Джеймс Бейкър през 1990-та: Опозиционерите ви приличат на ваксаджии, психопати и неофашисти

KKAUF_000904c_1125Архивите говорят

Sol PolanskyВ зората на демокрацията американският посланик Сол Полански предупреждава: Кошлуков води неофашисти, а Константин Тренчев е първобитен и надменен!

Българските десиденти ще останат в историята ни – приемани и отхвърляни, донесли на хората възторг и покруса. Дисидентстовото у нас е най-тъмната мистерия на миналия век. Тя се забули още повече, когато започна публичното “преброяване на живите активни борци на демокрацията”. На прага на промените тези хора се появиха пред тв-камерите и площадите.

С вехти пуловери, брадясали

10и стряскащи със своя вид, новите герои на “съпротивата” излязоха на обществената сцена. Хората дотогава бяха чували за Желю Желев, Радой Ралин, Блага Димитрова и Стефан Продев, но за първи п ът видяха площадните оратори от началото на 90-те Петко Симеонов, Петър Гогов /!?/, Петър Дертлиев, Георги Спасов, Константин Тренчев, Емил Кошлуков… В архивите се пазят различни доклади на западни дипломати от това време, които от София са изпращали до своите правителства пространни анализи и психологически портрети за новите лица на опозицията. Повечето от тях днес звучат доста странно.

18-11Pet_Beron02“В България няма сериозна опозиция – твърди г-н Геншер, външен министър на Германия. – Това е магма, духне ли по-сериозен вятър, нищо няма да остане! С такива лидери може да се правят само панаири.” В тази оценки му приглася и държавния секретар на САЩ по това време Джеймс Бейкър: “Това ли е опозицията? Ами, че те повече приличат на ваксаджии, които са забравили да си лъснат собствените обувки”. Възклицанието на първия US-дипломат е след един прием в “Шератон”, на който искал да се запознае лично с българските дисиденти. Когато журналистите го запитаха какво мисли за лидерите на СДС, той само се усмихна и махна с ръка…

160px-GeorgiSpassovЕдин от участници в шератонската среща си спомнят: „На 10 февруари, от 18,30 ч. в ресторанта на “Шератон” започна официалната среща на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър с лидерите на българската опозиция. Преди това зам-шефът на СДС Петър Берон бе във фоайето и се опитваше да отсее желаещите да се включат в десидентската „седянка” с Бейкър. Макар че в залата нямаше предварително обозначени места и указания за тяхното персонално заемане, по същество американците определяха както кой къде да седне, така и кой след кого да се изкаже.

18nov1989Gogov_wТочно срещу Джеймс Бейкър бе настанен Петър Гогов, който неотдавна бе станал скандално известен, когато заяви на един от митингите, че “кожите на комунистите трябва да бъдат одрани и окачени на стените да съхнат докато още има есенно слънце”.

Gogov_intпетър гогов

След ритуалните приветствия, поднесени от Жельо Желев, Петър Берон, Петко Симеонов, Милан Дренчев и Петър Дертлиев, за изказване “по същество” думата бе дадена на Петър Гогов. Той говори точно 34 минути, като в самото начало на изказването си, удари по масата с юмрука на дясната си ръка и почти веднага след това удари с лакътя си. Джеймс Бейкър се стресна, почти подскочи от стола си и впери погледа си в “оратора”. Само след няколко изречения Петър Гогов удари по масата и с юмрука и лакътя и на лявата си ръка. Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър си съблече сакото, постави го на облегалката на стола си, скръсти ръце на гърдите си и останала така, почти в йогийска поза и като хипнотизиран, без да помръдне до края на ораторската реч.”

1801(4)Общо взето в подобна атмосфера протекла цялата среща в “Шератон” – американците били сащисани от първите си контакти с нашата опозиция. Най-категорично в това отношение се изказва американският посланик в София Сол Полански – неговата дума тогава добре се чуваше във Вашингтон.  “Гладни момчета… – пише г-н Солански до своя департамент. – Ниско ниво! Няма сериозни, изявени лидери!” Посланикът прави съкрушителни характеристики на опозиционните лидери. Ето съвсем телеграфно част от оценките на Полански:

simeonov_petko_nad55Petko_Simeonov18-11За Петко Симеонов – “психопат, става за дворно куче”. Според дипломата опозицията губи при наличието на такъв говорител като Георги Спасов. “Той е отблъскваща личност и нисък интелект”, се твърди в анализа на US-посолството.. Константин Тренчев  –  първобитен антикомунист, надменен. Милан Дренчев
е незговорчив и без бъдеще, земеделците ще спечелят ако го отстранят.

