„Спасителката“ на Украйна / The Daily Mail

Не се залъгвайте от ангелската й външност – това е безпощаден и корумпиран човек, казва експертът Едуард Лукас, добър познавач на Юлия Тимошенко

Перспективата Юлия Тимошенко да се върне в политиката всява страх за бъдещето на все по-нестабилната Украйна, пише анализаторът от The Daily Mail Едуард Лукас. Много украински и чуждестранни политици недооценяват Тимошенко. Виновна е външността й и кокетливостта й. „Истината е, че нейната решителност ужасява. Никой и нищо не може да я спре!“, – казва авторът.

Лукас споделя личните си впечатления: „Много пъти ми е давала интервюта. Мимиката и жестовете й, очите, кокетливото въртене на главата, а и гласът й оказват почти хипнотичен ефект. Но тя е способна да взриви и гнева. Видях как тя избухваше и крещеше при ужасяващите си яростни избухвания: кокетката не е кокетка, а тигрица“.

С очарованието си Тимошенко „може да направи така, че дори да предизвика дори в каменното лице на Путин усмивка. Веднъж дори той я похвали, отбелязвайки, че може да работи с нея“.

Според Лукас, Тимошенко е близка до Борис Березовски. „Юлия Тимошенко е единственият политик в Украйна, който разбира какво е това демокрация“, – казвал Березовски на Лукас. „Но думите му не ме убедиха, – продължава Лукас. – Със собствените си очи видях методите й на работа в политиката“.

Авторът признава: Тимошенко умее да води изборни кампании (тя може да плати на най-добрите имиджмейкъри и политолози, тя е блестящ оратор).

„Но щом встъпи в длъжност, ще започнат истинските беди. Една от причините е пълната й неспособност да работи в екип. За 20 години политическа кариера тя се скара с всичките си съюзници. Тимошенко е пълен провал на всички възможни комуникационни закони. От помощниците и колегите й се очаква те да налучкват и на всяка цена трябва да изпълняват желанията й. Ако не ги налучкат, тя буквално избухва“.

Според Лукас, Тимошенко е склонна към ирационален, а често и честолюбив полет на фантазията, вярва в хороскопи и екстрасенси. „Ако вярваме на нейния най-близък съветник Дмитрий Видрин, тя се смята за новата Ева Перон“, – се казва в статията.

Трябва да се опасяваме и относно деловите, а и политическите интереси на Тимошенко, смята авторът.

„Тя бързо натрупа колосално богатство, за което са необходими железни нерви, при това в епоха, в която търговските спорове се разрешаваха с най-груби средства. В същите години икономическата нестабилност и непрозрачните връзки с официални лица бяха най-ценния актив на всяка компания“, – се казва в статията.

Тимошенко беше министър на енергетиката в правителството на Павел Лазаренко. „За тези две години от Украйна бяха откраднати 120 млрд. фунта, според данни на ООН. Лазаренко е осъден на 9 години затвор в Америка и в момента излежава присъдата си“, – коментира Лукас.

Тимошенко отрича, че е нарушила закона. Но много хора виждат в нейно лице символ на всички тумори на украинската политическа система, пише авторът.

По време на „оранжевата революция“ Тимошенко разцъфна в целия си блясък. Но на поста премиер „нейният авторитарен стил и непоследователния политически курс не й завоюваха много приятели“.

Лукас прави препоръките си: Украинците спешно трябва да извършат сериозни реформи, по образец на Естония и Полша.

Според Лукас, Тимошенко не разбира доколко мащабни реформи са необходими и как да ги направи. „За нея политиката е запазване на властта, а не подобрение на живота на избирателите“, – пише авторът. В битността й на премиер еуфорията дотолкова издъхна, че украинците от отчаяние гласуваха за Янукович.

Според Лукас, на Майдан Тимошенко е посрещната съвсем не възторжено. „На много украинци не им се иска тя да се върне във властта. Но алтернативите, които са пред украинците, не са много по-добри. В принципността и храбростта на Кличко малко хора се съмняват, но в политиката той е новак, а Яценюк, според мнението ми, е твърде свързан с предишната система“.

Ако Тимошенко може да извлече уроци от грешките си, тя ще стане лидер, от който се нуждае Украйна. „Но всичко, което разбрах за нейното користолюбие, за нейната жажда за власт, за нейното презрение към собствения народ, ме застяват да се съмнявам в това“, – така Лукас завършва статията си.