Карл Маркс отново е на мода

iStock_Karl_Marx-1280x96059 % от гражданите на Русия харесват „комунизма“

Болшинството руснаци вече не си спомнят за комунизма като за система от идеи и обществено устройство със знак „минус“, а изпитват носталгия по съветското минало. За това свидетелстват резултатите от социологическото допитване, проведено от Фонда за Обществено мнение (ФОМ) в Русия.

В това, че комунизмът има повече положителни страни, отколкото отрицателни, са сигурни 59 % от запитаните. Противоположното мнение споделят само 18 %. При 14 % от респондентите думата „комунизъм“ предизвиква положителни асоциации. 12 % изпитват носталгия по миналото, а за 11 % комунизмът означава стабилен и добър живот.

Само за 7 % от руснаците тази дума предизвиква тъжни и негативни мисли, а за 5 % думата е свързана с несбъднати надежди.

Сред положителните страни на комунизма респондентите споменават социалните гаранции, стабилността, грижата за хората (33 %), справедливостта, равенството в обществото (14 %), законността и дисциплината (9 %), гарантираната работа, взаимопомощта между хората (по 7 %). Сред отрицателните черти – ограничаване на правата и свободите (9 %), липса на стоки и подтискане на индивидуалността (по 7 %), репресиите (5 %).

Видно е, че за последните две десетилетия руснаците забележимо са променили мнението си за комунизма: в допитването през 1992 г. само 30 % от запитаните се отнасят положително към комунизма. Днес дори сред младежите на възраст от 18 до 30 години надделява положителното отношение към комунизма, 47 %. А сред по-старото поколение процентите са 69.

Защо след брежневския застой, горбачовската перестройка, разпадането на СССР и пр. комунизмът все още не е анатемосан и не е забравен?

И какво в него, както и преди, привлича хората и до днес, без да забравяме, че комунизъм по света така и НЕ Е имало.

Ето какво мисли по въпроса Владимир Шевченко от Руската академия на науките:

– Първото и най-главното: надеждите, които хората имаха в края на 80-те години по време на перестройката, не се оправдаха. Днес само 20 % от хората са удовлетворени от материалното си положение. А останалите са в графата губещи. Още навремето философите предупреждаваха: ако искате да построите капитализма, то не бива да забравяте, че западният капитализъм се строи в продължение на столетия. А ако тръгнете да строите капитализъм в Русия, то без съмнение ще усетите, че частната собственост по време на „демокрацията“ се създаде в резултат на силовото присвояване на бившата държавна собственост.

– Говорите за т.нар. „див капитализъм“…
– Това не е просто див, това е бандитски капитализъм. Ако ще строим капитализъм, то да го строим поне грамотно. Да започнем с укрепване основите на правовата държава, а не с разграбването и погълването на държавната собственост. Т.е., пътят, който беше предложен в началото на 90-те, още в зародиша си беше безперспективен, предварително провален, той водеше само в задънена улица. Затова и властите в бившите източно-европейски държави не могат да предложат никакви бъдещи перспективи. Колкото по-лош става животът, толкова повече хора – и младежи, и хора на средна възраст, и възрастни – ще говорят, че по време на социализма хората са се чувставил спокойни и обезпечени. Да, не е имало дънки, но най-главното – хората се чувстваха в безопасност. Ако говорим за Русия, по време на социализма в Махачкала хората не се страхуваха от терористични актове. Държавата по време на социализма действително гарантираше безплатното образование и медицинска помощ, нямаше практически никаква инфлация. Това беше стабилна система.

– Но защо тази стабилна обществено-политическа система рухна?
– Тя не издържа по една причина: социцалистическите страни бяха по-бедни от Запада. И Западът успя да пробие стената с призива си: правете като нас и ще живеете като нас. Но хората от социалистическия лагер бяха излъгани. Много показателна е настоящата ситуация в Китай. Той започна реформите по-рано от СССР, в края на 70-те години, и след 10 години показа забележими постижения. Много социалистически учени тогава твърдяха, че трябва да обърнем сериозно внимание на китайския колос. Но тези идеи бяха отхвърлени с пренебрежение. А сега какво стана? Сега в буквалния смисъл Китай изкупи света. Защото нямаме съвременна промишленост, нямаме съвременни технологии, скоро няма да имаме и научни кадри. Т.е., няма нито един позитивен показател, който да спре или преустанови носталгичните спомени за социалистическото минало. Затова е без значение, че социализмът рухна. Щом няма нито едно положително нещо в настоящия капитализъм, одобрението към социализма и комунизма ще расте с всеки изминал ден.

– Но хората не разбраха какво е това „комунизъм“…А още през 1961 г. Никита Хрушчов обеща, че след 20 години съветските хора ще живеят в условията на комунизъм.

