Маркс е неизбежен / „Rollingstone“, САЩ

1066Удивителните предсказания на Карл Маркс

От  iPhone 5S до корпоративната глобализация – съвременният живот изобилства с доказателства за прозорливостта на Маркс

Шон Макелви

В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския Папа Франциск, че е „чист марксист“, до автора от Washington Times, който нарече кмета на Ню-Йорк Бил де Блазио „упорит марксист“. Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма. Болшинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на  Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ) се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от Великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S, намиращ се джоба ни.

По-надолу предоставяме няколко факти  от живота ни през 2014 г., които Маркс предсказва, анализирайки капитализма преди повече от век.

1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият акпект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба рано или късно ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците не са в състояние да получат продукта от труда си. Без всякакво съмнение, в съвременната история, от Великата рецесия до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци  на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм“, т.е. такива финансови инструменти, като облигациите или кредитно-дефолтните суапове. Ние произвеждаме и произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: простичко казано, именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да се гмурнат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да изпълняват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна, както и предсказа Маркс.

2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждава, че склонността на капитализма да внушава, че стоките, които хората трябва да си закупят са особено ценни, а това по същество са ненужни стоки и услуги, с времето ще доведе до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания“. Това е твърде яростна, но точна характеристика на съвременните американци, които, наслаждавайки се на невероятния разкош, постоянно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем за пример iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте  миналата година, или  от iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни реклани компании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.

3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация – разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазията да плъзне по цялото земно кълбо, – пише Маркс. – Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си“. Макар днес тези идея да се струва очевидна истина, Маркс я изрича още през 1848 г., преди повече от 100 години преди началото на глобализацията. Маркс не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но той също обяснява и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на природни ресурси – това са чудовищата, които ние трябва непрекъснато да храним.

4. Walmart (монополите)

Класическата иконимическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и е способна за самостоятелно съществуване. Но Маркс твърди, че цялата власт в края на краищата ще бъде съсредоточена в ръцете на няколко корпорации-монополи, които ще бъдат готови да се борят един с друг. Вероятно, в края на 19 век това е звучало твърде странно: както пише историкът Ричард Хофщадтер, „американците смятаха, че ще е налице саморазрушаване, ако имуществото е разпределено между всички, и ако икономическата и политическата власт са децентрализирани“. Но вече през 20 век тенденцията, посочена от Маркс, започна стремително да нараства и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, такива като Walmart, на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопанските корпорации, такива като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръща все повече и повече в напълно централизиран свят: крупните компании поглъщат дребните така бързо, че може свят да ти се завие. Политиците твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес, някои от тях продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че изработената заплата постоянно ще намалява силата на „резервната армия на труда“, чието съществуване се обяснява с класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труда колкото се може по-малко, да произвежда колкото се може по-лесно, а за това му помагат значителноото количество никъде незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, можем да говорим, че след рецесията високото ниво на безработицата НЯМА да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбата: хората ще бъдат така изплашени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, независимо от ужасните условия на труд. Дори авторитетния  Wall Street Journal предупреждава: „В последно време в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително расте, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни“. Това се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходякото време за справедливия ръст ще настъпи само тогава, когато имаме „пълна заетост“, когато нивото на безработицата падне толкова, че работниците ще могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и новата своя работа.

Заключение

Когато Карл Маркс в „Манифеста на Комунистическата партия“ апелира към прогресивно подоходно облагане, в света няма нито една държава, която би използвала това. Сега в света практически не останаха държави, в които не се прилага програсивно подоходно облагане, – то се превърна в един от инструментите, с помощта на който в САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем.

Както пише Робърт Хайлброунер: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото той е неизбежен“. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на огромната 3 -милиардна армия от бедняци.

Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарий от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да изгубите, освен оковите си“ и до днес не е загубил актуалността си.

