Белият дом призна опълченците

Новорусия 65За какво Новорусия може да си говори с Киев?

САЩ, които до скоро не бяха разтревожени от агресивните действия на Киев в Донбас, не признаваха жертвите сред мирното население и стотиците хиляди бежанци, изведнъж режиха да станат посредници при регулиране на кризата в Източна Украйна. Сега те призовават опълчеkците да седнат на масата на преговорите с киевската официална власт, за да, както заяви секретарят на Белия дом Джош Ърнест, „решат разногласията по дипломатичен път“.

Нали разбирате, че Ърнест просто огласява позицията на шефа си – президеkта Обама. Но, въпреки това, думите му прозвучаха сензационно. Защото за първи път Вашингтон припозна представителите на самоотбраната на Донбас.

Прави впечатление, обаче, че спикерът на Белия дом продължава да нарича  лидерите на ДНР и ЛНР „сепаратисти“. Но, вероятно, това е просто „висша дипломация“…

Във всички случаи можем да говорим за определен прогрес, защото от самото начало на украинската криза Вашиkгтон не се занимаваше с нищо друго, освен с подстрекаване на Киев към война.

Каква е причината за промяната? Няма ли да се превърнат преговорите, за които призовават отвъд океана, в безплодно и коварно подхлъзване? Та през 1996 г. САЩ също уж искаха да разрешат един въоръжен конфликт по мирен път. Но всичко завърши с Втората чеченска кампания.

За разлика от миналото, днес това не са риторични игри от страна на Вашингтон. Наистина, Америка даде да се разбере, че е готова (а ако Америка е готова, то и Порошенко е готов) да приеме опълченците за страна в конфликта и да води преговори с тях.

Ако до средата на август Киев плуваше в илюзията, че може да разреши конфликта по военен път, то днес, след като опълченците преминаха в успешно контранастъпление и фактически очистиха територията на Донецка и Луганска области, тази илюзия отлетя в небитието.

Оттук произлиза и изявлението на Порошенко да се прекрати огъня, както и изявлението на Белия дом. Логично е, че първоначало бе огласена позицията на Белия дом, а едва после чухме изявлението на президента на Украйна. Хм, а това си е чисто държавническо нещастие. Но горното е друг филм.

Иска ни се да вярваме, че всичко ставащо наистина е свидетелство за началото на деескалация на конфликта.

А можем ли да смятаме, че тази позорна за Киев договорка е по-добра от тоталното позорно поражение?

Първо, преговорите ще се водят достатъчно дълго. Някъде около 26 октомври. Интересното е, че Порошенко сам се натисна в ъгъла с тези парламентарни избори в условията на война. На президента на Украйна му е изгодно да постигне каквито и да са договорки с опълченците, защото радикалите го обвиняват в предателство на интересите на държавата. Но е наивно да очакваме, че постигането на реални договорки, които устройват и двете страни, ще бъдат факт още утре.

В момента ситуацията е такава: украинската власт ще бъде принудена да приеме всичко или почти всичко, което предлагат опълченците. Ако Киев не приеме условията на опълченците, то те просто ще извършат главоломен рейд по южните региони на страната през Запорожието, Херсон, Николаев – към Одеса, и Украйна фактически ще се окаже БЕЗ море. А това може да постави окончателен кръст на икономиката й. Киев прекрасно разбира това.

Но да погледнем географската карта малко от височина. Виждате Европа, нали?! Да, виждате я. Е, същата тази Европа прекрасно разбира, че в момента става дума за източните й граници. А на европейците съвсем не им е безразлично какво се случва там. На Европа не й е нужен пожар под бедрото, понеже Европа е свикнала да си държи бедрата бели и уж недокоснати от слънцето, като тези на френската аристокрация в миналото – вмирисани, но напудрени …Но това пак е друг филм.

Затова, ако конфликтът се потуши, след това европейците ще направят всичко, за да не се повтори той. Поне в скоро време.

Да не дабравяме, обаче, че от самото начало на конфликта в Украйна Порошенко и Западът имаха усещането, че ще победят опълчението с гръм и мълния, при това бързо, и с желязна ръка ще посеят по тези земи „демокрация“. И те положиха всички усилия, за да се случи това.

Нали си спомняте как говореше Америка – че Порошенко има право да убива хората, които не приемаха неонацистката власт в Киев. Че бежанците не са бежанци, а туристи, които с престарелите си баби са тръгнали на пътешествие в Ростовска област и т.н.

Затова реалните мирни преговори ще започнат едва тогава, когато и Киев, и Западът разберат, че ще видят победа, ама само през крив макарон.
И когато опълченците започнат още по-мощно настъпление…

Да, преди около 2 седмици настъпи коренен прелом в бойните действия. Което, между другото, едва вчера беше признато от американците – един генерал каза, че Киев няма шансове за победа.

