Ядреният чадър за Фидел Кастро

Фидел Хрушчов 00Карибската криза – инструмент за стабилизиране на международната сигурност

На 27 октомври 2014 г. човечеството преживява „черна събота“ – на този ден светът беше на прага на ядрена война. За щастие, Хрушчов и Кенеди проявяват благоразумие и мирно решават проблема не само със съветските ядрени ракети в Куба, но и с американските в Турция.

КУБА МОЛИ ЗА ПОМОЩ

Предпоставките за възникването на Карибската криза възникват малко преди октомври 1962 г. И в немалка степен заради действията на САЩ, които тогава смятат цялото Западно полушарие за зона на своите икономически и политически интереси. А и действат подобаващо, сваляйки „вредните“ правителства и разполагайки на президентските кресла своите марионетки.

Фидел Карибска криза 17sВъв връзка с това е абсолютно разбираемо яростното възмущение на Вашингтон към свалянето през 1959 г. на „своя човек в Хавана“ – Фулхенсио Батиста. На ЦРУ е възложено да се справи с брадатия бунтар Фидел Кастро. И през април 1961 г. в залива на Свинете нахлуват 500 военни, подготвени и въоръжени от САЩ. Но те срещат мощен отпор от кубинската армия, закалена в революционната борба срещу превъзхождащите ги сили на противника. Агресорите са разбити за няколко дни.

Но Фидел разбира, че това е само първата светнала лампа. Имайки предвид грамадния военен потенциал на САЩ, става ясно, че американците няма да спрат да се опитват да свалят кубинското правителство. Гарант за съхранение на властта тогава може да бъде само Съветският Съюз. От Хавана към Москва започват да летят депеши с молба за военна помощ за Куба. И помощта пристига с мащаби, които втрещяват САЩ.

Фидел Хрушчов 67ДА СЕ ДОГОНИ И ЗАДМИНЕ АМЕРИКА

Разполагането в Куба на съветско ядрено оръжие има и друго основание. За СССР това е жизнено необходимо. Необходимостта се обуславя от разполагането на 15 американски ракети със среден радиус на действие и с ядрени бойни глави в Турция. Това прави уязвима за атаки европейската част на СССР. На „турските“ ракети са им необходими само 10 минути, за да стигнат до целта си. По тази причина, за да се установи някакво „изравняване на силите“, съветските ракети са разположени в мекото подбедрие на САЩ.

В действителност ситуацията е къде-къде по-лоша. Съветските ракети в Куба не решавали проблема във военно отношение. Но ходът е мощен инструмент за политически натиск.

Фидел Хрушчов castro-khrushchev-2Работата е в това, че 15 ракети, разположени в турска база, практически не били решаващи по отношение на сигурността на СССР. Защото и без тях нещата били твърде сгърчени. В началото на 60-те години ядреният потенциал на двата главни участника в студената война били несъразмерни. 400 съветски бойни глави се противопоставяли на 6 000 американски. И половината от тях били в постоянно бойно дежурство.

Не били маловажни и доставчиците на прословутите ядени бойни глави – МБР Р-7 и стратегическите бомбардировачи. САЩ имал такива в големи количества. Но авиацията, която поддържала бомбардировачите, като средство за доставка на ядрено оръжие на друг континент не е твърде ефективно средство, заради ПВО. Стационарните МБР също не са надеждно оръжие, защото над него се води постоянно наблюдение при подготовката му към боен пуск.

Но 9 американски подводници с 16 балистични ракети „Поларис“ всяка – това вече било твърде опасно. Защото е невъзможно да се установи откъде ще започне ракетната атака. И зоната на патрулирането на американските подводници била такава, че те можели да обстрелят цялата европейска част на СССР. Що се отнася до съветския стратегически подводен флот, той бил значително по-слаб от американския.

Фидел Хрушчов XLНо ракетите, разположени в Куба, трябвало да заставят американските стратези сериозно да се замислят за следното: струва ли си първи да нанесат ядрен удар.

Ракетите и обслужващият ги контингент били доставени в Куба по море при строга секретност на 16 септември 1962 г. За подготвяната транспортна операция не бил известен дори посланикът на СССР в САЩ.

ДИСПОЗИЦИЯ

15-те американски ракети в Турция имали обсег 2400 км. Това били едностепенни ракети „Юпитер“, разработени от знаменития немски конструктор фон Браун, който намира убежище в САЩ след Втората световна война. Всяка от тях имала бойна мощност в размер на 1.44 мегатона. Ракетите се транспортирали чрез мобилни пускови установки. Пускът се осъществявал по време на разполагането, за целта ракетата се издигала във вертикално положение. За старта на ракетата били необходими 15 минути. След още 10 минути бойният заряд можел да се окаже на територията на СССР с максимално отклонение от целта 1.5 км.

Фидел Хрушчов Кенеди 1СССР започнал да настоява ракетните сили да бъдат изведени от Турция веднага след тяхното разполагане там през 1961 г.

Но това съвсем не били всички американски ядрени сили, нацелени върху територията на СССР и страните от Варшавския договор. В Италия имало 30 „Юпитера“. Във Великобритания – 60 ракети „Тор“, които били с обсег на действие 2800 км и бойна мощност 1.44 Мт.

През септември чрез 6 камиона били доставени в Куба:

– 4 мотострелкови полка
– 2 танкови батальона
– 40 изтребители МиГ-21
– 42 бомбардировачи Ил-28
Фидел Хрушчов Кенеди c30– зенитно-ракетни комплекси С-75
– артилерийски зенитни оръдия
– 4 дизелови подводници
– 12 ракетни катера с крилати ракети П-15 с тактически боен заряд в размер на 12 кт.

