Как руска мини-подводница стресна Запада

OLYMPUS DIGITAL CAMERAНеразличими на морска дълбочина за сонарите, способни да се приближат практически до брега и да стоварят десантчици, свръх малките подводници „Пираня“ си останат истински кошмар за шведските ВМС. И макар подобни подводници отдавна да няма в руския Военно-морски флот, Стокхолм е сигурен, че Москва продължава да създава такава техника, а изпитателен полигон били шведските фиорди.

Само една снимчица от Анне Берли, която уж била фотография на руска мини подводница около бреговете на Швеция, буквално за две седмици вкара света в състояние на нова „студена война“. Виждайки снимката, командващият ВМСШ контра-адмирал Андерс Гренстад, без да се съмнява, заяви: „Това може да е подводница, може да е лека подводница, а може да бъде и водолаз, който е използвал скутер за придвижване“. По-късно адмиралът съобщи за прихванат разговор „на руски“ с призив за помощ за кораб, който е в беда.
Дежавю по шведски

Андерс Гренстад, вероятно, си спомня прекрасно за далечната 1981 г., когато съветската подводница С-363 от Балтийския флот се обърка и се блъсна в скалите едва ли не до самия Стокхолм. Подводницата тогава е извадена „от камъните“ с помощта на шведски спасители. По-късно съветската подводница се връща в базата си. Това се случва на 7 ноември, когато на Червения площад върви парадът в чест на поредната годишнина от Великия октомври. Заради този „подвиг“ съветските моряци започват да наричат С-363 „Шведски комсомолец“. В същото време в Стокхолм започва трескава подготовка, СССР имал намерение да атакува.

В началото на лятото на 1986 г. шведските ВМС надават вой, че около остров Хотланд „има потопен във водата непознат обект“. Изследването на морското дъно показва, че „обектът“ е оставил по морското дъно бразда с дължина над километър. През лятото на 1988 г., по време на изпитанията на новата шведска подводница, редом до нея бил чут шум от друг подводен обект. За да се идентифицира този шум, заповядали на шведската подводница да изплува. В същото време втори обект с голяма скорост преминал под кила на шведската подводница, което сериозно изплашило моряците. През цялото време на изпитанията загадъчният обект си оставал все така незабележим, което означавало, че във всеки един момент можел да използва оръжие.

Шведите признават, че нито веднъж не са виждали с очите си съветски подводници в свои води, но и до днес са сигурни, че съветските, а сега и руските мини-подводници негласно присъстват в техните териториални води. Фотографията на Анне Берлин отново върна морската истерия в главите на шведските ВМС. Но уви, след две седмици търсене на „неразпознаваем морски обект“ не са открити никакви доказателства. Шведските военни и този път остават разочаровани. Но този път Андерс Гренстад трябва да признае публично грешката си.

Тихата маневреност

Впрочем, поводи за страхове у шведските военни има предостатъчно. СССР, а сега и Русия имаха и имат технология за създаването на мини подводници, които притежават качеството незабелязано да се приближат до вражеския бряг, да стоварят там десантчици, а при необходимост да минират рейдовете или с торпеда да обстрелят противника. Такива подводници започват да се проектират още през 70-те години на миналия век в Ленинградския завод за морска техника „Малахит“.

Проект номер едно е подводница 865 от тип „Пираня“. Малката подводна лодка била предназначена за спецзадачи в крайбрежни плитки води, сложни за навигация, в които действията на нормалните подводници са затруднени или невъзможни, както и в условия на сериозна противоподводна отбрана. Мини-подводницата била снабдена със специален водолазен комплекс с два извънбордни херметически автоматизирани контейнера, предназначени за съхраняване на индивидуални средства за придвижване на водолазите, както и с камера за излизане под вода на водолазите- диверсанти.

„Пираня“ била снабдена със съвременен комплекс радиоелектронно въоръжаване, включващо малогабаритни средства за  навигация, за връзка, наблюдение и автоматизирана система за управление, която позволявала на трима човека от екипажа да управляват сложната морска техника.
Въоръжението на подводницата се състояло от 2 товарни контейнера, в които можели да се сложат 2 транспортьора за морси диверсии тип „Сирена“ или 4 буксирщици тип „Протон“. В мини-подводницата имало още 4 мини с голяма мощност тип ПМТ, в това число ядрена бойна част, 2 броя 400-мм торпеда „Латуш“, които подводницата можела да използва в целия диапазон дълбини.

Последният поход

По проект „Пираня“ са построени две подводници: МС-520 и МС-521. Те можели да развиват 7 възела и да се потапят на дълбочина до 200 метра. Подводницата събирала разузнавателно-диверсионна група от 6 човека. Именно диверсантите били главното „оръжие“ на подводницата. Бойците можели да напуснат подводницата от повърхността й, а и от дълбочина до 60 метра. Намирайки се извън подводницата, те можели да попълват запасите  си от кислород, ползвайки електричество, подавано от морския съд. Подводницата от проект 865 била напълно автономна за 10 денонощия.
„Пирани“-те били направени от титан. Недостатък бил високата цена на титана. Стойността на титановия корпус превишавала нормалния корпус 5-6 пъти. Тъкмо титанът, с неговото малко ниво на магнитните полета правел подводницата напълно радио-незабележима.

