Историческите противоречия в Крим: коя е причината за протестите в Симферопол

1361124Днес сградата на Върховния съвет и правителството на Крим бе взета под контрола на представителите на самоотбраната на руснаците в региона. По-рано в Симферопол се състоя митинг, по време на който руснаците в Крим изразиха протеста си срещу новата власт в Украйна. Настоящите сблъсъци в региона са остатъци от нерешени историечски проблеми, от които радикалите искат да се възползват.

Ситуацията в Крим днес

Абсолютното болшинство от населението в Крим (1.5 млн от 2.4 млн) са руснаци, украинци са 570 хиляди, а кримските татари са 240 хиляди, според преброяването на населението от 2001 г. В условията на настоящата криза украинската власт е в остро противоречие с политическите интереси на тези три етнически групи.

Протестите против новото правителство набират сила на полуострова, където голяма част от населението са руснаци. Хората се опасяват, че новата власт ще забрани руския език и ще спрат руските телевизии, хората не искат да се окажат чужди в родината си.

Руското население изразява готовност да се върне към конституцията от 1992 г., според която Крим избира свой президент и води самостоятелна външна политика. Тази конституция е била отменена през 1995 г. от Върховния съвет на Украйна. Голяма част от руснаците в Крим се стремят към връщане на републиката в състава на Русия. Но кримските татари подкрепят новата власт, което те заявиха на митинга преди броени дни.

На 26 февруари около сградата на Върховната рада в Крим се проведоха два митинга. В единия от тях участваха привърженици на идеята Крим да се присъедини към Русия, а на другия – представители на кримско-татарските общини, които са за оставане на региона в състава на Украйна и подкрепят неотдавнашната смяна на властта в страната.

Между участниците в акциите имаше сблъсъци, по време на които загинаха двама и пострадаха около 30 човека. След серия сблъсъци проруските активисти бяха изтеглени. Сутринта на 27 февруари сградата на парламента и правителството на Крим беше завзета от силите на самоотбраната на руснаците в региона.

Припомняме, че по-рано юго-източната част на Украйна, Автономна Република Крим  и Севастопол обявиха, че вземат „отговорността за гарантиране на конституционния ред, закона и правата на гражданите на територията си“, докато в Киев не се възстанови политическата стабилност. Русия продължава да твърди, че Крим е неизменна част от Украйна, но Държавната дума изказа публично намерението си да облекчи получаването на руско гражданство на етническите руснаци, живеещи в Крим.

Къде се крият съвременните проблеми в Крим

Политическите проблеми в Крим имат два основни източника: разногласие между населението на полуострова и централната власт и противоречия между етническите групи.

От момента на излизане на Крим от границите на Руската империя етническият състав на региона значително се променя за сметка на ръста на числеността на руското население. Към началото на Втората световна война кримските татари са около 20 % от населението.

През 1944 г. е осъществена депортация на кримските татари по решение на Държавния комитет на отбраната. Основание за депортацията е участието на кримските татари в колаборационистките формирования, които са на страната на нацистка Германия.

През 1954 г. Никита Хрушчов, самият той етнически украинец, взема решение за присъединяването на Крим към Украинска ССР със следната формулировка: „Отчитайки общата икономическа, териториална близост и тесните стопански и културни връзки между Кримската област и Украинската ССР“. В този момент руснаците са болшинство в Крим. Украинците са по численост втори. Но Севастопол, от 1948 г. е закрито военно пристанище, и както преди се подчинява пряко на Москва.

През 1991 г. на основание резултата от референдума на Върховния Съвет на Украйна е приет закон „За възстановяване на Кримската Автономна Съветска Социалистическа Република“. На 1 декември 1991 г. в референдума 54 % от насалението подкрепят независимостта на Украйна. Но Крим няма правото да проведе отделен референдум по въпроса за влизане в състава на Руската федерация или присъединяването към Украйна.

10 отговора на “Историческите противоречия в Крим: коя е причината за протестите в Симферопол

  1. Тука някои соросоидни тролове си позволиха да подложат на съмнение, че Одеса е типично руски град. Добре, ако не е руски град, то на какво се дължи ТАЗИ протестна демонстрация?

    youtube.com/watch?v=uyDa-J3Gnbo

    Ето с кого са всъщност гражданите на Одеса и кого поддържат. Вижте сами с очите си. И после си правете изводите, какви са тези хора!

