The New Republic: Интервюто на Хърбърт Уелс със Сталин променя фундаменталните принципи на либерализма

329507159Малкълм Коули

През 1934 г. по време на визитата си в СССР с цел набирането на нови членове на ПЕН-клуба (където той бил председател) Хърбърт Джордж Уелс успял да вземе интервю от Сталин. Впоследствие то било публикувано в специално издание на списание The New Statesman. Интервюто било „подложено на критика и от двете страни, описвали го като прекалено снизходителни или твърде критично по отношение на Сталин“. Уелс, бидейки твърд социалист, публикувал на страниците на либералните списания откъси от Джордж Бърнард Шоу, който по това време бил сталинист, а също и дискусиите си с Джон Мейнард Кейнс, спорейки за устройството на следвоенния свят. Гледните точки на Шоу и Кейнс „по-късно ще се превърнат във важни полюси, около които след 1945 г. ще се сплотят левите“. От друга страна, възгледите на Уелс се превърнали в мода много рязко, а този факт извънредно зарадвал Малкълм Коули, който по-долу отбелязва, че Уелс слушал Сталин главно със затворени очи и просто „се бил хванал за мечтата си с две ръце“.

В чест на 100-годишнината от юбилея The New Republic публикува сборник от най-популярните си статии.

Настоящата статия се появява за първи път на страниците на The New Republic на 24 април 1935 година.

…..
e6R7kN0bVKIТе се срещнали в Москва на 23 юли миналата година и разговаряли почти три часа. Уелс включва беседата си със Сталин в последната глава от книгата си „Опит за автобиография“. Официалният текст на интервюто може да се прочете в брошурата, издадена на цена 2 цента от издателство International Publishers. По-дългата брошура, която струва 50 цента, е публикувана в Лондон от The New Statesman и Nation. Там е публикувано не само интервюто, но и кореспонденцията, в която Бърнард Шоу се оказва по-умен, увлекателен и остроумен от Уелс и Кейнс.

Драматичността на тази среща е в контраста между двете системи на мислене. Сталин твърде авторитетно и властно говори от името на комунизма, от името на живото наследство на Маркс, Енгелс и Ленин. Уелс не бил официално лице и говорел от свое име, но говорел с гласа на англо-американския либерализъм. Сталин представлявал класата на пролетариата от всички страни. Уелс претендирал, че представлява интересите на човечеството като цяло, макар в действителност да защитавал работниците техничари от средната класа. Сталин защитавал революцията, а Уелс бил против насилието. Той обрисувал новия световен ред, болезнено създаден чрез образованието и възпитанието, а и чрез чудото на човешкия дух. Сталин бил твърде зает с практическото създаване на новия ред. Това били двама мъже на различна възраст и от различни страни. Сталин представлявал руският железен век, а Уелс – оптимизмът и вярата в бъдещето на Англия до Първата световна война.

Донякъде пародиен вид на срещата придавала целта, с която Уелс пристигнал в Москва. През пролетта на същата година той посетил Америка и бил очарован от Новия курс на Рузвелт. Запознатите с книгите му мозъчни тръстове (а книгите му в действителност се превърнали в основа на мозъчни тръстове) откривали „такова светоусещане, в което имало всичко, за което човек когато и да е знаел и мислил“.

Уелс бил една вечер в Белия дом и решил, че Рузвелт е „най-ефективният инструмент за създаването на новия световен ред“. В същото време, Уелс намирал поразително сходство между Вашингтон и Москва. Двете държави се различавали по методите, но целите, към които се стремили, „били абсолютно еднакви и се заключавали в организирането на широкомащабно производство“. Затова писателят решил да ги сравни. Той скромно помислил: „Ако Сталин е толкова способен, какъвто аз започвам да го смятам, то той със сигурност вижда нещата така, както ги виждам аз“. Той призовал Сталин да се отрече от Маркс, да се откаже от пролетариата, да забрави всичко за отживелицата класова борба и незабавно да създаде заедно с Рузвелт единен фронт. Против кого? Против „умствената обърканост, егоцентричните пристрастия, агресивните идеи, невярно разбраните фрази, глупавите мисловни привички, подсъзнателните страхове, елементарното лицемерие в умовете на хората“. Такова било предложението му. Представете си сега мисионер на пророка Мохамед, който се опитва де убеди Римския Папа, че той трябва да отхвърли Библията и да извърши поклонение в Мека, но преди това да бъде обрязан. А после си представете Уелс в Кремъл, ако успеете.