Източник: http://www.rollingstone.com/music/news/marx-was-right-five-surprising-ways-karl-marx-predicted-2014-20140130

8 отговора на “Маркс е неизбежен / „Rollingstone“, САЩ

  1. Димитър, ти си не по-малко увреден от онези, дето се правеха, че разбират ‘комунизма“ и Маркс…

  2. Там е работата, че от всички съществували до сега икономически теории, единствено марксизмът, който не е само икономическа теория, се запази и остана актуален дори през 21 век! Не случайно Маркс е признат за гений на хилядолетието. Няма и няма как да има, съвременна теория, която по-добре от марксизма, да обяснява икономическите, социалните и политическите процеси и явления!

    • Това не означава, че Маркс е нещо като бог – краен предел, абсолютен и вечен връх на икономическата, социалната и политическата мисъл. Може още да се работи… Времената се менят и хората би трябвало да стават все по-умни и по-опитни не само в областта на техническата, но и на обществената мисъл.
      А пък който не иска да обогатява и да подобрява теорията, в това число и теорията на Маркс, ми прилича на някой фанатизиран иезуит, който се е вкопчил в догмата и в катехизиса.

  3. Чудно ми е как можете да тровите умовете на младите хора с подобни глупости. Теорията на Маркс е една от икономическите теории на 19 век, но една от многото. Не забравяйте времената когато тя ни се сочеше като „единствено правилната“, когато нямахме право да се запознаваме с други теории, а само да четем „марксистката“ им интерпретация, когато всички кандидатствахме за университетите с „политически“ изпит и във всеки курс учехме по нещо: История на БКП, Политикономия на капитализма и социализма (марксистка), Философия (марксистко-ленинска), Научен комунизъм. И за капак на всичко – държавен изпит по „Научен“ комунизъм. Но младите не го помнят това време. И има опасност да бъдат заблудени. А за да не се повтори никога онова мракобесие, то трябва да бъде отречено, забранено и преследвано – като фашизма! В много западни страни отричането на Холокоста е инкриминирано, превъзнасянето на фашизма – също. Трябва да се инкриминира и превъзнасянето на комунизма – една много по-нечовешка, по-жестока и по-брутална практика, отнела живота на милиони!

    • Марксизмът беше приложен в крайно извратена форма. И това не беше случайно. Причините бяха главно външни. Спонсори на революциите в Русия бяха хора с користни и антихуманни намерения. Техните цели нямаха нищо общо с постигането на някаква, каквато и да било социална справедливост. Те мобилизираха много лумпени, а също така и всякакви интелигентни, но при това неморални, духовно и даже психически болни елементи, като например евреина Троцки (класически пример). Те не искаха марксизмът да успее, а само да извърши цял куп ужасни дела, с които да разсипе Русия. И наистина, те почти успяха… А когато разбраха, че нещата не вървят точно по техния план, извадиха от ръкава си втори коз – Хитлер и национал-социализма… (Теза – антитеза – синтеза…)

      Може смело да се каже, че всъщност, между теорията на марксизма и практиката на прилагането му имаше твърде малко общо. Ще излицемериш, ако го отречеш. А може би ти помниш само практиката? (Или даже по-скоро някои нейни отделни, „по-впечатляващи“ страни?) Но не си добре запознат с теорията на марксизма? Няма проблем – послушай в Ютюб лекциите на David Harvey, или David Gordon, Cliff Bowman, или особено, на Richard D. Wolff.

      Също така, естествено е, когато революцията започне в една отделна страна, тази страна да бъде нападната и потискана от враждебното й капиталистическо обкръжение. При това въпросната страна не се намира в естествени условия. Там революцията протича не така, както трябва, а в силно изкривен вид, понеже страната е насила принудена да се защитава. Тя няма възможност спокойно да преустройва обществото и икономиката си, което е един много деликатен и сложен процес. Няма възможност и нормално да търгува и да общува с другите страни. Типичен пример е Куба. Ние виждаме една страна, подложена на жестока блокада и на всички възможни форми на агресия – идеологическа, политическа, икономическа, даже военна. При това положение е цяло чудо, че изобщо е постигнала такива блестящи резултати. Къде би била днес Куба, ако вместо това беше заобиколена от приятелски страни?

