Добре дошли в ада!

w-57582Украйна намери своята Европа

Европейската кампания на Украйна не завърши с неподписването от Виктор Янукович на договорите от Вилнюс. Това беше само началото. Това, което се случва днес в Украйна – погроми, убийства, взривове – е само продължение на европейската интеграция на Украйна. Нещо като интеграция наобратно. Когато не Украйна стана Европа, а Европа пусна корените си в Украйна.

Нима това са две различни Европи? В едната има чисти дворове, работещи комунални служби, ремонтирани пътища, култура, предостатъчност и етикети. Такава Европа се харесва на всички. Тя очарова и увлича като магнит.

Но има и друга Европа, която хитрува, точно като презряла девица, която най-накрая е хванала последния си вагон да се омъжи.

Ако подпишеш с нея договор, тази стара мома ще заживее в дома ти. И първата й стъпка ще е да предяви претенциите си. Отначало няма да й се хареса кръстчето на врата ти. После – външния ти вид. После ще помоли да не наричаш дъщеря ти дъщеря, а ще препоръча да използваш някакво по-неутрално обръщение към нея. Ще каже, че ти си твърде обсебен от секса и ще предложи да си гукате в някой суинг-клуб. А съмнителният й познат ще се окаже съвсем не гей, а изтънчена, изискана натура, която може всичко, за разлика от тебе.

Когато ти се разбунтуваш и кажеш, моля, ние така не сме се разбирали, тя ще се сгърчи в гримаса и ще отговори, че проблемът е в тебе и само в тебе, в твоето дремещо православно-комунистическо минало. В него липсвала каквато и да е светлина – всичко било сиво, безкултурно – пълен мрак. Пък и прадедите ти живеели в пещери, прегръщали се с мечки, гледали кокошки и ритали буци, не можели да четат и пишат.

Впрочем, това няма да спре на старата мома да си присвои земята ти. И да те остави на улицата. Гладен, беден, болен. Попитайте унгарците, гърците, киприотите, а и нас, българите – всички ще потвърдят.

Това е другата Европа. За която се стараят да си спомнят рядко, понеже няма време за подобни мисли – в носовете и съзнанието са завряни рекламните дантели за прелестния живот в Европа.

Точно заради тази стара европейска мома украинците излязоха на първия си Евромайдан. Едва ли там има само злодеи, маргинали и провокатори. Хората там наистина вярват в тази фалшива мечта. Мечтата, в която имат пълно право да вярват. Мечтата за прекрасното европейско бъдеще. Мечтата, породена от умората да се живее в това, в което Украйна се пльосна преди 20 години. Пльосна се по своя воля.

Първият Евромайдан напомни стълпотворението пред райските врати – балък до балък. Исках да кажа вярващ до вярващ. И всички чакат да ги пуснат. А там всички ще имат поне БМВ, ще пият на корем „Амстел“, ще се разплащат по магазините с платинени карти „Виза“. Е, карай да върви – главното е да се вярва. В нещо.

Към митингуващите писаха писма и изпращаха обръщения музиканти и писатели, режисьори и художници. Играеха се народни танци с деца. Палеха се свещи и четяха молитви.

Първият Евромайдан изглеждаше като религиозно шествие, като арт-проект, като визуализация на украинската мечта.

Много илюзии. Една мечта. И нула конкретика.
Към митингуващите не се обръщаха, обаче,  икономисти, учени. Никой не припомняше на хората за неизбежното очаквано, ако Украйна се интегрира с ЕС. Всичик мълчаха около факта, че транснационалните корпорации ще изтласкат украинския малък бизнес. Всички се правеха на неощипани моми и мълчаха около фактите, които са действителност в Унгария и в България – за краха на всичко. Никой не споменаваше за главните изисквания на ЕС към Украйна: повишаване на комуналните данъци, отмяна на социалните помощи, орязване на работните места, замразяването на заплатите…

Пък и никой не искаше да слуша такива врели-некипели…

Значение имаха само вълшебните думи: Европа, европейски ценности, демокрация, свобода на словото, европейско жизнено равнище. С тях хората бяха очаровани, хипнотизирани. През последните демократични години.

Събралите се на Евромайдана в Украйна имаха мечта, която, както се струваше на всички, не може да им бъде отнета нито от Янукович, нито от Путин…

То тя умря. Трупът й беше изгорен от кръвожадните, алчни мошеници, купени  с европейските и американски пари. Мечтата беше изгорена под радостните викове на тези, които излязоха на Майдан доброволно, заради идеята, като напушени от хипнотичен европейски канабис.

Мечтата за свободна Украйна умря не по време на разпръскването на Евромайдана от спецчастите „Беркут“ в ранното утро на 30 ноември. Всичко започна доста по-рано: когато на площада на Независимостта се случи първата караница. А тя се случи, защото от 26 до 29 ноември, Евромайданът от територия за мирно изразяване на протест се превърна в криминогенна точка на кипене. Вместо свещи и цветя там се напълни с железа и багери. Вместо деца и майки в Киев излязоха фашистите. А при подобно „вярващо“ стълпотворение намесата на полицията беше неизбежна.

Ето така започна първият Евромайдан. Ако по време на първия имаше цветя, восък и свещи, то на втория имаше сълзотворен газ и кръв.

