Митовете за „червения терор“ и бялото движение

LeninНад 20 години противниците на комунизма не спират с опитите си да омаловажат идеите и делото на Великата Октомврийска социалистическа революция, на спират да тръбят, че това е един банален държавен преврат, един от хилядите в историята на човечеството. И над 20 години от напъните не излиза нищо – хората така и не го забравят този Велик Октомври, благодарение на който образованието за първи път в света става общодостъпно, електричеството свети във всеки дом, за нормален се счита вече 8-часовия работен ден и 5-дневната работна седмица.

Да, трудно е да се занижи ролята на Великата Октомврийска социалистическа революция. Но трябва да се признае, че новите поколения, които не изучават този исторически период, се ориентират трудно в историческите събития – не знаят нито както наистина е станало, нито каква е била ситуацията в Русия тогава, нито кой и защо е виновен, че пътят към социализма се оказа, меко казано, мноооого трънлив…

Да се опитаме да дадем отговор на някои въпроси, разбивайки митовете около Гражданската война в Русия.

Мит 1 – завзелите властта болшевики през Октомври 1917 г. започват „червен терор“ и заливат с кръв цяла Русия

Болшевиките, разбира се, не са били ангели и не ги е предвождал Исус Христос „с бяло венче от рози в ръце“. Но болшевиките не са и демони. Иначе как да си обясним, че този същият „червен терор“ не бил започнат от болшевиките още на другия ден след легендарния изстрел на крайцера „Аврора“? Болшевиките можеха да изкарат калъчките още на същия ден. Нима са чакали контрареволюционерите да спретнат цяла серия от кървави метежи? Разбира се, че не – болшевиките просто наивно вярвали, че бившите експлоататорски съсловия няма да тръгнат срещу пролетариата. Не знам защо тези хора са били тогава така наивни. Вероятно защото левите хора по принцип силно вярват най-напред в доброто у човека…, но това е друг филм, както се казва, който ще изгледаме друг път.

Ако трябва да сме честни пред себе си, трябва да признаем, че болшевиките в онези дни буквално изпускат работата – освобождават откровено антисъветски настроени генерали само на база честната дума на същите тези генерали.
И в резултат какво става?

Ми, естествено, че ще стане – контрареволюция.

Белите генерали съвсем не били херувими и просто нарушили думата си. И спретнали контрареволюция, в резултат на която Русия заприличала на скъсан и изтърбушен чувал…

Чак половин месец след щурма на Зимния дворец новата Съветска власт организира своето разузнаване – ВЧК. Т.е. съветското разузнаване започва фактическата си дейност едва през 1918 г. Затова болшевиките едва не падат от власт при опитите за държавен преврат, организиран от бившия есер (десен есер) Б. Савинков и неговото обкръжение. Болшевиките били спасени случайно – един от офицерите-заговорници решил да посъветва любимата девойка да замине навреме от Москва…и чекистите си свършили работата.

Та, такива ми ти работи…

(Апропо, личността и дейността на десния есер Б. Савинков са крайно интересни, защото дават така нужното ни осветяване на действителните исторически събития в тези така горещи и паметни за човечеството години. Прочетете за „многоликия Савинков“, както го наричат, в следващата публикация в раздел История тук).

Впрочем, антиболшевишкият метеж успял в Ярослав през юли 1918 г. Там контрареволюционерите въобще не се церемонили – зверствали над привържениците на Съветската власт безпощадно. Да, безпощадно.

Може и да ви се струва странно, но и това не се превърнало в основание за твърди мерки от страна на болшевиките извън Ярославска губерния. Нещо повече, дори убийството на Урицки не накарало лидерите на болшевиките да бъдат по- внимателни поне към собствения си живот. В резултат на продължаващата безотговорност към живота им, болшевиките получили и големия шамар – покушението над Ленин на 30 август 1918 г. И една след това към антисъветските елементи болшевиките започнали да се отнасят с цялата революционна строгост на която били способни.
Но така би постъпила всяка власт по всички точки на планетата, така били принудени да действат и болшевиките. По този начин самите болшевики се разделили с надеждата и илюзията си, че Съветската власт ще се къпе в триумфални аплодисменти и ще стъпва по листенца от рози…

Мит 2 – руското общество не подкрепя идеите на болшевишката революция, доказателство за което са резултатите от изборите за Учредително събрание

