“The Nation”: Мълчанието на американските ястреби за зверствата на Киев

ново 2F6Вече няколко месеца подкрепяният от САЩ киевски режим извършва зверства срещу собствените си граждани в югоизточна Украйна, където живеят главно рускоезични украинци и етнически руснаци. Нападайки напълно невинни граждани, в това число деца, и подривайки репутацията на Америка, организаторите на тези нападения, запаметени на видео, притискат Русия и нейния президент Владимир Путин, около когото ечат призивите на руснаците „Спасете сънародниците!“

Реакцията на администрацията на Обама, а също и на ястребите на новата студена война в Конгреса и във водещите средства за масова информаиця, е двулична: мълчанието периодично се нарушава от изявления, оправдаващи Киев, които го подстрекават към нови зверствта. Но има и американци, сред които е и независимият учен Гордън Хан, който се противопоставя на това скандално сводничество.  „Ние не сме съгласни с методите за разрешаване на украинска акриза, която доведе до най-сериозната конфронтация между САЩ и Русия, но пазим мълчание, защото вече онемяхме от деянията, които вече са в руслото на военните престъпления“.

ново newsC85F7ZВ средата на април новото правителство в Киев, което главно се състои от западноукраинци по състав и светоглед, обяви за началото на „антитерористична операция“ срещу участниците в разрастващото се политическо въстание на югоизток. В същото време въстаниците действаха главно по образец на киевския Майдан – провеждаха манифестации, говореха на демонстрации, публикуваха изявления, завземаха държавни сгради и градиха отбранителни барикади. Но Майданът прибегна до свирепо насилие и през февруари свали корумпирания, но законно избран президент Виктор Янукович. Струва си да си спомним, че всички тези събития на Майдан се ползваха от активната политическа и твърде осезаема подкрепа на Вашингтон. Прецедент със завземането на правителствени сгради и с изискванията за лоялност на местната власт беше създаден по-рано, през януари в западна Украйна. И прецедентът беше създаден от привърженици на Майдана, протестиращи срещу Янукович, а в някои места дори провъзгласиха „независимост“ от официалната власт.

Отчитайти тази предистория, но най-вече дълбокия исторически разрив в държавата, особено между западните и източните региони (с техните етнически, езикови, религиозни, културни, икономически и политически различия) въстанието в югоизтока с център промимшления Донбас не е неочаквано. Не могат да изненадат и протестите срещу антиконституционното идване на власт на новото правителство (чрез преврат), срещу внезапната загуба на югоизтока на ефективно политическо представителство в столицата и срещу напълно реалното очакваната дискриминация. Но обявявайки „антитерористична операция“ срещу протестиращите от югоизтока, Киев издаде намеренията си, че иска „да ги унищожи“ , но не и да води преговори с тях.

ново big_1357651952_rossia-usa-azglobus-netНа 2 май в такава взривоопасна атмосфера в южния град Одеса се случиха страшни събития, събудили спомени за карателните отряди на немските фашисти в Украйна и в други съветски републики в годините на Втората световна война. Организираната тълпа от привърженици на Киев натика протестиращите в сградата, запали я и блокира всички нейни изходи. Около 40 човека, а може би и много повече, загинаха в огъня или бяха убити при опита им да се измъкнат от горящата сграда. Неизвестен и до днес брой хора бяха сериозно ранени.

24AEQlg_5Xo7L5EZDw6zCQ324081_original

Тази тълпа беше оглавявана от печално известната крайно дясна военизирана организация „Десен сектор“, която по идеология е близка до ултранационалистическата партия „Свобода“, влизаща в коалиционното правителство на Киев. Информационните коментатори често наричат тези организации неофашистки движения. По време на зверствата в Одеса бяха чути викове на ненавист, тълпата скандираше  заплахи за смърт по адрес на други националности, а вътре в горящата сграда бяха отрити нарисувани свастики. Киев заяви, че жертвите сами са си спретнали пожара, но очевидците, телевизионните кадри и видеозаписите в социалните мрежи разказват истината за запалването и за последващите безчинства.

Ситуация в СлавянскеВместо да призове към сдържаност след одеските зверства, Киев стартира своята „антитерористична операция“. От месец май режимът изпраща на югоизток все повече и повече бронетранспортьори, танкове, артилерийски оръдия, въртолети и военни самолети. Изпраща ги към градовете Славянск, Мариупол, Красноармейск, Краматорск, Донецк и Луганск. Когато регулярните войнски части и местните милиционерски подразделения демонстрираха своята пълна неефективност, нежелание да воюват и нелоялност по отношение на Киев, същият в спешен порядък мобилизира „Десен сектор“ и прочие радикални бойци от националиститие, носещи отговорност за насилието на Майдана, и създаде от тях национална гвардия, която съпровожда армейските подразделения – отчасти, за да ги засили, а отчасти, както по всичко личи, за да се изпълнят чрез насилие заповедите на Киев. Слабо обучените, събрани главно от централните и западните региони новобранци, Киев принуди да разпалят междуетническа война и да убиват напълно невинни граждани. Такива епизоди, получили наименованието „масови убийства“, скоро станаха факт в Мариупол и Краматорск.
Ново 1_n
Първоначално „антитерористичната операция“ беше ограничена главно (макар и не само) от дейстивя срещу блок-постовете на въстаниците в градските покрайнини. Но от май Киев започна регулярни артилерийски обстрели и авиационни удари по градските центрове, а мишени станаха жилищните домове, търговските центроле, парковете, училищата, детските градини и болниците в Славянск и Луганск най-напред. Все по-голям брой градски райони, както и прилежащите към тях селища днес приличат на зона на военни действия с характерните за такива зони разрушени сгради и домове с дупки от куршуми и осколки, изтърбушени автомобили, трупове и ранени хора по улиците, плачещи деца и оплакващи убитите си роднини. Поради противоречивата информация, постъпваща от Киев, от местните ръководители и от Москва, е много трудно да се установи броят на убитите и ранените обикновени граждин – но бройката надминава сто. И продължава да расте, отчасти, защото Киев блокира градовете, а там вече липсват лекарствата, храната, водата, електричеството, никой не получава заплати и пенсии. Налице е хуманитарна катастрофа.

Луганск 65_nЛуганск 41_nЛуганск 551_nЛуганск 334_nЛуганск 660_nЛуганск 0_n

Забелязва се и друг ефект: „Антитерористичната“ тактика на Киев създава атмосфера на страх и ужас в атакуемите градове. Хората се страхуват от взривяващите се по улиците снаряди и мини, от прелитащите по небето въртолети и самолети, и в паниката си мислят какво ли ще се случи по-нататък, семействата се крият в избите и в други тъмни убежища. Дори New York Times, който подобно на всички аналогични средства за масова информация в САЩ, в материалите си избягва споменаването на зверствата, но написа по повод оцелели от Славянск, че те „живят като в средновековието“. Между другото, все по-голямото количество бежанци, главно жени и изплашени деца, бягат през границата в Русия. Според ООН, в края на юни 110 000 жители на Украйна са избягали в Русия и наполовина по-малко са избягали в други безопасни места на територията на Украйна. А според други източници, бежанците от Украйна в Русия доближават 1 милион.

Действително, въстаниците-опълченци са добре въоръжени, организирани и агресивни. Няма съмнения, че те получават помощ от Русия. Но наричайки се „самоотбрана“, опълченците казват истината. Не те започнаха бойните действия. Точно обратното: тяхната земя беше нападната от правителството, което не притежава необходимата политическа легитимност. Две области от един крупен регион проведоха референдум, в който огромното болшинство гласува за автономия, и за разлика от терористите, те не воядт военни действия извън пределите на собствената си земя. Тук е уместна старата френска поговорка, която употреби един американски коментатор: „Звярът е много опасен. Ако го нападнеш, той ще се защитава“.