Милиционерските кордони бяха изблъсквани от булдозери. Напънаха се да унищожават паметници. Разбиваха прозорци. Трошаха сгради. Мятаха се коктейли „Молотов“. Биеха милиоционери, чиновници, случайни хора. Правеха всичко, за да се намесят спецчастите. И да се случи адът.
Е, случи се. Аплодисменти!

А сега дори тези, които първоначално се опияняваха от европейския жизнен рай, се ужасиха. Изплашиха се от истинското лице на украинските патриоти – от тези, с маските и коктейлите „Молотов“, от арматурата.

Новият облик на Евромайдана е такъв – там се граби, руши, бие се… Там се лее кръв. Там е вече убежище на безумието.

Не бива да сме изненадани. Всичко е логично. Защото това, което днес се случва в Украйна – та това е истинската Европа. В нейния чист, рафиниран вид.

Раят трябва да се заслужи. Да се измоли, да се изстрада. Той не се спуска ей така, от нищото. Преди Европа да стане рай на обещанията, тя премина през колониални войни, през чумата, през фашизма, през инквизицията, през революцията и погромите. Тя заплати цената си. И до днес я плаща. Ще си я плаща и в бъдещи времена.

Готова ли е за това Украйна? Ще издържи ли Украйна? Ще разберат ли митингуващите украинци, че преди да тръгнат по лъскави пътища и да започнат да пият западна бира, ще им се наложи да пролеят малко кръв, да изгубят зъбите, честта и съвестта си?
Най-вероятно ще им се наложи да убият в себе си човека. Разбират ли украинците днес и факта, че има едни други, също украинци, които не ги подкрепят? И главното – има ли някаква поне капка гаранция за сбъдването на това илюзорно евопейско щастие, за което те сега така отчаяно се борят?

Впрочем, никой днес не мисли за всичко това в Украйна. На никой не му е до подобни мисли днес там. Пътища назад няма. Пътищата в Украйна днес са само напред. Към светлото европейско бъдеще.

По дългия труден път към ада.

Петя Паликрушева

2 отговора на “Добре дошли в ада!

  1. Много хубаво, много поетично. Даже красиво. Браво Петя! Харесвам тези авторски статии. Обаче има някои неточности.

    Така и не разбрах, наистина ли Петя не вярва в съществуването на съзнателна, целенасочена манипулация на събитията в Украйна? Първо – обща, на общественото мнение като цяло, и второ – конкретно на тълпите от евролюбци по площадите.

    Аз лично съм дълбоко убеден, че в Украйна мозъчни промивки и манипулации са били правени дълги години, като в последните дни наблюдаваме тяхната кулминация. Тази кулминация естествено е пребогато подкрепена с чужди пари и с външна експертна помощ – съвети, предоставяне на информация, организация…

    Ако пък се навлезе в тези води – не е много ясно кой точно движи събитията в Украйна. Тези, на които са им изгодни, естествено. Но те са изгодни на мнозина. Как са се разбрали тези сили да си сътрудничат и по какъв точно начин? НАТО (чети Вашингтон) иска да разположи бази и да настръхне с ракети досами руската граница, това е е пределно ясно. Евроинтеграцията на Украйна би го позволила, защото тя обикновено си върви в комплект с членството в НАТО. Също така, нищо по-лесно няма да има от това, след като един ден заставят и Украйна да се „диверсифицира“ и „еманципира от Русия“ – тоест, след като я принудят да се откаже от руския газ, да пусне щатски компании (Шеврон?) да добиват шистов газ сред най-разкошното й богатство – плодородния чернозем. И изобщо, огромен брой подобни „инвеститори“ да извършат цял куп „инвестиции“, за да „оправят“ украинската икономика.

    Така, че както подозирам, в случая щатските (еврейоатлантическите) стратегически геополитически интереси в много по-силна степен изискват Украйна да се „евроинтегрира“. Брюксел е по-малко заинтересован от едно такова ново главоболие. Но малко трудно ми е да определя, в какво точно съотношение финансирането на НПО-тата в Украйна е щатско, в каква – брюкселско, и в каква с неясен произход (директно юдеомасонско).

    Ясно е, че Петя не иска да навлиза в тези подробности – те са сложни и мъгляви. Но даже и не намеква за тях; а за съжаление, по този начин именно най-страшните демони на „прехода към демокрация“ за пореден път остават зад кадър, напълно невидими.

    Друг интересен момент: според днешните „анализатори“ булдозерите, палежите и екстремизмът на „мейдана“ били предизвикани от самото украинско правителство чрез негови провокатори, за да имало повод да разпръсне демонстрантите. Тази сутрин по брюкселско-вашингтонско-соросоидния „Хоризонт“ пак имаше „интервю от мястото на събитието“ със „свидетел“ (поредния соросоид), който твърдеше точно това.

    Възможно е, но възможно е и друго – че ескалацията на напрежението се извършва съзнателно и целенасочено от външни сили, които богато плащат за „купона“; сили, които са готови на всичко, даже с цената на кръв и смърт да постигнат дестабилизация на Украйна и да изобразят „народен гняв“ против всякакво продължаване на каквито и да било взаимоотношения с „диктаторската, варварска и тиранична Русия“. Познаваме НПО-тата – те са абсолютно способни на това. Нали именно манипулирането на масите, идеологическата им обработка и моделирането на политическия живот в страната е основната цел на тяхното съществуване?

    Не е никак просто да се определи в настоящия момент, къде е истината. И двата варианта са еднакво възможни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s