Ако Порошенко продължи да води същата политика, както до момента, то ще му се случи продължение на войната и прехвърлянето на бойните действия извън територията на Донецк и Луганск. Да не забравяме и друго, че украинската армия е разбита и деморализирана. Тя няма тежко въоръжение. Войниците не искат да се превръщат в пушечно месо при някакви си пехотински атаки, дори да превъзхождат числено противника си. Второ, идва зимата. Предстои цялостен и тотален колапс на Украйна. На всичкото отгоре над Киев тегне и заплахата от пореден Майдан.

По всичко изглежда, че след около три месеца Порошенко ще завижда на Янукович, който поне успя да избяга.

Дали Киев ще продължи да получава подкрепа от Запада?

През изминалите две седмици започна да се забелязва, че, наистина, нещо се случва. Тези постоянни срещи между Порошенко и Меркел…Имам чувството, че те не знаят какво да правят с Украйна. Ако по-рано Западът казваше, че федерализацията (нещо, което още от началото изиска Донбас) не е изгодна за Украйна, то сега г-жа Меркел вече смята, че федерализацията е нещо съвсем нормално.

Т.е. Порошенко май го подтикват към преговори. Но в името на справедливостта трябва да кажем, че Порошенко никога не е отказвал преговори. Той винаги е бил съгласен на диалог от позицията на силата. Спомнете си неговия мирен план, който по същество беше ултиматум към защитниците на Донбас.

Сега от позицията на силата нещо на му се получава на украинския президент. Само затова той в момента иска да постави „добрата“ мина, наречена мирни преговори след тази кървава баня, която разигра в Новорусия. И за която, апропо, той и цялата неонацистка хунта в Украйна, надявам се, ще горят в пъкъла…
Някои анализатори смятат, че за опълчението днес не е най-доброто време за водене на мирни преговори. Би било по-добре, ако тяхното настъпление продължи още няколко седмици, та да освободят цялата територия на Луганска и Донецка области. Тогава Киев няма да бъде в състояние да разговаря с Донбас от позицията на силата.

Да се надяваме, че опълченците ще отговорят ето така: „Готови сме да спрем военните действия, но само тогава, когато последният украински войник напусне територията на Новорусия“. Това би трябвало да е първото искане.

Извод: възможни са три варианта:
– украинската армия напуска позициите си. –
– украинската армия капитулира.
– украинската армия не капитулира и не напуска, а тогава я унищожават.

Други варианти не съществуват.

Advertisements

One response to “Белият дом призна опълченците

  1. Всъщност, много по-вероятно е войната да не спре. Защото тя ВЕЧЕ е стигнала и е преминала преломната точка, след която няма връщане и няма спиране. Едната страна в конфликта, под медийната обработка на запада и на фашистките му марионетки, е потънала в някаква психопатия, в някакво тотално агресивно и истерично безумие. Даже бих казал – в сатанинско обсебване, с типичната за него комбинация от злоба, страх, истерична омраза, гордост, жестокост, алчност, отмъстителност, кръвожадна непримиримост, магарешки инат… Накратко, в класически масов фашизъм. А другата страна пък е обзета от „ярост благородна, кипяща като вълна“.

    И това не са настроенията на политиците, това са именно настроенията на народните маси. Защото извършените от бандеровската хунта престъпления бяха твърде много. Пролятата кръв, изгорените трупове, разкъсаните на парчета жени, деца и старци бяха твърде, твърде много. Непростимо много. Затова вече няма връщане назад. Няма спиране. Войната няма да свърши дотогава, докогато Укралайна не изгори цялата и не се удави в кръв.

    А това, че врагът уж бил „сънародник“, бил „брат-славянин“ и прочее подобни милозливи пацифизми – уви, това няма да помогне. Всички, мисля, помним какво стана в Босна. Извършеното никога няма да бъде забравено и никога няма да бъде простено. Това беше краят на „мирното съвместно съществуване“.

    Дано да съм лош пророк, твърде мрачен и твърде песимистичен. Но нещо ме кара да си мисля, че съм прав. Не виждам как тази война изведнъж, така лесно, с махване на вълшебна пръчица или плясване на ръце ще спре. И като че ли никога не я е имало. И като че ли никога нищо не се е случило. По команда от Владимир Владимирович или от фашистката свиня Парашенко, или от ОБСЕ, или от ООН, или от където и да е на майната му, – всички изведнъж ще се прегърнат, ще си избършат сълзите от очите и ще си отидат в къщи. Ха, ха… Много смешно. Ей-сега, почакай!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s