Октомври, който изгубихме

85642ec8df8e1f456a4ae63ad1f2ce0dИ до днес светът се ползва от плодовете на революцията от 1917 година

Преди 95 години в Русия беше извършена първата в света социалистическа революция. В изостаналата държава, разрушена от Първата световна война, в която неотдавна е отмнено крепостното право, бяха провъзгласени права и свободи, които липсваха в развитите страни. Сред тях е всеобщото избирателно право за трудещите се, свободата на съвестта, равенство на половете.

Покрай тях бяха обявени и права, които не съществуваха в нито една част на света: право на труд, право на почивка, право на образование и медицинска помощ.

Първите декрети на съветското правителство били толкова прогресивни, че в разрушената от войната Европа и напълно благополучните САЩ работниците на масови демонстрации издигнали един единствен лозунг: „Да направим както в Русия!“ От държава, славеща се като несвободна, Русия се превърна в образец за подражание на Запада. Под влиянието на Октомври по време на първите следреволюционни години тръгнала вълна, създаваща комунистически партии.

Много учени-историци обичат да си фантазират на тема „Какво би се случило, ако в Русия не се беше случила Октомврийската революция“. Нещо повече, какво би се случило, ако не се беше случила и Февруарската революция. Тогава, казват някои учени, Русия щеше да победи в Първата световна война и всичко щеше да бъде цветя и рози. Но историята се разпореди да има ВОСР, а това не е никак случайно.
Какво се случи след Октомври:
– идването на власт на болшевиките даде старт на Гражданската война
– след Първата световна война бяха разрушени Османската, Германската, Австро-Унгарската империи, а болшевиките съумяха бързо да съберат разпадналата се вече Русия.

Колекцитивизацията, вероятно, както твърдят специалистите, се извършвала понякога със сурови методи, но без нея СССР не би победил.
Въпросите, породени от „ЗА“ или „ПРОТИВ“ ВОСР наистина са хиляди.
Истината е, че е време да се поучим и да не повтаряме поединично грешките на отминалото време, време е да не тъгуваме за миналото или неудържимо да изпадаме във възторг от него.
А най-вече е време да се огледаме и да видим какво ни подсказва диалектиката на общественото развитие.
– Октомврийската революция е историческо обусловено събитие. Всички твърдения, че това е просто преврат, че светът е могъл да мине и без социалистическата революя – са пълен въздух под налягане. Събитието през октомври 1917 г. наистина трябва да се нарича точно така – Велика Октомврийска социалистическа революция.

С кое световно явление може да се сравни ВОСР?

Отговорът е един – с Великата Френска революция. След Октомври в Русия е напълно преустроена цялата политическа, икономическа, културна и прочие система. Всички знаем, че тази нова система се извършва с цената на големи загуби, включително с цената на много човешки жертви. Но, независимо от всичко, системата бе преустроена в полза на демокрацията. Т.е. бяха развързани най-мощните източници на енергия, дремещи в недрата на народа. Ако не беше революцията, те никога не биха могли да бъдат използвани.

По същество ВОСР е и една грандиозна културна революция.

Към края на XIX век в Русия, както и да го въртят и сучат, 80 % от неселението е напълно неграмотно. А към края на 1930-те години неграмотността е напълно ликвидирана. В следващите години в СССР средното образование е задължително, при това напълно безплатно.

Що се отнася до науката и културата, то за целия дореволюционен период Русия има само един велик учен, издигнал се от простия народ, от селяните: Михаил Ломоносов. След 1917 г. цели научни сфери са снабдени с нови млади учени, излезли от най-бедните слоеве на обществото. Същото се случва и в армията: почти всички маршали в СССР, от героите в Гражданската война до героите на Втората световна война  са селяни.

Не е ли ВОСР безсмислен и безпощаден бунт?

И до днес широките народни маси участват в изборите. В миналото право на това имат само представителите на аристокрацията и олигархията. Това е постижение на Октомврийската революция. От равенството на половете, до всеобщото избирателно право, както и от стотиците други постижения на ВОСР се ползва вече целият свят.