 

474318a233996За Петър Дертлиев дипломатът съжалява, че като умен политик се съюзява с безавторитетни партии и това го прави “послушник и слуга” на случайни политически еднодневки. За Желю Желев Солански подхвърля, че е най-добре е да се занимава с наука. Същото пише и за Петър Берон: “Той е най-умният от всички и не мога да разбера защо се е захванал с политика и то в такава безавторитента компания?” Най-краен е амбасадорът за младия Емил Кошлуков: “Бъдете внимателни! Оттук може всичко да се загуби. За мен това студентско движение е неофашистко движение. Те могат да доведат страната до въвеждане на военно положение! Г-н Кошлуков е всичко, но не и политик…”

2161-F1030001_960_539Сред рандевуто в “Шератон” из столицата тръгва скандална листовка, размножавана на ксерокс от клуб “Гражданска истина”. В нея като в коктейл са събрани мненията на западни политици за нашите опозиционни лидери. С малки изключения те са изцяло негативни. Днес прочетен този лист може да мине и като “активно мероприятие” на специалните служби, които по това време още са в разцвета на силите си.

6623-sds_960_539Дали дисидентството е дело на Държавна сигурност – този въпрос ще витае още дълго време в пространството. Някои отговори идват от архивите. През 1991 г. питах пенсионираният началник на прочутото Шесто управление на ДС, генерал Антон Мусаков казва: “В България нямаше дисиденти! Имахме много добра художествено-творческа интелигенция – нямахме никакви проблеми с нея. До 10 ноември 1989 г. тя беше вярна на режима. Имаше несъгласия повече със самия партиен и държавен глава. Но дисиденти нямаше.” Генерал Мусаков при всички случаи е пристрастен – нямаше никакви намерения до края на живота си да разкрива внедрените си агенти в интелигенцията. А те бяха в Клуба за гласност, в “Екогласност”, а по-късно и в СДС.

0000008198

Автор: Д-р Боян ЗАХОВ

20071010_00861286116417Avramov_Simeonov_Sendov_Kuli6ev_1Emil_Coshluk18-11wEMIL-KOSHLUKOVF1030003(2)Fori_Ludjev_Simeonov_Kyuranov_1georgi_spasov-241x300Georgi_Tamburev_Petar_Dertliev_11495Image_2426958_128izborijelev_simeonov_intk_masa_emil_koshlukovnews_photo_144865_1ps_orator_18_11_1989_intspasov_georgi_mdzx620y348_1050024zx620y348_1050025zx620y348_1094543zx620y348_1094545
Източник: http://www.nabore.bg/statia/djeims-baker-opozicionerite-vi-prilichat-na-vaksadjii-227-14

3 отговора на “Джеймс Бейкър през 1990-та: Опозиционерите ви приличат на ваксаджии, психопати и неофашисти

  1. Не съжалявам нито за миг от онова време. Тогава се почувствах най-свободен, вдъхновен, ентусиазиран. Сега разбирам, че нашият ентусиазъм бе използван от мнозина нечистоплътни личности да направят кариера в политиката; ясно ми е, че много от тогавашните лидери бяха сътрудници на ДС – това е и причината, поради която в България не се проведе незабавна лустрация както в Чухословакия и Германия. Това е и причината сега да сме на това дередже. Но споменът за емоциите си остава, споменът за това как се чувствах истински жив!

    • Бил си глупак. И щом не съжаляваш за нищо, – значи все още СИ.

      Да, точно така беше. Мерзавците и агентите използваха ентусиазма и вдъхновението на младите хора, мечтата им за повече свобода. И с тяхна помощ извършиха чудовищни престъпления. Хвърлиха страната в робство, разграбиха я – заедно с чуждите банки и корпорации, и я унижиха, както не е била унижавана даже след Берлинския или Ньойския договор. (Защото тогава поне останалата част от България беше суверенна, докато сега суверенна България вече просто не съществува.) И колко странно, направо уникално и подходящо за учебниците по политология, беше сливането на агентурния апарат на бившите „врагове“… Съвместната им работа – с една и съща цел… Кадрите на ДС и на западните агентури работеха рамо до рамо и си сътрудничеха. СДС и повечето „дисиденти“ и „демократи“ бяха всъщност продукт на „комунистическата“ държава. Външно изглеждаше, че има някакво противоборство, нещо от типа „СДС против БСП“… Докато всъщност зад кулисите имаше завидно единодушие. Освен по един въпрос – кой именно трябва да налапа повече. Всички дупитати с възторг и единодушно и приеха проекта „Ран-Ът“ (както и го поръчаха, впрочем). Точно така всички работеха за едно и също нещо. За личното си обогатяване. А цената беше унищожаването на България и геноцида над българския народ. (Подробности…)

      • Съвършено вярно. Но как да го разберат слепци с очи?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s