Късокрак, усмихващ се, въоръжен с предизвикващо симпатии искрено самоуважение, Уелс произнесъл декларация за вяра и световно благо пред преводача, който си записвал всичко, а после го повтарял на руски. Сталин вежливо помолил Уелс да му позволи да запуши, давал бавно отговори на въпросите. Уелс бързал и го вкарвал в нови и нови теми. Да, те разговаряли, намирайки се в различни светове. Сталин бил в желязното настояще, а Уелс в златното бъдеще. Между тях нямало единство на възгледите. Но неспособността да общуват помежду си не била по вина на Сталин. Той търпеливо слушал, замислял се над това, което казвал Уелс, отговарял по точки без всякакво бързане и снизходителност – както би постъпил, разяснявайки целите на руската революция на някой работнически лидер от Путиловския завод. Уелс практически не слушал. Уелс бил проповедник, той носел послание, той с непоколебима глухота отстоявал собствените си идеи. В края на 3-часовата беседа Уелс си тръгнал, не забравяйки нищо, но и неразбирайки нищо, с изключение на това, че НЕ Е възможно никой на този или онзи свят да направи от Сталин либерал.

Ситуацията била абсурдна и малко трагична. Ако Уелс бе задавал правилите въпроси и бе изслушвал отговорите, той не би преминал на страната на Сталин, но поне би могъл да съпостави част от собствените си идеи с действителността. Някои предположения, с които Уелс излизал в трактатите и романите си, днес се пробват в СССР.  Уелс е автор на идеята, че трябва да има каста на самураите, мъже и жени, които напълно да се посветят на задачата да управляват новото общество. Членството в тази каста трябвало да бъде доброволно и отворено за всички, които са подходящи за целта, и които преминат през сурови изпитания на дисциплината. Абсолютно очевидно е, че реалната организация, имаща най-близко сходство със самураите на Уелс, това е Руската комунистическа партия. И той можеше да разбере напълно как тя функционира. Уелс винаги е мечтаел за това, как технически подготвените управници ще получат властта и пълномощията да преобразят света. При Съветите те притежават такива пълномощия. Уелс винаги е акцентирал върху идеала за планиране и Сталин би могъл да му разкаже за трудностите, когато планирането се провежда в континентални мащаби. Но Уелс не задавал практически въпроси в Кремъл.

В последните години подобни въпроси престанали да го вълнуват. Той съсредоточил мислите си върху бъдещето с такъв инат, така дълго можел да мечтае, да измисля, разработвал своята Утопия…, че започнал да си мисли, че тя е съвсем до него, някъде зад ъгъла…“Социалистическата световна държава, – казва той, – е утрешният ден, който е така реален, както и днешният“. Но утрешната световна държава на Уелс трябвало да бъде създадена внезапно и без каквото и да е кръвопролитие чрез открит заговор на техничарите от средната класа.

Държавата нямало да има нищо общо със социалистическата държава, съществуваща днес върху една шеста част от сушата и създадена с огромна сила по време на пролетарската революция.

Сталин управлявал реална държава с всичките й проблеми, а Уелс умеел само да се хвали с мечтите си.

Превод: Петя Паликрушева

Advertisements

One response to “The New Republic: Интервюто на Хърбърт Уелс със Сталин променя фундаменталните принципи на либерализма

  1. Хърбърт Уелс не е просто „либерал“! Той е бил нещо много по-страшно. Той е прото-фашист! Казвам го смело, защото той е бил симпатизант и идеолог на т.нар. „Нов световен ред“. Иначе казано, стремил се е към същото, към което и немските и италианските фашисти. Той впрочем е симпатизирал на идеите на националсоциализма. И смело е допускал най-страшни и антихуманни действия, за да бъде достигната неговата утопия.
    Ето цитат:
    „…Ръсел и Уелс разработиха онези принципи, които след това се претвориха в съвременната ядрена политика. Те достигнаха до теоретическия извод за възможността за изобретяване на ядреното оръжие. И през 1913 г. Х. Уелс предложи да се провежда ядрена политика, заявявайки, че това ще бъде страшно оръжие, което ще застави нациите да се откажат от своята независимост, за да предадат властта на световното правителство. Ръсел и Уелс бяха абсолютно единодушни по въпроса и през 1938-39 г. САЩ и Англия започнаха да осъществяват ядрена политика по рецептата на Ръсел. А малко по-късно, не без помощта на Уинстън Чърчил, атомните бомби бяха хвърлени над Хирошима и Нагасаки…“ ( fascindoo.blog.bg/politika/2013/06/18/i-tova-li-e-quot-teoriia-na-kanspiraciiata-quot-ot-edin-quot.1121547 )