ярош08e6f5110305Сред най-важните въпроси, които рядко се подлагат на обсъждане от политико-медийния елит, е ролята на неофашисткия фактор в киевската „антитерористична“ идеология и във военните операции. Позицията на Путин, която той поддържа до неотдавна – че украинското правителство е „неофашистка хунта“ – не отговаря на действителността. Много членове на управляващата коалиция и нейното парламентарно болшинство са демократи или умерени националисти с европейски стил. Същото може да се каже и за неотдавна избрания президент Петро Порошенко. Но също не отговарят на действителността и твърденията на апологетите на Киев, включително на някои учени и либерални интелектуалци, твърдящи, че украинските неофашисти – или квази-фашисти – това са просто възбудени националисти, „разновидност на европопулистите“, „фактор за отвличане на вниманието“, и че те не се ползват от всенаодна подкрепа, а следователно, нямат никакво значение.

Независимите западни учени документално доказаха фашисткия произход на „Свобода“ и „Десен сектор“, тяхната съвременна идеология и декларативни символи. Двете движения прославят кръвожадните украински колаборационисти с нацизма, действащи в годините на Втората световна война, и вдъхновяващите им предшественици. И двете движения, ако се вслушаме в думите на лидера на „Свобода“ Олег Тягнибок, призовават към създаване на етнически чиста нация, изчистена от „московско-еврейската мафия“ и „прочие боклук“, към който причисляват феминистите, хомосексуалистите и левите политически сили. Двете движения приветстваха одеските зверства. На уебсайта на лидера на „Десен сектор“ Дмитрий Ярош се появи бележка: „Това е поредният светъл ден в историята на нашата нация“. Депутатът от парламента от „Свобода“ добави: „Браво, Одеса…Да горят в ада дяволите“. Ако са нужни допълнителни доказателства, ето ги. През декември 2012 г. Европарламентът осъди „расистките, антисемитските и ксенофобските възгледи на партия „Свобода“, които са в разрез с основополагащите ценности и принципи на ЕС“. През 2013 г. Световният еврейски конгрес обвини „Свобода“ в неонацизъм. Коментаторите са единни в мнението си: „Десен секро“ е нещо повече от невинно и популистко естремистко сдружение.

Резултатите от изборите не са показателни. Заедно  Тягнибок и Ярош получиха по-малко от два процента от гласовете на президентските избори, но на историците е добре известно, че в смутни времена, както написа Уилям Йейтс „центърът не може да бъде удържан“. Неголеми, но решително настроени движения са способни да се възползват от момента, както това направиха ленинските болшевики и хитлеристките нацисти. Истината е, че „Свобода“ и „Десен сектор“ се ползват от значително по-голяма власт и влияние, отколкото показват резултатите от гласуването.

„Умерените“ в ползващата се от американска подкрепа власт в Киев с идването си на власт в резултат на насилствен преврат и в името на личната си безопасност са задължени на тези движения. За накрада дадоха на „Свобода“ и „Десен сектор“ пет от осемте главни министерства, в това число, в такива сфери като националната сигурност, армията, прокуратурата и образованието. Нещо повече, както се отбелязва в изследователската работа на блестящия випускник на Мичиганския университет Пиетро Шакарян, „Свобода“ е получила губернаторски длъжности в пет области, които са 20 процента от украинската територия. А тук все още не се отчита ролята на „Десен сектор“ в „антитерористичните операции“.