  2. Каква държава е Украйна, такава държава никога не е съществувала – създадена изкуствено от комунистите на принципа „Разделяй и владей“. Какво представлява „украинският“ език – развален руски диалект с добавена буква „йота“ в лирилицата. Същата порнография като т.нар. Република Македония. Гърция с пълно право не ги признава, ама гърците вирят глава и не отстъпват от интересите си.
    Украина е просто най-южната област на европейска Россия – и до там. А сега че са се навъдили утрепки бол в западната й част – от години е създадена благодатна почва за това.

  3. Да, грешката е на Хрушчов. Крим с градове като Семферопол, Севастопол и т. н. е неразделна част от Русия.

    • Одеса също е чисто руски град. Бил съм там, знам го със сигурност.

      То, всъщност, три четвърти от Украйна няма нищо общо с изкуствено измисления украински език и с украинския истеричен национализъм. Това което съм съгласен да приема за „Украйна“ е само една малка област в западната част, с център Лвов, на изток отиваща не по-далеко от Житомир (максимум). Всъщност, западно-любската истерия на украинците има чисто римокатолически корени, като се замислиш. Полско-литовската „жеч посполита“ здраво се е намърсувала на времето по тези земи – снесла си е отровните яйца още преди три века, и ето, до сега все още жънем плодовете.

      Но, за съжаление, украинските нацисти не биха се ограничили да откъснат от Украйна само земите, в които някога е успяла да се настани (за известно време) полско-литовската държава. Това би означавало да изгубят столицата Киев, която впрочем, също е изконно руска земя и никога не е била под полско владичество. За съжаление, в случай на разцепление на Украйна те ще се стремят да заграбят всичко на запад от Днепър, в т.ч. и Киев, и Одеса…

      • За Одеса не съм напълно съгласен. Мой приятел изкара там два мандата като генерален консул на България. Много пъти съм му ходил на гости. По статистика на нашето консулство в Одеса живеят 47!!! националности – руснаци (разбира се), украинци, евреи, арменци, гърци, турци, българи… Одеса е типичен пример за космополитен град.

      • Там може да живеят и 147 националности. Но важното е, че ПРЕОБЛАДАВАТ хората с руско самосъзнание. Говори се на руски; в отношение на културата и езика преобладаващото мнозинство, което определя ОБЛИКА на града, е РУСКО.

        То и Истанбул е един „космополитен“ град, и там живеят всякакви хора. Но въпреки това градът е очевадно ТУРСКИ. Никой не може да се заблуди в това отношение, когато попадне там. Или ще се чеше по тиквата и ще си мисли: абе, аджаба, тука срещам всякакви, къде ли ще да е този град? Нищо подобно. Градът е дефинитивно, демонстративно, натрапчиво и явно ТУРСКИ. Същото важи и за Одеса.

        Впрочем, ти като типичен соросоиден уеб-трол, нормално е да рекламираш и да превъзнасяш ценностите на „космополитизма“ и глобализма. Нормално е и да лъжеш. Нормално е да омаловажаваш всичко, свързано с Русия и руската култура, руския език, руската народопсихология. Но няма да ти мине номерът, уви. Етно-културно-религиозният „пръстов отпечатък“ на една страна (или в случая, на един град) не е за пренебрегване. Той съществува и е изключително важен. А в Одеса той е определено, натрапчиво, явно РУСКИ.

      • И пак четеш Евангелието като дявола. Никога и никъде не съм омаловажавал руската култура! Напротив, влюбен съм в руската литература от ХІХ и ХХ век. Достоевски е любимият ми писател от ХІХ век, а Булгаков – от ХХ. Изключително се интересувам от руските религиозни философи и писатели. С ръка на сърцето мога да кажа, че цялата модерна европейска литература е повлияна от руската. Ако перифразирам мисълта на Достоевски: „Всички ние изскочихме изпод шинела на Гогол“, бих казал, че цялата модерна европейска литература е родена от идеите на руските класици. Онова, което не обичам, което ненавиждам, е човеконенавистническия режим в СССР, путиновщината, която е негово естествено продължение. Не харесвам и руското имперско мислене отпреди 1917 г., но то поне тип християнско месианство. Що се отнася до града в Турция, който споменаваш, аз винаги го наричам Константинопол, защото този град е люлката на източното православие. За мен (а и за всеки искрено православен) той е и ще си остане градът на император Константин, твърдината на православието, независимо от това какви хора живеят сега там. Същото важи и за Йерусалим където се намира гробът на нашия Господ Иисус Христос.