Една „Пираня“ струвала колкото два фронтови бомбордировачи Ту-22МЗ. Но главните експерти от СССР сметнали, че при наличието на атомни подводници с балистични ракети няма нужда от малки диверсионни лодки.

Второто дихание

„Малахит“ е известен днес с още един уникален проект – новите многоцелеви атоми подводници от проект 955 тип „Ясен“. Главният кораб от този проект „Северодвинск“ в момента извършва държавни изпитания. По характеристиките си тези кораби превъзхождат американските „Seawolf“. На изложението за въоръжение и военна техника в Джакарта през 2014 г. фирмата активно рекламира новата модификация на „Пирани“ – „Пирани-Т“.
Външно тя малко се различава от предшествениците си по габарити. Но новият кораб има по-голяма водоизместимост, до 500 т, скорост – 12 възела. Автономността на кораба вече е 20 денонощия. „Пираня-Т“ вече е снабдена с 4 торпедни апарата. В бойния комплект могат да влязат 2 ракети или торпеда тип 533 мм, т.е. такива, каквито има в големите подводници, 8 торпеда калибър 400 мм или 4 морски мини.

Това въоръжение позволява на подводницата да действа в райони, в които тя трябва да остане скрита не само на база акустика, но и на база електромагнити полета. Екипаж – от 3 до 5 човека. „Пираня-Т“ е снабдена със специална шлюзова камера. Бойците изваждат оръжието и специаланата апаратура от външни контейнери. Връщането в лодката става също чрез шлюз.

„Малахит“ е разработил 4 модификации на „Пираня“ с водоизместимост от 218 до 750 тона, с дълбочина на потапянето до 300 метра и с екипаж от 5 до 9 човека. Макар експертите да твърдят, че най-леката версия може да се управлява и от един човек.

В пресата изтече информация още през 2013 г., че в Северодвинск е започнала модернизацията на атомната подводница по проект 667БДР тип „Калмар““ – БС-64 „Подмосковие“…

Всичко това показва, че страницата на свръх малките подводници в Русия съвсем не е затворена.

Петя Паликрушева

Advertisements

2 responses to “Как руска мини-подводница стресна Запада

  1. Да ви разкажа и един виц за шведите:

    Един руски дипломат научил, че на колегата му – шведски дипломат, му се е родило детенце. И отива да го поздрави. „Честито, поздравявам Ви, разбрах, че съпругата Ви е родила…“ – все от този сорт. Обаче шведският дипломат не изразява възторг, а напротив – разваля му се настроението (можем само да се досещаме защо). За да оправи ситуацията, руснакът пита: „а момченце ли е, или момиченце?“ Отговорът на шведа е потресаващ: „Когато порасне, ТО само ще си реши!…“ (и сърдит напуска залата).

  2. Добра реклама на руските технологии… (Които, впрочем, в по-голямата си част са наследени от Съветския съюз.)

    Но в конкретния случай нямаше никаква руска подводница в шведски води. Това беше просто част от антируската пропагандна истерия. За целта кой, ако не шведските „прогресивни“ педерунгели биха удисали на Фашингтон? Направиха на луди и шведските ВМС, на които им писна да харчат луди пари за нещо, което и на тях самите им е прекрасно известно, че го няма и никога не го е имало – митичната „руска подводница“.

    Да, руска подводница там може да е имало, в миналото. А както е имало в миналото, така ще има и в бъдеще. Само че не е сега най-добрият момент да се дразнят скандинавските страни. Сила не се демонстрира по такъв начин. Всички го знаят – и НАТО, и руските сили от ВМФ на РФ. Впрочем, ако и да бяха пратили подводница руснаците, тя би останала НАИСТИНА незабелязана. Ако пък искаха да демонстрират сила, щяха просто да я покажат. Няма среден вариант.

    Нека да предложа нещо друго на вашето внимание, като сме заговорили за подводници… Намерете си в мрежата информация за най-новата руска технология за енергоизточници за неядрени (!) електрически подводници, които могат да осигурят на подводницата оставане под водата без изплуване, непрекъснато, до 1 месец! Ето ТОВА е хит и жесток стратегически пробив. (За да сме честни – има и подобна немска технология, но руската е по-нова и съответно, е по-добра.) Друга новина: скоро руският ВМФ ще получи на въоръжение нови крилати ракети, изстрелвани от стандартен торпеден апарат, с обсег на действие 1500 км. А това, както се изразяват лигавите софиянски пубертети, „напрау кърти мивки“. Тези ракети ще ги получи на въоръжение първо Черноморският флот на РФ… Ето какво е наистина актуално днес при руските моряци. А не глупавите „Мистрали“, които не решават никакви стратегически задачи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s