– Да, над тази фраза си струва да се посмеем. Но трябва вече да се научим да отделяме хората, които тогава споделяха точно такава примитивна идеолгоия, а такива хора тогава имаше много, от самата същност на този обществено-икономически строй, който философията нарича „комунизъм“. От какво се изплашиха тогава? Изплашиха се, че не могат да открият решенията на трудните задачи, които се изправяха пред обществото всеки ден. Недостатъчното теоретично образование на социалистическия елит погуби социализма. Хрушчов не притежаваше необходимото ниво на образование, за да разбере в какъв нов етап попада съветската държава тогава.

Огромният ентусиазъм, който беше налице през 60-те години (а аз съм свидетел на това), премина в застой и после в латентна криза. Понастоящем властта все още няма възможност да направи завой към по-здравословен курс на обществено развитие. Няма и нужната теоретична подготовка. В момента се крадят чужди модели и се опитват да ги вкарат в действие. Но така не се прави. А самият комунизъм е толкова висше обществено устройство, че някои с право го наричат утопия, имайки предвид примитивизма на настоящите масови хора. Но, както твърди Оскар Уайлд, утопиите движат историята напред…

Алексенй Власов, директор на Центъра по изучаване на постсъветското пространство към Московския държавен университет, политолог:

– Съветската епоха не бива напълно да се идентифицира с комунизма, защото, въпреки твърденията на Хрушчов, комунизъм така и не беше построен. Това са просто спомени за едно по-справедливо общество. Няма значение как го наричаме сега. Днес то предизвиква носталгия. Но това не означава, че в Русия хората масово изпитват носталгия по комунизма. Хората тъгуват за късната съветска епоха. Едва ли изпитват носталгия към сталинските репресии или към военния комунизъм. И в резултат се получава следното: ние сме ЗА комунизъм, но всеки влага свое съдържание в думата, всеки има свое усещане, своя историческа памет.

– Само 5 % смятат, че комунизмът е утопия, прекрасна приказка…

– Май и аз попадам в този процент. Само бих отговорил по друг начин. Комунизмът е идеал, който съществува в произведенията на философите-утописти още от 16-17 век. ..Недостижим идеал. Сигурен съм, че към него трябва да се стремим, но само като разбиране за всеобщо равенство не като уравниловка, а като възможност всеки човек макисимално да разкрие своите таланти, заложби, способностите си. И още – като общесвено устройство, в което държавата поема отговорността си към тези свои задължения, които тя трябва да изпълнява пред гражданите.

6 отговора на “Карл Маркс отново е на мода

  1. Продължавам за късния социализъм-когато хляба беше 20 ст,когата един импулс по телефона /една минута/беше 2 ст,една бира беше 30 стлитър бензин беше 30 ст и обикалях цяла България с един резервоар бензин,когато бях спокоен за бза бъдещето на децата си

    • Е, хайде сега! Никой не ги отрича тези неща. Но да не се хвърляме в крайности! Имаше и други неща, които изобщо не бяха наред. Да не бях живял по него време – как да е. Но аз помня много добре. А има и други хора, които са живели и помнят, и свидетелстват. НЕ ВСИЧКО беше розово и идеално. Имаше неефективност, демотивация и много други недостатъци, проблеми и несправедливости в обществото. Имаше и репресии, имаше ограничения на свободата. Имаше демагогии, лъжи и най-обикновени грешки. Всичко имаше. Да не изброявам сега, защото ще изкарам доста дълъг списък, не по-малък от Вашия. Беше ли онова време по-добро от сегашното? Може би. Но не във всичко.

      Сега просто трябва да се направи една трезва оценка. Да се види доброто и лошото на онова време. В какво съотношение бяха добрите и лошите неща, защо беше така, как се стигна до провала? Как би могъл да бъде използван положителният опит и избегнат горчивият?

      И най-главното: никога не трябва да се отказваме. Никога не е твърде късно. Ако не става чрез ленинизма и през бай-тошовия „реален социализъм“, ще стане по друг път. Ако не става с „диктатура на пролетариата“ и „червен терор“ – може би ще стане чрез дълга и упорита идеологическа, научна работа и просвета на народа? „Идеите имат последствия“ – винаги ги имат, няма идеи без последствия! Трябва да може, не може да не може. Идеалът е верен и добър, остава да намерим и верния път.