50 000 съветски военнослужещи били „командировани“ в Куба.

Но главният „подарък“ за Фидел били 40-те балистични ракети със среден радиус на действие Р-12, с далекобойност 2000 км и боен заряд 2.3 Мт.

Фидел Хрушчов Кенеди esКАТАРЗИСЪТ

Транспортирането на ракетната техника преминава при абсолютна секретност. Не само екипите на камионите, но и самите капитани не знаели какво се превозва. Крайната цел на доставката била напечатана в пликове, които трябвало да се отворят след излизането в открито море.

Достатъчно дълго, докато вече започнало разполагането на ракетната техника, американците били в пълно неведение. Независимо от това, че U-2 постоянно летели над Острова от края на август до 5 септември. На 14 октомври полетите били възобновени и веднага открили 9 руски ракети, вече разположени на стартова позиция.

Фидел Хрушчов Кенеди John_F._Kennedy,_Nikita_Khruchchev_1961На 16 октомври американският президент получава първата снимка, направена от самолет-разузнавач.

От този момент започват активните действия. На 20 октомври 180 кораба от военно-морския флот на САЩ правят блокада на Острова, затова част от транспортните кораби на СССР трябвало да се върнат обратно.

На снимката: самолет на ВВС на САЩ RF-101 Voodoo заснема руски кораб с ракети (вижда се и самият американски самолет, който хвърля сянка върху пристанище Порт Касилда), Куба, 6 ноември 1962 г.

Американската войска започва да се готви за отблъскване на настъпление по суша. Стратегическите бомбардировачи В-52 били поставени в режим на постоянно патрулиране. В ракетните части била въведена повишена бойна готовност.

В състояние на повишена бойна готовност били и Въоръжените сили на СССР, както и страните от Варшавския договор.

САЩ и СССР застанали една срещу друга, чело срещу чело. Всяка държава твърдяла, че нейните действия са правомерни и осъждала решенията на противника.

На 26 ноември американската армия за първи път в историята на САЩ била приведена в най-голяма степен на бойна готовност.

Фидел Хрушчов 0rНа 27 октомври настъпва катарзис, който в пълна степен можел да избухне в ядрена война. Съветският ЗРК С-75 свалил американски самолет U-2, пилотът загинал. Американските военни започнали да изискват от Кенеди заповед за начало на военни действия.

По време на кризата Кенеди и Хрушчов два пъти обменили писма. Първите писма били твърде сурови. Когато във въздуха започнало да мирише на война, лидерите на двете държави проявяват държавническа мъдрост и предлагат взаимни компромиси, които трябвало да свалят лавинообразно нарастващото международно положение.

През нощта на 27 срещу 28 октомври след тежки преговори страните достигнали до изгодно решение, благодарение на което светът е спасен от ядрена катастрофа.

Фидел Хрушчов 5НЯМА ДОБРО БЕЗ ЛОШО

СССР се задължава да изведе от Куба ядреното оръжие. САЩ – да прекратят опитите на нахлуване в Куба и да снемат блокадата от острова, а също да демонтират своите ракети, разположени в Турция.

Трябва да се отбележи, че октомврийските събития през 1962 година оказват благоприятно влияние върху последващия ход на историята. Очевиден плюс е стартирането на пряка телефонна линия между Кремъл и Белия дом. Тя имала за цел оперативно да решава сложни политически проблеми, способни да се излеят в неконтролирани военни последствия.

Кризата дава тласък и в преосмислянето на съществуващите през този период отношения към ядреното оръжие. Първо, в света се заражда движение за контрол над ядреното оръжие, за разоръжаване, за понижаване на опасността от неговото използване.

Второ, държавите, оценявайки опасността от тотална ядрена война, започват чрез законодателството си да регламентират тази сфера. През 1963 г. се подписва Договорът за забрана за изпитания в атмосферата, под водата и в космоса. След 5 години е подписан Международният договор за неразпространение. Последват и множество други договори.

Фидел Хрушчов 8Разбира се, в резултат на гореописаното, ядреното оръжие съвсем не е станало по-малко опасно.

Но хората, които вземат решението за неговото използване, вече се ръководят от определени международни норми.

Поне трябва да се ръководят.

Преди Карибската криза не съществуват НИКАКВИ норми.

Петя Паликрушева

Advertisements

One response to “Ядреният чадър за Фидел Кастро

  1. „Преди Карибската криза не съществуват НИКАКВИ норми.“ – и какво ги е създало тези норми СЛЕД карибската криза? Съветската ядрена тояга – ЕТО какво. Защото фашингтонските кучета не разбират от нищо друго, освен от сила и от здрава тояга. Слава на тоягата, творяща мир и закон! На руската, ядрената тояга!

    Но оттогава мина много време… И ето, че отново кучетата в САЩ си въобразиха, че са достатъчно силни. Че вече отново могат да плюят на законите, на нормите на международното право и изобщо, на целия свят. Това е, което Путин им каза в последната си реч и с това здраво ги вбеси. Защото от всичко най-много боли да ти кажат, че си мръсник, па и отгоре на това, да си е вярно.

    И какво да правим сега? Да молим, да „преговаряме“? Да апелираме към здравия разум на безумците, към хуманизма на чудовищата, към достойнството на кучетата? Или отново да спретнем нова, здрава, дебела тояга, за да осигурим отново мира и върховенството на международното право?

    Ето това са въпросите, които би трябвало да си задава Путин. Но доколкото го познавам, той вече си е отговорил на тях. И то отдавна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s