1393154364-6040Тук не се отчита и факта, че нечовешките идеали на фашизма са в разрез с политическия мейнстрийм. През декември 2012 г. лидерът на партия „Свобода“ в парламента нарече американската актриса Мила Кунис „мръсен парцал“. През 2013 г. подкрепящите Киев бандитстващи елементи и бойци непрекъснато бълваха по руснаците, наричайки ги „колоради“ (цветът на бръмбара прилича на свещената за Русия георгиевска лента). А неотдавна сложеният от американците на поста министър-председател Арсений Яценюк нарече участниците от съпротивата в югоизтока „нечовеци“. Неговият министър на отбраната предложи хората от съпротивата да се изпратят във филтрационни лагери с цел последваща депортация, което предизвика опасения за предстоящи етнически чистки. Бившият министър-председател Юлия Тимошенко, оглавяваща партията на Яценюк и участваща в майските президентски избори в качеството си на един от основните кандидати, в един от записаните разговори съжалява, че не може да „избие всички тях (руснаците в Украйна) с атомно оръжие“. В стремежа си към изчистването на Украйна не по-малко апокалиптично звучат разсъжденията на властта за „стерилизация“.

Сблъсквайки се с тези факти, американските апологети на Киев съчиниха още една логическа обосновка. Всеки неофашист в Украйна, уверяват ни те, е по-безопасен, от „ясно изразените фашистки аспекти“ на путинизма. Предното твърдение дори не си заслужава да бъде анализирано сериозно: какъвто и самовластник да е Путин, в политиката му, в държавната идеология и в личните му постъпки няма нищо фашистко.

D9FDA77C-8D2A-4739-BE32-B3BDAE01450B_sСравнението на Путин с Хитлер, което направиха видни американци от рода на Хилари Клинтън и Збигнев Бжежински, а и Джордж Уил, е пореден пример за следното: как американските рицари на студената война безразсъдно и безумно нанясят ущърб на националната сигурност на САЩ в такива важни области, в които сътрудничеството с Путин е изключително ценно. Путин едва ли посреща с благородна усмивка подобни изказвания – та по време на войната на СССР с фашизма умира родният му брат, а баща му е сериозно ранен. Нещо повече, десетки милиони руснаци, чийто роднини са загинали в тази война от ръцете на истински фашисти, смятат за кощунство тази клевета срещу своя така популярен президент. Те смятат за безчинство всичко, което се твори в Киев.

Администрацията на Обама реагира на случващото се с мълчание, а това е най-лошата възможна реакция. Историците ще кажат кой от правителството на САЩ и с какво се е занимавал в Украйна, кого е финансирала Америка пред последните над 20 демократични години, но ролята на Вашингтон в настоящата криза е повече от ясна и видна. Когато през ноември-декември миналата година започнаха масовите протести на Майдана срещу Янукович, сенаторът Джон Маккейн, INDIA-US-DIPLOMACY-KERRYВиктория Нуланд от Държавния департамент, а също и цяла тълпа американски политици и официални лица пристигна в Киев, изправиха се на трибуната рамо до рамо с лидерите на протестите, главен от кито беше фашистът Тягнибок, и заявиха: „Америка е с вас!“ После се появи запис на разговор на Нуланд с американския посланик Джефри Пейет, по време на който те се уговаряха за свалянето на Янукович и за неговата замяна от Яценюк. Скоро вторият наистина стана министър-председател и е такъв и до момента.

Между другото, президентът Обама лично предупреди Янукович да не допуска насилие. За това нееднократно говори и държавният секретар Джон Кери. Но когато започнаха жестоките улични сблъсъци, в резултат на които беше свален Янукович (а това се случи няколко часа след приемането при посредничеството на ЕВропа и при съдействието на Белия дом компромисно решение, според което Янукович трябваше да остане на президентския пост до декември 2014 г. е да бъде начело на правителство на националното примирие), администрацията прие възможно най-потресаващото решение. Тя с ентусиазъм подкрепи насилственото сваляне на Янукович. Обама лично призна преврата за законен, наричайки го „конституционен процес“ и покани Яценюк в Белия дом. САЩ негласно съдействаха за всичко, което се случи в Украйна. А се случи следното: Путин без колебание през март взе решение за присъединяване на Крим, а в югоизточна Украйна започна въстание, прерастнало в гражданска война.

