ОТ УТОПИЯ КЪМ НАУКА / УТОПИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ (1 ч.)

Sir_Thomas_More_-_Google_Art_ProjectПърва част

Мечтите за нов строй, в който няма да има потисничество, възникват в зората на класовото общество. Те преминават от поколение в поколение и вдъхновяват хората на труда срещу експлоататорите.

Първи утопии
Представите за по-добър живот, зародили се в робовладелското общество, са били първоначално много наивни по форма. Характерни за настроението на потиснатите маси от онова време са легендите за изчезналия “златен век”. Според тези легенди хората някога са живели свободно и щастливо, не са познавали нуждата и експлоатацията, самата природа ги снабдявала щедро със своите дарове. По-късно всичко се променило, “златният век” отминал и настъпили тежки времена. В мечтите си за по-добъ живот трудовите хора се обръщали не към бъдещето, а към миналото.
В епохата на средновековвието, борбата на селяните срещу феодалите се развива обикновено под знамето на религията. Но върху гребените на най-високите вълни на народните движения религиозните идеи в края на краищата отиват на заден план, като отстъпват място на революционните искания за ликвидиране на социалния гнет.

Възникване на утопиите

Историята изтъква първите големи социални утопии, които правят опит да изразят в систематизиран вид народните въжделения, през 16-17 век. Това е времето на революцинни преломи в мирогледа на хората. Върху тогавашната духовна атмосфера оказват силно въздействие извънредно големите открития в областите на природознанието. Идеите на Коперник и Галилей, бурният прогрес на астрономията и географията, както и успехите на анатомията и физиологията подкопават основите на стария мироглед и полагат основите на новия мироглед.  “Отвеки неподвижната” Земя се оказва подвижна. А оттук остава да се направи само една крачка до признаването на подвижността, променливостта и на социалните отношения. Средновековният феодален мироглед се разтърсва и разклаща. Веригата на неговите догми бива разкъсана в едно от най-важните си звена.
Корените на социалните промени в онова време намират отражение в духовния живот на обществото. Започва да шества капитализмът, настъпва епохата, която Карл Маркс нарече епоха на господство на сухата пара. Жаждата за трупане на богатства, сребролюбието и егоизмът за пръв път в историята на човечеството се явяват в такава отвратителна голота. Расте недоволството на масите, които не желаят да търпят потисничеството, гаврата и подигравките на експлоататорите, изостря се класовата борба.
Социалните промени през 16-17 век карат най-напредничавите образовани хора да се вглеждат в очертанията на историческата действителност и да се опитват да доловят нейния смисъл. Тази епоха поражда забележителна плеяда мислители-хуманисти. Идеите на хуманизма били насочени срещу презрението към човека, за когото църковниците казвали, че той е само роб, нищожен червей в сравнеие с могъщите свръхестествени сили и представителите им на земята, т.е. духовенството и аристокрацията. Мнозина хуманисти смятали, че разрушаването на феодализма, крепостническия строй ще освободи напълно човека.
Най-далновидните и най-близките до народа мислители не са могли да не забележат, че и новият, капиталистически строй не носи на човека освобождение и щастие. “Новото” общество означавало само нова система на потисничество и експлоатация на трудещите се. “Различните социалистически учения , – пише Ленин – започнаха да вдъхновяват веднага като отражение на този гнет и протест срещу него”.

Такива мислители са първите социал-утописти. В  техните съчинения се съдържа критика на капиталистическата експлоатация, проблясък на надежда, че на земята може да има друг живот, друго социално устройство, че е възможно щастие за всички хора. Това е, разбира се, само абстрактна,  до голяма степен още незряла постановка на въпроса, която отразява незрелостта на обществените отношения и противоречията на капитализма.
Идеята за справедливо общество била изразена в утопични произведения. Тази форма давала възможност да се изложи по-ярно идеята за социално общество, да се доведе тя до читателите по най-достъпен при онези условия път.
Думата “утопия” е от гръцки произход. “у” е отрицателна частица, “топос” означава място. Всъщност думата значи “никъде”. Никъде няма строй, основан върху господство на обществената собственост, но той е възможен и разумен. Тук сполучливо била използвана старата легенда за далечна щастлива страна, която се случило да посети един щастлив мореплавател. Тази легеда съществувала и в древни времена, помнели я и през периода на феодализма. Особено популярна става тя по времето на великите географски открития, когато се издавали доста книги за пътувания до непознати страни и за господстващите там невиждани порядки. Към този литературен похват именно прибягват и първите утописти, за да изложат възгледите си за общественото устройство.