Ако погледнем трезво на състоянието на света пред 1917 г. можем убедено да кажем, че целият свят се е нуждаел от ВОСР. Но ВОСР избухва в Русия, поради обективни исторически обстоятелства. Някои смятат, че върху Русия просто била сполетяна от  такава карма. Истината не е такава. По онова време нещата в Русия са изключително контрастни. Бързо се развивала промишлеността, концентрацията на производството достигала високи размери, монополизацията на капитала била огромна. В същото време народът живеел в средновековието, налице било чудовищно класово разделение, почти миг преди това било отменено крепостното право. Капитализмът живеел рамо до рамо с дремещия феодализъм. Историческата необходимост крещяла за социалистическа революция.

Историята винаги ни е доказвала, че човешкият прогрес не може да бъде спрян, че вълните на новото не могат да бъдат изсушени, ако те вече са предизвикани. И се случва следото: появили се Ленин и болшевиките. Партията им била почти една шепа на фона на огромната маса руснаци. Но действията им били научно обосновани, премерени, умни, логични, допадали на народа. И народът решил да ги последва. Последвал ги доброволно. Точно затова Великата Октомврийска социалистическа революция победила – Ленин и болшевиките направили това, за което си мечтаел народът.

Въздействието на ВОСР върху света е огромно. Светованата научно-техническа революция, която е налице през втората половина на XX век, също е следствие от ВОСР. ВОСР засилва стремежите и на другите народи към преобразувания, към борба за свобода от колониалната зависимост, към борба за социални права.

Всички завоевания на Октомври ли са изгубени?

Ако говорим само за България, то при нас е разрушена социалистическата държава, разрушено е народното стопанство. В България са унищожени и постиженията на българската култура. Днес народът ни е без добро образование. Народът ни не е във възторг от това. Но историята е непоколебима и тя скоро ще отвърне на този безумен празен ход. Всички опити ситуацията да остане непроменена са обречени на неуспех.
Да, след ВОСР светът се промени.
Днес всички постижения на ВОСР са копирани от целия свят.
Ще кажете: но какво говорите, това е революция, кръв, насилие…

Да, на пръв поглед изглежда, че революцията носи само хаос и разрушение. Но трябва да осъзнаем, че без наличието на криза нито една революция не може да избухне, а камо ли да победи.
Да, революциите носят хаос, но са просто кулминация на продължително натрупване. А след революциите започва нов етап от развитието.
Е, точно такъв нов положителен етап донесе на света Великата октомврийска социалистическа революция.  И който не го признава е или кьорав, или идиот.

А сега да преценим сами – свидетели ли сме на продължително натрупване на обществени противоречия?
А предстои ли Революция?

Петя Паликрушева

Advertisements

5 responses to “Октомври, който изгубихме

  1. Към Димитър: Лингвистичните познания, не са критерий за интелигентност. Казал го е Фр. Ницше. С голяма част от публикацията съм съгласен. Често голата истина е неудобна, и понякога жестока. Революцията е тежко изпитание за народите, както и войната, но е двигател на прогреса. И аз съм се поупражнил по темата в постинга си „Възможна ли е революцията?“. Всъщност той е концентриран израз на прочетеното по темата в различни публикации. Естествено като мой личен прочит и изводи.

  2. Не, защо, не е пасквил… Има и интересни идеи. Да, ВОСР наистина даде на света много. Може би тя наистина стана факт, осъществи се, на почвата на естествения стремеж на хората към едно по-добро, по-справедливо общество. Тя наистина даде много полезен и ценен пример на света – както добър, така и лош. Тя на много неща ни научи. И не само на добри. Но и не само на лоши. Трябва да се учим от историята – за да повтаряме успехите, да ги умножаваме, като обаче избягваме грешките и престъпленията.

    Естествено е за един комунист или друг някакъв човек с леви убеждения да прави реклама на своята идеология, на своята историческа гледна точка, на своите кумири… И съвсем естествено, нещата и тук са представени крайно едностранчиво и необективно. Всичко лошо както обикновено е заметено под килима, а всичко добро е превъзнесено, докато спорните неща с „извиване на ръце“ са представени като едни достойнства… Но затова и ние, като интелигентни хора, трябва да четем критично, а не като овце.

