Западното финансиране създаде цяло поколение общественици и експерти

cq5dam.web.1280.1280„Познавайки иструментариума на Вашингтон, техните методи, е лесно да се разберат текущите действия и да се прогнозират бъдещите стъпки на американците“.

Вероника Крашенинникова – член на Обществената палата на Русия, директор на Института за външнополитически изследвания, кандидат на историческите науки, публицист.

В Киев тя презентира новата си книга от серията „Реалната политика“. „Убийството на демокрацията: операцията на ЦРУ и Пентагона в постсъветския период“.

Ето какво сподели тя за обстановката в Русия и Украйна:

– По време на работата ми в САЩ имах възможността да прочета няколко много ценни книги, които ни помагат да разберем функционирането на американската система. Книгите са на американски и европейски автори, а една от най-стойностните от тях е на Уилям Блум „Убийството на демокрацията: Операциите на ЦРУ и Пентагона в периода на студената война“.

Уилям Блум през 1960-те години работи в държавния департамент. Това, че той вижда системата отвътре в годините на Виетнамската война, му помага кардинално да промени възгледите си. Следващите над 40 години той събира иформация за явните и скрите намеси на САЩ във вътрешните работи на различни държави.

В резултат се появи книгата, която в английския си вариант се нарича „Убивайки надеждата“. Тя съдържа 55 глави, всяка от които описва намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави, започвайки от първите следвоенни години: Китай, Италия, Гърция, Филипините, Корея, Албания, Източна Европа и т.н., достигайки до първата война в Персийския залив срещу Ирак.

Доколкото книгата на Блум е написана извънредно качествено от гледна точка на фактите, а и от гледна точка на методологията, ние решихме да продължим работата му и да опишем това, което се случи в постсъветския период. Събрахме международен екип от 23 автори, най-добрите специалисти от съответните държави, и написахме книга, която се състои от 30 глави.

Така ние събрахме богата база данни за инструментариума и методологията при намесата на САЩ и техните съюзници във вътрешните работи на други държави и влиянието на САЩ върху вътрешната ситуация в дадена страна. Информацията е изключително актуална. Книгата я писахме през лятото на миналата година.

„95% от средствата – от бюджета на САЩ“

По време на „студената война“ военната мощ на СССР и неговите съюзници задържаше заплахата от взаимно унищожение. Затова паралелно с военния потенциал в първите следвоенни години САЩ започнаха да разработват „мирни средства“, т.е. средства да подривна дейност по отношение на СССР и съветския блок. Но през 1967 г. журналисти от американското издание Ramparts разкриха, че ЦРУ финансира Националната студентска асоциация, а след това се разкри, че ЦРУ финансира стотици обществени организации: препорадаватели, юристи, писатели, артисти, емигранти и т.н.

Във Вашингтон разбраха, че трябва да се действа по дъруг начин. Карл Хершман, президент на Националния фонд за подкрепа на демокрацията, казва: „Ние не трябваше да вършим тази работа в нелегалност. Много е лошо, когато демократичните организации по цял свят се възприемат като даденост на база субсидиите на ЦРУ. По тази причина престанахме да вършим това скрито“.

И те започнаха да действат открито! През 1983 г. конгресът на САЩ създаде Националния фонд за подкрепа на демокрацията, чиято цел беше, казва тогава президентът Рейгън, „да построи инфраструктурата на демокрацията – системата на свободната преса, профсъюзите, политическите партии, университетите…“. Карл Хершман става президент на фонда през 1986 г. и е на този пост и до днес.

Нима ликвидирането на СССР е резултата от тази дейност?

С танкове и самолети СССР не можеше да бъде победен – опитът на Третия райх е ярка демонстрация на този факт. СССР беше ликвидиран с помощта на „тихата тояга“, системна информационна работа отвън и отвътре – за вътрешната намеса Вашингтон е много благодарен на Александър Яковлев, а актьорът Роналд Рейгън отлично изигра ролята на „приятел“ на Горби, плюс елементарен подкуп на отделни членове на съветското ръководство.

Във Вашингтон успях да чуя една история. Един известен американски деец носталгично разказва следното. През 1980 г. той участвал в делегация в СССР, в която бил и Гаврил Попов. Съветските гости тръгнали към магазин. Попов искал да си купи нещо, но не му стигали няколко долара. Разказвачът му услужил и Попов се зарадвал, благодарил. „И тогава си казах на себе си, – продължава вашингтонският деец, – ако ей-така можехме да раздадем няколко десетки хиляди долара, СССР ще престане да съществува“.