Не е известно доколко активно участват американските представители в киевската „антитерористична операция“, но администрацията определено не демонстрира особена прикритост по въпроса. До и след началото на активната военна кампания Киев беше посетен от директора на ЦРУ Джон Бренън и вице-президента Джозеф Байдън, а след тях пристигна цяла плеяда „високопоставени ръководители на американското военно министерство“, потече река от оръжие, тръгна и финансова помощ. Независимо от тази жизнено важна подкрепа за Киев, Белият дом не нестояваше за разследване на одеското клане, на зловещите убийства от снайперисти на 18-20 февруари. Първоначално говореха, че снайперистите са изпратени лично от Янукович, но после се появиха улики, доказващи наличието на екстремисти от опозицията, а и от „Десен сектор“ в редовете на убийците. За разлика от Вашингтон, Съветът на Европа настоя Киев да разследва двете събития.

v-nulandДнес, когато в Украйна се извършват зверства и страната е на прага на хуманитарна катастрофа, държавните дейци Обама и Кери незнайно къде изчезнаха. Ако не смятаме периодически звучащите баналности за добродетелните намерения на Вашенгтон и Киев, и твърденията за отговорността на Путин за всичкото това насилие, отговорността за  за случващото се те прехвърляха върху хора с по-малък ранг. Естествено ,те повтаряха същата мантра за някаква си борба между доброто и злото. Така например, Нуланд от Държавния департамент, която беше няколко дена на Майдана, увери Конгреса, че няма свидетелства за ролята на фашистките елементи в Украйна. Посланикът Пейет, който по-рано изказа аналогично мнение за зверствата в Одеса, погледна пренебрежително към трагедията, заявявайки на услужливия редактор от  New Republic, че тови въпрос е „смехотворен“.

Но има и по-голямо безобразие: нито един американски официален представител не изказа съболезнования по повод гибелта на мирните граждани от ръцете на киевското правителство, а и по повод събитията в Одеса. Вместо това американската администрация прояви неизменното си безразличие. Отговаряйки на въпроса за това, изпитват ли нейните началници „поне някаква загриженост“ по повод смъртта на толкова много хора по време на военната кампания, прес-секретарят на Държавния департамент Джен Псаки неизменно отговаря с „не“. В реч на 2 май в Съвета по безопасност към ООН, представителката на САЩ Саманта Пауър, говорейки конкретно за „контратерористичната инициатива“, се отказа от своята дълбоко лицемерна доктрина под наименованието „задължение да защитава“ и издаде на киевските лидери американски лиценз за убийства. Приветствайки тяхната „изключителна, почни невъобразима сдържаност“, което изрече и самият Обама след одеските събития, тя заяви: „Техният отговор е напълно приемлив, съразмерен, и ако говорим откровено, точно така би постъпила която и да е от нашите държави“. След това администрацията на САЩ блокира призива на Москва да се създаде хуманитарен коридор на ООН между югоизточна Украйна и Русия.

Въпреки непрекъснатите действия на администрацията на САЩ и средствата за масова информация по демонизирането на Путин и неговите „агенти“ в Украйна, „антитерористичната операция“ може да завърши там, където започна – във Вашингтон и Киев. Ако оставим настрана въпроса чия е властта в Киев, „мирният план“ на Порошенко и обявеното на 21 юни прекратяване на огъня създаваха благоприятни възможности, с изключение на двете нови важни условия: опълченците от югоизтока най-напред „да свалят оръжието“. Порошенко реши еднолично с кого за води преговори за мир. На 1 юли Порошенко едностранно прекрати примирието и активизира настъплението на Киев срещу източните градове.

