В Германия откриха учебник за съпруги на нацисти

Heinrich Himmler mit Gertrud Scholtz-KlinkКои са били семейните идеали на Третия Райх?

Какви са били правилата за потенциалните съпруги на офицерите от СС?

Съпругите на нацистите е трябвало да бъдат не само чистокръвни германки, но да бъдат обучени на маниери и безупречно „въртене“ на семейния дом. Едва тогава им били издавани „сватбени сертификати“.

„Училище за невести“, в което момичетата преминавали курс на обучение за млади жени, било оглавявано от Гертруда Шолц-Клинк – идеологическият лидер на нацистките невести, шеф на Национал-социалистическата женска организация и Главната жена на Третия Райх. Воден от идеите за превъзходство на арийската раса, райхсфюрерът от СС Хенрих Химлер през 1936 г. подписал указ за създаването на специален курс на обучение за момичетата, желаещи да станат съпруги на нацисти. Първото училище било открито на остров Шваненвердер на езерото Ванзее около Берлин. За осъществяването на проекта била поканена Гертруда Шолц- Клинк. Тя се заела с работата с присъщия й хъс, защото подходящите за продължаване на знатния немски род невести се възприемали като „машини за въпроизводство и подкрепяне на расата“.

416px-Bundesarchiv_Bild_183-2005-0530-500,_Gertrud_Scholtz-KlinkЗа да попаднат в училището, момичетата трябвало да нямат еврейска или циганска кръв, а също и „болести“ – хронични, смъртоносни заболявания, физически увреждания или психически разстройства. В училището момичетата преминавали през 6-седмичен курс, по време на който били обучавани не само на изкуството в „домашния дизайн“, кулинария и шиене, но и в основите на генетиката и учението за расите. На невестите били преподавани знания за придобиване на социални навици, умението да се разговаря, да се води светска беседа. Задълженията на жените на офицерите от СС били: пране и гладене на бельо, шиене, готвене, умение да се украсява дома, правилното говорене, отглеждане и възпитание на деца в преклонение пред фюрера, а не към Бога или Исус Христос, и, разбира се, неотклонно следване линията на партията и вярност към Хитлер, Химлер и нацизма до гроб. В края на курса, ако знанията били усвоени, се издавали сертификати, даващи право момичето да се омъжи – но не в църква, както било прието тогава в Германия, а в обкръжението на членове на вермахта и пред олтар, украсен с нацистка символика. Сертификатите са намерени във Федералния архив. Открит е и учебник за бъдещите фрау.

Идеята за „училище за невести“ намерила широко разпространение: според данни от разузнаването, самият Химлер често бил забелязван около училището или в неговата градина, наблюдавал танцуващите ученички. Когато по време на Втората световна война в Германия започнала да се усеща липса на мъже, Гертруда Шолц-Клинк потърсила новия идеал за жените – не стопанки на дома и майки, а труженички и бойни другарки.

478px-Bundesarchiv_Bild_146II-104,_Gertrud_Scholtz-Klink„Светът днес“ припомня, че през 1935 г. Гертруда станала член на Експертния комитет за демографска и расова политика към Министерството на вътрешните работи на Германия. Комитетът бил главен консултативен орган в тази област. През 1936 г. Шолц-Клинк създала отдел за „расова политика“ към организацията  „Немските жени“. През 1936 г. експертите започнали провеждането на инструктаж на ръководителите на Национал-социалистическата женска организация на същата тема в Берлинския университет за политически науки. През ноември 1936 г. Шолц-Клинк била наградена със „Златен почетен знак“.

През 1938 г. Шолц-Клинк се развежда с мъжа си и след две години се омъжва за трети път за обергрупенфюрер от СС Август Хайсмайер. Той бил инспектор на елитните нацистки училища-интернати в Прусия и баща на шест деца.

След поражението на нацистка Германия във Втората световна война Шолц-Клинк за кратко била интернирана в съветски лагер за военнопленници, но не била разпозната и била освободена. По-късно заминала за Тюрингия, където до 1948 г. живяла заедно с мъжа си под името Мария Щукенброк. После заедно с мъжа си се добрала до френската окупационна зона, където двамата започнали да живеят с фалшиви документи. На 28 февруари 1948 г. те били разпознати и арестувани. На 14 април 1948 г. френският военен съд я осъдил на 18 месеца затвор.

На 5 май 1950 г. Шолц-Клинк била допълнително осъдена на 30 месеца трудов лагер и парична глоба. За 10 години тя била лишена от правото да работи като учителка и журналист, отнети били политическите и избирателните й права.

През 1953 г. била освободена и се върнала в Тюрингия. От 1953 г. до смъртта си през 1999 г. Шолц-Клинк живяла около Тюбинген. Продължила активно да пропагандира нацистките идеи. През 1978 г. написала книгата „Жената в Третия райх“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s