Ние, децата на Соца

CCI20042012_00002Ако сте били дете през 60-те, 70-те, 80-т, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

5221-detski2_1065x800_960_539Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

109726b20Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата, практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

– По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
1283849845_troen-leshnik– Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
– Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
– Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
– След края на работния ден се връщаме вкъщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
– Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
– Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

I_1162211113_DSC_0214-1Media-40960-picrscn2602войната-на-таралежите943029_10152090666268185_1594381997_n1016697_614006798633380_1346920708_nСоциализъм_5036

5 отговора на “Ние, децата на Соца

  1. EIavno povecheto ot vas ne sa giveli togava I pishat gluposti uniformite gi imashe v uchilisteto no te sa zadulgitelni I tuka v Anglia ostanaloto e che nie giviahme v bezoblacjen sviat kudeto niamashe prestupnost pedofili suteniori koka heroin treva I. T.n…….nai vagnoto niamashe chugdenci ot siria ili ot Africa koito sa drugi kulturi.a puk ciganite raboteha I jiveeha v tiahnoto geto otdeleni ot bulgarite

  2. В 90% казаното за „онези“ времена е вярно. Но защо беше така? Защо автора не казва, че имаше постановени стандарти за поведение, облекло, изразяване… и всеки излязал от тези наложени от група хора стандарти, биваше заклеймяван и гонен поне го трето поколение на рода му? Защо не се казва, яе ако искаш да учиш в Университет, родителите ти трябва да са членове на БКП или поне единия от тях. Както и за да пътуваш на работа в чужбина, да си член на БКП и да имаш препоръки от поне двама други членове… И още… и още…

  3. Като махнем промиването на мозъците в комсомолската организация,и пошлостта на режима,общо взето сме живели като останалите деца в Европа!

  4. Абе не беше така,защото децата на партийните секретари и казарма скатаваха,и закон не ги ловеше…Като и сега с децата на политиците!Който е бил отгоре в България,винаги се е възползвал!

    • Не сте прав. Баща ми беше първи секретар на Общинския комитет на БКП във Варна, но си отбих редовната двугодишна военна служба като всички други, за което ни най-малко не съжалявам!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s