Разграбената България, стоките

Социализъм БГ 1049Стоките

Втората световна война довежда търговията и услугите до окаяно състояние, измамата и спекулата се превръщат в техника за лесно извличане на печалби. Местното производство спада катастрофално, вносът на потребителски стоки е почти преустановен, “черната борса” надделява над режима на разпределение, въведен, за да спаси положението, цените стават баснословни. След Девети септември държавата веднага установява строг контрол върху стоковите фондове, но успява да ликвидира частната търговия едва през 1947 г., след национализацията на промишлеността и на банките, когато търговията на едро става монопол на държавните и на кооперативните организации и се създават първите търговски предприятия. В началото на 50-те години частната търговия фактически не съществува – процентното й изражение е 0,1 спрямо 34,8 на кооперативната и 65,1 на държавната.

Първоначалното стабилизиране на стопанския живот позволява да се отменят купоните за промишлените стоки през 1951 г. и за хранителните през 1952 г. Мярката е съпътствана от установяването на единни държавни цени на дребно и от пълното преустройство на примитивната търговска мрежа, съставена от дюкянчета, бакалнички, кръчми извън всякакви санитарно-хигиенни правила. Началото на това преустройство е поставено решително през 60-те години, когато са инвестирани първоначално около 720 милиона лева, допълвани редовно от по 100 милиона лева годишно. Строят се нови магазини и ресторанти, както и големи складове за облекло, обувки и други дълготрайни стоки със съвременна организация и технология на стокопридвижването. Средната площ на едно закрито складово помещение започва да надхвърля 200 м2. Същевременно както в градовете, така и в селата се изгражда широка мрежа от съвременни заведения за хранене, кафе-сладкарници, закусвални, търговски центрове и пр. Новост е строителството на универсални магазини и супермаркети, които в началото на 80-те години покриват около 100 000 м2 търговска площ с тенденция за увеличаване.

Подобряването и усъвършенстването на обслужването се дължи и на увеличението на броя на търговските работници и на повишаването на тяхната квалификация, която се получава в средни и в средно-специални училища.

Нарасналите покупателни възможности на населението и увеличаването на стоковите фондове позволяват стокооборотът на дребно да расте със сравнително високи и устойчиви темпове. През 80-те години той нараства средногодишно с над 8,0%, обемът му е над 14 милиарда лева, средният дял на човек – над 1550 лева. Увеличаването на стокооборота се отразява положително върху размера и структурата на потребленито на населението. Започва да надделява тенденцията да се увеличава относителният дял на нехранителните стоки и на услугите и предметите за обзавеждане и дълготрайно използване, което е и характерният белег за по-високото жизнено равнище. В дома на българина широко навлизат автоматичните перални машини, цветните телевизори, акумулиращите електрически печки, мебелите, касетофоните, радиоуредбите. Снабдеността на домакинствата в селата започва да се доближава до нивото на градските домове.

По потребление на някои от основните продукти от първа необходимост България плътно се доближава до ГДР, ЧССР, Унгария, СССР, но по други ги изпреварва. Страната заема първо място на Балканския полуостров по потребени белтъчини и калории от животински произход на човек, което е типична отлика на съвременното рационално хранене.

През първите години след Девети септември се отделят значително по-малко средства за услугите, отколкото за производството. Това е естествено, но в скоро време става ясно, че този проблем разстройва всекидневния живот на хората, особено в селата, с големи загуби на време. Затова през 60-те години  започват да се създават специализирани предприятия за обслужване на населението с разширена и подобряваща се материално-техническа база. В по-големите градове се построяват и комбинати за битови услуги, увеличава се броят на ателиетата и на местата за приемане на поръчки, както и за извършване на различни видове услуги, въвежда се абонаментната система. Гражданите одобряват бързите и експресните услуги, услугите чрез използване на обменни предмети, поръчки по телефона и движението “Направи си сам!” С помощта на разкритите магазини и щандове за продажба на подходящи материали, части и детайли и на работилниците, които предоставят срещу минимално заплащане машини, съоръжения и инструменти, хората сами удовлетворяват текущи потребности и извършват ремонти.

