Разграбената България, туризмът

Социализъм БГ 112Туризмът

През периода до Девети септември за вътрешен и международен туризъм в България въобще не се говори. Този подотрасъл, които е свързан и пряко се влияе от развитието на транспорта и съобщенията, е изцяло рожба на социалстическата държава – началото му е поставено на 06.І.1948 г., когато с постановление на Министерския съвет е създадено стопанското предприятие “Балкантурист”. То приема активите и пасивите на дотогавашното пътническо бюро “Балкан”, получава основен капитал от 300 млн. лв. и минава на самоиздръжка със задача да организира туризма, да стопанисва почивните и мрежата от курортни станции, хотели и туристически бази и да привлича чуждестранни посетители в българските курорти.

За да притежава собствени движими и недвижими активи, които да организира, ръководи и предлага на клиентите си, новото стопанско предприятие получава с друго постановление на Министерския съвет от март 1948 г. 10 хотелско-ресторантски комплекса в София, Варна, Пловдив, Бургас, Кюстендил, Велико Търново, Костенец, Рилски манастир, Русе и Казанлък, сред които е най-добрият – грандхотел “България”. Открит през 1937 г. и разположен в центъра на столицата, през първите експлоатационни години комплексът се ръководи и обслужва предимно от австрийци, но впоследствие се превръща в истинска школа за български туристически кадри.

Социализъм БГ_42Успоредно с усвояването на предоставените активи “Балкантурист” започва проектирането и подготвя строителството на нови обекти в местността Кайлъка край Плевен, в Костенец, по Черноморието, във Варна и околността. Преди Втората световна война там се е осъществявала слаба туристическа дейност чрез т. нар. хотел-пансиони, но след създаването на държавното предприятие започва невиждано по мащабите си строително дело. Първият хотел “Роза” е посторен през 1948-1949 г., но истинското разрастване на комплекса, наречен по-късно “Дружба”, става след 1951 г., когато постепенно влизат в експлоатация хотелите “Чайка”, “Бор”, “Простор”, “Лебед”, “Емона”, “Нарцис”, “Незебравка”, “Русалка”, “Рубин”, “Глория”, “Росица”, “Корал” и грандхотел “Варна”, известен като Шведския хотел. Към средата на десетилетието настъпва и дългоочакваната промяна в туристическия поток, в който първоначално са съветски, чехословашки, полски и унгарски гости. Появяват се западни туристи, с преобладаващ брой от Федерална република Германия.

Гранд хотел „Варна“

Тези обстоятелства заставят правителството да вземе решение за изграждането на международния курорт в местността Узунум (Дългия пясък), днес познат като Златни пясъци. Първата копка е направена през август 1956 г., за сезона 1957 г. влизат в експлоатация осем хотела, вдигнати по морската ивица, шест ресторанта и една сладкарница. Вторият етап приключва през юни 1958 г. с още девет хотела, едно общежитие, ресторанти, поща, съблекални, спортни игрища, оранжерия, гаражи, детски басейн, магазин и сладкарска работилница. През юли 1960 г. са предадени още осем хотела, три ресторанта, къмпингова площадка за 200 палатки, през 1961 г. – два хотела, през 1962 г. – още два, през 1964 г. – четири, както и три ресторанта и две битови заведения. През 1965 г. курортът добива завършен вид с девет нови хотела и два ресторанта, но т. нар. втора линия на Златни пясъци се достроява през 1966 г. и по-късно, когато започват работа нови седем хотела и 18-етажният “Интернационал” – модерен комплекс с всички удобства.

Към 1989 г. курортът продължава да привлича голям брой чуждестранни и български летовници със своите 61 хотела (категория 4, 3 и 2 звезди), две селища с 47 вили, къмпинг с луксозни бунгала, 30 ресторанта с българска и европейска кухня, както и 5 специализирани – немски, английски, индуски, гръцки и китайски. Културно-инфорационният център предлага богата програма в над сто обекта и екскурзии в страната, както и до Кайро, Истанбул, Ефес и другаде.

От древната Месембрия до днешния Несебър – величие и красота

Туристическата мрежа обхваща и “царската мера” край Несебър, където от 1957-а до 1974 г. е построен най-обширният български морски курорт Слънчев бряг с перспективата за застрояване на целия широк залив между нос Емине и Созопол. Първоначално взетото решение от правителството през 1958 г. за изграждане на база за международен туризъм с 2100 легла се основава на проучване от учени и експерти за предимствата на Южното Черноморие. По-късно това решение е видоизменено, за да се приемат параметри от 113 хотела с 26 000 легла, над 130 ресторанта и пълна туристическа инфраструктура. Славата на курорта расте много бързо – през 1969 г. е регистриран “милионният турист”, през 1973 г. – “двумилионният”. Тази популярност се дължи и на трите големи международни музикални прояви, обединени във фестивала “Празници на Слънчев бряг” – приятно преживяване за гостите и посетителите са Международният фестивал на българската естрадна песен “Златният Орфей”, Международният фолклорен фестивал и Декадата на симфоничната музика.

Слънчев бряг

След окончателното оформяне на курорта Дружба и изграждането на Златни пясъци и Слънчев бряг туристическата база отново се оказва недостатъчна, за да задоволи търсенето за почивка. Докато в правителството се разискват концепции за усвояването на Северното Черноморие, окръжните ръководители на Толбухин (дн. Добрич) набелязват терен за турстически комплекс в района между замиращото село Кранево и местността “Фиш-фиш”. Това е място, където разбойнически банди причаквали богатите добруджанци, превозващи реколтата си от жито до Балчишкото пристанище, и ги ограбвали, ако не отговоряли на паролата-пропуск “фиш”. В края на 1965 г. правителството дава съгласие за начало на строителството.

Йордан-Йовковата героиня Албена дава името си на комплекса, който след 1968 г. бързо се разраства със застрояване на крайбрежната ивица, а по-късно – с урбанизирането на височината зад нея. Екипът от архитекти осъществява изящно стъпаловидно разполагане на хотелите в диагонал, което позволява всички етажи и стаи да имат изглед към морето. През лятото на 1969 г. курортът посреща първите си гости със 7 хотела с капацитет 1710 легла, през следващите две години – с още 16 хотела и общо 5260 легла. В края на сезона 1974 г. броят на хотелите е 40, на леглата – 12 850, къмпингите са три със 7500 легла, ресторантите – 22 с 13 300 места. