„The American Interest“: „В битка с руския шовинизъм“

Бжежински 4_sЗбигнев Бжежински

Доктор Збигнев Бжежински говори на конференция в Центъра Уилсън, която се състоя на 16 юни и премина под наименованието „Взаимната безопасност е под въпрос. Русия, Западът и архитектурата на европейската сигурност“. Публикуваме част от неговата реч.

Позволете ми да разкрия пред вас възможните последствия от украинската криза по отношение на архитектурата на европейската безопасност в светлината на отношенията между Русия и Запада. Това, което наблюдаваме в Украйна, това е, от моя гледна точка, не просто кавга, а симптом на много по-сериоден проблем, а именно:  постепенен и устойчив възход на руския квази-мистичен шовинизъм, който е налице вече шест или седем години. Главната роля за това изигра Путин. Тази нова канцепция напълно предопредели отношенията на Русия със света като цяло и със Запада в частност.

Неотдавна Руският съвет по международни отношения, московският институт, чийто членове са извънредно уважавани и изтъкнати учени – не дисиденти, не независими философи, които понастоящем също има в Москва – в сътрудничество с РИА Новости и Съвета по външна и отбранителна политика публикуваха съвместна статия, посевтена на трансформацията на руската национална идентичност и новата доктрина във външната политика. В статията достатъчно подробно е осветен процесът на създаване на абсолютно нови концептуални рамки в отношенията на Русия към света – отношения, от които, както смятат руснаците, те имат нужда след разпада на СССР и частичната дезинтеграция на Руската империя.

Това е много дълга статия, но си струва тя задължително да бъде прочетена от тези, които се интересуват от международни отношения. В нея става дума за няколко ключови концепции, които  са част от този нов поглед към света. Погледът към света, който е необходимост за руснаците, и която необходимост обкръжението на Путин, а и самият Путин остро усещат, необходимост за по-значителна и обемна интерпретация на мястото на Русия в света и отношенията й със света и Запада. Именно в този контекст украинският въпрос придобива особена значимост.

В доклада става дума за четири ключови концепции: първо, концепция за „разделения народ“, второ, „защита на сънародниците зад граница“, трето, „руският свят“, четвърто, съхранението, осъзнаването и лансирането на „Великата руска цивилизация“. Споменах, че мисля, че би било грешка да се смята кризата в Крим и в Украйна като продукт на внезапно избухнал гняв.

Тези концепции изиграха значителна роля. Концепцията за разделения народ – това е отправна точка за шовинистичните изявления от рода на: че суверенитетът на Русия се разпростира над всички руснаци, където и да се намират те. За някои хора подобни изявления ще се окажат плашещо познати. Разбира се, че тази концепция води към идеята за защита на сънародниците, живеещи зад граница. И това има особено значение за тези държави, на чиято територия живеят етнически руснаци, както и такива, които граничат с Русия. Концепцията за разделения народ и защита на сънародниците зад граница ни води към руския свят. Под това наименование се крие органическото в цялостта си единство на всички руснаци, независимо от местожителството им. А местожителствата им могат да бъдат променени по пътя на обединението им с етническите руснаци. Спомнете си страните от Балтика.

Не по-малко важна е убедеността на руснаците, че Русия не влиза в състава на западната цивилизация. Тя също не е част от Китай. Тя не е част от мюсюлманския свят. Смята се, че Русия сама по себе си е велика цивилизация. Понятието „световна цивилизация“ включва в себе си редица принципи, някои от които са още неизвестни в нашето общество, такива като, например, силната привързаност към определено религиозно учение, значително по-силно от наблюдаващото се на Запад, където религията е само част от сложното обществено устройство. Работата се заключава в това, че великата руска цивилизация има определени базови ценности, не само религиозни, но и в междуличностните отношения – например, осъждане на промените в отношенията между половете и вътре в половете, които понастоящем са факт в останалия свят. Русия защитава съхраняването на определени базови убеждения, които винаги са характеризирали християнството, но от гледна точка на руснаците, тяхното християнство днес превръща принципите в основополагащи. И така, имаме работа с пълноценен светоглед – амбициозен светоглед, който внушава категорично, че Русия е световна държава. Нищо в международния диалог със Запада не засегна така силно господин Путин, както думите на президента Обама, който нарече Русия силна регионална държава. По-обидна характеристика никой до момента не е давал на Русия.