ТОМАС МОР

Тази форма избарл и Томас Мор за книгата си “Утопия” – Златна книга, толкова полезна, колкото и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров Утопия.  Мислите на автора са изложени под формата на беседи на мореплавател, който уж бил посетил загубения в морските пространства остров Утопия и разказва за съществуващия там ред.

Томас Мор (1478-1535) е един от най-образованите хора от края на 15 в. и началото на 16 в. Той произхождал от буржоазно семейство и заемал висок държавен пост в Англия – бил лорд-канцлер. По заповед на крал Хенрих VII бил подведен под отговорност за “държавна измяна” и екзекутиран.

Основната мисъл, която накарала Томас Мор да се залови за перото, се свежда към това, че щастието на човека е немислимо, докато богатството се намира в ръцете на малцина, а останалите са обречени на нищета. Той разбулва ужасите на първоначалното натрупване на капитали, гневно критикува жестоките закони, насочени срещу бедните, и заклеймява с позор егоизма, користолюбието и безнравствеността на богаташите.

“При нееднократно и внимателно наблюдение на всички процъфтяващи сега държави – пише Томас Мор – мога под клетва да твърдя, че те не представляват нищо друго, освен някакъв заговор на богаташите, ратуващи за своите лични изгоди под името и фирмата на държавата. Те измислят и изобретяват всячески начини и хитрости, първо, за да държат без страх от загубване онова, което са трупали през разни мошенически хитрувания, а после, за да купят колкото може по-евтино аботата и труда на всички бедняци и да ги експлоатират като товарни животни. Щом като богаташите са постановили от името на държавата, а следователно и от името на бедните, да се спазват тези хитувания, те стават вече закони”.

На света на користолюбците и мошениците Мор противопоставя положителен идеал – своята представа за щастлив, разумно ориентиран живот на хората. На първо място на остров Утопия хората не познават властта на злото, на парите, няма пари изобщо. На остров няма хора паразити, готованци, живеещи от чужд труд. Всички членове на обществото са равни и трябва да се занимават с полезен труд. Всички хора работят физически само шест часа на ден  и затова им остава доста време да се занимават с наука и с изкуство.

А с какъв физически труд трябва да се занимават членовете на обществото?
Тъкмо по онова време е станало вече отделянето на града от селото. В града живеят занаятчиите, в селото работят земеделци, т.е. съществуват различни видове физически труд. Отговорът на Мор: градът трябва да бъде свързан със селското стопанство и земеделският труд трябва да стане задължение на гражданите. Опитвайки се да отговори на въпроса, какво трябва да бъде взаимоотношението между града и селото, авторат на “Утопия” смята, че е необходимо да се съчетава земеделският труд със занаята.
Жителите на острова донасят плодовете на своя труд в складове и получават от тази натрупана обществена собственост безплатно всичко, каквото им е необходимо.

Мор пише: “Сред всяка част има пазар с някакви предмети. Тук, в определени сгради се докарват предметите, произвеждани от всяко семейство, и отделните видове предмети се разпределят за раздаване на дребно по складовете. В тях всеки глава на семейство поисква онова, което е нужно на него и на близките му и без пари, без каквото и да било заплащане, взема всичко, каквото поиска.  Пък и защо да му се отказва нещо? Та нали на първо място всичко е в истинско изобилие, а на второ място – не може да съществува никакво опасение, че някой ще пожелае да му се даде повече, отколкото е нужно.  Защо да се предполага, че ще пожелае повече оня, който и сигурен, че никога нищо няма да му липсва?”.

И така, виждаме, че у Мор има елементи на утопичен комунизъм. Но той не формулира що-годе ясно принципа за разпределение според потребностите. По-скоро се предполага, че потребностите на хората са сведени до минимум и жителите на острова получават от обществените складове само най-необходимото за задоволяване на тези потребности. Мор пише например, че “всеки бива снабдяван с един кат дрехи и при това обикновено веднъж на две години”, кройката на дрехите си остава еднаква, неизменна и постоянна през цялото време. Мор разглежда ограничено идеята за общественото богатство. И това е напълно естествено: още не са били налице онези производителни сили, които биха могли да създадат такова богатство.

Цялата “Утопия” на Мор носи отпечатъка на исторически обусловена ограниченост. На острова има роби – това са военнопленниците и престъпниците, които извършват черната работа. Начело на обществото стои княз. Той е избираем, но има неограничена власт. С избирателно право се ползват само главите на семействата – една патриархална идея, която води началото си от дълбока древност. Мор смята, че е необходимо жителите на острова да имат известен минимум религиозни вярвания.

