Американците забраниха Солженицин

P7140009„Архипелагът ГУЛАГ“ на Александър Солженицин беше забранен от ръководството на Гуантанамо. На затворника Шакер Аамер, гражданин на Великобритания, който се намира там от 2002 г., отказали екземпляр от романа, заяви Организацията за защита правата на британските затворници.

Защитниците на Аамер, които често му носят книги, са сигурни, че са предали на затворника копие от произведението на руския писател, но Аамер твърди, че не я е получавал.

Роденият в Саудитска Арабия затворник е последният от гражданите на Великобритания, задържани в лагера. Той трябвало да бъде освободен още през 2007 г., но независимо от молбите от британския министър-председател, Аамер и до днес е в затвора.

Аамер е популярен в затвора със своята начетеност и красноречие. През 2006 г. The New York Times в своя статия го нарича „професор“. Известната британска певица и композитор Пи Джей Харви неотдавна написа за известния затворник песен, която се нарича точно така – „Шакер Аамер“.

Адвокатите на Аамер казат, че забраната за четене на книги и цензуата са очевидна демонстрация, че САЩ отричат тези ценности, които някога са споделяли.

„Когато правителството на страната започне да забранява книги, които някога са били забранени в СССР, време е да се нададе вой“, – заяви юристът на Аамер Станфорд Смит.

В затворническата библиотека на Гуантанамо има 18 хиляди книги, списания и DVD. Както се съобщава, най-популярни са произведенията за Хари Потър и еротичният роман „Петдесет оттенъка на сиво“. Според вътрешните правила на лагера, ръководството на затвора има право да забрани тези книги или публикации, които прецени, ако си сметне за „неподходящи“.

Не за първи път около Гуантанамо се поставя въпроса за цензурата. Миналото лято знаменитият американски писател Джон Гришъм откри, че някои от неговите криминални трилъри са забранени на територията на затвора, защото ръководството на затвора сметнало съдържанието им за „недопустимо“.

Това накарало Гришъм да напише писмо до The New York Times, в което нарича Гуантанамо „най-печалното извращение на американското правосъдие“. Самият прес-секретар на Пентагона сметнал да необходимо да реагира на ситуацията. Той нарекъл случилото се недоразумение. След това книгите на Гришъм се появили в библиотеката в Гуантанамо.

„Светът днес“ mрипомня, че произведението на Александър Солженицин дълго време бше забранено в СССР, но след разрушаването на социалистическата държава и разграбването й от олигархични кръгове, Солженицин преосмисли критиката си и я превърна в подкрепа.

3 отговора на “Американците забраниха Солженицин

  1. Ето какво още пишат в щатите – конкретно за Гуантанамо:
    „Yes, We Live in a Communist Country“ – infowars.com

  2. Eто какво пишат самите американци за своята си страна:

    infowars.com
    * Gerald Celente: U.S. Won Cold War But is Turning into U.S.S.R.
    * 20 Signs That The United States Is Rapidly Becoming A Totalitarian Big Brother Police State
    * 30 Signs That The United States Of America Is Being Turned Into A Giant Prison

    jtwalters.hubpages.com
    Is America Becoming the New Soviet Union?

    economicpolicyjournal.com
    The New Soviet Union Is America

    И така нататък, край нямат подобни статии. Не би било чудно, ако това беше някаква зловредна руска пропаганда. Соросоидите, естествено, веднага биха ревнали в един глас да твърдят, че това са „путински лъжи“. Но уви, за тяхно огорчение, не са нито „путински“, нито пък са лъжи. Не може да бъде пропаганда това, което в самите щати се счита за остра критика на режима. И няма как да спориш с това, което един народ твърди сам за себе си и за собствената си държава. Именно по тази причина пропагандните соросоидни и „евроатлантически“ медии в нашата страна (а такива са, с 1-2 изключения, ВСИЧКИ медии в България) крият подобни мнения и изказвания. И постоянно ни натрапват познатата, втръснала, накъртваща от сладост приказка за „светлото и щастливо щатско общество на свободата, законността и демокрацията, на просперитета и частната инициатива, на равните шансове за всеки трудолюбив и умен бедняк да стане милиардер“, и прочее пропагандни бълвочи. Нито една статия, критикуваща съвременната щатска „демокрация“ не може да проникне през пропагандния филтър на българските медии. Без значение, че е писана от щатски американци. Или по-скоро, именно поради това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s