Развитието на вътрешния пазар е немислимо, без да се достигне високо равнище на леката и хранително-вкусовата промишленост. Тези отрасли са едни от най-старите в България и до 1944 г. придават облик на цялата индустрия на страната. Окрупняването на дребните предприятия започва непосредствено след Девети септември и още през 1948 г. обемът на продукцията на текстилната и на шивашката промишленост се увеличава спрямо довоенния показател с 87,6%, а на двата отрасла – с 64,1%. Последвалите години се открояват със строителство, с концентрация на производството, с техническото преустройство и с изграждането на нови съоръжения.

Силните страни на тази промишленост се оформят най-напред в инфраструктурата й, която е добре развита и позволява на България да бъде конкурентен партньор на международните пазари. В производствената инфраструктура се създават стоки с качество, което се доближава и най-често отговаря на световно възприетите стандарти. Към тези преимущества се добавят наличието на суровини и материали, които могат да задоволят и нарастващото търсене, квалифицираната работна ръка, затвореният цикъл на голяма част от предприятията и пр.

През 80-те години производството на стъкларската и на порцелано-фаянсовата промишленост нараства над 430 пъти спрямо довоенното равнище и съставлява около 1% от общата индустриална продукция, на текстилната и шивашката – над 46 пъти с около 8% относителен дял, на кожарската, кожухарската и обувната – над 55 пъти с 1,3% относителен дял и на хранително-вкусовата – над 52 пъти с над 27% относителен дял. България заема едно от челните места в Европа по добив на памучни и вълнени прежди, вино и тютюн. Общият обем на производството позволява и организирането и осъществяването на голям износ. Към 1989 г. страната е в състояние да изнесе 455 хиляди тона пшеница, 154 хиляди тона вино, около 30 хиляди тона доматено пюре, около 60 хиляди тона зеленчукови консерви, 123 хиляди тона плодови сокове, около 65 хиляди тона компоти и т. н. В тези цифри са скрити излишъците, които надхвърлят стокооборота на вътрешния пазар и се насочват към външния.

Дотук посочените характеристики на вътрешния пазар обаче, в по-голяма или по-малка степен, представляват обща отличителна черта за всички социалистически страни между Втората световна война и 1989 г. Това, което коренно отличава България от повечето от тях и особено от СССР, са решителните крачки към усвояването на пазарните механизми и на конкуренцията при произвоството на стоки за широко потребление още преди края на студената война. Най-добрият пример в това отношение са т. нар. малки и средни предприятия (МСП), за които след Десети се говори като за ново, непознато и чудотворно средство за раздвижване на икономиката. Тази дискусия показва само едно – непознаване на собствения български опит.

През десетилетието 1980-1989 г., само със съдействието на Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) са изградени 514 МСП с инвестиции от 432 милиона лева, в т.ч. 150 милиона щ.д. Откриват се 70 000 работни места. Годишната им продукция надхвърля 700 милиона лева. Печалбата за 4 години възлиза на 1 милиард лева, т.е. инвестициите са изплатени за 2 години. 200 МСП са в гранични и слабо развити селища, от тях 50 – в Ямболско, Кърджалийско, Смолянско и Благоевградско. На пазара се появяват над 1 000 основни вида съвременни стоки. Поне още толкова МСП влизат в действие с помощта на други обществени и държавни организации.

Какво налага тяхното изграждане?

През втората половина на 70-те години българската икономика се изправя пред сложни проблеми, някои от които са заложени в същността на социалистическата система. Развиващата се индустрия все повече се нуждае от компоненти и материали, които липсват или трудно се внасят от другите социалистически страни и се купуват с твърда валута от Запад. Пазарът на битови стоки за населението изостава по асортимент, количество и особено по качество. БАН, висшите училища и научните институти създават нови технологии и продукти, но нямат нужната база за тяхното практическо оползотворяване. Процесите на концентрация на населението в градовете, където се предлага работа на младите, стават застрашителни, докато райони като Странджа, Сакар, Родопите, Пиринския край, Северозападна и Североизточна България обезлюдяват.

