Разграбената България, пазарът, потреблението

Социализъм БГ_98ПАЗАРЪТ

Потреблението

В първите години след Втората световна война отечественофронтовското правителство се справя с инфлацията, задоволява пазара с най-необходимите хранителни и нехранителни стоки, премахва купонната система (а заедно с нея ликвидира спекулата и черната борса), укрепва финансите, бюджета и лева. Това изисква ръст на селскостопанското и промишлено производство. За тази цел, след като през 1949–1950 г. е достигнато довоенното равнище, правителството мобилизира всички вътрешни ресурси. За създадените, но намиращи се в бедствено положение трудовокооперативни земеделски стопанства то получава заеми от СССР предимно във вид на селскостопанска техника и за строителство на торови заводи.

За да заработи промишлеността, България получава и суровини от СССР (памук и платове, метали, нефт). През 1956–1960–1975 г. промишлеността и селското стопанство се развиват с изключително високи темпове. Ако приемем 1939 г. за 100, през 1970 г. доходът на нацията се увеличава 10 пъти, през 1980 г. – 20 пъти, през 1989 г. – 28 пъти. На тези и други сходни статистики се основава популярнияj лозунг: “Построихме две Българии”.

Съотношението между дохода, получен от предприятията, и дохода от работна заплата е 52% оборот и печалба към 48% данък. Това съотношение с малки изменения се запазва за дълъг период от време.

От нарастващия национален доход за натрупване (за капитално строителство) годишно се отделя около 20%, потреблението поглъща 80%, а личното потребление – 70%.

През втората половина на 80-те години, т.е. в края на плановото социалистическо развитие на страната, потреблението на населението на хранителни и нехранителни стоки достига средно европейско равнище.

За времето 1952-1989 г. потреблението на хранителни и нехранителни стоки нараства 8 пъти и достига до това на развитите страни: на хляб – 198-200 кг, на месо – 78 кг, на мляко – 195 л, на яйца – 270 бр., на зеленчуци – 118 кг, на плодове – 100 кг, на мазнини – 24 кг, на захар – 35 кг.

За нехранителни продукти потреблението е: тъкани – общо 38 кв. м, обувки – 2,8 чифта, трикотаж – 13,8 бр., телевизори на 100 домакинства – 101, хладилници на 100 домакинства – 98, перални машини на 100 домакинства – 95, леки коли на 100 домакинства – 54.

През 1989 г. 85% от населението в градовете и селата живее в собствени новоизградени жилища. Образованието и здравеопазването са безплатни на всички нива. 50 000 студенти получават държавна стипендия. Трудовото законодателство регулира женския и детския труд, като осигурява неговата защита. Работещите се хранят в столове, като заплащат само стойността на продуктите по цени на едро. Всички работещи имат осигурени и заплатени от 14 до 30 почивни дни годишно.

Осигурителните пенсионни фондове се плащат от държавните, общинските и кооперативните предприятия. С тях пенсията е осигурена на ниво 60% от получаваната заплата при възраст за мъжете 60, а за жените 55 години.

Не може да се прави сравнение на личното потребление в България в стойностно отношение с това в развитите европейски страни, без да се вземе под внимание различната степен на социална осигуреност, т.е. степен на заплащане на образованието, здравеопазването, културата, осигурителните фондове, личният подоходен данък, цените на комуналните услуги и на жилищата. Затова процентът например на хранителните стоки в общия доход на домакинствата в България, е висок около 40, а в развитите страни е 14 – 25. Поради голямата разлика в цените това сравнение трябва да бъде анализирано, тъй като пътищата на социална осигуреност са различни. С това може би се обясняват съхранените чувства, наричани “носталгия по социалистическото минало”, които са израз на стремежа към същото социално, образователно и културно развитие, което национално отговорните фактори трябва да осигуряват на населението в условия на демокрация и свободен пазар.

Как се планира методически и практически ръководи личното потребление в условията на плановата икономика?