А администрацията на Обама продължава да задълбочава катастрофата. Независимо от възраженията на някои натовски съюзници и дори от шефове на американски корпорации, президентът и неговия държавен секретар, който по време на цялата криза действа в голяма степен като военен министър, а не като главен дипломат на държавата, постоянно заплашват Русия с все по-сурови икономически санкции, изнудвайки Путин с нови и нови условия, макар да знаят, че в болшинството си те са неизпълними. На 26 юни Кери дори изиска буквално руският президент „в близките часове…да помогне да се разоръжат“ членовете на съпротивата на югоизток, все едно опълченците нямат никакви причини да участват в украинския конфликт, а са просто някакви си бойци от частната армия на Путин.

Реалните цели на американската администрация от началото на кризата не са разбираеми, при това не само за Москва. Дали САЩ се стремят към преговорни компромиси, в резултат на които Украйна да се федерализира и децентрализира, а страната да поддържа дългосрочни икономически връзки с Русия, при това да бъде лишена от възможността да влезе в НАТО? А може би целта е страната да бъде причислена към Запада тотално и да стане член на НАТО? Или това е лична вендета срещу Путин и всичко, което той е направил и не е направил за всичките тези години? Някои постъпки на Обама и Кери  явно целят да унизят и оскърбят Путин. Или целта е да се провокира Русия към война със САЩ и НАТО в Украйна?

Последното е напълно възможно, без значение дали съществуват такива намерения или не. След като Русия анексира през март Крим, „изключителна сдържаност“ демонстрират не Киев и Вашингтон, а Путин. Но, както всички разбираме, това му се отдава все по-трудно. Почти ежедневно руските държавни средства за масова информация, особено телевизиите, излъчват потресаващи репортажи от Украйна, показващи настъплението на Киев в източните градове на страната. В резултат на това Русия, нейният елит и обществото като цяло изпитват неописуемо възмущение, негодувание и дори ярост, недоумение, защо Путин все още се отказва от военна намеса.

Можем и да не обръщаме внимание на по-долния цитат от изказването на един познат идеолог на руските ултранационалисти: „Путин предаде не само Донецката народна република и Луганската народна република, но и себе си, и Русия, и всички нас“. Но не бива да недооценяваме значението на статията, появила се във водещият прокремълски вестник „Известия“, която обвинява руското ръководство в „игнориране на виковете за помощ“. Изданието пита: „Нима Русия изостави Донбас в бедата?“ Ако това е така, предупреждава авторът, то това ще се превърне в най-големия кошмар за Русия“, която ще се превърне в „победена държава“.

Vladimir PutinНе по-малко важни са аналогичните предупреждения на лидера на руските комунисти Генадий Зюганов, та нали неговата партия е втора по численост в страната и в парламента. Комунистите в Русия се ползват със значително влияние сред военния елит, в ръководството на органите по безопасност и дори в Кремъл. Един от помощниците на Путин публично го призова да изпрати в района на бойните действия изтребители, за да създаде „безполетна зона“, да унищожи киевските самолети, както и наземните им сили, както това беше направено по време на операцията на ООН в Либия, която операция беше ръководена от американците. Случилото се в Либия няма да бъде никога забравено от Русия. Няма и да бъде простено. Ако това се случи, силите на САЩ и НАТО, които понастоящем се концентрират в Източна Европа, също могат да се намесят, и в резултат ща възникне конфронтация от рода на карибската криза. Както припомня един бивш руски министър на външните работи, от когото се възхищава Западът, „ястреби има и в двете страни“.

ново e2fa8fe9e467843f47df5f0f6eaНо САЩ не вижда това. Във всяка демократична политическа система водещите средства за масова информация трябва да свалят завесата и да отстраняват неяснотите на бойната обстановка. Но по време на украинската криза американските вестници и телевизии действат така уклончиво и хлъзгаво, както Белият дом и Държавният департамент. Те се правят, че зверства няма, премълчават за тях, позовавайки се на информация от Вашингтон и Киев. Затова болшинството американци, без сами да подозират това, са опозорени от действията на администрацията на Обама. А тези, които знаят, но мълчат – са в правителството, в аналитичните центрове, в университетите и в самите средства за масова информация.
Те са действителните съучастници в престъплението!