Тези проблеми имат едно общо ключово решение – изграждане на малки и средни предприятия от нов тип, с високи технологии за качествени продукти и в подходящи райони. Вижда се, че страни като Япония, САЩ, ФРГ и други имат държавна политика и законова база за подпомагане и развитие на малката индустрия – инвестиционни стимули, пазарно съдействие, защита от монополите. Според американски изследвания, вече няма научно откритие – от микроелектрониката и биотехнологиите до космическата техника, – чиято реализация да не започва от малка мощност. Япония има най-стройна и богата система за МСП: Държавна агенция за подпомагане изграждането им, Обществена асоциация на МСП, фондове за кредитиране, външнотърговска агенция за реклама на продукцията им в чужбина.

На основание на този опит и след обстойно проучване се създават „Временни условия за изграждането на МСП в България“, последвани от решения на Министерския съвет № 12/1982, № 33/1984 и № 6/1985. Те създават нормативна основа за българската “малка индустрия”, единствена в социалистическите страни.

Сред изградените 514 МСП са мощности за:

– хранителни стоки: маргарин „Калиакра“; спагети; бели сирена чрез ултрафилтрация; кашкавали; френско сирене „Бри“; бисквити; шоколадови изделия; майонези; сухи супи; канадски кренвирши; яйчен прах; яйчен салам; немски колбаси; плодови сокове; уиски „Дивото козле“; вина в малки бутилки; френски хлебопекарни; диетични и бебешки храни; корнфлейк; тъмно пиво; хмелов концентрат; ябълков оцет;

– битови стоки: спортни облекла; ски „Атомик“; маратонки, в т.ч. маркови – „Пума“, „Адидас“, „Атомик“, „Трейнинг“; богат асортимент детски, дамски и мъжки облекла и обувки; памучни, вълнени, ленени, копринени платове; трикотаж; пасмантерия; кинкалерия; порцеланови, стъкларски и керамични изделия; килими; одеала; нетъкан текстил; мебели от дърво, пластмаси и метали; матраци; банско обзавеждане; фаянсови и теракотни плочи; подови настилки; щори; тапети; бебешки колички; детски играчки; битова химия; заведения за услуги – ателиета за ремонт на обувки, на електрически прибори, на телевизори; фитнес зали; лекарски и зъболекарски кабинети;

– промишлени стоки: вълнови редуктори; сачмено-винтови двойки; системи за роботизация; програмни продукти; диамантни инструменти; специални електроди; крепеж;  калибровани стомани; обработващи инструменти; оборудване за лазерно и плазмено рязане; вентили за автомобилни и велосипедни гуми; синтетичен кварц; печатни платки; миниатюрни сачмени лагери; автомобилни части; водомери; медицинска апаратура; лекарствени и козметични средства; спринцовки за еднократна употреба; санитарна и тоалетна хартия; системи за капково напояване; строителни материали – фаянс, керамика, теракота, тухли, бетонови керемиди, плоскости от пресовани дървесни частици; бои; лепила; тапети.

Създадени са близо 50 рискови високотехнологични МСП и полупромишлени лаборатории към висшите училища, БАН и научните институти за бързо внедряване на нови открития, без пълни гаранции за краен успех. Сред тях са линии за специфични интегрални схеми; сензори; кварцови монокристали; датчици; микрофилтри; микропроцесорни резонатори; катализатори; нови фармацевтични продукти; биостимулатори; лечебни средства на билкова основа; хирургични лепила; оборудване за „бели стаи“ за свърхчисти технологични операции; софтуерни къщи; центрове за трансплантация на ембриони; системи за автоматизация и роботизация; за дървопласти, за хидропластична обработка на стомани, за металокерамика и прахова металургия, за йонно азотиране. Над 90% от рисковите МСП се оказват оправдани.

Всяко от тези МСП има своя история, в центъра на която са специалистите с инициативност, ново мислене, научна и производствена подготовка, реализаторски способности.

“Ипома” означава изделия от полимерни материали. Строителството в района на гара Искър в София започва през юли 1981 година, заводът влиза в действие през април 1982. Проектната мощност е постигната за 3 месеца. До 1984 година е изплатен кредитът от 3,98 млн. лева. През следващите 3 години заводът внася в бюджета 3,53 млн. лева, формира собствени фондове за 4,4 млн. лева и започва разширение със свои средства. Това е дело на състав от 39 души. Първа от социалистическите страни България започва производството на пластмасови мебели за дома, за обзавеждане на ресторанти, стадиони, плажове.