Нужно е преди всичко да се изясни, че социализмът е подчинен на същия “закон за разменната стойност” (К. Маркс), на която е подчинено и капиталистическото стопанство, т.е. стоката намира своя еквивалент на пазара, и то чрез цената. И социализмът, както и капитализмът познава гладен пазар, свръхпотребление, видими или скрити ниши в пазара и пр. Развитите капиталистически страни, в това число и САЩ, приемат и приспособяват за своите цели редица достижения на плановата система. Те например усвояват и прилагат „техпромфинплана“ на съветския икономист В. Кантарович, правят го Нобелов лауреат, но не обявяват това за социализъм. От своя страна редица теоретици и практици на социализма достигат дори до отричане на действието на закона за стойността и не могат да възприемат новостите в управлението на потреблението – като използването на електронноизчислителната техника, въведена в европейските страни от 70-те години.

В първите години след войната гладният пазар и на Запад, и на Изток поглъща всичко. Отраслите за стоки за потребление у нас получават помощ от СССР и от далеч по-развитите социалистически страни Чехословакия, Унгария, ГДР. Чехословашки инженери правят най-голямото откритие след Втората световна война в текстилното машиностроене – безвретенно предене и безсовалков стан. Техните патенти се купуват и от западните страни.

Планът на страната, 70% от който е личното потребление, се съставя в годишен и тримесечен разрез след договаряне с производствените и търговските организации. Начинът на договаряне на стоките за потребление се заимства от Франция, Германия, Англия. Специалистите от Плановия комитет, Министерството на финансите и Министерството на външната търговия натрупват по този начин значителен опит. За потреблението проблемът се състои в определянето му на микрониво. Подробен списък по уедрен асортимент се съставя половин година преди периода на потреблението по заявки на организациите на министерствата за вътрешна и външна търговия, т.е. значително преди пазарът да каже своята дума. Това е далеч по-лесно през 50-те и 60-те години, когато пазарът е гладен. След неговото насищане ръстът на доходите и контактите с по-развитите страни рязко и все по-настойчиво пораждат изисквания за асортимента, качеството и новите технически достижения в бита. По предложение на Министерството на леката промишленост към Художествената академия е открит приложен (дизайнерски) отдел, който подготвя стотици дизайнери. Дизайнерите на Центъра за мода и на големите предприятия показват в Париж два пъти годишно своите нови колекции. За тази цел Центърът сключва многогодишен договор с модната централа на Пиер Карден. Асортиментът, качеството и организацията на потребление непрекъснато се подобряват. Но лесно ли се стига Париж и Лондон? При това ръководството на страната особено след 1975 г. отделя все по-голямо внимание (пари, кадри, техника) на отраслите на тежката промишленост, които осигуряват растеж на производството и на износа. Тодор Живков се увлича по едрите форми на организация на труда в промишлеността и в селското стопанство – огромни обединения и аграрно-промишлени комплекси. Политика, която все по-трудно се съчетава с необходимоста от повишаване на потреблението.

Същия проблем развитите капиталистически страни решават чрез увеличаване на търговския обмен помежду си, чрез разнообразяване на методите на предварителното планиране и чрез използване на достиженията на изчислителната техника за подобряване на връзките с пазара. САЩ насищат своите предприятия с електронноизчислителна техника през 60-те години, Европа – през 70-те години. През втората половина на 70-те години европейските страни широко въвеждат т. нар. шрих кодова информация. Тя позволява да се съкрати връзката пазар – производство. Тази техника подобрява работата и на пазара, и на производството. Тя е изцяло приложима и необходима и за социалистическите страни, но не е усвоена.

За да отговори на нуждите от потребление, Министерството на леката промишленост развива предприятия, които поставя на по-свободен режим по цени и заплащане на труда. В кратко време градовете се покриват с мрежа от подобни предприятия: “Валентина”, “Боряна”, “Яница”, “Лада”, “Биляна”, “Петър Ченгелов” и пр. Започват да ги следват предприятията с по-предприемчиви ръководства – трикотажни, шивашки, обувни, текстилни и др.

