Роджър Уотърс се поклони пред комуниста Франк Томпсън в България

RW_TOUR_2010___IMG_0501По пътя София-Своге с влак има една малка железопътна гаричка, която носи странното име „Томпсън“. В предишните години причината за това необичайно название се знаеше повече, сега мъглата на настоящето е толкова гъста, че младите поколения най-вероятно не предполагат дори защо тази малка гаричка носи това странно име.

Най-интересното е, че мъглата около името тези дни бе видгната не от друг, а от легендарния вокал на Пинк Флойд Роджър Уотърс, който в телевизионно интервю обяви, че чете книга за майор Франк Томпсън и настоява в България да отиде на гроба му. Всеки, който е слушал Пинк Флойд, знае, че Уотърс е обсебен от Втората световна война, в която загива неговия баща. Албумът „Стената“ е апотеозът на тази болка – уникално произведение, съчетано от меланхолията по тази огромна загуба, болката от настоящето и нещо като съновидения за бъдещето. Но Уотърс, понеже няма българските исторически комплекси, възкреси името Томпсън, пренесе го отвъд малката българска гара и ни показа, че историята не само не може да има цвят, тя не може да бъде пренебрегвана конюнктурно, защото, ако не ние, то хора, които не са българи, все пак могат да бъдат обективни зрители на историята ни.

thompsonФранк Томпсън е името на един много млад (той загива само на 23 години) британски офицер, историята на когото завинаги го свързва с България. От младежка възраст става комунист, вероятно и заради това после го правят офицер за свръзка между Британската армия и партизанското движение у нас. И когато днес шаманите за системно изнасилване на историята говорят, че партизанското движение е едва ли не само бележка под линия в историята, нека да видят този факт – то е такъв фактор, че англичаните държат да имат връзка с него. Томпсън е спуснат с парашут над България, за да бъде директна свръзка между англичаните и Трънския партизански отряд.

На 23 май 1944 година обаче младият британски офицер участва в тежък сблъсък с българската жандармерия, той е пленен и брутално разпитван. На 4 юни е осъден в един набързо скалъпен процес, а на 10 юни е разстрелян край село Литаково, заедно с още един партизанин и един ятак. Именно съседното на Литаково село днес носи името Томпсън.
Томпсън остава легендарно име, защото животът му е символ на идейната непоклатимост и абсолютно дойстойнство на духа. Той е близък приятел с писателката Айрис Мърдок, участник в студентското недоволство срещу политиката на Великобритания за ненамеса, която насърчава Хитлер, а в редовете на армията влиза доброволно, за да може да се сражава с нацизма. Негов абсолютен идеал през голяма част от живота му е бил Георги Димитров.

По-късни изследвания, базирани върху проучванията на брата на Франк Томпсън Едуард Томпсън, смятат дори, че англичанинът е една от първите жертви на започващата вече Студена война, защото английското правителство не прави достатъчно, тоест не прави нищо, за да спаси своя сънародник, понеже тяхната задача от сваляне на режима в България се променя на привличане на България като цяло в английска орбита, а това прави веднага младия комунист неудобен и следователно го превръща в изчислима политическа жертва. Но това е тема за отделен сюжет – който иска, нека да прочете брилянтната статия на Радко Ханджиев по темата.

5444840Голямата тема тук обаче е друга. Как позволихме около нашата историческа памет да се издигне такава стена от клишета, че днес не можем да я пробием дори с чукове. Трябваше един рок-музикант да дойде и той да постави темата за Томпсън, за да може днес отново да говорим за него.
Защо ние сме забравили за него? Това е големият въпрос.

Европа има различно отношение към своята история. Тя не отрича правото на хората да са имали различни политически възгледи, но еднакво да са обичали страните си. Само тук ние стигаме до патетиката на националното самоунижение в името на това, да изкараме отстрещната, другата страна маниакална, черна и сатанинска. Това е нашата собствена стена, нашето собствено неумение да гледаме на света по светъл начин. А Роджър Уотърс показа обратното – той иска да отиде на гроба на един комунист, на един фен на Георги Димитров, на един млад и светъл човек, станал жертва на историческото време и на мрачния български тогавашен режим.

Стената около историята трябва да бъде разрушена. Трябва да рушим стени, а не паметници.

Иначе ще живеем слепи и ще се чудим защо историята е само символ на болка и страдание за нас.

И имам един въпрос към всички „демократи” у нас.

Вие колко пъти сте ходили на гроба на Томпсън?

А ще отидете ли?

автор Александър Симов

–––––––––

След кратко проучване, „Светът днес“ откри следното:

Ето кой е бащата на Роджър Уотърс?

Ерик Флечър Уотърс (на английски: Eric Fletcher Waters) е войник от Британската армия по време на Втората световна война. Той е бащата на Роджър Уотърс, английски рок музикант и текстописец, най-известен като басист на групата Пинк Флойд. Роджър Уотърс силно е повлиян от обстоятелствата около смъртта на баща му, което се вижда ясно в написаните от него песни, въпреки, че той умира когато Роджър е само на пет месеца. Освен информацията в песните на Уотърс, много малко е известно за живота на Ерик. Албумът на Пинк Флойд „The Final Cut“ (1983) е посветен на него.

Ерик Уотърс учи в училище в Бишъп Оклънд, графство Дърам, след което следва в Дърамския университет. С жена си Мери си раждат две деца: Роджър (първоначално е бил кръстен Джордж) и Джон (шофьор на такси). Уотърс е силно вярващ християнин и пацифист. В началото на Втората световна война той отказва да служи в армията, тъй като съвестта му не го позволява, и става шофьор на линейка в Кеймбридж. По това време започва да се запалва по лявата идеология и се включва в Британската комунистическа партия. Той става все по-голям антифашист и започва да иска да се бие срещу Нацистка Германия.[1] Включва се в Осми батальон на рота „С“ на Лондонския полк на Кралските мускетари и достига до ранг подпоручик. Загива в бой на 18 февруари 1944 г. край Анцио, Италия. Вписан е на Стена 5 в Касинския мемориал и се смята, че тялото му никога не е намерено.

Произведения на Пинк Флойд, посветени на Ерик Уотърс

„Corporal Clegg“ (1968, A Saucerful of Secrets)
„Free Four“ (1972, Obscured by Clouds)
„Us and Them“ (1973, Dark Side of the Moon)
„Another Brick in the Wall, Part I“ (1979, The Wall)
„When the Tigers Broke Free“ (1982, The Final Cut)
„The Fletcher Memorial Home“ (1983, The Final Cut)
Албумът The Final Cut е пряко посветен на Ерик Уотърс
Албумът Amused to Death на Роджър Уотърс също е посветен на Ерик Уотърс

Един отговор на “Роджър Уотърс се поклони пред комуниста Франк Томпсън в България

  1. Софийската организация на ПП „Нова зора“ всяка година поднася почитта си и цветя на паметника на Томпсън до Батулия. За да не подволи подвига му да бъде забравен!….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s