Историята около Учредителното събрание е ярко доказателство за това как може да се изкриви историята. Ако болшевиките бяха такива узурпатори, каквито ги представят антисъветски настроените изследователи, то нямаше да има никакви избори, нали така. Кой прави избори, ако иска да ги узурпира? Никой. До датата на провеждане на изборите, 12 ноември 1917 г., болшевиките контролират двете столици на държавата, болшинството големи градове също, в действителност наистина се случило триумфално шествие на Съветската власт. Сами разбирате, че при тази ситуация не е много логично да се правят избори. Но болшевиките не искали хората да мислят за тях, че са взели монополно властта в ръцете си. Те с удоволствие биха споделили властта си с някой друг, стига той да споделя основните идеи на Великия Октомври: власт на Съветите, фабриките на работниците, земята на селяните, мир на народите.

С други думи, Учредителното събрание, което било избрано абсолютно честно след абсолютно честни избори, за което забравят критиците на болшевиките, трябвало самода фиксира факта на раждане на новата Съветска република. Самото понятие „Учредително събрание“ не означавало, че това ще бъде някаква паралелна на Съветите власт. Затова когато болшевиките разбрали, че получилите болшинство есери въобще нямат намерение да подкрепят „Декларацията на трудовия и експлоатиран народ“, т.е. в действителност това означавало, че есерите не признавали социалистическата революция, болшевиките направили единственото умно за онази  ситуация – разпуснали събранието. Не, нямало е никаква кръв по този повод – депутатите от десните партии заседавали дотогава, докато „караулът не капнал от умора“.

Имали ли формални основания за такива действия Ленин и обкръжението му?

Да, имали – първо, след напускането на болшевишките делегатите на Учредителното събрание нямало това, което днес наричаме кворум.
Второ, есерите уж били просто есери, но фактически били десни и леви есери. Различавали се по отношението си към Съветската власт.

Мит 3 – белите в Русия били абсолютни патриоти и действали само и изключително в интерес на Русия

Много редови офицери, дори болшинството от тях, наистина се опитвали да спасят Родината си от нейните „разрушители“, както те смятали, от Съветската власт. Но същото не може да се каже за генералитета. Върхушката на бялото движение разбрало, че няма опора в Русия и поискала веднага чуждестранна помощ. С други думи казано – белият генералитет поискал пряка военна интервенция. (Това разбирайте под чуждестранна помощ – те поискали не някакви си декларации, не някакви си 2-3 пушки и 5-6 коня, а поискали военна разправа с болшевиките. Разбирай, поискали болшевиките да бъдат ликвидирани веднага и нечовешки със силата на чуждестранното оръжие).

Контрареволюционните генерали упреквали болшевиките за мирния сговор с кайзерова Германия, но не виждали нищо лошо в сътрудничеството си с Антантата. Въобще не им пукало, че Одеса била окупирана от Франция, че САЩ окупирали Архангелск, а Япония Владивосток. Апропо, самото бяло движение възнаква в резултат на бунта на чехословашките военнопленници. Именно те, които в съветските години били наричани белочехи, можели да свалят Съветската власт чрез събитията около Транссибирската жп линия. Преди това събитие генералите Каледин и Корнилов така и не успявали да вдигнат въстание против Съветите…Но това е пак друг филм, за който ще ви разкажа друг път. А може и сами да се вкарате в този филм, както се казва…

Да видим сега какво се случило след военната интервенция. Не че не са ви известни фактите, просто да преговорим материала.
Както знаете, ситуацията рязко се изменила след военната интервенция.

Точно тя позволила на бялото движение да вдигне глава. Не за дълго от историческа гледна точка, но бялото движение вдигнало сериозно глава.
Да, белогвардейците положили сериозни усилия да ликвидират болшевиките, но не се справили.

Тук следва второто ДА – болшевиките се справили поединично и с Колчак, и с Юденич, и с Деникин. Справили се, защото чуждестранната помощ била налице, но белите генерали нямали така необходимата мащабна подкрепа вътре в страната. Това, че противниците на диктатурата на пролетариата се сдушили с чужденците, поставило кръст на всичките им надежди да вземат Москва и Петроград.

За съжаление за руснаците, някои от лидерите на бялото движение, веднъж стъпвайки на пътя на предателството към Родината си, така и не излизат от този път. Генералите Краснов, Шкуро, фон Паннвиц опетняват честта си със сътрудничество с нацистите, за което понесли сурово, но заслужено наказание. Генерал Деникин бил изключение. Той, макар да бил извозен от Русия с френски военен кораб, останал верен на Русия и не помагал на хитлеристките окупатори.