      • Дъра-дъра, заяжданици! Тук за Одеса говорим, алоо!

        Впрочем, Путин за момента е единственият подходящ държавник. Той е най-ценният кадър на „Единая Россия“. Всяка друга „алтернатива“ би била убийствена за руската държава. И ти явно много добре го разбираш, но точно затова оплюваш Путин.

        „Човеконенавистнически режим“ е имало в първите години след революцията в Русия. Някъде до 30те години е било наистина страшно. И аз не веднъж съм го твърдял публично, в упрек на марксистите наоколо. Но, например, в т.нар. „застойни години“, макар и да е имало естествено и репресии, и какво ли още не, но не чак дотам – „човеконенавистничество“! Точно тогава, такова определено не е имало. За сметка на това, социализмът в съветска Русия имаше и много положителни страни. Страната постигна някои зашеметяващи резултати, достойни за възхищение. Тоталното, необективно очерняне на СССР – във всяко едно отношение и във всеки един негов период, е типичен белег, по който се познават соросоидите. С какво се различаваш тогава ти от Гьобелс, който също „в името на руския народ“ и едва ли не в „негова защита“ жестоко е критикувал съветската власт? Едно добро нещо не е видял в нея. Естествено… Нали е търсел не обективност, а повод за нападение. Щом нямаш граници, щом не знаеш къде да се спреш, значи си пристрастен. Значи си АГЕНТ – кратко и ясно. А пък после – „докажи че съм такъв“ – ами то отвсякъде ти се просмуква бе, соросоиде!

        Що се отнася до Константинопол – това си е чисто заяждане. Прекрасно знам как му е името, но прекрасно знам и как изглежда днес този град. За съжаление. Отново типичен соросоиден похват – когато нещо не ти изнася, сменяш темата. Боже, колко си приличате с протестантите! Все едно, че разговарям с адвентист… Отвратително.

      • „социализмът в съветска Русия имаше и много положителни страни. Страната постигна някои зашеметяващи резултати, достойни за възхищение. “
        Дали пък Русия нямаше да постигне още по-добри резултати и без т. нар. „социализъм“? Какво щеше да стане ако твоите приятели не бяха убили гениалния държавник Пьотр Столипин, ако неговите планове за развитие на Русия се бяха осъществили? Ами ако твоите приятели не бяха направили преврата си през 1917 г. и не бяха съсипали Русия? Ако Русия излезеше като победителка от Първата световна война, тя трябваше да вземе Константинопол и проливите. Такива са били предварителни договорки в Антантата. Но чичко Ленин с германските пари пристигна със запечатан вагон и такова майката на Русия.

      • Лъжецо соросоиден, тези, които направиха преврата през 1917 година не само, че НЕ СА „мои приятели“, те изобщо не знам на кой нормален човек може да са му приятели. Аз сравнявам Русия не с някакви хипотези „какво би било, ако не би било“, а я сравнявам с други страни от нейния клас. Не ме интересува каква би била съветска Русия в някаква друга, паралелна реалност. Но виждам положителното в това, което Е БИЛА реално. За разлика от теб, който като един типичен соросоиден лъжец, не виждаш в нея нищичко светло и положително.

        И както и преди казах: да, годините до към 30-те са били катастрофални за Русия. Но ти, като типичен соросоиден манипулатор, се измъкваш от въпроса. А именно: КАКВО Е БИЛО ПОСЛЕ в Съв.Съюз, след 30-те години, и особено, след войната? А ето какво: НЕ Е имало „човеконенавистничество“. Имало е репресии, които с времето са проявявали тенденция да намаляват или да олекват, особено след войната. За сметка и паралелно на това, сравнително успешно е било изграждано едно нормално, дори процъфтяващо общество. И ако срещу него юдеомасонската банкерска мафия, базирана в англо-саксонските страни, не беше насъскала Хитлер, и ако след войната щатите не бяха спретнали на Съюза желязна завеса (т.е. ако не бяха такива нагли мръсни гадни агресивни долнопробни империалисти, каквито са и досега) – то Съюзът вероятно щеше да оцелее и да продължи да се развива успешно. Ето – и аз мога да развивам хипотетични теории, нали така?

        Далеч не всичко в Съюза беше лошо. А ти лъжеш за пореден път, и още по-типично – продължаваш да ИЗВЪРТАШ – първо основната тема, после и отклонението от основната тема. А говорехме за това, че ОДЕСА Е РУСКИ ГРАД. Твърдя го най-обосновано и категорично. Точка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s