    Много забавно: „…права и свободи, които липсваха в развитите страни. Сред тях е всеобщото избирателно право за трудещите се, свободата на съвестта, равенство на половете.“ – ОК, само да уточним, че с всяко едно от тези права беше злоупотребено. „Всеобщото избирателно право“ беше осъществявано под натиск и в атмосфера на страх от насилие, „свободата на съвестта“ се изрази в репресии над религиозните хора и инакомислещите, а „равенството на половете“ – в борба срещу модела на класическото семейство като основна клетка на обществото.

    „- идването на власт на болшевиките даде старт на Гражданската война, след Първата световна война бяха разрушени Османската, Германската, Австро-Унгарската империи, а болшевиките съумяха бързо да съберат разпадналата се вече Русия.“ – Гражданската война е една страшна трагедия, в която не виждам особен повод за радост. Империите изобщо не се разпаднаха поради „ВОСР“. А това, което „събраха“ болшевиките, вече изобщо не беше Русия – нея те, като добри интернационалисти, я презряха и съответно я съсипаха. Върнаха селското стопанство и икономиката с десетки години назад. (Вероятно, за да има после какво да догонват – и го догониха! – но на каква цена…)

    „човешкият прогрес“ бил предизвикал спонтанната поява на Ленин и болшевиките – ето, просто „така се случило“. Всъщност става въпрос за старателно планиран революционен заговор – планиран и финансиран от външни за Русия сили. Нищо спонтанно и естествено няма тук, освен ако политическите и революционни диверсии не се разглеждат като естествена форма на борба на държавите една с друга… Или на разни други, над- и извън- държавни сили, опитващи се да движат съдбите на човечеството. Но ако тези самите държави и сили са „естествени“, то това, което те правят, съвсем не е спонтанно и не се случва ей-така, от само себе си.

    „Ленин и болшевиките направили това, за което си мечтаел народът“ – да, някои среди в народа може така да са си мислили отначало… Всъщност, целокупният народ не е бил толкова силно политизиран, че да има ясно мнение конкретно за болшевишката революция. Но едва ли мнението на болшинството руснаци, 5 години след „ВОСР“ е било много възторжено… Гражданската война и масовите разстрели, репресиите над вярващите, „червеният терор“ – предполагам, тези неща бързо са ги отрезвили.

    „Колективизацията… се извършвала понякога със сурови методи“ – О! – не знам изобщо да има някакъв по-мек начин да бъде наречено това, което всъщност е ставало. И не само при колективизацията, а просто в процеса на класовото прочистване, често изразяващо се в откровен масов геноцид. Даже над деца.

    „С кое световно явление може да се сравни ВОСР? Отговорът е един – с Великата Френска революция.“ – О, да! Така е! И плодовете на едната и на другата поразително си приличат! Отделно че и едната, и другата се изродиха в тоталитаризъм и империализъм, и в крайна сметка завършиха с тотален провал, въпреки реките от невинна кръв, твърде често – святата кръв на християнски мъченици.

    „Да, на пръв поглед изглежда, че революцията носи само хаос и разрушение. Но трябва да осъзнаем, че без наличието на криза нито една революция не може да избухне, а камо ли да победи.“ – Да, Макиавели би изръкопляскал! Целта, естествено, оправдава всички средства! Но за греха, драги, рано или късно се плаща. Защото хората помнят, и помнят като слонове…

    Да, днес наистина се „натрупват противоречия“. И те по съвсем изкуствен начин се хипертрофират. Отново има сили, стоящи зад кулисите, ръководещи този процес. И отново ни водят към кръв и страдания. Да видим, какви ще са плодовете този път…

    Да, имаше и много прекрасни постижения по време на социалистическия експеримент. Грехота е да не ги видим и да не ги признаем! Но истината няма нужда от допинг. Добре е да я виждаме такава, каквато е – гола, а не разкрасена с демагогски хвалебствия.

    • За онези, които се интересуват повече от темата мога да препоръчам труда на британския учен Орландо Фиджис „Човешка трагедия: Руската революция: 1891-1924“ в мой превод. Много ценно и много обективно изследване.

  3. И защо е анонимен този пасквил? Под нивото ми е да оспорвам подобни писания. Пропагандата на подобни идиотщини трябва да бъде криминализирана!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s