До края на 80-те години, макар че пазарът е несравнимо по-наситен от този през 40-те, 50-те, 60-те, даже през 70-те години, потреблението – и особено личното потребление – не е изцяло задоволено. Някои причини са обективни, някои – чисто субективни. Например в края на 80-те години на българския пазар липсват картофи, фасул и други зеленчуци, на чието производство явно пречи организацията на АПК. Със стоки като мебели, леки коли, телевизори пазарът е постоянно незадоволен. Особено важен въпрос за развитието на производството на предмети за потребление са кадрите, при това не само инженери, проектанти, дизайнери, а целият набързо набъбнал работнически състав. Уедряването на селското стопанство изхвърля на пазара на труда много селяни, които напускат селото след образуването на ТКЗС и са погълнати от промишлеността. Работническата класа нараства от 100 000 души (1939 г.) на 2 500 000 души. Увеличават се школите, курсовете, училищата за подготовка на кадри. Новодошлите не само нямат достатъчен опит, те нямат и не могат да имат традицията и опита на работниците в европейските страни, натрупвани през последните 300 (Англия), 200 (Франция) и над 100 години (Чехословакия, Унгария, Германия). Такива умения се превръщат в семейна и национална традиция. Например прочутият Чешки кристал се прави от работници, които 14 години работят и се обучават в  предприятието. Същото е в известните заводи на Цайс в Германия. Преждите “ДМС” във Франция се произвеждат от над 100 години.

Какво е нивото на работническата класа у нас? Един пример. В Кюстендил се изгражда предприятие по последна дума на френската техника за производство на прежди от вълнен тип, полиакрилни. Когато обаче узреят ябълките и черешите, работниците напускат работата си и се връщат в градините. Същото става в редица предприятия, построени в най-добрите селскостопански райони като Видин, Ямбол и другаде.

Във връзка с равнището на потреблението не може да се отмине критиката на социализма на Р. Гароди. Според него “чрез плана могат да се осигурят само предмети от първа необходимост, а на личното потребление е адекватен само стихийният пазар”. Ако планът дава стабилност в пропорциите и ръст на общественото и лично богатство, то насищането на пазара със стоки за лично потребление за България е въпрос на ръст на богатството на нацията, на производството, на обучението на работниците и на прилагането на най-съвременни технологии за по-тясна връзка на пазара с производството.

Другата страна на потреблението е цената на стоката. Социалисти – икономисти и практици – преброждат цялата сложност и неуловимост на цената: от пълното й отричане до пълното й стихийно царстване над обществото. През 50-те – 60-те години в България се възприема методика за планиране на себестойност на фабрично–заводските цени (цената на едро) и на цените на дребно. За повече или по-малък период от време те остават неизменни. Това помага за обвързване на плана в мащаба на страната, в рамките на СИВ и на търговския обмен с останалия свят. Цените се коригират всяка петилетка.

Теорията за “непосредствено обществения труд”, заимствана от СССР, става господстваща и в икономическата наука в България. С нея “теоретически” се обосновава настъпващата фаза на комунизма. Тази невярна постановка води до краен субективизъм. Той ярко господства в редица партийни постановки. Теорията за “непосредствено обществения труд” бързо се проваля, защото не може да служи на практиката. През 80-те години – и не само в България – отново си проправя път законът за стойността. Социалистическата стопанска система има натрупан опит в действието на закона за стойността и трудно уловимата му посестрима – цената. Сега теоретиците обаче отиват в друга крайност – игнорират изцяло натрупания опит и обявявят пълно господство на закона за стойността във вида му от началото на капитализма, когато Европа вярва на пословицата “цените се определят от Господа”. Опростенчество би било, да се твърди, че това е единствената или главната причина за краха на социалистическата система. Този е само един от множеството фактори, предопределили рухването на “развитото социалистическо общество”.

Как се определя и как действа цената за потребителските стоки у нас? През 80-те години се правят експерименти по въвеждане на международни цени, на такива, образувани чрез изчисления на цени на вътрешния и външния пазар. Те обаче се задържат от три до шест месеца, за да се възстанови изчисляването на себестойността на ниво производство и чрез договаряне, както при капиталистическите предприятия. Доказателството, че тези цени изпълняват ролята си, е стабилността на финансовата система, на бюджета, на лева, на отношението към чуждата валута, на работната заплата. А всичко това значи – законът за стойността действа. Още едно доказателство за това е, че цените на селскостопанските стоки на пазара от личното стопанство се движат около държавните.

Известно е, че Общият пазар, започна значително дотиране на цените, щом включи селскостопанската продукция в оборота си. Дотиране получава и българското животновъдство, което се изразява в покриване загубите  на кооперациите (и на АПК). В края на 80-те години тези загуби възлизат на около 800 млн.лв. годишно.