Разбирането на доктриналната база в светогледа на Путин – това е важна отправна точка, за да разберем украинския въпрос. Украинската криза не е резултат от някаква внезапна разпра, както вече казах, а симптом за по-сериозни проблеми: появата на политика, опакована отвътре с по-мащабна философска концепция. Какво да очакваме от това? Ако Украйна е само симптом на проблемите, то решаването на тези проблеми ще бъде извънредно трудно. Мисля, че за целта ще ни е нужно известно време. Но решаването на този проблем трябва да бъде не едностранно, защото Западът има там интереси. Тези интереси трябва да приемат формата на разумна политика. Ако украинският проблем се локализира, с времето той ще изгуби остротата си. Особено ако руската, все по-космополитична средна класа, която сега надига глава, но все още е достатъчно слаба, стане по-значима в политическо отношение. Напълно е вероятно тя да се умори от усещането за своято уязвимост и да се разочарова от Путин, тогава тя ще поеме по-съществена политическа роля. Но кога ще се случи това? Не е възможно да се предскаже. Може би скоро. Може би не. Зависи от следното – ще се превърне ли Украйна в символ на успеха или в крах на путинския светоглед…

Използването на сила в Крим и непрекъснатите опити за дестабилизация на ситуацията в отделни области в Украйна са сериозна заплаха за международните договори, сключени след Втората световна война. Имам предвид идеята за недопускане използването на сила при решаването на териториални спорове. Тази идея се превърна в основополагащ принцип на този европейски ред, който се сформира след Втората световна война. И Русия беше част от него – благодарение на тези споразумения, които тя подписа. В момента тя не ги спазва. И това е сериозна заплаха, актуална заплаха – в психологически смисъл, но и потенциална заплаха, имайки предвид събитията в Крим, заплаха и във военно отношение. Тази руска заплаха днес е за страните от Балтика, Грузия, Молдова. Това е заплаха не така ярко изразена, но дори по-опасна – за Белорусия, защото Белорусия няма никаква външна защита. Другите държави, които споменах, имат, макар и в различна степен изразена, външна защита.

От всичко по-горе казано следва, че украинският проблем е заплаха, с която Западът трябва да се бори на три нива. Длъжни сме решително да се борим с изкушението да употребим сила. По-простичко казано, длъжни сме да предотвратим употребата на сила.

Второ, трябва да постигнем прекратяване на съзнателните опити на Русия да дестабилизира ситуацията в източните области на Украйна. Много трудно е да се каже доколко амбициозни са тези цели, но неслучайно в тази част на Украйна, където доминират руснаците, употребата на сила е категорично налице. Участници във въоръжените конфликти са добре въоръжени хора, имащи зенитно оръжие и дори танкове. Дори дълбоко разочарованите граждани на Украйна, изпитващи неприязън към собственото си правителство и не изпитващи привързаност към тази държави, няма как да съхраняват подобно оръжие на терасите на домовете си. Това оржие им е предоставено, за да се сформират отряди, способни да се противопоставят. Това е форма на междудържавни агресия. По друг начин не може да се каже. За да усетите ситуацията по-реално, представете си, че банда наркотърговци в САЩ започнат да получават оръжие зад граница от нашия южен съсед, например, за да се разпалва конфликт от такъв мащаб, при това постоянно. Това е сериозна заплаха. И това е втората ни задача.

Третата наша задача се заключава в следното: да настояваме и обсъдим с руснаците формулата за окончателния компромис, който предлага забрана за открито и мащабно използване на сила, както и на опитите за дестабилизация. Това означава следното – ще бъда пределно откровен. Украйна трябва да бъде подкрепена, ако тя се съпротивлява. Ако Украйна не се съпротивлява, ако безредиците вътре в страната останат и правителството не успее да организира ефективна система за национална защита, тогава украинският проблем ще трябва да се решава едностранно, но това може да повлече след себе си последствия, които, вероятно, ще окажат дестабилизиращо въздействие върху редица уязвими държави и върху отношенията Изток – Запад като цяло. Силите на шовинизма вътре в Русия ще станат по-решителни. Тези сили са най-негативните характерни черти на съвременното руско общество: това е своеобразна жажда за национализъм, самореализация, удовлетворение от реализацията на властта. Тези черти са характерни за новата средна класа, която в дългосрочна перспектива може да се превърне в приемлива алтернатива на Путин.