  2. продължавам-за късния социализъм-когато нямаше безработица и хората знаеха,че има стабилност,когато нямаше милионери които да изсмукват потта и кръвта на работещите като сега,когато нямаше мутри,които да заграждат най красивите кътчита от нашата мила Родина и да те унижават и да те унижават

  3. Не ми трябва комунизъм.Искам късния социализъм,когато имах възможност да се лекувам при който си искам специалист БЕЗПЛАТНО,децата ми да се учат ббезплатно,даходя на почивка и в балнеосанаториуми на цена ог 16 лв за 14 дни,когато не си заклячвах къщата,забравих да кажа че и а сега съм без зъби без зъби защото зазъболечението беше безплатно,

  4. Това понятие „комунизъм“ се използва повече за ПЛАШИЛО, отколкото за каквото и да е елементарно обяснение с цел втълпяване чувство на ужас и отврат. В действителност то е най-идеалната представа и мечта на хората за нормален живот. Точно това ОЗЛОБЯВА И ВБЕСЯВА НЕГОВИТЕ ПРОТИВНИЦИ, КОИТО ИСКАТ ДА ВЛАСТВАТ НАД ОСТАНАЛАТА ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО!

    • Да, комунизмът не успя да се осъществи. Опитите да бъде построено едно по-добро (социалистическо) общество също не успяха. Но идеалът е един. Той си е все същият и е все така добър. Това е идеалът, описан в разказите на братя Стругацки – „мир Полудня“ (който на български се превежда неизвестно защо „Светът на справедливостта“). Това са днешните западни мечтания за „Ресурсно ориентирана икономика“… Наричайте го както искате. Но всъщност, това не е мечта, а ЦЕЛ, която ни води в мъглата.

      Да, така нареченият „реален социализъм“ страдаше от много недостатъци, предимно от т.нар. „човешки фактор“. Опитите да бъде построено по-доброто общество в Русия (по-късно в Съв.Съюз) минаха през терор, насилие и антихуманизъм от най-ужасен характер. Теорията на Ленин, за която Маркс, впрочем, не знам нещо да е теоретизирал – че целта на класовата борба оправдава средствата, – извика от дълбините на ада истински демони. Антагонистичните противоречия са между класите, защо не и между идеите, а не са между ХОРАТА (физическите им представители)! Впрочем, християнството прекрасно умее да отделя греха от грешника. Но Ленин „прекрасно“ смеси тези две абсолютно несъвместими неща. Плодовете, разбира се, бяха мрачни и ужасяващи… При Ленин „диктатурата на пролетариата“ се превърна в „червен терор“. Борбата на идеи при него се превърна в садистична тотална диктатура и геноцид спрямо инакомислещите. Даже спрямо невръстни деца, просто защото са родени от „класови врагове“.

      Но не е възможно раят да бъде построен от демони. Сатанинските идеи никога не носят благи плодове. Това насочи цялото последващо развитие на съветското социалистическо общество в погрешна посока. Да не говорим за отчайващия материализъм на класическия марксизъм-ленинизъм, който отрича всяка духовност и приравнява човека с животното. При него „Човекът“ не е нищо повече от една еволюирала маймуна… За съжаление, тази примитивна антропология по-нататък предопределя социологията и изобщо цялото обществено устройство. Затова целта и смисълът на човешкия живот при марксизма-ленинизма са толкова ниски, плоски, ограничени, елементарни, биологични и материалистични. Каквато е “базата”, такава е и “надстройката”… Ръководителите на късния социализъм осъзнаха тази бездуховност и се опитаха да я „закърпят“. Но след като си убил академичното богословие, прогонил си светиите, охулил си и окалял църквата, остават ти само врачки като Джуна и магове като Кашпировски. Тяхната „духовност“ се оказа сламка, която не помогна на удавника.

      Бяха направени огромни грешки – и по сила, и по брой. А същите неща ставаха и в България, и другаде, макар и в по-умален мащаб. Може би в историческото си развитие социалистическото общество би успяло да превъзмогне тези свои вродени недостатъци и исторически грехове. А може би – не… Така или иначе, външните му врагове, които поне в началото бяха даже едни от създателите на ленинския му вариант, не го допуснаха. Обявиха му война, която в крайна сметка и спечелиха. И то, спечелиха я не чрез бомби (макар, че първо опитаха, естествено, именно това), а чрез идеологическа пропаганда и целенасочено морално разложение. И успяха.

      Но идеалът си остана. Мечтата на човечеството за едно по-справедливо и по-щастливо общество е безсмъртна. Ние, вярващите в Бога знаем, че царството Божие никога няма да се осъществи на земята. То ще стане изцяло реалност, едва когато Сам Бог реши да застане начело на Своите хора. Но докато сме живи тук, на земята, ние сме длъжни да се опитваме да се приближим максимално до идеала, даден ни от Христос. Достатъчно е да си Го представим пред себе си и да се попитаме: така ли Той ни е учил? – и отговорът ще ни подскаже правилното решение. Няма „по-ляво“ общество от това, което Той ни е препоръчал. Където всеки прави на другия това, което иска и за себе си. Където личното духовно израстване на хората определя обществото, а не обратното. Където любовта към ближния е основоположен принцип. Като при това „любов“ е не безразборният разврат, а „даването на втората риза“. Затова толкова ни мразят тези, които мразят „Света на Справедливостта“. Защото мразят Божието царство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s