До 1980 година научната, техническата и икономическата информация е държавен монопол. За по-малко от година в района на Овча купел в София изниква модерна сграда, с печатна база, с кабинети за делови срещи, зала за компютърно обучение и за експресно изучаване на чужди езици. ИКО се изгражда като гъвкав комплекс от малки предприятия, със собствена стопанска сметка: „Редакция“ (списание „ИКО“); „Информ“ (информация); „Експрес“ (експресни услуги); „Консулт“ (технически, икономически и финансови консултации); „Контакт“ (услуги за делови връзки); „Програма“ (квалификационни курсове); „Патент“ (патентна информация); „Сервиз“ (административни и други услуги); „Меркур“ (външнотърговски бизнес услуги); „Принт“ (типография). За кратко време „ИКО“ привлича 13 хиляди клиенти и става малка информационна индустрия. Постоянно работещите са 90 души, но над 5000 специалисти сътрудничат на хонорар според търсената услуга, повечето от които са пенсионери – учени с висока квалификация и езикова подготовка. Те издирват и предлагат качествена информация. „ИКО“ изплаща бързо кредитите, натрупва собствени средства, разширява печатната база, укрепва вътрешните и международните си връзки и стига годишен финансов ръст 20-25%.

Няколко примера за МСП по български изобретения.

“Дезинтегратор” е едно от първите научно-производствени малки предприятия, създадени със съдействието на БИСА. През 70-те години са регистрирани патент и авторско свидетелство за изобретение на машина „дезинтегратор“ и на технология за фино смилане – „дезинтегриране“, на твърди материали.

С разпореждане на Министерския съвет от 1981 г. се създава научно-производствено предприятие „Дезинтегратор“ към БИСА в Ст. Загора, което започва работа в съвременно направление, вече познато в САЩ, Германия, Съветския съюз, Япония, Швейцария с области на приложение във фармацевтичната индустрия, хранителната промишленост, строителните материали, химията.

Българската технология конкурира другите с по-леката малогабаритна машина и с по-ефективните резултати – могат да се дезинтегрират твърди материали до частици в диапазон от 1 до 100 микрона с регулиране на едрината им.

„Дървопласт“ е композиция от пластмаса и дървени стърготини. Този нов продукт е със ценни качества – ударо- и химически устойчив, екструдира се като плоскости и профили, трудно горим, обемно оцветим, подава се на топло пресоване, отпадъчните дървени стърготини намаляват цената му. С тези качества той намира приложение в мебелното производство, в строителството, включително и за подови настилки, в индустрията, в опаковките и др. Към 1987 г. редовното производство на дървопласти е вече факт.

Станции за трансплантация на ембриони се създават от 1983 г. по нова технология в говедовъдството на САЩ. Предимствата й са, че ембрионите са с гарантиран произход, лесно се пренасят в криогенни касети, поколенията имат млеконадой над 11 000 литра за година, не се влияят от реципиента (кравата носител), ускорява се процесът на обновление. Това прави трансплантацията много по-ефективна от покупката на живи елитни телета. Ползвайки този опит, са изградени 15 станции в Бургас, Сливен, Ямбол, Благоевград, Хасково, Варна, Горна Оряховица, Видин, Враца, Плевен, Разград, Силистра, Монтана, Търговище, Шумен. За тях е доставена апаратура и са обучени специалисти в САЩ. Започва подготовката на експеримент, усвоен в САЩ – делене на ембриона на части, което осигурява икономии и ускоряваше процеса на обновление. До 1990 година по тази система се появяват стотици телета.

Идеята за научни паркове е заимствана от американски информационни източници. Висши технически учебни заведения, БАН, Софийският университет и научни институти ги изграждат със съдействие от БИСА.

Научният парк на Техническия университет в София включва близо 20 производствени предприятия за звукотехнически системи, микропроцесорни устройства, системи за автоматизация и роботизация, безконтактна апаратура, механични модули, съоръжения за йонно азотиране, инсталации за химическо никелиране, елементи за изчислителна техника, специални преси, инженерно програмно осигуряване, силова електроника, средства за автоматизация на дискретни производства, програмна библиотека. Построено е специално хале. Към 1987 г. първите малки научни предприятия започват работа.

