The Financial Times: Руснаците няма да се предадат

Руснаците не се предават 5wАвтор: Сергей Караганов
Западът изгуби моралните си ориентири

Михаил Горбачов говореше за „общ европейски дом“, неговият колега Джордж Буш-старши – за „Единна и свободна Европа“. Но, както показа челният удар около Украйна, Русия и Западът отново се оказаха съперници. Сключеното на 5 септември примирие дава възможност и двете страни да преодолеят илюзиите си. И те трябва да се възползват от този шанс, за да не прерасне конфликтът в пряка военна конфронтация.

Излиза, че западните лидери са повярвали на собствената си пропаганда. Те допускат, че недееспособна Украйна може да бъде присъединена към Западна Европа и да я превърнат в процъфтяваща и демократична. Може и да са прави, но за целта трябваше да се изчакат да минат около 20 години и да се разчита на енергичната подкрепа от страна на Русия, тогава това би било възможно. Но западняците са убедени, че Москва се стреми към териториално заграбване. Западът е убеден, че Русия може да се укроти само с глад, причинявайки й болка. Това е и причината за наложените санкции, дезинформационната война и стабилизирането на НАТО като военна сила.

Причината за избирането на тази стратегия е неправилното разбиране и грешните сметки. Неправилното разбиране за руснаците означава, че Западът си мисли, че става дума за борба за Украйна. За руснаците ситуацията в Украйна е нещо повече – това е борба да се спрат опитите да се включи украинската територия, която за Русия е жизнено важна, към чужда сфера на влияние.

Грешката в сметките е свързана с това, че Русия е малко по-силна, а Западът е малко по-слаб, отколкото много хора си въобразяват. Западът, с който в момента се сблъска Русия – това не е този стабилен и сигурен в себе си алианс, който се провъзгласи за победител в студената война. Това е хаотичен сбор от държави, изтормозени от очакването за бъдещ икономически колапс и изгубили моралите си ориентири. Америка и нейните съюзници в един период от време в миналото държаха в ръцете си бъдещето, но в началото на века – векът на Азия – всичко това се изплъзна от ръцете им. Главното постижение на САЩ и Запада е глобализацията – сега те разрушават същата тази глобализация с икономически санкции, които те неправилно наричат оръжие за самозащита.

Санкциите удрят по обикновените руснаци, но в същото време те помагат на Русия да се пробуди от съня си. Без всякакво съмнение, Русия е по-малка от Съветския съюз, а романтичната вяра в свободния пазар я принуди да предприеме редица погрешни стъпки. Елитът на страната, наслаждавайки се на потребителските удоволствия, които й гарантират ново богатство, дълго време беше спокоен. Но президентът Владимир Путин усвои уроците от историята и не изпитва по отношение на Запада никакви илюзии. Руските граждани, за разлика от разочарованите съветски хора, които винаги бяха на ръба на глада, знаят за какво са готови да се борят. Русия днес търси своето място в света.

Днес само незначително малцинство руснаци са против твърдия курс на Москва. Преди 20 години всичко беше обратно: малцинството беше срещу прегръдката със Запада. Но това беше до момента, в който Западът реши, че Русия трябва да бъде спряна на всяка цена. Западните държави решиха, че само така новата буржоазия ще въстане срещу Путин. А се случи обратното – тя се сплоти около президента на Русия.

Държавната пропагада, разбира се, играе ролята си, но руснаците вече имат достъп и до западните средства за масова иформация, и колкото повече ги четат и гледат, толкова повече се сплотяват около Кремъл. Време е хората от Запада да разберат, че западните правителства превърнаха в свой потециален враг тези, които се стремяха да им бъдат съюзници.
Русия няма да отстъпи! За Русия това е въпрос на живот и смърт!

Крехкият мир в Европа е благородна цел. Тя може да бъде постигната само при взаимно уважение и при зачитане на законите интереси. Дори на такъв еврофил като мене би му било трудно да се застъпи за политически съюз с Европа, която се отказва от християнството и традиционните норми. Целта на руснаците е да се създаде общо пространство, в което хората, капиталите и енергията да могат свободно да се движат из Европа – с нейните стари връзки със САЩ – и Русия, сближаваща се с Азия.

Никой в Русия не иска да хвърли украинския народ в ужасите на войната. Да направиш това, означава да се отречеш от още една европейска ценност – от разума.

Advertisements

One response to “The Financial Times: Руснаците няма да се предадат

  1. Цитат: „Дори на такъв еврофил като мене…“ – мерси, сами се сетихме, че си „еврофил“. Вероятно по тази причина не виждаш елементарни неща. Или пък ги виждаш?…

    „Европейски“ възпитаник бил… Да, възможно е – добре владее лицемерието и извъртането. Уж всичко правилно говори, добре, вярно… Само дето най-важното (!) или не може да го види и да го разбере, или съзнателно го крие. А манипулацията си е форма на лъжа, както и да го въртиш.

    Цитат: „Михаил Горбачов говореше за „общ европейски дом“, неговият колега Джордж Буш-старши – за „Единна и свободна Европа“. “ О, да! – и двамата лъжеха и лицемереха – и предателят, и началникът му!

