Комунист с открито писмо до Плевнелиев

плевнелиев 4_nОТКРИТО ПИСМО

 

    Господин Президент, 

    Отдавна Ваши изказвания, оценки и изводи са пораждали в мен желание да Ви напиша няколко реда, за да изразя моята позиция по тях. Въздържах се, воден от разбирането си, че политическият Ви опит е незначителен и с течение на времето сам, а и с помощта на добросъвестни съветници ще коригирате поведение и действия, оценки и изводи за събития и явления, за България така, че ролята и авторитетът Ви на президент, на лидер и обединител на нацията да нарастват. За съжаление изявленията Ви около 25-годишнината от 10 ноември 1989 година показаха, че Вие не само не сте преосмислили поведение и действия, изводи и оценки от гледна точка на ролята Ви в обществото, но сте възприели още по-твърд курс да черните социалистическото минало на България, да омаловажавате ролята и приноса на кадрите и хората, работили добросъвестно и всеотдайно за просперитета на България, за добруването на народа. Продължавате да се изявявате като непоправим антикомунист и последователен русофоб. 

    Конкретният повод да Ви напиша това писмо са част от Вашите разсъждения, оценки и изводи, част от Вашите внушения, които направихте в предаването „Панорама”на БНТ на 14 ноември тази година. Възмутих се от много неща: като се започне от това, че се опитахте по детски наивно да омаловажите лъжата, че на 10 ноември 1989 година с Илиян Попов сте били на антикомунистически митинг пред Народното събрание, мине се през заклинанията Ви срещу Русия и се стигне до факта, че в продължение на няколко минути се опитахте да внушите на мен и на всички зрители, че само това, което Вие казвате, е абсолютната, обективната истина. Искаше ми се, ако имах възможност, още тогава да Ви задам въпроса кой Ви е дал правото да смятате, че само Вашият прочит на близкото минало и настояще е верен, че само той е истината от последна инстанция. 

    Впрочем ще подчертая, че имаше неща, с които съм напълно съгласен с Вас. И едно от тях е твърдението Ви, че

манипулираната истина разделя”.

Да, така е. Манипулираната истина разделя, противопоставя хората, разпилява енергията на нацията. Възниква въпросът обаче, защо, след като съзнавате негативната роля на минипулативната истина, Вие сам си служите често с такива истини. Нещо повече, направо си служите понякога с неистини. Коментарът, който направихте за 10 ноември, призивът Ви да не се обръща внимание на казаното от Вас за изявата Ви вечерта на тази дата не ми прозвучаха добре. Да искате да не се обръща внимание на една неистина е недостойно.

Ако тази лъжа бе казана от един обикновен гражданин на страната, бих приел донякъде, че не трябва да й обръщаме внимание. Но поднесена от президента, от държавния глава, тя има друга стойност, различни последици, включително и такава, че може да послужи някому за неправилен прочит на този отрязък от историята на страната. Моят прочит на този факт знаете ли какъв е, господин президент?

Вие допуснахте този гаф, воден от желанието да се самогероизирате, да изградите образа си на последователен борец срещу комунизма. Само че паметта на хората не е толкова къса. Не е сигурно и това например дали след години историята, която според мен е обективната съдница на миналото, няма да оцени негативно ролята на заклетите антикомунисти от времето на прехода. И тогава язък, както казват хората, за напъните Ви да се наредите в първите редици на поборниците срещу комунизма.

Но тази роля на Вас (а и на много други) не Ви приляга и поради факта, че Вие сам сте син на баща и майка комунисти и сте израснали в условията на социализма. Били сте в почивните станции на ЦК, бяхте активист на пионерската и комсомолската организация. Баща Ви, лека му пръст, бе дългогодишен работник на Окръжния комитет на партията в Благоевград, завеждащ сектор „Образование”, а майка Ви – дългогодишен секретар на първичната партийна организация в гимназията, където работеше. И двамата бяха честни, скромни, достойни, уважавани хора. Имах честта да работя заедно с баща Ви от началото на 1972 година до кончината му, в това число около 4 години в една стая. Прекрасен човек бе – тих, скромен, разсъдлив и задълбочен, човек с благ характер, предан и отговорен, изпълняващ добросъвестно задълженията си на партиен работник. С две думи – добри хора, отлични кадри. И досега се мъча да си обясня например защо, когато станахте президент, като че ли нямахте желание обществото да разбере, че родителите Ви са били членове на БКП и нейни функционери. А си мисля, че няма от какво да се срамувате в трудовата биография на родителите си. 

