на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Само гражданите на метрополията имали право да избират националните си законодателни учреждения, а в президентските републики (например в Португалия, според конституцията от 13 март 1933 г.) и държавен глава. Населението на колониите и от други зависими територии никога не са било включвано. Но законодателната власт на метрополиите притежавала правото на върховна власт над цялата територия на империята, в това число и над колониите, както и над тези учреждения на властта, които работели в колониите. Фактически метрополиите притежавали пълната власт също и над протекторатите и другите зависими територии: например, Франция – над Тунис и Френско Мароко, Великобритания – над Хайдарабад, княжествата Малайн или кралствата в Северна Нигерия, Испания – над Испанско Мароко, САЩ – над Филипините (до 1946 г.) и Пуерто Рико.

Гражданите на метрополиите избирали властта за цялата империя, а гражданите на други части от империята се подчинявали на тези неизбрана от тях власт“ („Полис“, 1992 г., бр. 1-2).

Русия е създадена на друга идеологическа база. Идеята за християнизацията на народите рядко  и за кратко се е появявала в общественото съзнание на руснаците, например опитите за християнизацията на казанските татари при Елисавета Петровна (средата на XVIII в.) или русофикацията и православната асимилация на латините и естонците при Александър III и в годините на управлението на Николай II.

Главната цел на империята, създала се в Русия за четири столетия от присъединяването на Казан през 1552 г., била не религиозната и културна асимилация, а безопасността на руската държава. Например, поволжските народи съхранили голяма част от мюсюлманската религия, езика и историческата си памет. Подемът на татарския и башкирския национализъм, възраждането на исляма днес – са ярки свидетелства за това. По подобен начин са съхранени езикът и културата на мюсюлманите от Среден Кавказ, ламаистите от Южен Сибир и Калмицката степ, дохалкидонските християни-арменци, лютераните в Прибалтика и Финландия, католиците в Полша и Литва. Русия влязла в съветската епоха като държава със стотици езици и наречия, много религии, конфесии и секти. В така наречената „съветска империя“ нямаше нищо приличащо на класическите империи на Запада.

След разпада на СССР страната се сблъска с големи трудности и в социално-икономическата и в политическата област. В тази връзка ще добавим оценката за състоянието на икономиката на Русия, видна от постановлението на Съвета на Министрите на Руската Федерация от 6 ноември 1993 г. за социално-икономическото състояние на държавата за януари-септември 1993 г. в сравнение със същия период на предходната година – националният доход намалял с 15 %, обемът на промишленото призводство – с 16.5 %, общата задлъжнялост на промишлените предприятия и строителните фирми нарастнала до 11.3 трлн. рубли, забавени били темповете на приватизацията на големите и средни предприятия, няма повишаване на жизненото равнище на неселението.

Уж всички искаха влизането на пазарните отношения. Първоначалното убеждение, че трябва колкото се може по-бързо да се вкарат пазарните отношения. След това масово очакваха в бившия СССР да започне райски живот, както на Запад. Всичко това беше овладяло интелигенцията. После тази убеденост се предаде практически на всички словете на обществото. Никой не се замисли над следното – че колкото по-бърцо се въведе пазарът, толкова по-тежко ще стане за народа. Това е разбираемо – пазарните стопанства в света са стотици, но високото жизнено ниво е прерогатив само на няколко държави.

Социално-икономическата и политическата обстановка в началото на 90-те години се характеризира и с такива негативни явления -голямата вълна на престъпност в различни сфери, корупция, мошеничество, спекула, открит бандитизъм. Трябва да отбележим, че корупция е имало винаги в Русия: и преди революцията, и в социалистическа Русия. Но в съвременните условия нейните мащаби са несъизмерими. Причините за нейния разцвет са заложени в процесите, които се случват в съвременното руско общество: пазарите отношения, появата на богати, така наречените „нови руснаци“, приватизацията на безценица.

В годините на перестройката смятахме, че страната започва нов цикъл на модернизация на обществените отношения, насочена към формиране на политическа демокрация, демонополизиране на икономиката, освобождаване на частната инициатива, появата на трудова мотивация. Тези преобразувания трябваше да повишат нивото на социалното благосъстояние и да създадат социално-икономически и политически комфорт за разгръщане на духовния, нравствения потенциал на личността. Държавата беше в позицията на гарант за запазването на социалното благосъстояние на населението и неговите човешки права, които бяха достигнати от предишния стадий на развитие. Очакванията не се оправдаха.

Първо, защото в началото на 90-те години държавата имаше почни напълно разрушена индустриална икономика, доведена до такова състояние, че тя отказваше да са адаптира към новите, и най-вече към финансовите и политическите условия за възпроизводство.

Второ, защото по онова време напълно беше дискредитиран творческият труд, беше фалшифициран социалния статус на работника, отстранени бяха ценностните ориентири, определящи гражданските приоритети.

Трето, защото беше дезорганизирана системата за управление на икономиката. Корпоративните интереси на чиновниците бяха създали затворени структури, подменящи народо-стопанските цели с користните планове на новите групи, стремително овладели всичко това, което преди „перестройката“ те само управляваха.

Накрая, четвърто, защото под прикритието на реформи се развъртя ожесточена борба за власт. Нейните резултати са многопластови и опустошителни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s