Уилям Фишер  (1903 – 1971)

Разузнавач, нелегален, известен под името Рудолф Абел

Съветско гражданство: от 1920 г.

Син на политемигранти, изгонени от Русия през 1901 г., на 16 години получава британско гражданство, а след година заедно със семейството си се връща в Русия. От 1927 г. работи в Чуждестранния отдел на ОГПУ (вътрешно разузнаване). Създава нелегални мрежи в Европа, във Великобритания сътрудничи с „петорката от Кеймбридж“, склонява Петер Капиц да се върне в СССР. От 1948 г. работи в САЩ, ръководи агентура, получаваща информация за атомните обекти. Арестуван е през 1957 г., при ареста взема името на покойния си приятел Рудолф Абел. През 1962 г. е заменен с летеца-шпионин Пауърс. След завръщането си в СССР Фишер до края на живота си работи в централния апарат на разузнаването.

 

 

Роберто Бартини (Роберт Людогович Бартини (1897 – 1974)

Физик, авиокоструктор, създател на теорията за шестизмерния свят

Съветско гражданство: от 1921 г.

Приемен син на италиански барон, член на комунистическата партия, на която присъжда 10 милиона долара. Бартини бага от фашистка Италия в СССР. През 1928 г. оглавява групата за проектиране на хидросамолети. През 1930 г. проектира военни самолети. През 1938 г. Бартини е арестуван и осъден като „враг на народа“, изпратен е в изгнание в затворен обект, където работи заедно с авиоконструктора Туполев. Освободен е през 1946 г., реабилитиран е през 1956 г.

 

 

 

 

 

Георги Димитров (Георги Димитров Михайлов, 1882 – 1949)

Революционер, „българският Ленин“

Съветско гражданство: от 1933 г.

От началото на 1930-те нелегално живее в Германия и ръководи пропагандата по линията на Коминтерна. Арестуван е от нацистите по обвинение в съпричастност за подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. На Лайпцигския процес е оправдан, но е оставен в затвора. След получаване на съветско гражданство е изпратен в Москва. През 1935 г. е избран за Генерален секретар на Изпълкома на Коминтерна. През 1937-1945 г. е депутат във Върховния Съвет на СССР.

 

 

Лойд Патерсън (1911 – 1942)

Актьор и художник

Съветско гражданство: от 1932 г.

Лойд Патерсън пристига в СССР през 1932 г. в състава на негърската трупа на Джеймс Хюс, мечтаещ да създаде в СССР свой театър. Работи като преводач, диктор в радиото, а впоследствие с жена си, украинска художничка, в Московоко киностудио. Загива в Москва през 1942 г. по време на авио-бомбардировки. В историята влиза като бащата на Джим във филма „Цирк“, а впоследствие се занимава с литература, член на Съюза на писателите на СССР.

 

 

Арий-Яков Щернфелд (Яков Абрамович Штернфелд, (1905 – 1980)

Теоретик в космонавтиката, автор на термините „космонавт“, „космически полет“, „пренатоварване“, „скафандър“.

Съветско гражданство: от 1936 г.

Прокомунистически настроен инженер, очарован от съветската индустриализация, защитава в Сорбоната дисертация за орбитата на космическите обекти. През 1932 г. прави презентация за изобретения от самия него робот-андроид, предназначен за работа при опасни условия. През 1935 г. емигрира в СССР, работи заедно с Каральов и Глушко в Реактивния отдел на военното министерство. През 1937 г. създава фундаменталното изследване „Въведение в космонавтиката“ (преиздадена през 1974 г.). По време на масовите репресии е уволнен от отдела и до средата на 1960-те години работи в дома си в самота.

 

Волф Месинг (Волф Григориевич (Гершикович) Месинг, 1899 – 1974)

Илюзионист, психолог

Съветско гражданство: от 1939 г.

„Моята работа – това са психологическите опити“, – пише той. В юношеските си години става илюзионист в цирка, специалист по „естрадна телепатия“. През 1937 г. публично предсказва гибелта на Хитлер, който давал премия от 200 000 марки за главата на Месинг. През 1939 г. след нахлуването на фашистите в Полша, бяга от Варшава, криеяйки се в талига, натрупана със сено, пристига в СССР. Работи като „четец на мисли“ в агитационни бригади, в цирка, а по-късно се занимава с  концертна дейност.

 

 

Александър Вертинский (1889 – 1957)

Артист, певец, автор на песни

Съветско гражданство: от 1943 г.

През 1920 г. заедно с армията на Врангел емигрира в Константинопол, купува си гръцки паспорт, с който се прехвърля в Полша. През 1923 г. и 1925 г. моли за съветско гражданство, но получава отказ. През 1937 г. в Шанхай Вертинский получава покана от ВЦИК да посети СССР, но документите за излизане от страната така и не са оформени – започва войната. И едва през 1943 г., след личното писмо на Молотов, разрешението е получено. За 14 години след връщането си в СССР, Вертинский прави повече от 2000 концерта.

 

 

 

 

Бруно Понтекорво (Бруно Максимович Понтекорво, 1913 – 1993)

Ядрен физик, ученик и асистент на Енрико Ферми, чийто основни изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката.

Съветско гражданство: от 1950 г.

През 1948 г. получава британско гражданство и работа в атомния проект  AERE. През 1950 г., тъкмо получава работа в Ливърпулския университет, заминава на отпуск в Рим, откъдето през Стокхолм заедно със семейството си попада в СССР, където започва работа върху най-мощния протонен ускорител в Електрофизичната лаборатория. Животът му в СССР е в пълна секретност до 1956 г. От 1958 г. е академик.