    Социалистическият етап в развитието на България е исторически факт и той изисква обективен анализ и оценка. Този откъс от историята наистина изисква обективен, непредубеден прочит и оценката за него не може да се основава на примитивния, пещерния антикомунизъм. Съзнавам, че в моята оценка има някаква доза субективизъм, но засега е еднозначна. И същността й е следната: Социалистическият етап в развитието на България е най-плодотворният, най-съзидателният и възходящ период в историята на България.

Впрочем ще вметна, че съзнателно или не, Вие сам казахте нещо, което потвърждава моята оценка, а то бе, че преди 1990 година България е била по-богата от Полша. Ще припомня само, че според официалната статистика на ООН от това време по икономическо развитие България се нареждаше на 35-о място в света. И понеже черногледци в България за оня период се навъдиха много, ще припомня, че преди 1990 година България произвеждаше по няколко (2 до 5) милиона тона чугун, стомана и прокат; бе сред водещите в света по добив на мед, олово и цинк, на 2-ро място по производство на електрокари, мотокари и електротелфери (над 30, 40, 50 хиляди броя годишно) и т.н. Тоест преди 1990 година България бе индустриална държава. Имаше и модерно земеделие. Отглеждаха се по няколко милиона глави свине, овце, говеда, птици и други. Годишно се произвеждаше над 9 млн. т пшеница, няколко милиона тона царевица, над 120 хил. т тютюн, от които над 23 до 27 хил. тона в Благоевградски район, и т.н.

Да! Имаше негативи, имаше слабости, извращения, неща, от които и аз се срамувам. Но положителното, съзидателното, възходящото бе главното, водещото. А какво е днешна България? Икономически изостанала и разнебитена, политически нестабилна, прогизнала от задкулисие и корупция, от явни и прикрити ограбвания и присвоявания на национално богатство и т.н., и т.н. Умът ми не побира факта, че за 25 години не можахме да се отлепим от дъното. Нещо повече, продължаваме да затъваме, а голяма част от народа ни продължава да живее все по-бедно и по-бедно и както е казал поетът, от нигде взорът надежда не види. Ще припомня само, че след 1994 година само за 2 години в България е възстановено довоенното производство и след 1947 година възходът е безспирен, а той е същностна характеристика в развитието на страната до 1990 година. 

        Господин Президент, 

        Убеден съм, че нямаме различие по това, че днес за страната ни няма по-важна от задачата тя да бъде изправена на крака, да започне възходящото й развитие. 

        Нямаме сигурно големи различия и по това, че за да се случи горното, е нужно час по бързо да се възстанови държавността, авторитетът и ролята на институциите, властта на закона, да се създаде организация за ефективното използване на вътрешните и външни фактори и ресурси, да се мобилизира енергията на цялата нация. Нужно е час по-скоро да се сложи край на политическото противопоставяне, на разделението на хората на наши и ваши по политически признак. И в това отношение ролята на президента е безмерна. Историята няма да Ви прости линията, която следвахте и както личи, ще продължите да следвате в бъдеще – да разделяте нацията. Лично аз, надявам се и по-голямата част българските граждани няма да Ви простят това, което направихте след избора на правителството на Пламен Орешарски, като само след няколко дни снехте доверието от него, безусловно подкрепихте протестите, т.е. деструктивното, и си позволихте да определите протестиращите като умни, красиви, перспективни и т.н., а такива като мен и милиони други, които не протестирахме – като грозни, изостанали, недемократични и т.н. 