Ако Украйна трябва да бъде подкрепена в опитите й за съпротива, украинците трябва да знаят, че Западът е готов да им помогне. И няма никаква причина да се крие тази готовност. Значително по-полезно е да се знае за нея, да се съобщи на украинците и на тези, които ги заплашват, че, ако Украйна се съпротивлява, то тя ще получи оръжие. И ние ще им предоставим това оръжие още преди да бъдат те нападнати. Закото при отсъствие на подобно оръжие някой може да се изкуши да нападне, а изпреварвайки останалите, ще бъде крайно сложно да се борим с него. Значение има само това, че ние ще предоставим оръжие. Аз мисля, че това трябва да бъде особено ефективно оръжие – за съпротива в условия на война в големи градове. Няма никакъв смисъл да се опитваме да въоръжим украинците така, че те да се противопоставят на руската армия в открито пространство: руската армия – това са хиляди танкове и командващи, готови да употребят унищожителна сила. Ние трябва да се обърнем към уроците от епизодите на съпротива в градове в продължение на три месеца. За да бъдат успешни опитите за намеса в политически смисъл, трябва да се превземат големите градове. АКо големите градове, такива като Харков или Киев, започнат да се съпротивляват и бойните действия в градски условия не могат да бъдат избегнати, конфликтът ще се затегне и ще повлече след себе си огромни разходи. Главното е следното – Русия в момента не е готова за подобна стъпка. Тя ще повлече след себе си сериозни човешки загуби и огромни финансови разходи. За целта ще е нужно и много време, а това ще предизвика засилване на натиска от страна на международната общност.

Смятам, че ние трябва да дадем на украинците да разберат, че ако те са готови за съпротива, съдейки по техните изявления и действия (макар и не твърде ефективни), ние ще им предоставим противотанкови оръдия, ръчни противотанкови оръдия, ръчни ракети – т.е. оръжие, което може да се използва в условия на градска война. Не става дума да въоръжим украинците за нападение над Русия. Не е възможно да нападнем държава като Русия само с отбранителни оръжия. Но ако човек има отбранителни оръжия и достъп до тях, ако човек знае, че ще има такова оръжие, то значително по-вероятно е той да се съгласи да се включи в съпротивата срещу руснаците. Това означава да се провеждат по-ефективни операции по прекратяване на насилието, спонсорирано от хора по гранитаца между Украйна и Русия. Това ще понижи риска и изкушенията да се реши настоящата криза с помощта на оръжие. Отчитайки ауфорията около успеха на операцията в Крим, която беше стремителна и която не доведе до никаква съпротива, изкушението да се повтори този успех може да се окаже твърде сериозно за Путин, който има стремеж към мащабни победи.

В същото време ние трябва да вземаме участие в търсенето на възможности за компромисни решения. Руснаците и господин Путин трябва да разберат, че дестабилизацията на Украйна и нейното силово завземане ще се превърнат в сериозна заплаха и в недостижима илюзия…Нашето въздържане от сила трябва да бъде съпроводено с участие в диалог. Какъв компромис може да се направи? Мисля, че формулата е проста – Украйна трябва да продължи развитието си, публично подкрепена от голямото болшинство от украинците, развитие към Европейския съюз. Но това е дълъг процес. Турците, например, очакват влизането си в ЕС вече 60 години. С други думи, за целта ни трябва време. Така опасността за Русия няма да бъде толкова близка, а негативните последствия няма да бъдат твърде разрушителни.
В същото време ние трябва да убедим Русия, че Украйна няма да стане член на НАТО. Смятам, че това е важно по редица политически причини. Ако погледнете на картата, ще разберете какво е най-важно за Русия от психологическа и стратегическа гледна точка. Украйна не трябва да става член на НАТО. Русия трябва да разбере, че Украйна няма да стане член на митичния Евразийски съюз, който президентът Путин се опитва да лансира на базата на идеите за особеното място на Русия в света. Украйна няма да стане член на ЕС, но тя може да сключи отделни търговски договори с Русия, вземайки под внимание факта, че някои форми на обмен и търговия между двете държави са взаимоизгодни. Например, селскостопанската продукция, доставяна от Украйна в Русия. Промишлените стоки, от които се нуждае Русия, също се произвеждат в Украйна. Малко хора знаят, че някои от най-новите руски ракети, голяма част от двигателите на руската гражданска авиация и дори част от ракетите, използвани от САЩ, се произвеждат също в Украйна. Това са изгодни и успешни промишлени предприятия. Затова трябва да се подпишат отделни споразумения между Русия и Украйна.

