Българският фашизъм

Веска Михайлова_oВеска Михайлова

Веска Михайлова_nСпомени на нейна приятелка и съкилийничка:

Разпитите започнаха и бяха придружени с нечувани побоища – с гума, с дърво, с юмруци. Бяхме викани по няколко пъти на разпит. Ограничихме се да кажем само това, което по един или друг начин беше вече известно на полицията. Мен ме биха с юмруци по тялото и лицето, от което получих синини. За Веска, която беше арестувана още на 16-ти и през цялото време беше отделена от нас, разбрахме, че е бита с дърво по най-зверски начин. Сестра ми при всеки разпит биеха с гума. Когато се връщаше при нас в кухнята на участъка, тя просто не можеше да седне. А вечер, легнала на пода, както и всички останали, не можеше да заспи от болки. Димитър Йотов пък не можеше да стъпи на краката си, защото беше бит с гуми по ходилата.

Баща ми бяха изкарали на двора за малко и това, което видях, ме порази – лявата му ръка беше счупена, лицето цялото в синини. Така пребит той едвам се движеше, но беше изправен и гледаше към помещението, в което бях аз, може би в очакване да ме види. Полицаят, който беше при мен, ми каза веднага да се махна от прозореца и да седна на пейката, която беше в дъното на кухнята.

На 23 май 1944г., сутринта от сеновала докараха при мен Веска Михайлова, без да й обяснят защо я преместват. Въпреки строгите запрещения на полицаите, ние с Веска тихо разговаряхме. Тя се надяваше, че ще откарат всички ни в Плевен, за да ни съдят.

Същият ден, към 6 часа след обяд, в кухнята доведоха баща ми, Мони Декало и Симеон Ненов. Бяха им казали, че ще ги откарват нанякъде. Казаха и на Веска да се приготви. Тя все още живееше с мисълта, че ще я откарат в Плевен, и затова попита: “Да взема ли багажа си?” Не – гласеше отговорът. Веска имаше туристически обувки, които в момента не бяха на краката й, а бяха оставени близо до нея. Тя се обърна към един от полицаите с въпрос да вземе ли поне обувките си, но той й отговори, че може и без тях. Този разговор изведнъж ме накара да се сепна. Стана ми ясно, че се готви нещо много страшно. Спуснах се разплакана към татко и започнах да го прегръщам. Той ме погали по лицето със здравата си ръка и ми каза: “Кураж, Стоянке!” Тези думи, казани с толкова твърдост и спокойствие, върнаха самообладанието ми. Той знаеше, че отива на разстрел, но и в последните си минути намери сили в себе си да ме успокои… Един полицай с грубост ме отскубна и завлече на мястото ми. Но само миг след това аз се приближих до Веска, за да се простя и с нея. Прегърнахме се, без да разменим нито дума.

От двора се чуваше зловещото пращене на моторетка. Палачът полицай Йото Цаков се приготвяше да замине със жертвите. Извикаха ги да тръгват.

“Целуни другите, заради мен” – ми каза татко.

“Стоянке, успокой мама!” – бяха последните думи на Веска.

В книгата прочетох и показания на един полицай, който в деня на разстрела не е бил на работа, но от мелницата, където бил, видял камиона, в който карали групата за разстрел, и казва, че момичето стояло право в камиона. По-късно го извикал началникът на участъка и му казал да повика циганите и да ги заведе в местността “Хумата”, където има разстреляни. Циганите да вземат дрехите на разстреляните и да погребат труповете. Полицаят изпълнил заповедта, но когато отишли на мястото на разстрела, казал на циганите да не събличат момичето.

Advertisements

One response to “Българският фашизъм

  1. Много лоши работи! Дума няма. Как да спорим? И сигурно всичко това наистина е вярно.

    Но тези неща не са лоши само по отношение на комунистите – когато някой тях ги бие и ги убива. Лоши са по отношение на ВСИЧКИ хора. И по отношение на хората, вярващи в Бога – християните, свещениците… И спрямо „буржоата“ и офицерите… И спрямо „кулаците“ (с по 20-30 декара земя!), и спрямо „буржоазната интелигенция“… Накратко – спрямо „класовия враг“, който в Русия, да речем, трябвало да бъде физически изтребен и спрямо който трябвало да бъде приложена диктатура. А пък диктатурата, тя без насилие не минава – просто „няма как ич дънйе, нъл тъй“…

    Репресиите, насилието, терорът, издевателствата, убийствата – тези неща са ВИНАГИ ЛОШИ. Терорът си е винаги антихуманен, насилието е винаги неприемливо. Това е универсално правило. То важи във всички случаи и по отношение на всички хора – без значение кои са, какви са и за каква кауза се борят.

    Ако вие, комунистите, успеете някак си да си го набиете това нещо в главите, може би ще успеете един ден. И тогава наистина ще ви пожелая успех. Защото сега за вас репресиите са лоши май само тогава, когато са срещу вас. А когато трябва да се борите с класовия враг, изведнъж стават най-нормалното и най-естественото нещо на света. Или поне стават някак си „оправдани“ и „неизбежни“. Странна „логика“, наистина.

    Материал за размисъл:
    perunica.ru/otveti/vinovat/3646-krasnyj-terror-v-rossii-1918-1923.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s