ТОМАЗО КАМПАНЕЛА И УТОПИСТИТЕ ОТ 17 ВЕК

Страстен пропагандатор на идеите на хуманизма и социалната справедливост става бележитият италиански мислител Томазо Кампанела.
Томазо Кампанела (1568-1639) бил  монах. На младини станал водач на народоосвободителното движение в Южна Италия. След  потушаването на въстанието прекарва 27 години в затвора. През 1629 г. Кампанела избягва във Франция. Но агентите на инквизицията и тук го поставят под тайно наблюдение, като го преследват до края на живота му.

Главното произведение на Кампанела – “Градът на Слънцето” (1602) е написано в затвора. В книгата някакъв пътешественик генуезец разказва, че уж бил намерил в далечна страна нов обществен строй. Хората там устройвали живота си приблизително върху същите онези принципи, които занимават мисълта и на Томас Мор.

Всичко, което се произвежда в Града на Слънцето отива в общестевени складове и всеки получава оттам необходимите му средства за съществуване. Тук няма парично възнагаждение. Властите следят никой да не получава повече, отколкото му е необходимо и трудовият процес да се развива в съответствие с общественото благо. Жителите на Града на Слънцето са заети с обществен труд само четири часа, а останалото време прекават в “развиване на умствените и физическите си способности” и всичко това “се прави с радост”. Всички жители, включително и гражданите, извършват земеделска работа. Тя е задължителна за всички членове на обществото.

Начело на Града на Слънцето стои колегиум от учени, който същевременно изпълнява и жречески функции. Макар и в някаква форма, тук е изразена идеята за прилагане на научни знания в името на общественото благо. Главният управител на Града на Слънцето притежава целия сбор от знания и е запознат с всички видове практическа дейност. Негови помощници са: Мощта, която  се занимава с въпроси на войната и мира, Мъдростта, която ръководи изкуствата, занаятите и науката, и, Любовта, която следи за раждането и възпитанието на децата.

Идеите на Мор и Кампанела са упражнили голямо влияние въху развоя на критиката срещу феодално-абсолютисткия строй и капиталистическите отношения.

Успоедно с назряването на буржоазната революция в Европа в движението се включват селячеството и плебейските елементи в градовете, нещо, което придава размах и сила на тези революции. Настроенията на народните маси не са можели да не влияят върху напредничавите умове от онова време.

Още участниците в една от левите групировки на английката революция от 17 век – дигерите – не само мечтаели за въвеждане на обществена собственост върху земята, но и се борели за това. Потисници на народа са феодалите, едрите земеделци, в тяхна защита се обявяват църквата и държавната власт. След падането на феодално-абсолютисткия строй – смятат дигерите – нищо вече не ще попречи на трудовия народ да почне да диша с пълни гърди.

Английският утопист от 17 век, идеолог и водач на крайно лявото течение в английската буржоазна революция Джерард Уинстънли смята, че в бъдещата република ще възтържествува обществената собственост, не ще има безделници, в сички граждани ще започнат да работят за общото благо. Главното произведение на Уинстънли – “Законът на свободата” (1652) – е пропито с идеите на уравнителния комунизъм.  Уинстъкли се надявал да преобрази обществото с помощта на буржоазното правителство на Кромуел. Този мислител смятал, че със законодателни актове това правителство ще застави обществото да премине веднага от феодално-абсолютисткия строй към осъществяване на комунистическите идеали.

Учението на ранните утописти за обществената собственост се сблъсква в ожесточени битки с идеите на формиращия се буржоазен мироглед, чийто тлавен стълб бил принципът на частната собственост. Привържениците на формиралата се буржоазна идеология твърдели, че частната собственост е единствената здрава основа на човешкото битие. С такива идеи били пропити юридическите трактати, икономическите трудове и политическите съчинения. Особено подробно развивала тези положения икономическата школа на физиократите. Нейният представител Дюпон дьо Немур пише: “Да се нарушава свободата на частните лица да разполагат с капиталите си, да се поддаваме на такова престъпно изкушение – значи да обявим война на своите ближни. Това значи да нарушим правата и да се отклоним от задълженията, установени от създателя. Това значи да се разбунтуваме срещу неговите повели и доколкото позволяват нашите слаби сили, да извършим престъпление спрямо величието на божието име и човешката природа”.  Идеолозите на буржоазията твърдели, че премахването на феодалните съсловни привилегии, и пълната свобода на частната инициатива ще доведат до създаване на хармония в обществото, основано върху частната собственост. Съответно с тези възгледи утопичните учения от 16-17 век били обявени за “постоянна заплаха срещу социалния ред”.