    Всъщност, т.нар. „общ европейски дом“ беше част от глобалния план за построяване на световна, глобална хипер-Империя с един общ център. Тя трябваше да бъде съшита като одеяло от различни парчета – предварително създадени малки империйки, от типа на „Обединена Европа (ЕС)“, „Северо-американски договор за свободна търговия“, по-късно се предвиждаше и Южноамерикански съюз и още няколко (източно-азиатски) блока… А към него време Русия вече се предвиждаше да бъде разграбена, разбита и разчленена, едни нейни парчета натикани в ЕС, други – в разни източни азиатски блокове…

    Във времето, по план първа трябваше да се появи империята „ЕС“. А тя винаги е била виждана от „световния елит“ (и от подчинената му фашингтонска администрация) като васална на САЩ. Защото не в Брюксел, а именно във Фашингтон гРобалистите предвиждаха да бъде тяхната гРобална Столица. И именно САЩ трябваше да играе водеща роля в света – да го направи тотално еднополярен, за да може да съшие по-късно и Световната Империя.

    В този масонски план ЕС никога не е бил виждан като „общност на нациите“, и още по-малко като нещо „свободно“ или „равноправно“. В самия ЕС винаги са били предвиждани различни роли за различните участници. Едните – най-богати, защото са „първични“ васали, директно подчинени на Фашингтон (като Германия и Франция); а тук Британия освен за васал се имаше даже и за надзирател на тази цялата банда, задаващ тон, със самочувствие едва ли не на „съюзник“ на Фашингтон; другите в ЕС са по-бедни, защото са „вторични“ васали (на Брюксел – като напр. Испания, Италия, Чехия, Полша), трети са просто отчаяни, ограбвани и презрени свръх-бедни колонии, служещи за изсмукване на ресурси – нещо като батерийки. Такава е днес ролята на България, а като такава беше планирано да бъде и Украйна в рамките на „общия дом“.

    Да, ЕС е „общ“; и да, „единен“; но не е нито „свободен“, нито равноправен, нито пък „дом“ – или пък е дом, но не за всички. Едните в него са на масата, други – под масата (кучетата), а трети са на двора под дъжда (говедата). И цялото това мило стопанство има един, презокеански господар – Фашингтон, победителят във Втората св.война, а по-късно и в Студената война. И така си е по проект – още от самото начало. Вероятно никога ЕС не е бил проектиран като нещо по-различно, поне не и на обсъжданията на Билдербергската група. А всичко останало – всички дрънканици на бушовци, горбачовци и иже с ними, бяха само пропагандна милозлива помия, боядисана в розово, за да замаже очите на глупаците.

    За нещастие на „световния елит“, не всичко върви гладко по техния план. САЩ твърде скоро започна да се срутва икономически, а Русия се разбунтува и стана силна, започна да „мъти водата“ и да заплашва еднополярния свят. В ЕС пък започна съпротива на национално-ориентираните патриотични, анти-глобалистки сили. Идеологията на лицемерието (неолиберализмът) също започна да издиша и т.н., и пр. …

    В резултат Фашингтон започна да прилага отчаяни мерки. Той е принуден да ускори процесите, като прибягва към постоянни войни по целия свят, с които се стреми да запази самото си съществуване. Даже нападна Русия (прикрито – посредством Украйна), защото няма никакво време. Налага му се да започне открита война с най-силния си (и вечен) цивилизационен противник – Русия, от което се вижда колко силно е забатачил вътрешните си проблеми.

    Но да не си правим илюзии! Фашингтон винаги е имал като постоянна и неотклонна цел пълното разчленяване, ограбване и ликвидиране на Русия като държава, страна и народ. И освен това никога, никой и никъде не се е стремил към щастлив, мирен и равноправен ЕС, който да бъде „дом“ за всички народи в него. Всичко това са всъщност едни мерзки и подли антихуманни проекти, в които нищо не е такова, каквото се представя от политиците и от пропагандните им ресурси. Не вярвайте на красиви приказки и на идеализми! Този Сергей Каганов всъщност ви казва нещо от сорта: ах, какъв хубав проект беше, и как прекрасно щеше да бъде, само ако проклетата подла Русия и нейната тиранична върхушка с нейния „твърд курс“ не бяха се намесили, за да развалят всичко! Сега един вид, трябва да се чудим, как да им угодим на лудите московски тирани!

    Цитат: „И те трябва да се възползват от този шанс, за да не прерасне конфликтът в пряка военна конфронтация.“ – какви глупости, кои са тук тези „две страни“? Те не са две, а са поне три! Едната (агресивният Фашингтон) днес се стреми съзнателно към разпалване на война между другите две (ЕС и Русия)! А ЕС няма да се „възползва от шанса си“ за мир, защото е един васален съюз, тотално подчинен на Фашингтон. И е продукт на т.нар.“световен елит“, който пък именно дърпа във Фашингтон всички конци.

    Цитат: „Целта на руснаците е да се създаде общо пространство…“ – не, целта на ИЗЛЪГАНИТЕ руснаци беше такава. Сега те са вече реалисти и имат вече друга, много по-справедлива и достижима цел – да укрепят собствената си страна, да я извадят от колониалния й статут и да извоюват нейния реален суверенитет и независимост. А пък който иска – може един ден да се присъедини към тях. Но вече, единствено на ЧЕСТНИ и равноправни условия.

    И още нещо: Украйна не е за Русия обект на борба за включване в нейната „сфера на влияние“. Украйна исторически е органична и неделима част, кръв от кръвта и плът от плътта на Руския свят. Тя даже не се възприема от руснаците като отделна страна; точно както и българите не могат до ден днешен да възприемат като отделна страна Македония. (Въпреки, че юридически тя е избрала да си бъде отделна.) „Сфери на влияние“ могат да имат само империалистите, колонизаторите, паразитите – като англосаксите. Това е чудесен пример за тотално неразбиране на ситуацията, за подмяна на понятията, за чуждо, невярно мислене, със съответния му чужд и неадекватен терминологичен апарат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s