Институтите на БАН, съобразно със самостоятелното си устройство, изграждат свои научно-производствени предприятия за сензори и сензорни устройства, линии за печатни платки, уникално технологично оборудване, микрофилтри, датчици, газови очистващи инсталации. Начало на научни паркове поставят Висшият машинно- електротехнически институт във Варна и Висшият химико-технологически институт в София. Столичният общински съвет отрежда терен на бул. „Драган Цанков“ за обединен научен парк на 5 научни института. Към 1987 г. тази система вече действа. Стотици научни дейци получават възможност да материализират разработките си в индустриални продукти. Няколко примера: производство на микрофилтърна хартия за „бели стаи“ – помещения с високи изисквания срещу запрашаемост, катализатори от нови материали, по-евтини и по-ефективни заместители на платината, технология за производство на полиуретани, изобретение за студена хидропластична обработка на метални профили.

Инструменталният завод със система „Кад – Кам“ е съоръжен с инструментални машини и с компютърна система, свързани в единен  процес „конструиране – производство“. С компютърната система се извършва конструирането, разработват се технологичните операции и се управляват обработващите машини. Системата „Кад – Кам“ не е достъпна за гражданските производства в източните страни. БИСА поема проектирането, ръководството на строителството, доставката на техниката, подбора на специалистите, а Министерството на машиностроенето осигурява терена.

Строителството е осъществено на площадката на софийски машиностроителен завод. С много трудности ебмарговата техника и компютърните програми са доставени от Запад. За по-малко от година новата мощност влиза в действие. Гледката е впечатляваща: завод с работещи машини без производствен персонал. 12 инженери конструират пресформите, проектират технологиите с помощта на компютри, разположени в „бели стаи“, отделени от халето със стъклени витрини. Металообработващите машини изпълняват производствените операции по заданията на програмата. Системата има много по-висока производителност от другите инструментални заводи. Днес от завода не е останало нищо.

Чрез внос на комплектно оборудване „втора ръка“ са закупени няколко предприятия „Виеналайн“ – австрийско предприятие за модни спортни облекла. Покупката включва фирмена марка, 50 готови модела облекла за сезон 1982-1983 г. с кройките за цялата ръстова гама, пълен комплект машини за шиене, разкройка и гладене, резервни части, приспособления, вкл. работни маси, столове, осветителни тела, материали за 200 облекла, обучение на работниците – всичко за 190 хиляди щ. д.

Опитът с „Виеналайн“ показва предимствата на такива сделки – ниски цени, бързо усвояване, готова екипировка – шаблони, калъпи, пресформи, инструменти, възможност за търговско сътрудничество с фирмата-продавач.

Известната австрийска фирма за спортни стоки „Атомик“ продава линия за 40 000 чифта ски. За 600 000 щ. д. са закупени машини, марка, ноу–хау, екипировка, суровини и материали. В Австрия са обучени работници. За 6 месеца линията е пусната в действие в Чепеларския завод, за година той достига проектната мощност и предлага на пазара качествени ски „Атомик“.

От „Ромика“ е закупено оборудване за 200 000 чифта маратонки и спортни обувки. Покупката включва още марка, екипировка за 15 основни модела, всеки по 7 размера, ноу–хау, суровини (полиуретан) – всичко за 650 000 щ. д. В Благоевград е създадено малко предприятие, което след месеци започва да зарежда търговската мрежа с новите български маратонки „Ромика“.

В завода за луксозни дамски обувки в с. Бояново, Елховско, за 225 000 щ. д. е доставено комплектно оборудване, екипировка и ноу-хау с годишна производителност 180 000 чифта обувки от 30 модела. За по-малко от година предприятието е въведено в действие, продукцията му става хит на пазара.

Тези и други покупки, каквито са предприятията за ходила на маратонки и за калибровани стомани, доказват, че при определени условия вносът „втора ръка“ е по-изгоден от покупката на ново оборудване.