Смятам, че това с времето може да се случи. Този аспект трябва да се озвучи в кантекста на открити, а не на тайни опити да се убедят руснаците, че каквато и да е употреба на сила ще има негативни и дългосрочни последствия за самата Русия, ще заплаши нейната безопасност, ще повлече големи разходи…В този контекст НАТО трябва да действа по-решително за защита на тези членове на НАТО, които граничат с Русия и където живеят многобройни руски общности, когато те са около 20 % от населението. Имам предвид Латвия и Естония. Америка потвърди военното си присъствие там. Смятам, че би било добре, ако водещите европейски държави, такива като Германия, Франция и Великобритания, също разположат свои военнослужещи там. За да може  не само Америка да бъде регулатор. Това ще бъде и доказателство, че членовете на НАТО държат един на друг. Това има силно символично значение в международната политика – решителността често може да предотврати използването на по-радикални мерки.

Отчитайки съвременните последстивя от разширението на НАТО пред последните няколко десетилетия до 28 члена, би било правилно в светлината на текущите събития още веднъж да оценим структурите на алианса. Говоря за историческия парадокс около важния Член 5 от Устава на НАТО. В Член 5 се говори за военен отговор на агресия, насочена срещу целия блок или отделни негови членове. Не се съмнявам, че си спомняте, че в Член 5 има параграф, който твърди, че решенията за конфликти трябва да се вземат с пълно единодушие. С други думи, това означава, че всяка държава има право на вето. Именно САЩ настояха за изключване на това условие от Устава на НАТО. Правителството на САЩ настоя да получи подкрепа от привържениците на изолационизма в американския Конгрес. Те се опасяваха, че алианс от такъв род може да наруши американската традиция да не участваме в конфликти на територията на чужди държави. За съжаление, днес, отчитайки това, че в състава на НАТО влизат 28 държави с различни нива на безопасност, ситуацията е точно обратната. Именно новите членове на НАТО в определени обстоятелства започват да се позовават на Член 5. Ветото на една държава не дава гаранции, че НАТО няма да използва военна сила, защото, както аз съм убеден, ако това се случи след дълги дебати, силното възмущение и взаимните заплахи ще доведат до следното: държавата с ветото ще бъде принудена или да се съгласи, или да излезе от състава на алианса.

Един от възможните варианти за разрешаване на този парадокс може да бъде: страните, които систематично не изпълняват задълженията си по устава на НАТО, да се могат да имат право на вето. Някои членове на НАТО не изпълняват задълженията си, затова тяхното членство фактически е пътуване без билет.Затова членове на алианса, които не изпълняват задълженията си, трябва да нямат право да пречат на другите членове на НАТО да осъществяват колективната самоотбрана. Обратното е аномалия и потенциален източник на проблеми. Доколкото тази криза постепенно върви към решаването си, надявам се, че НАТО ще преразгледа устава си и още един път ще обсъди въпроса за приемането на нови членове на алианса. Държава, за чиято безопасност НАТО е заинтересовано, не е необходимо на всяка цена да бъде член на алианса. НАТО може да гарантира нейната безопасност, но не е задължително да я приема в редиците си. В момента се водят разговори за нови членове на ЕС. Напълно е вероятно някои от тях да поискат да влязат в НАТО. В последните години някои държави успяха да влязат в НАТО, независимо от факта, че териториално са отдалечени от конфликти или не се намират на разделителната линия между Изтока и Запада.Смятам, че допълнителното обсъждане на този въпрос ще донесе полза, ще повиши авторитета на НАТО и ще окаже натиск върху тези държави, които искат да бъдат активни членове на алианса, за да предприемат те по-големи усилия в изпълнението на задълженията си.