      По тези причини, естествено, при опитите за практическо прилагане на марксизма, в много страни се получиха извращения и даже цъфнаха антихуманни диктатури. Но това не означава, че в марксизма не се съдържат правилни идеи. Марксизмът има, разбира се, някои вградени дефекти, като например, талибанския му атеизъм, примитивния му материализъм, тоталното му съсредоточаване единствено върху класовото деление на обществото, огромните му бели петна в други области на общественото знание, допускането, че насилието (в различни форми) е оправдан метод за класова борба… (Подозирам, че особено първите два съзнателно са вградени в него, за да го направят ялов.) Как точно в идеите на марксизма са били вплетени тези вредни плъгини не знам…

      Но, все пак, марксизмът съдържа в себе си и много верни идеи. Те не трябва да бъдат изхвърляни на бунището! Това би бил признак на крайно нисък интелект. Това би била една исторически обременена първосигнална реакция, предизвикана от чисто психологически фактори.

      Идеите на марксизма трябва да бъдат преосмислени и рафинирани, за да бъдат евентуално приложени. Особено внимание трябва да се отдели на методиката – КАК точно трябва да се извърши революцията (преобръщането) на обществото, за да се избегнат ужасите от миналото – насилието, войната, извращенията, тоталитаризма, деспотизма.

      Всички се стремим към едно справедливо и хуманно общество. Аз лично считам, че за изграждането му именно лявата идея – тази на солидарността и на социалната справедливост е правилната. А не дясната – тази на индивидуализма и социал-дарвинизма. Маркс ни е оставил много добри идеи. От нас зависи какво смятаме да правим с тях.

      • Господин Митев, обърнете поглед назад в историята и ще видите, че там изпъкват именно историческите личности, т. е. „индивидите“. Те са двигателят на историята, не масите. Индивидуализмът води до прогрес защото човекът е устроен така – той е егоист, той работи за себе си, за семейството си, за децата си. Но работейки за себе си, той работи и за обществото – плаща данъци, създава работни места, движи икономиката напред. Икономиките с централно планиране се сгромолясаха именно поради липсата на лична мотивация, т. е. поради забраната на частната собственост. Съгласен съм, че трябва да бъдем хуманни, но съм против криво разбраната „социална справедливост“, при която мързеливите получават достатъчно средства, за да си мързелуват цял живот. Имам наблюдения за Великобритания където съществуват няколко поредни поколения от „безработни“, които никога не са си търсили работа. Държавата, или респективно общината, им осигурява жилища, плаща им режийните и им дава пари на ръка. Те работят на черно (или пък вършат престъпления – най-често продават дрога) и си докарват повече от работещите, които освен това плащат и данъци. Именно тази измет вдигна бунтове в лондонския квартал Тотнъм преди две години и какво направиха – разграбиха магазините! Именно те идват в България на „алкохолен туризъм“. Ако под социална справедливост, се разбира създаване на класа от тунеядци и престъпници, благодаря за такава справедливост!

      • Аз не съм казал, че „лявото“ общество трябва да бъде непременно такова, поощряващо паразитизма, отнемащо мотивацията, потискащо инициативата, отглеждащо пасивни мързеливци и т.н. Ако е имало такива неща в практическия (!) „реален социализъм“ – то тези неща не са били нормални и присъщи на левичарското общество. Напротив, те винаги са били изключения, недостатъци, изкривявания. Като такива са били възприемани и от идеолозите на управляващата партия. Просто държавното ръководство (у нас, да речем) нямаше желание да се бори с тези явления, защото то самото беше твърде порочно и некадърно. Но тук ние говорим за принципи и за идеи, а не за практическото им приложение. Както казах, в практиката идеите на марксизма никога (!) не са били прилагани даже що-годе правилно. Практическото им приложение беше една тяхна карикатура, за съжаление.