8 отговора на ““The Nation”: Мълчанието на американските ястреби за зверствата на Киев

  1. Путин не може да отговори на щатската агресия в Украйна с военна сила по простата причина, че руската пета колона от национал-предатели му скръцна със зъби, заплаши го с преврат и му върза ръцете. Той би могъл да ги разкара, естествено… ако наистина беше диктатор, какъвто го изкарват на запад. Но за съжаление, нещата в Русия съвсем не са такива, каквито ги представят Ройтерс, CNN и иже с ними щатски преститутки.

    Истината е, че властта на Путин е много ограничена. Той съвсем не е диктатор, но е заобиколен от тълпи продажници и подлеци, които са готови във всеки момент да го свалят от власт – или чрез инсцениран „майдан“ от киевски тип (цветна революция), или направо чрез „тих дворцов преврат“, както на времето беше свален Тодор Живков. Самата Руска федерация съвсем не е суверенна страна. Тя е колония на САЩ, жестоко ограбвана и изсмуквана чрез финансови механизми за облагане с окупационен данък (например чрез задължителните, т.нар. доларови „резерви“ в щатски „ценни книжа“).

    Истинската власт в Русия е в ръцете на петата колона. А народът, за съжаление, все още не дава на Путин достатъчна подкрепа, за да е сигурен той, че ако прояви твърдост, няма да разсипе страната и няма да я вкара в гражданска война. Затова той просто е принуден да изчаква и да търси други, заобиколни пътища за подсилване на Русия.

    В информационната война Русия губи и именно това предизвиква отчайващия разрив между националния лидер Путин и руския народ. Хората вярват на лъжливите и продажни медии, които са изцяло под контрола на петата колона. Изобщо даже не им хрумва, че медиите могат да лъжат и манипулират, докато това е всъщност тяхната основна задача.

    Ето едно филмче – „защо Путин не бива да въвежда войски в Украйна“.
    youtu.be/K44dFCS_2mo
    Ето и разяснението на руското Национално-освободително движение (НОД):
    youtu.be/DLK1Cij8Ufw

    Не е вярно, че „Реалните цели на американската администрация от началото на кризата не са разбираеми“. Напротив, напълно са разбираеми. Целите са няколко:

    – Започване на война с Русия по повод Украйна,
    – Ако това не мине, то създаване на условия за сваляне на Путин от власт и разсипване, разкъсване, поробване и тотално изсмукване на Русия от страна на САЩ.
    – Стъпкване в калта на Украйна, превръщането й в изгорена колониална територия без реална икономика;
    – Геноцид над украинското население и свеждането му до максимум 10 милиона;
    – Ограбване и изсмукване на Украйна – шистов газ, изнасяне на чернозема, разграбване на природните богатства и т.н.
    – Разполагане на украинска територия на натовски ракети, насочени срещу Москва;
    – Изсмукване на човешкия ресурс на Украйна – специалисти, и просто бели хора – всички трябва да емигрират на запад, за да обогатят педерастка Европа, която вече не може да се възпроизвежда по естествен начин, но е наводнявана от варварски емигрантски тълпи.
    … … … – това е само част от дългия списък.

    ЕТО ТОВА са реалните цели – простички са и ясни. Главните фашисти са на в Киев, а са във Вашингтон. И даже не са и там, а най-хептен-баш главните фашисти-човекоядци се срещат от време на време по разни хотели, както неотдавна, например, в Копенхаген.

    • Митев, съвсем си превъртял! Как така точно ще изнесат „чернозема“??? Или пък човешкия капитал? На Европа на САЩ им е дошло до гуша от имигранти. Хич даже не са им притрябвали и украинците.