УТОПИСТИТЕ ОТ 18 ВЕК

Наред с просветителите (Волтер, Монтескьо, Кондияк, Русо и др.) и философите материалисти (Лазметри, Дидро, Хелвеций, Холбах и други) видна роля в идейната постановка на френската буржоазна революция от 1789-1794 г.  играят социалистите утописти. В предреволюционна Франция от 18 век се зараждат комунистическите идеи на основоположника на революционното направление във френския утопичен социализъм Жан Мелие.

Жан Мелие (1864-1729), селски свещеник от Шампан, оставя след смъртта си голям ръкопис – “Завещание”, в който свързва идеята за комунизма с идеята за революцията. “Завещанието” е било широко разпространено през 18 век в ръкописни преписи и е било издадено изцяло едва през 1864 г.

Свидетел на безмилостната експлоатация над френските селяни и на техните тежки бедствия Мелие пламенно и остро критикува феодално-абсолютисткия строй и религията. В своето “Завещание” Мелие мечтае за комунистически строй, основан въру колективна собственост, за живот, в който няма да има място за потисници. Той разбира, че без революционна борба не може да се сложи край на потисничеството и несправедливостта, и призовава селяните да грабнат брадвите.

“Народи, обединявайте се! – пише Мелие. – Помагайте си взаимно, става дума за нещо, което е еднакво важно за всички народи. Вас ви погубва това, че воювате помежду си, вместо да воювате в едни и същи редици за общото дело…Всичко зависи от наода, всичко се крепи на него, стига да поискате, и тиранията ще рухне…знатните няма да имат по-голямо богатство, отколкото ние, ако не им давахте от своето богатство, те не биха имали по-голяма власт, отколкото ние, ако не искахте да се подчинявате на техните закони. Те използват вашите сили срещу самите вас…”.

18 век донесе и доста подробно разработена схема за разумно устройство на бъдещото общество върху основата на колективната собственост. Авторът й, френският утопист-комунист Морели влиза смело в полемика с онези, които твъдят, че частната собственост и равенството се коренели в приодата на човека. Той смята, че, напротив, частната собственост е развалила, изопачила тази природа. След като са минали през своеобразно грехопадение – установяване на частната собственост, хората, осъзнали грешката си, трябва да се върнат към някогашния ред, към “златния век”.

В обществото, където са в сила съставените от Морели закони, частна собственост не съществува. Право на собственост  се запазва само върху предметите за лично потребление и очевидно също въру занаятчийските инструменти. В своите закони Моели провъзгласява правото на труд и за първи път ясно изразява принципа, че е необходимо всеки да се труди според способностите си. Както и другите утописти от онова време, той изхожда от общество, което е още твърде бедно, и в неговото учение преобладават селските уравнителни искания. Важно е обаче да се отбележи, че още през 18 век обществената мисъл идва съвсем близко до формулиране на един от най-важните принципи на новото общество – всеки да се труди според способностите си в името на общото благо.

Идеята за социална справедливост получава по-нататъшното си развитие през периода на френската буржоазна революция от 1789-1794 г. Именно по това време бил напавен изводът, че за установяване на комунистическото общество е нужна революция и революционна диктатура.

В хода на революцията дейците на крайно левия й фланг се убеждават, че революцията поражда нови богаташи и че народните маси не постигат социалната справедливост, за която са мечтали. През тези години се появяват доста много комунистически проекти. Най-радикални изводи направили Гракх Бабьов и неговите привърженици – бабувистите, както обикновено ги наричат.

Гракх Бабьов (1760-1797) е син на селянин ратай. Той възглавил революционното движение за “република на равните” – за общонационална комуна. Връх на това движение бил “Заговорът на равните” (1796). Участниците в заговора, издадени от един провокатор, били арестувани, а техният ръководител Бабьов – гилотиниран.

Бабувистите изразявали въжделенията на зараждащия се френски пролетариат. В техния манифест е твърди, че френската революция е само предтеча на други, по-величава революция, която ще бъде вече последната. Идеолозите на буржоазията заявяват, че френската революция е осъществила равенството. Бабувистите пък казват, че буржоазното равенство не е нищо друго, освен красива, но безплодна фантазия. Трудещите се трябва да завземат властта, да установят революционна диктатура, а след това да постигнат фактическо равенство. В страната не трябва да има нито богати, нито бедни, никой неможе да си присвоява собственост, трудът трябва да стане задължение за всички членове на обществето според способностите и навиците на всекиго.

Така в хода на френската буржоазна революция от 18 век вече възниква смътният образ на дуга революция, която непременно ще избухне и която единствено ще може да установи социална справедливост на земята. Идеите на утопичния комунизъм се излагат вече не под формата на разказ за далечна, несъществуваща страна, а във формата на манифест – програмен документ, написан от името на революционна група.

(следва Утопичните социалисти на 19 век.)

С поздрав: Движение „Че Гевара“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s