    Ето какво пише за него Георги Ифандиев в статията си „Ще узнаете истината и Истината ще ви направи свободни“:
    forumat-bg.com/politika/1061-shte-uznaete-istinata-i-istinata-shte-vi-napravi-svobodni-
    Там има и още, ето част от текста:
    „…Същата година британският писател, масон и член на тайното ляво глобалистко Фабианско общество Джордж Хърбърт Уелс издава книгата си „Новият световен ред”! Още тогава под нечия диктовка той ни обрича: „Задачата на един миротворец, който действително желае мир в един нов свят, включва не само политическа, но и дълбока социална революция. По-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия. Руската революция се провали не заради своя екстремизъм, а поради нетърпеливостта, насилието и нетолерантността си още от самото начало, тъй като не й достигаше прозорливост и страдаше от интелектуална недостатъчност. Космополитната революция, водеща към световен колективизъм, е единствената алтернатива на хаоса и дегенерацията, пред които е изправен човешкият род. Тя трябва да отиде далеч отвъд постигнатото от руснаците. Следва да бъде по-радикална и по-добре подготвена. А за постигането на всичко това е необходим далеч повече героизъм и много повече непоколебими усилия.”[32]
    Много народи от Източна, Централна Европа, Азия, Африка и Централна Америка вкусиха „меда” на тази „по-радикална” революция, която противно на пророчествата на Уелс доведе до най-голямата дегенерация на човешки същества в човешката история. А авторът на фантастични романи не само вече е възхвалявал СССР, но и ни уверява, че „новият световен ред ще бъде далеч по-добър от стария”.[33] Той се оказа толкова добър, че „синилата от бича” му останаха неизлечими по нашите гърбове. По-страшни са незарастващите рани в душите на хората и в духовността на народите, опитали неговите „благини”. И всичко това: „Зависи от успешното включване на преобладаващ брой умове, които да бъдат доведени до убеждението, че сега изборът пред нас не е между по-нататъшната революция и повече или по-малко реакционния консерватизъм, а е избор между това дали да продължим и да организираме процеса на промяна на нашите дела така, че да създадем нов световен ред или да изживеем един окончателен и може би невъзстановим обществен разпад.”[34]
    Доста по-рано, през 1928 г., фабианецът Хърбърт Уелс вече проповядва „метод за ръководство на една световна общност”. И обяснява, че тази „световна общност” няма „да бъде остатък от съществуващите държави, а мегатерий[35] на същата форма и анатомия. … … Знамена, униформи, национални химни, усърдно култивиран от църквата и училището патриотизъм, пъченето и вилнеенето на нашите съревноваващи се независими държави помежду си – всичко това е част от фазата на развитие на Откритата конспирация, която ще ги замести.”[36]
    Същото програмират „Протоколите на ционските мъдреци”, без значение дали са действителни или фалшификат. Не е ли странно? Доколко Уелс е бил прав, можете да прецените по броя на войните, водени в името на някакво „добро” и под егидата на т. нар. световни организации – ООН, НАТО, Варшавския договор. Както и по глобалната финансова криза, по-късно призната и за икономическа.“

    Има и още много интересни неща, написани за Х.Уелс. Но те не се срещат масово, трудно е да ги намерите, да прочетете някъде каквато и да било критика по негов адрес. Защо ли?… Помислете сами…

    Срещата на двамата (Уелс и Сталин) е била среща на два свята, на два мирогледа, на две коренно различни идеологии. И от тях по-ужасната определено е била не тази на Сталин, а именно тази на „либерала“ Уелс. Колкото и да им се струва това странно на някои хора, невъзможно, колкото и да ги възмущава подобна мисъл.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s