      • Напротив! Човешкият ресурс е основното богатство на една нация. Затова ще бъде приложен план за геноцид, който има за цел: 1. да обезлюди Украйна, и 2. да влее свежа кръв в западните европейски страни. Едното допълва другото. Точно това е, което приложиха и по отношение на България. Схемата, която ще се приложи в Украйна е точно същата.

        В педерастката „европа“ им е писнало единствено от нашите цигани, от араби, от турци и от всякаква полуграмотна фанатизирана сган от примитивни паразити. Такива вече си ги имат достатъчно. Но както и преди „цивилизованите европейци“ имат нужда от евтина работна сила (от слуги). И за тази цел няма по-добри от украинските славяни. Не само че са им „потрябвали“, но и даже не могат да минат без тях!

        Впрочем, половината украински емигранти така или иначе ще заминат зад океана към „обетованата земя“, където всъщност ги чака един голям-преголям… хъ… „успех“. Щатите винаги са съществували, като са изсмуквали не само икономическите, но и човешките ресурси на света. Особено ако са квалифицирани ресурси.

        Що се отнася до чернозема, когато започнат да го товарят на кораби и да го изнасят – такива като тебе, ще спрете да се кискате като пача в тенджера. Не е никаква „конспиративна теория“, а е съвсем реален план. Няма как едновременно да тровиш земята, като я дупчиш за шистов газ и същевременно да ползваш разкошния й чернозем. Проблемът е, че едното е точно НАД другото. Извод: концерните няма да пожертват и няма да се откажат нито от едното, нито от другото. Просто черноземът ще бъде изгребан до 1-1.5 м. дълбочина с екскаватори, ще бъде натоварен на кораби и ще бъде пренесен в САЩ. За „много добра цена“, естествено. За да не става зян, понеже добивът на газ ще бъде пръв приоритет. Нали туземците трябва да си напълнят устата с фекалии, за да пръскат с тях по „злата Русия“.

        А пък там, където черноземът не влиза в конфликт с шистовия добив на газ, просто ще бъде даден под аренда на САЩ за жълти стотинки. Върху него ще се отглеждат новите „прогресивни“ култури от ГМО.

        Това са съвсем реални планове, за съжаление. И те не включват никакво туземно население, което да се бори за правата си и за земите си. Затова в момента се провежда геноцид над населението точно в „нужните“ райони – в бивша Югоизточна Украйна. Стремежът е то да бъде изгонено от там – именно затова тероризират невинни хора, бомбардират жилищните им квартали и избиват невинни жени и деца – за да ги накарат да се махнат сами.

  2. Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“ Голяма част от тъй наречените опълченци са граждани на Русия, изпратени от Путин да всяват смут в съседната суверенна държава.

    • Абсолютно всички доказателства, свободно достъпни (!) в мрежата, говорят ПРОТИВ твоята поредна (фекална, т.е. фашистка) лъжа. Руската федерация като държава няма абсолютно нищо общо със съпротивата на опълченците от Новоросия срещу фашисткия окупационен режим.

      А, да, вярно – и още една „малка подробност“: Украйна вече не е „суверенна държава“. Тя е страна, окупирана от САЩ. В нея е инсталирано незаконно, нелегитимно и престъпно марионетно правителство, дошло на власт чрез незаконен фашистки преврат. Което правителство (хунта) ей така, между другото, подлага част от народа на Украйна на зверски геноцид по етнически критерии. И освен това всячески се опитва да провокира Русия, за да я вкара в нова световна война.
      Но това не са изобретения на фашистките кукли в Киев. Това са действия на истинската окупационна власт, а именно действия, вършени по директни заповеди на САЩ. Даже Ромпой, назначен за „еврейопейски“ гауляйтер (външен окупационен управител) на Украйна е всъщност не „европейски“ управител, а главна щатска марионетка.

      • А какво означава този термин „Новоросия“? Ново географско понятие!

      • Това е името на новия териториален субект на Руската федерация… Ха-ха… Майтап… Изчезни, неграмотник. Губиш ни времето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s