Социалистическата стопанска система съществува не само в условия на конкуренция, а в условия на война по всички фронтове – икономически, военнополитически, идеологически, социален, културен. През 45-те години на относителен мир особено силна е конкуренцията в социалните достижения на народите от двете страни на бариерата.

Във връзка с потреблението като елемент на цялостната социална политика интерес представляват наблюденията на министъра на леката промишленост Дора Белчева:

„През 70-те години имах възможност да сравня социалната политика у нас с най-социално защитената страна в Европа (и в света) – Швеция, а и с други капиталистически държави. Швеция създава модела на социалната политика от социалистически тип на партиите в Европа още преди Втората световна война. По нейния път тръгва и германската социалдемокрация, но разцвет тя получава, когато Вили Бранд идва на власт. Развитието на капитализма, особено в ХХ век, налага разширение на образованието и здравеопазването. Това най-напред разбира английската буржоазия още през ХІХ век. Бисмарк в Германия одобрява социалната програма на социалиста Ласал и осъществява малка част от нея в здравеопазването. Френската буржоазия върви по свой път, но днес тя има едно от най-добрите социални законодателства и социална практика. Френската работническа класа, интелигенцията, средните слоеве, селячеството яростно защитават социалните завоевания, когато някое от десните – а понякога и леви – правителства посегнат на тях.

Да се върнем към Швеция. Как става финансирането на социалната програма и на високия потребителски стандарт? Швеция е на челно място по БВП на човек от населението – през 70-те години около 40 хил. долара годишно. Това е базата за провеждането на социална политика. Същественото, новото, социалистическото е как се разпределя доходът чрез бюджета. Съотношението между дохода от работна заплата и дохода от обществената стопанска дейност в България е 48%–52%. Тези  48%–52% осигуряват ръста на производството и на социалната политика на правителството, т.е. безплатните образование, здравеопазване, научна и културна дейност, защитата на детския труд, на майчинството, на инвалидите, почивките и пр. Работната заплата осигурява личното потребление.

Анализът, който имах възможност да направя в Швеция, показа, че горното съотношение от работна заплата без данъци – доходи в бюджета е 50% на 50%; т.е. съотношението в България се доближава до шведското. Така че социалната политика струва много пари и при нас, и в Швеция, както и във всяка друга страна”.

Разходите за социална политика достигат половината от дохода на страната. Пътищата за осигуряване на тези пари са различни. В България те постъпват от доходите на обществената собственост, на Запад – от акцизи, мита, облагане на печалбата и значително прогресивно облагане на дохода.

Но светът отново е в колапса на поредната капиталистическа криза. Започват да се появяват нови национални, социални, социалистически или комунистически партии като тези в Австрия, Франция, Турция…, които бързо засилват влиянето си. Социалната защитеност в Европейския съюз е висока и за нейното обезпечаване отива половината от дохода във всяка една от тях.

Нереално е да се очаква, че ЕС ще плаща българското образование, здравеопазване, наука и култура. Българският национален интерес се заключава единствено в бързото развитие на страната. Засега тя тъпче на едно място. С това тъпчене и регрес на държавата се осигурява бедняшко потребление и липса на социална защитеност. На България е нужно национално отговорно управление, което ще реализира висок и бърз темп на възстановяване на икономиката, а и на потреблението на нивото на 1989 г., и едва след това – достигане нивото на най-слаборазвитите в ЕС – Гърция, Испания, Португалия.

Advertisements

One response to “Разграбената България, пазарът, потреблението

  1. Статията е МАНИПУЛАТИВНА, нагласена от човек, който не е живял в НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! България за 20 години постигна това, което в Швеция е от 200 г. И си построиха хората собствени жилища 85% НОВИ, докато на запад 85% са на квартира и единствената лична собственост е колата? СОЦИАЛИЗМА НЕ Е РУХНАЛ! ТОЙ БЕШЕ УМИШЛЕНО ЛИКВИДИРАН, ЗА ДА СЕ ЗАГРАБИ ВСИЧКО!
    НАЙ-ГОЛЯМАТА ЛЪЖА !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s