Гледайки далеко напред, смятам, че така или иначе, при компромисно решение или при липса на компромис, Крим ще се превърне в тежко икономическо бреме за Русия. Няма никакви основания да се очаква, че икономическата дейност, която успешно имаше Крим – бидейки туристически център, където акостираха международни лайнери и пристигаха чуждестранни туристи – ще бъде съхранена. Доколкото международната общност формално не призна присъединяването на Крим към Русия, разработването на подводните ресурси на територията на Крим ще бъде невъзможно за международни компании, защото те ще се превърнат в обект на съдебни искове от различни заинтересовани страни. Русия трябва да вложи огромни средства за икономическото развитие на Крим. От момента на присъединяването на Крим към Русия цените там нарастнаха три пъти. Всичко това обременява с допълнителни задължения Русия, чията икономика си остава достатъчно слаба.

Нещо повече, има още един аспект, който е от голяма значение по отношение развитието на Украйна: с действията си Русия настрои срещу себе си около 40 милиона човека. За разлика от другите славяни, украинците в миналото никога не са се отнасяли към Русия враждебно. Враждебното отношение на украинците към Русия – това е ново явление, което с всеки ден повишава интензивността си. Украйна с времето ще се превърне в сериозен проблем за Русия, а това ще е окончателната загуба на огромни територии – най-голямата териториална загуба в историята на имперската експанзия на Русия. А това на свой ред може да разруши новата митология за мястото и ролята на Русия в света, с която започнах доклада си. Реалността може да опровергае тази митология. Именно затова се надявм, че развиващата се руска средна класа ще разбере, че тази митология, която им налага Путин и която има значително въздействие върху по-слабо образованите и по-шовинистично настроените руснаци, е път за никъде, че настоящото значение на Русия е в това тя да стане мощна европейска държава. И за това те ще си спомнят всеки път, когато погледнат на изток и запитат себе си: какво е значението на Китай за бъдещето на Русия.
Благодаря за вниманието.
Публикувано на 27 юни 2014 г.

12 отговора на “„The American Interest“: „В битка с руския шовинизъм“

  1. Не знам струва ли си да анализирам на Бжежински всичките му лъжи и манипулации, една по една. Този мръсник е „важна личност“ и това, което той седне па напише за час-два, после го чете цял свят. И много глупаци го четат като билия (за мръсниците той пише по-други неща, които звучат по-малко идиотски, но затова пък по-страшно).

    Искам да кажа, че не си струва да се хабя за него. Той е много ефективен лъжец, трудът му носи моментален, масов и силно отровен ефект. А аз, при цялото си напрягане, даже и да му оспоря целия му текст отгоре до долу, мога да повлияя максимум на десетина човека, които от своя страна също нямат системно значение в България.

    Затова, ако някой изрично поиска, (но не някой фашист, мерзавец и антихуманист като интернет-персонажът „Димитър“, например) мога да си дам този труд. Но иначе само ще кажа:

    В тази километрична логорея по-горе няма нищо друго освен истерични лъжи, манипулации и политически клишета (главно антируски мантри). Все едно че е писано от Гьобелс (имал съм „удоволствието“ да чета някои от пропагандните му помии). Следователно, тези писания не са нищо повече от поредният пропаганден бълвоч на Бжежински. Това даже не е някакъв програмен документ, предназначен за професионалисти. Това е просто едно манипулативно политическо джафкане, имащо за цел да повлияе по подходящ начин на четящите дебило-кретени.

    А пък от Петата колона се иска само да разбере от цялата тази помия едно послание, скрито даже не между, а ЗАД редовете: „Стягайте се, мърши! Както виждате, затягаме дисциплината, строяваме редиците и скоро започваме нова атака против Русия! Ако някой е забравил, че тя е за нас Враг №1, – време е да си опресни паметта, да не му я опресним ние! А това тук, както вече би трябвало да сте забелязали, е пропагандната ни „артилерийска подготовка“. Скоро след нея ще последват и активните ни мероприятия. Така че, размърдвайте си задниците, защото скоро ще трябва да докажете, че не сме ви хрантутили напразно!“

    • Ти си фашистът, Митев. Ти си онзи, който не може да търпи никакво мнение, различно от твоето. Ти си се натъпкал с разни пропагандни клишета и ги повтаряш като мантра. Ти не разсъждаваш – за теб САЩ са империалисти, фашисти и т. н. и всеки, който каже нещо добро за тях, за ЕС, за НАТО също е фашист. Всеки, който не мисли като теб е фашист. Защо така виждаш сламката в очите на другите, а не виждаш гредата в своите?