Разрушаването на СССР им струваше значително повече, но при всички положения много по-малко, отколкото пряка война. Така че работата чрез обществените организации е значително по-евтино и ефектовно средство за раздробяване на държавата и за „смяна на режимите“. Невинният термин „неправителствена организиция“ е евфемизъм за подривна работа.

А след 1991 г. цялото съветско пространство се откри за всякакви НПО. За над 20 години те построиха изключително широка и дълбока мрежа. Дълбочината на проникването им в Молдавия и Киргизия, в Украйна, а и къде ли не из съветския блок просто поразява. Върху западните финансови субсидии израсна цяло поколение общественици и експерти. Те привикнаха да ядат от западните ръце, друго не умеят. Съзнанието на подобни хора е напълно корумпирано!!!

Каналите на финансиране

В САЩ има два основни държавни канала за финансиране работата на фондовете: това е Американската агенция за международно развитие (USAID) и Националния фонд за подкрепа на демокрацията. Последният е частна организация, но 90 % от средствата си получава от бюджета на САЩ. Плюс още редица частни, често много популярни фондове, както известният на всички Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Фонд Форд, Фонд Чарлз Мот…Аналогична е ситуацията и в западноевропейските държави. Почти всяка държава в Западна Европа има към външното си министерство „агенция за международно развитие“, полудържавни и частни фондации. Разбира се, че при капиталистическата система капиталът и политиката са неотделими, те служат един на друг, техните интереси са единни. Както казва Форд: „Което е добро за Форд, то е добро и за държавата“.

Кадри, служещи на „американския идеал“

Едно от най-важните направления във външнополитическата работа на САЩ и европейските държави – членове на НАТО, е възпитаването на нови лидери. Те подбират млади хора, вече доказали своята ефективност и притежаващи определена харизма. В перспективните се влагат сили и средства, обучават ги на различни семинари за „млади лидери“, изпращат ги няколко месеца в САЩ. Държат се с тях много приятелски, постоянно се допитват до мнението им, дават им възможност да се изкажат, обкръжават ги с внимание и грижа – всичко това примамва младежите, впечатлява ги.

И след три месеца надеждните кадри са готови. Те са убедени, че САЩ е най-добрата държава в света, а всички проблеми произлизат от Русия. Връщат се в държавата си и решават да я преобразят по американски образец. Такъв човек вече не е в състояние да повярва, че американската мощ в света е построена на базата на жестоки военни, политически и икономически средства, а когато се наложи и с помощта на „ескадрони на смъртта“ – за тази Америка никой не разказва на младия човек.

Да погледвем върху Алексей Навалний. Той доста дълго е обучаван в САЩ, в различни организации, включително в университета в Харвард. Сега изклежда самостоятелен човек. И може да действа уж напълно автономно: вече са го обучили на всичко, което трябва. И дори финансирането си може да набави директно от Русия, може да формира определена прослойка от хора, в това число от бизнеса, който е готов да го подкрепи.

САЩ създават“батерии“ от хора. Запасяват ги с пари, обучение, контакти…Работят с тези, които по време на обучението „стрелят“ най-добре. Да не забравяме, че в Русия, както и почти в целия свят, определена част от националния властови елит свързва личните си интереси с интересите на Вашингтон. При този властови елити въобще не може да се говори за наличие на национални интереси. Точно с тази част от човечеството работи Вашингтон.

В Украйна, както и във всички постсъветски държави, беше построена много широка мрежа от НПО-та, обхващаща всички сегменти на обществото, властта, медиите и бизнеса. Ако трябва да споменим някои от тях, то това са Американската агенция за международно развитие, Отворено общество, Национален съвет за подкрета на демокрацията и неговите четири подразделения – Национален демократически институт, Международен републикански институт, Американски център в подкрепа на профсъюзното движение, Център за международна частно предприемачество…

Обозначих само четири основни канала, но същесвуват и множество други организации, които се занимават със същото.

Финансирането на проектите на територията на Украйна се водят активно от Източноевропейските държави, в частност от Полша. Това е един от начините да се скрият американските източници, парите минават през полските такива, за да изглежда по-малко опасно.