        Дошло е време наистина за смирение, за поглед в бъдещето, а не в миналото, за държавническо отношение и поведение най-вече на Вас и всички останали, които са в системата на управлението. Дошло е време да се мисли не ден за ден, не от днес най-късно до утре, а да се мисли с хоризонт обозримо бъдеще, а защо не и в по-далечна перспектива. 

        Дошло е време държавните мъже като Вас в случая да мислят повече не за това какъв временен фурор ще предизвикат с поведението и действията си, а какво ще оставят реално в съзидателния градеж на България. 

        Казвал съм го, ще си позволя да го кажа и на Вас отново. Досегашната практика да се отрича миналото, всеки новопостъпил във властта да се счита за най-велик, за най-далновиден, едва ли не за богоизбран; да смята, че историята започва от него, т.е. да няма приемственост, е пагубна за съдбата, за бъдещето на страната. 

        В последните години, особено в настоящия момент, много се говори за реформи. Аз също не се съмнявам в необходимостта от такива, особено в някои сфери (съдебна система, здравеопазване, държавна машина и др.). Мисля обаче, че нищо няма да се получи, ако не се промени изцяло философията за осъществяване на реформите, ако няма съгласие, единомислие, еднопосочност и последователност в действията за тяхното осъществяване. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се изясни същността на реформите в отделните сфери, срокове за тяхното осъществяване и да се обмисли от всички, че тяхното реализиране трябва да стане дълг и отговорност не само на днешните, но и на утрешните, на бъдещите управляващи. Ако това не стане, ще продължим да говорим за реформи, недъзите ще се задълбочават, положението ще се влошава. Както е например в здравеопазването – от 25 години се реформира, парите за здравеопазването растат, а реалното здравеопазване на хората се влошава. Мисля си, че президентската институция би могла да играе някаква по-съществена роля в разработването на конкретните неща, които трябва да се случват в страната. Особено важно е да се съживи икономиката и ролята на държавността в тази посока трябва да нарасне. Постановката, че държавата не трябва да се меси, според мен е дълбоко погрешна. Някой американец беше казал: „Икономиката, глупако!!“.

        Господин Президент, 

        Ще ме извините, но не мога да подмина без коментар Вашето отношение към Русия. Чудя се и се мая откъде тази злоба ? Какъв зъл демон се е загнездил във Вас, та не Ви е останала и капчица признание поне към Русия, някакво чувство на благодарност към саможертвата на хилядите руски воини за свободата на България. Добрият, далновидният политик не би допуснал да се конфронтира с една велика държава, каквото е Русия, за да се хареса на американските си приятели?

 

                  С УВАЖЕНИЕ: ИВАН ГРОЗДАНОВ – ДЪЛГОГОДИШЕН ПАРТИЕН  РАБОТНИК, БИВШ УЧИТЕЛ, ПЕНСИОНЕР ОТ  БЛАГОЕВГРАД, 17.11.2014 г. 

Advertisements

2 responses to “Комунист с открито писмо до Плевнелиев

  1. Чак пък „с уважение“! Към кого е това уважение: към президентската институция, или лично към Плевнята? Аз бих се въздържал…

    Всъщност, продажникът Плявналиев няма да го прочете всичкото това. Даже няма и да стигне до него. Пък и да стигне, файда йок – той е просто една най-долна щатска марионетка, а не реален политик. Какъв смисъл има да се обръщате с някакви си там дълги, премъдри и разумни речи, към едно абсолютно нищожество, което само изпълнява чужди заповеди? Ако вярвате, че това ще предизвика нещо като диалог – губите си времето. Ако пък, по този начин искате всъщност да се обърнете към хората – да, добре, ОК – дано да ви обърнат внимание… Но самият факт, че се занимавате с този национален предател, е вече достатъчно неприятен за хората. Повечето знаят колко струва Плевнята и не проявяват особен интерес към него. По-добре просто кажете за него няколко „топли“ думи, да му опресните портрета. Един вид, да не му избледнява боята… Това е напълно достатъчно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s