      • Така ли? Ами на моя страна има факти, които вие, дебило-кретените, не само се правите, че не ги виждате, но и старателно ги прикривате. Както прикривате и фактите, които ви изобличават вас и вашите дела. Но слава Богу, тук ние сме в Интернет – единствената все още донякъде свободна информационна среда. И тук е много лесно мислещите и търсещите хора да намерят всички възможни факти, за да си съставят собствено мнение. И то да бъде доста по-близо до обективната истина, отколкото ако си го съставят от предаванията на соросоидния „Хоризонт“ или да кажем, бТВ.

        Нека хората да чуят моето мнение! Защото то е КОНТРА, то е точно обратното на мейнстрийма (главния медиен поток). Ако някой иска да слуша мейнстрийма – ей му ги там, телевизиите и соросоидните НПО-та, разните Смиленовци, Минчевци и тям подобни нациионални предатели и идеологически българоубийци. Няма нужда да ги търси, те му пълнят главата всеки ден, от сутрин до вечер.

        Но ако някой се замисли над моето мнение и се разрови поне малко в мрежата, няма как да не разбере истината. И тогава иди го питай после, кой от двама ни е фашистът, мръсникът и лъжецът – аз или ти?

        Грешиш, че участваш в тази информационна война, защото ще загубиш душата си и ще гориш в пъкъла (ако това не ти е вече определено, де). А ще загубиш и в този свят. Защото си си намерил майстора. На война – като на война. Ще ти бия контрата по всяка точка, по която се осмелиш да надигнеш змийската си главичка. Точка по точка. Така всеки, умеещ да ползва Гугъл, сам ще може да провери и да открие кой от двама ни е прав. За мое голямо удоволствие и за твой срам, естествено.

        Какъв си впрочем глупак… Дяволът не спори с аргументи, аланколу! В тях той винаги губи. Неговата цел е да обърква хората, да ги разсейва, да им отклонява вниманието.

        Продължавай все така – стратегията ти е тъпа, което не може да не ме радва. А ако пък си провокатор, който играе всъщност за мен… то, както и преди съм ти казвал – супер игра, благодаря, че ми подхвърляш топката. Колкото повече хората ни четат (мене и тебе), толкова повече ще печеля.

      • Е, да ти е честита печалбата тогава.

    • Силата на 100-тина „съзнателни“ не е за подценяване-„Не сме родени на този свят за да робуваме на хора с власт!“ Не си сам!

  2. Въпреки напредналата си възраст (вече е на 86 години), Збигнев Бжежински си остава един от най-проникновените анализатори на тенденциите в световната политика.

    • На нормален български език разбирай „остава си безсъвестен лъжец и манипулатор, конспиратор, яростен антирусист, фанатичен щатски империалист“ и пр. и под. Естествено, той би твърдял, както впрочем и всички нему подобни, че не е „антирусист“, а е просто „антикомунист“. Но на тази лъжа, по-дърта и от него, едва ли вече има кой да се хване. Впрочем, би било ярка проява на остър дебило-кретенизъм да се очаква от Бжежински каквато и да е – па даже и капка! – от някаква си истина или пък обективност. Този е даже нещо повече от антирусист. Той се е превърнал вече в идеологически човекоубиец, антихуманист и следователно, в изчадие адово – ни повече, ни по-малко. Не го демонизирам и не го четкам, просто казвам обективно какво представлява. На практика всичките съзнателни и продуктивни години от живота си той е посветил на борба с Русия. И по тази причина се е отдал на слугуване на нейните врагове, тоест, на силите на Мрака и Злото (чети „на официален Вашингтон“). И това така се е отразило на моралния му облик, че даже му е изкривило и физиономията – както сами можем да се убедим.

      • “ На практика всичките съзнателни и продуктивни години от живота си той е посветил на борба с Русия.“
        Не с Русия, а със СССР. (Макар че поляците имат достатъчно основания да недолюбват Русия.)

      • Да, така би твърдял той, както съм написал по-горе. И съвсем естествено е да го твърди, понеже е лъжец и в червата. Но само дебило-кретените му вярват. Всъщност Бжежински не е против марксизма, против комунизма или против каквато и да е друга конкретна идеология или система на държавно устройство. Той мрази именно Русия и Православието, както не веднъж се е издавал. Те са истинските му врагове. Както впрочем, и на всеки нему подобен антихрист.

Оставяне на отзив за Анонимен Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s