        Каква е истината? В старото социалистическо общество имаше наистина мързеливи и демотивирани хора. Но ЧАК ДО ТАКАВА степен, че да бъдат тотални егоисти, консуматори, паразити – за Бога, тогава даже циганите не бяха такива! Социализмът даже тях успяваше да включи в обществения живот и в производството. Не беше лесно, но все пак, работеха. Все пак, учеха се. Все пак, поне донякъде се държаха като хора. А днес?…

        А днес, в твоето прехвалено „дясно“ общество, както ти самият потвърждаваш, има огромни маси, възпитани точно по този начин – по-жалки и от цигани. Да, именно във Великобритания има такива паразити! И това не е случайно!

        Защо според теб общество, уж стимулиращо хората „да се трудят“, реално възпитава паразити и егоисти? Защото е едно антихуманно, жестоко общество на експлоататори, възпитаващо егоисти, консуматори и индивидуалисти. Защото е общество на социал-дарвинизма. Което вместо да включи в производството по-слабите, първо ги ограбва безжалостно, изключва ги от производствения процес, маргинализира ги, създава от тях лумпен-пролетариат… А после презира същия този пролетариат и се стреми да го мачка, и го плюе и го осъжда, и унижава, и ако случайно реши да му подхвърли някакви трохички, задължително при това му насажда чувство на вина, защото са такива едни „неуспешни лузъри“.

        Истината както обикновено, е ТОЧНО ОБРАТНАТА. Не социално справедливото общество създава паразити, а именно „либералното“. При соца имаше хора, работещи вяло – това е вярно. Но все пак, всички имаха работа и работеха. И нямаше безработни, нито паразити. Социализмът работеше с хората, и те работеха за него. А днес на запад безработицата е „научно необходима“. Именно тя, плюс целия западен комплекс лъже-ценности възпитават паразитите и егоистите, консуматорите и лумпените. Точно сега, и точно в „десните“ общества е пълно с паразити.

        Накратко, естествено, че под социална справедливост НЕ СЕ РАЗБИРА „създаване на класа от тунеядци и престъпници“. Такива класи създава именно либерализмът, капитализмът, „десните“ общества. Изумен съм – на колко си години?!… Наистина ли не помниш нищо от соца? Ако помнеше, щеше да знаеш, че говориш за него глупости. Имаше си и там проблеми, но определено – НЕ ТЕЗИ!

        Социалната държава не само се грижи за хората с пари. Тя също и ги възпитава – тя иска, но и дава. И далеч не дава само пари… Нищо не знаеш – поне да имаше бегла представа какво е било някога българското училище, за да го сравниш с днешното… Идеологиите в сферата на образованието са прекрасна илюстрация. Но жалко, че явно си нямаш представа от педагогика, и как „еволюираха“ педагогическите теории, затова едва ли ще ме разбереш.

        И накрая – давам си сметка за греховната природа на човека. Но има два подхода към нея: да приспособиш обществото към нея, при което то възпитава още по-греховни индивиди и те на свой ред правят още по-греховно, още по-болно общество… А има и друг път – да възпитаваш, да дърпаш греховната природа на човека към някакъв идеал. Този идеал, както и насаждането на стремеж към него, на практика много по-добре се дава не от „дясното“ социал-дарвинистко общество, а именно от „лявото“. Прекрасен пример са днешните медии. Те не възпитават хората в морални качества, те гонят само печалба. Дават на лумпените това, което искат – низост и пошлост. В резултат на това „възпитание“ лумпените стават още по-примитивни и искат още по-пошла „храна“. И медиите услужливо правят следващата крачка още по-надолу… Защото „тяхното предлагане просто отговаряло на търсенето“ – пазарен механизъм, майка – какво искаш? – нали това е то „свободното общество“?…

        Но какво ли ти ги обяснявам тези неща, ти си болен човек. Ако Господ не ти помогне, мозъкът ти ще си остане промит от неолиберална пропаганда. И за жалост, ще продължаваш да я ръсиш и да заразяваш и другите хора с нея.

      • Да, и още нещо. „Двигател на историята“ не са личностите, а ИДЕИТЕ. Идеите винаги имат последствия. А те (идеите) не са продукт на една или друга личност – те винаги са еволюционен продукт на колективното, на общественото мислене, където един мислител (идеолог) надгражда и обогатява идеите на друг.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s