Губарев: Новорусия тръгна по острието на бръснача

1 губаревНоворусия тръгна в началото на юни по острието на бръснача

Избягвайки катастрофата, която й подготвяше „петата колона“ в Донецк и „шестата колона“ в Москва, народните републики нанесоха стратегическо поражение на хунтата. Преломът във войната вече е постижима цел. Но не всичко зависи от фронта.

„Военното поражение е невъзможно“, – заяви на 9 юли народният губернатор на Донецката народна република Павел Губарев, отговаряйки на въпрос на журналист за близките перспективи пред Новорусия. Двата плана за превземането на Донецк се срутиха един след друг. През юни украинската войска не успя да превземе Славянск и да разбие силите на опълчението. Тя лесно завладя умишлено незащитеният Мариупол и беше готова за бърза победа.

Разгромът на групировката на Игор Стрелков отвори пътя към Донецк в три направления, без заплаха да ответен удар по фланга. Това би успокоило московските либерали. Но нещата се обърнаха. В Славянск пристигнаха подкрепления и умелите действия на опълчението попречиха за триумфалното шествие на Нацгвардията по Донбас. Скоро се провали и вторият план на киевската хунта, който бе подпомогнат от предатели. Основните сили на опълчението трябваше да продължат да защитават Славянск, а в същото време „петата колона“ трябваше да открие на войската на хунтата вратите на Донецк. Градът нямаше достатъчно укрепления, а в ръководството на ДНР имаше купени от Ренат Ахметов хора. Но и вторият план се провали в началото на юли.

Стрелков изостави Славянск и прехвърли частите в Донецк. Изменниците и ръководителите с лоша репутация се скриха или избягаха от града. Донецк започна да се подготвя за отбрана. Аналогични мерки вече се предприемат в Луганск. Войската на киевската хунта завладя нови територии и вече очакваше тактически успех, но претърпя стратегически провал. Вероятно, тъкмо това помогна за прелома във войната между киевския режим и Новорусия, предрешавайки изхода от борбата. А това може да се случи още преди началото на 2015 г.

Киев има предостатъчно военни сили, оръжие, средства за свръзка и снабдяване. Независимо от провала на мобилизационните мероприятия, той има огромен числен и материален превес над силите на съпротивата. Ахилесовата пета на този режим е в неговата радикална неолиберална политика, разорителна за трудещите се и разрушителна за икономиката. Националната украинска валута засега я удържат с помощта на Запада, но инфлацията набира темпове и през есента киевският режим ще се сблъска с национална катастрофа.
Киев трябва да спечели тази война бързо. В противен случай могат да възникнат нови фронтове на съпротива, а  зашеметените от пропагандата народни маси могат и да отрезвеят. Но киевските управници вече няма как да постигнат това.

Преломът във войната още не е факт. Но той може да стане факт, ако републиките на Новорусия издържат до есента и нанесат съществени загуби по живата сила на противника. Това не влиза в плановете на киевската хунта, нито в плановете на някои много влиятелни хора в Москва. Те бяха шокирани от срива на последния план за разгрома на въстанието. Първите се надяваха да поднесат на украинската публика победа, вторите разчитаха след падането на ДНР и ЛНР да възстановят отношенията си с украинската власт. Според представите на скритите врагове на Новорусия в Русия, това би позволило да се ликвидират всички проблеми в отношенията с Киев по отношение на търговията, снемайки заплахата от подема на антилибералните обществени сили в Русия. Шокът от неуспеха на операцията срещу Новорусия доведе до груби нападки от страна на консерваторите върху Стрелков, които подхвана и украинската преса.

Гражданската война в Украйна създаде криза и за руската политика. Всички старания на руския елит да избеге нови конфликти с ЕС и САЩ се провалиха, защото вътрешните проблеми на страните от Запада ги тласкат към борба срещу руската държава и капитала. Опитът на Кремъл да се интегрират постсъветските икономики бе оценен от Брюксел и Вашингтон като агресивен акт, като заплаха за неолибералния ред в Евразия. И предателството на „шестата колона“ в Кремъл на Новорусия нищо не би променило, с изключение на това, че САЩ и ЕС биха се възползвали от ситуацията, биха нанесли нови удари срещу Русия. Само така те биха могли да запазят хегемонията си.

Войната в Украйна раздели руското общество. Тя раздели „левите“ и „десните“ на привърженици на реакцията (десните) и тези, които искат да видят социално-икономическо възраждане на постсъветския свят. Тези, които подкрепят Новорусия, независимо от своите субективни настроения и предразсъдъци, са за социална република, за съюз на народите и за реална демокрация. Властта в Москва също е разделена. Там борбата е скрита. Руската олигархия и съхраняването на баланса между либералните и нелибералните групи в правителството си остават главните спирачки на всички опити на Кремъл да отстоява националните интереси.

Но Русия  радикално се променя под влияние на събитията в Украйна. Ако Новорусия успее, тя ще се превърне в образец за успешна освободителна борба. Емоционалното участие на руското общество във войната ще престане да изпълнява ролята на отвличащ вниманието фактор от вътрешните социално-икономически проблеми. Само в Русия може да се реши окончателно съдбата на възстаналите територии. Икономическите проблеми нарастват и това е резултат от дейността на руските либерални министри, както и от слабата помощ за ДНР и ЛНР.

Тези, които през юли 2014 г. се опитаха да смажат възстаналите републики, получиха здрав шамар. Новорусия преодолява военно-политическа криза. Създава се ред във войската и тила. Има успехи и в сраженията. В тези условия е важно да се формулират задачите на съпротивата и те да достигнат до обществеността в света. Стъпка в тази посока направи Ялтенската конференция. В приетата от нея декларация се казва: „Ние се борим в името на построяването на територията на Украйна на справедлива социална народна република без олигарси и корумпирани бюрократи…Нашите врагове са либерал-фашистките елити“.

Провъзгласяването на неолиберализма като основен враг на движението е още една победа на съпротивата – победа на идеологическия фронт. Силите на народното освобождение на Новорусия са братя за всички хора в Евразия и извън пределите й, които се противопоставят на глобалните организации на „свободния пазар“ и нейните националистически слуги. Затова Руската пролет е не само руска, а победата във войната срещу хунтата ще бъде обща победа.

Един отговор на “Губарев: Новорусия тръгна по острието на бръснача

  1. Само че, защо „Новорусия тръгна ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА“?
    Този израз означава, че някой трябва много да внимава, за да не направи и най-малката грешка, защото ако залитне и падне, ще се самоубие. Означава също, че трябва прекрасно да балансира между две противоположни сили, отляво и отдясно. Между другото – не, че това не е вярно по отношение на Новоросия. Но в статията просто не виждам такива моменти.

    По-скоро, статията прокарва идеята, че Новорусия не ходи по острието на бръснача, а ТЯ Е бръсначът. Бръсначът, който ще раздели обществото и ще доведе до там, че хората ще бъдат принудени ясно да вземат страна. Както обикновеният народ, така и политиците и обществениците. Както в бивша Украйна, така и в Руската федерация. И това ще бъде в крайна сметка полезно и спасително. Защото добрата страна има всички изгледи да победи.

    Иначе статията е супер – благодаря на редактора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s