 

Гай Берджес (1911 – 1963)

Английски дипломат, журналист и контраразузнавач

Съветско гражданство: от 1951 г.

Завербуван е за съветското разузнаване през 1934 г. Член на „петорката от Кеймбридж“. По време на Втората световна война е личен помощник на министъра на външните работи, предава на СССР документи на МВнР на Англия, протоколи от заседанията на кабинета на министрите, Комитета по отбрана и Комитета на началник-щабовете, особено ценни са сведенията за стратегията на западните страни в следвоенна Европа, за военната стратегия на НАТО. През май 1951 г. под заплаха от арест Берджес нелегално е изведен в СССР, където работи като консултант във външното разузнаване.

 

 

 

Ким Филби (1911 – 1988)

Един от ръководителите на британското разузнаване, комунист, агент на съветското разузнаване от 1933 г., член на „петорката от Кембридж“.

Съветско гражданство: от 1963 г.

По време на Втората световна война предава на СССР сведения за комунистическата дейност във Великобритания. От 1949 г. е координатор на съвместните действия на специалните служби на Великобритания и САЩ в борбата срещу комунистическата заплаха. През 1951 г. попада под подозрение в шпионаж, но липсват достатъчни улики и е освободен. Работи в Бейрут като кореспондент на вестник „Обзървър“ и „Икономист“. През 1963 г. под заплаха от провал нелегално се евакуира от Бейрут в Москва. От 1963 г. до 1966 г. е консултант по външно разузнаване за специалните служби на Запада.

 

Джордж Блейк (Георгий Иванович Бехтер, р. 1922)

Разузнавач, сътрудник на отдела за секретно подслушване на британското разузнаване

Съветско гражданство: от 1965 г.

Предава на СССР обзорните доклади на военното министерство на Англия и сведения за осведомеността на англичаните и американците за военните тайни на СССР. Съобщава за плановете на английските разузнавателни служби SIS и американските от ЦРУ да прокопаят тунел към линиите за свръзка с Групата съветски войски в Германия (1953 г.). През 1956 г. тунелът е разкрит, което предизвиква международен скандал. През пролетта на 1961 г. е арестуван и осъден на 42 години затвор, след четири години бяга от затвора, прехвърлен е в СССР. Работи като преподавател в Академията за военно разузнаване. Полковник.

 

 

 

 

Едита Пиеха (р. 1937)

Естрадна певица

Съветско гражданство: от 1967 г.

През 1955 г. младата полска педагожка Едита Пиеха печели конкурс за образование в СССР. Приета е в специалност „психология“ във философския факултет на Ленинградския държавен университет, а през декември дебютира като певица. С ансамбъл „Дружба“ Пиеха получава златен медал и званието лауреатн на VI Световен фестивал на мледежта и студентите в София, а после и званието Заслужена актриса на РСФСР.

 

 

Луис Корвалан (1916–2010)

Генерален секретар на Комунистическата партия на Чили (1958—1989), партиен псевдоним „Дон Лучо“.

Съветско гражданство: от 1976 г.

След военния преврат през 1973 г. е в концлагер, удостоен е с Международната Ленинска премия през 1975 г. По инициатива на Андрей Сахаров и с посредничеството на САЩ Корвалан е заменен за дисидента-политически затворник Владимир Буковски. След три пластични операции през 1983 г. Корвалан нелегално се връща в Чили. В продължение на шест години живее в страната нелегално. През 1985 г. успява за замине на лечение в СССР и да се върне в Чили отново. Легализира живота си в Чили след диктатурата на Пиночет.

 

Арнолд Локшин (р. 1938)

Американски биохимик и онколог

Руско гражданство: от 1992 г.

През 1986 г. моли за политическо убежище за себе си и семейството, заради преследване от страна на спецслужбите в САЩ, поради комунистическите му убеждения. Той е един от специално поканените участници в телемоста Познер-Донахю (защитава плюсовете на съветския строй). Пътува из страната, дава пресконференции, на които заклеймява американските специални служби. През 1990 г. участва в учредителния конгрес на КПРФ, работи в Онкологичния център „Блохин“ до края на 1990-те. Днес, според една от версиите, е пенсионер в Москва, според друга – се е завърнал в САЩ, според трета – работи в Северна Корея или в Куба. Автор е (заедно с жена си) на книгата „Безмълвният терор: история на политическото преследване на семействата в САЩ“ (1989).

Марина Деникина-Кяп (1919–2005)

Графиня, дъщеря на генерал Антон Деникин, журналист, литератор

Руско гражданство: от 2005 г.

Автор (под псевдонима Марина Грей) на 20 книги за историята на „бялото движение“. Както разказва самата Деникина, по време на срещата си с Путин в Париж през март 2005 г. „се завърза разговор и аз го попитах какво мисли той по повод повторното погребване на баща ми в Русия“. Путин отговорил: „Това е много важно за Русия“. Деникина попитала повторно: „А Вие, Владимир Владимирович, какво мислите за това?“. Той отговорил: „Аз мисля същото“. След срещата дъщерята на генерала се съгласява да пренеса праха на баща си в Москва, скоро получава и руско гражданство.

 

 

 

 

Велко Кадиевич (р. 1925)

Последният съюзен секретар на народната отбрана, министър на отбраната на СФРЮ (1988–1992).

Руско гражданство: от 2008 г.

През 1991 г. по време на гражданската война в Хърватия издава заповедите за операциите в Дубровник и Вуковар. Обявен е от хърватите за международно издирване като военен престъпник. През 2007 г. Интерпол издава заповед за неговия арест. От 2001 г. живее в Русия. От 2005 г. има статут на политически бежанец. След получаването на руско гражданство през 2008 г. Хърватия изисква естрадицията на Кадиевич, но й е отказано.