Малко държавни и партийни дейци разбират новата технология за изграждането на МСП. Свикнали на централизирания и планиран инвестиционен процес при решаващо участие на висшето чиновничество, преобладаващата част от тях не могат да видят новия пазарен подход в тази технология. Поради това част от новите мощности не получават стопанска самостоятелност. С изключение на „Ипома“, другите МСП се натоварени с годишни планове за обеми, натура, печалба, вноски в бюджета, валутни програми. В нарушение на решения на правителството с плановите задачи се изземват техните средства и валута, а задълженията към финансиращата банка остават непокрити. Това е причината няколко МСП да останат валутни длъжници до 1990 година, въпреки че чрез плана им е взета много повече валута.

Признанието за ролята на МСП за задоволяване потребностите на населението от нови стоки и услуги първо идва отвън. Американският професор Робърт Дж. Макинтайър, който посещава БИСА и няколко МСП, на колоквиум (23-25 март 1987) в икономическия директорат на НАТО в Брюксел изнася доклад на тема: „Икономическа промяна без конвенционална реформа: развитие на малките предприятия в промишлеността и обслужването в България и ГДР“. Докладът е общо 48 страници. За България са 33, от тях 11 са за БИСА и за МСП. Той пише:

За „Ипома”: „… особено интересен пример за организационно нововъведение, което е поставено като цел в България. Въпреки, че тези прояви се определят от западните коментатори като блянове, те представляват установени факти. „Ипома“ работи при цялостна обстановка, която е равнозначна на стопанска самостоятелност или самоуправление. Това предприятие, което е пример за това, което може да се постигне при създадената нова система на управление, бе удостоено с много внимание от пресата…. Подобни лични изследвания показват, че това наистина е едно истинско явление, а не само упражняване на добри отношения с обществеността. Този пример за най-добри, но нетипични постижения се основава на методи, които не могат лесно да бъдат отнесени към големите държавни организации…“

За ИКО: „Пример за изненадващо развитие на тази програма е Информационно-консултантският комплекс ИКО, който се състои от девет малки предприятия, създадени около водещото списание в България, наречено „ИКО“. Това всъщност е консорциум от девет различни единици за компютърни, консултантски и информационни услуги, които работят в една сграда „калифорнийски“ тип (с отделни зали за срещи и творчески сесии, централен вътрешен двор, покрит със стъкло, който се използва от всички поделения и т.н.), ръководят се от единствен генерален директор, но имат самостоятелни финансови сметки… Информационно-консултантският комплекс може лесно да смае всички посетители от източноевропейските страни. Посетих ИКО и съм сигурен, че той не е мираж, въпреки че по-подробните характеристики са все още неизвестни.“

В доклада на проф. Макинтайър има и други оценки, които заслужават внимание: „Програмата за малки предприятия е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална „крачка към пазара“ в тесния смисъл, т.е. малките предприятия са изградени като резултат на изследвания и наблюдения, които предполагат тяхното съответствие на сегашните пазарни условия. Малките предприятия откликват по-бързо на промените в предпочитанията на потребителите. Заплатите са по-тясно зависими от резултатите и по-лесно се урежда възнаграждението на техните ръководители. Малките предприятия прилагат по-пълно бригадния метод и използват по-строги критерии за заплащане, отколкото където и да е било другаде в българската икономика …

Българската индустриално-стопански асоциация (БИСА) е основана през 1980 година като доброволен икономически съюз. В някои аспекти тя прилича на търговска палата, тъй като съдейства активно за стимулиране на търговията, но освен това се занимава с редица различни, неповторими по своята същност дейности, които варират от осигуряването на консултантска помощ по въпросите на управлението и технологията до основаването на нови предприятия … БИСА пряко стимулира създаването на предприятия в области, където според нейни проучвания съществуват възможности за пазарни пробиви на вътрешния и външния пазар, а също така осигурява финансова помощ за осъществяване на нови проекти от вече съществуващите предприятия. В някои аспекти тя действува като национално „Министерство за нови методи и продукти“, въпреки че не притежава разпоредителни правомощия … Освен това БИСА като че ли пропагандира философията за създаване на конкуренция, която въпреки че не се провежда в посока към приемане на цялостна пазарно ориентирана система, търси начини за увеличаване на съревнованието между социалистическите организации.“

Такава обстойна и точна характеристика на БИСА по това време не са в състояние да направят българските висши държавни и партийни органии или дейци, включително и онези, които само след година и половина започват да рушат българското стопанство в името на “пазарните” промени.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s