Мит 4 – белите били по-образовани, по-големи интелектуалци от болшевиките, но просто не им провървяло по време на Гражданската война
Разбира се, че факторът случайност играе определена роля в историята. Не е ясно какво е щяло да се случи, ако есерката-терористка беше стреляла по-точно. Не е ясно и по каква траектория щяха да се движат събитията, ако тази есерка беше стреляла по-добре и бе улучила вожда на световния пролетариат. Могат да се измислят още сто милиона фантазни сънища с „ако“, но от тях няма смисъл, защото историческият процес има ясни и обективни предпоставки за един или друг вариант за развитие на събитията.

Вижте, само някакво невероятно стечение на контрареволюционни обстоятелства би позволило да НЕ победи Великият Октомври, а камо ли пък Временното правителство да се задържи в Зимния дворец през 1917 г.

Защо?

Защото белите в Русия нямали сериозна опора. Основните обществени класи тогава – селячеството и градската средна класа – подкрепяли кой ли не, но само не златните пагони-марионетки на Запада, които се самонарекли бяло движение. А пък никакви топли чувства към експлоататорите (белогвардейците) не можел да изпитва пролетариата, който, апропо, бил и на теория, и на практика хегемон на социалистическата революция.
Ако приемем за факт, че Фортуна не поднесла на тепсия победата на противниците на болшевиките, да, можем да кажем, че на белите през 1917 г. не им провървяло. Но при такова развитие на събитията обикновено се казва, че Съдбата помага на най-силния.

Болшевиките предложили ясна и разбираема програма, започнали да я прилагат в живота. Да, започнали да прилагат това, което били обещали. Съумели в най-кратки срокове да построят принципно нова и значително по-дееспособна за руските условия държавна машина.
Те реализирали това, които днес наричаме мобилизационен модел, а тогава го наричали просто военен комунизъм. В условията на гражданска война този модел показал къде-къде по-голяма ефективност, отколкото свободното предприемачество, което предлагали белите.

Руският избор

Либерал-историците обичат да разсъждават за „нормалния ход на историята“. Под този термин те разбират, естествено, пълно господство на любимия им капиталистически строй. Когато се появява реална алтернатива на капитализма, те веднага започват да говорят за нарушаване на естествения исторически процес. Основен такъв „нарушител“ и почти хулиган в историята за тях винаги е била Великата Октомврийска социалистическа революция, която откри пред човечеството възможност да се установи истински справедлив социален ред.
Това, че Великият Октомври се случил в Русия, е напълно закономерно, отчитайки вековния общинен характер на руското общество тогава.

Това бил очевидният руски избор!!!

Това бил изборът на Историята.

Това бил изборът на Диалектиката.

Петя Паликрушева

Advertisements

7 responses to “Митовете за „червения терор“ и бялото движение

  1. Не мога да разбера какъв е проблема с терора? Преминаването от феодализъм към капитализъм (ако приемем смяна на икономическата система за основа) или от монархия към република (радикална политическа система) е била съпроводена с насилие. От една страна това са методите на съществуващата система, от друга – власт без бой никой досега не отстъпва (ако някой има пример – моля да даде. Само ще вметна, че промяната в политическите надстройки в някой от бившите социалистически страни говори повече в полза на комунистите 😉 ). Аналогията с избори не е добра, тъй като при изборите е смяна на част от управляващата прослойка с друга част. Ако чрез избори се промени прослойката като цяло – един пресен пример е Гърция – насилието веднага е налице.
    Като цяло промяната в съществуващо положение, дори било и в личен план, се приема от индивида/класата/обществото като насилие, дори и да липсва физически сблъсък. Пример – причина номер едно за смъртта на старите хора е пенсионирането.
    Това, което ми е забавно е, че т.н дясно мислещи са готови да забравят/игнорират как се е зародил строя, който те защитават и се концентрират върху положителните резултати от него. В същото време, ако т.н. ляво мислещи използват същия подход, биват обвинявани в изкривяване на фактите. Обратното разбира се също важи. Което, пък просто идва да покаже, колко много път имаме още да извървим.
    Великите постижения на Октомврийската революция не трябва никога да бъдат омаловажавани и забравяни. Както тези на Великата френска революция. Както и всяко мъничко късче напредък, което човечеството прави (за съжаление не всеки ден). Разбира се, от далечината на времето винаги може да се каже, че е имало по-добър начин да се постигне даден резултат. Както и да се намери опарвдание и обяснение за всяко действие. За откривателя, разработващ първото колело, обаче не е имало голямо значение дали използваните камък и дърво са най-подходящите. Това са проблеми за следващите. Както е казъл Нютон – „Видях надалеч, защото стоях на раменете на гиганти“.