Какви суми получават близките до САЩ НПО-та?

Според официалните бюджети на тези организации за 20 години в Русия са били инвестирани над 4-5 милирда далара. Но според Росфинмониторинг, официално постъпват само  30 % от американските субсидии, останалите 70 % постъпват чрез дебитни карти или просто чрез куфарчета. Затова е трудно да се назове точната цифра. Ако говорим само за Украйна, ежегодните вливания на американски финанси там надхвърлят няколко стотин милиона долара. Особено когато става дума за активните периоди – преди избори или при склоняване към евроинтерграция.

Рисковете

Подобни организации работят за постепенната смяна на властта. Ако не успеят да направят това чрез революция, започват да работят върху еволюционния принцип. Във властта се вкарват все повече и повече хора с удобни възгледи и постепенно държавата се превръща в нещо съвсем различно…Ако хвърлиш жабата в кипяща вода, тя има вероятност да изскочи от нея. Но ако я хвърлиш в леко топличка вода и постепенно увеличаваш загряването, жабата ще се свари – без дори да осъзнае и сама това. Ще се свари бавно, постепенно, тихо, но категорично и окончателно.

Збигнев Бжежински казваше, че не е нужно Украйна насила да се включва в НАТО, трябва да се направи така, че украинците сами да поискат да влязат в алианса. Именно така се случва и днес по целия свят. САЩ финансира образователни и информационни проекти, води много активни медийни кампании. Така тихично държавата се „презарежда“…

Що се отнася до Украйна, главното е държавата да подпише договора с ЕС. Само в такъв случай бъдещото настъпление на НАТО там ще бъде гарантирано. Затова, за да не се тревожи и дразни украинското население по темата, тя в момента е поставена на пауза. За да може подписването на споразумението с ЕС да мине по-гладко. Но значителна част от украинците разбират, че ЕС е само трамплин към гмурването на страната в НАТО. Колко време ще отнеме това – 5-10-15 години – трудно е да се каже. Зависи от ефективността на бъдещата работа на американските НПО-та.

Аз бях на работа в САЩ през 2002-2003 г., а през 2006-2010 г. бях там като представител на Санкт-Петербург. Във функциите ми влизаха установяване на контакти с американски компании, а и лансиране на културни и туристически проекти. Политически функции нямах, защото градът не води външна политика.

В САЩ съществува закон за регистриране на чуждестранни агенти – FARA (Foreign agents registration act). Независимо, че той беше приет през далечната 1937 г., днес той работи като швейцарски часовник. Знаейки за съществуването на този закон, аз се обърнах към министерството на правосъдието на САЩ, за да направя консултация, нужно ли е представител на общината, който не се занимава с политика, да се регистрира в качеството си на чуждестранен агент. Отговориха ми, че трябва да се регистрирам.

Така, аз вероятно, съм единственият човек в Русия, който изпита на гърба си действието на закона. Министерството на правосъдието на САЩ много строго следи работата на чуждестранните организации в САЩ. Сведения за всички контакти трябва да бъдат предоставени в министерството на правосъдието в два екземпляра в рамките на 48 часа. Със събирането на тази информация в министерството се занимава отдел за регистрация на чуждестранните агенти – част от контраразузнаването, което на свой ред е част от департамента за национална сигурност. Съществуват множество изисквания. Ако агентът не ги изпълнява, следва наказание – от глоба до 5 години лишаване от свобода. Т.е. този закон не е никак формален!

Приемайки статуса на чуждестранен агент, човек е задължен да бъде на разположение, да дава отчет за работата си. По всяко време могат да ти дойдат на гости представители на министерството на правосъдието и да проверят дейнотта ти. Което и се случва. В САЩ има изработен механизъм, който позволява автоматично да се събират материали за дейността на чуждестранните организации на територията на страната. На тях дори не им се налага да търсят информация, чуждестранните агенти сами изпращат материалите си.

Превод: „Светът днес“

Един отговор на “Западното финансиране създаде цяло поколение общественици и експерти

  1. „Общественици и експерти“… Така ли се наричат вече агентите и саботьорите? Или по-скоро, под това днес трябва да се разбира „чуждопоклонни ибрикчии“ и „масови лоботомисти“?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s