  2. Митев, окензал си целия сайт с многословните ти и объркани бръщолевения. Концентрирай си мисълта в кратки излияния, че ни писна да ти четем температурните мозъчни отклонения.

  3. Моля ви се, подхождайте по- сериозно към статии, които разглеждат толкова важен исторически период. Въздържайте се от неуместни метафори, напр. „Русия заприличала на скъсан и изтърбушен чувал…“?!?

    • Пагубното влияние върху Русия от т.нар. контрареволюция е факт, който не може да се оспори. Да, този неоспорим факт с тежки последствия за руския народ може спокойно да оприличи състоянието на Русия тогава със „скъсан и изтърбушен чувал“, казано на поетичен език. С такъв език боравят журналистите и творците на словото. Ако на някой не са му ясни зловещият разгром на Русия в резултат на белите генерали и на окупиралите я западни държави, може да се информира. Да, желателно е човек да се информира сам, а след това да дава мнение. Мерси за вниманието.

  4. За така наречените „мит 3“ и „мит 4“ съм склонен да се съглася с много неща. Но що се отнася до „мит 1“ и „мит 2“, и особено „мит 1“ (!) – там просто няма как да се съглася с цял куп неверни постановки.

    Впрочем, сигурно Петя сама усеща, че анализът й е твърде непрофесионален – неподкрепен с източници и следователно, недостоверен. Има право на мнение, разбира се. Включително и на такова. Но едва ли ще убеди някого.
    И изобщо – има неща, с които не трябва да се прекалява. Даже, един умен човек изобщо би се въздържал да ги изкарва на масата за обсъждане.

    Но хайде, да речем, така или иначе, сърбяло го е твърде силно, та е започнал да ги обсъжда. Не е можал да се сдържи…. Но тогава трябва да е доста смел, честен и доблестен, да умее да носи на критика и да е готов даже да понесе вината на своите авторитети. (Без мезетата.)

    Щом смята, че достойнствата на въпросните авторитети имат превес над греховете им, или че злодеянията им са не пряко следствие, а само страничен, нежелан и непредвиден ефект от тяхната идеология… (Но впрочем, това трябва поне да се опита да го докаже…) Нека да разгледа честно всички обвинения и да ги подложи на анализ. А не да пише свободни съчинения от типа на „болшевиките просто наивно вярвали, че бившите експлоататорски съсловия няма да тръгнат срещу пролетариата…“ Кой го твърди това? Лична спекулация ли е, или е мнение на някой историк, изследовател, идеолог, политолог, философ, – който и да е? Не, това просто не са сериозни неща.

    Червен терор, за огромно съжаление, е имало и това е неоспорим факт. Друг въпрос е дали е бил нужен, дали е бил неизбежен, дали е органична част от революционните методи на комунизма, дали е обусловен от неговата идеология… Това е много по-важно. Защото хората искат да знаят най-вече това: Пак ли ще правите същото, ако ви се удаде да вземете властта, или този път ще се опитате да намерите някакъв друг, по-цивилизован метод?…

    • Митев, окензал си целия сайт с многословните ти и объркани бръщолевения. Концентрирай си мисълта в кратки излияния, че ни писна да ти четем температурните мозъчни отклонения.

      • Анонимен, моля Ви. Господин Митев е дал своето мнение, както е намерил за добре. Аз го подкрепям, но това съвсем не е причината да Ви кажа, че единственият с температурни мозъчни отклонения сте Вие. Вие сте този, който без причина обижда и хули.
        Това настрана, г-н Митев, много харесах Вашето изказване. Напълно прав сте, Червен терор е имало и жертвоте по статистика надброяват 2 миниона и половина само за първите няколко години.
        И нещичко за авториката. Извинете, г-жо Петя, но как бихте ми обяснили Землячката? Да не би тя да е просто объркана девойка, която е била леко раздразнена и съвсем без да иска, вярвайки в доброто у хората, е излкала безжалостно толкова народ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s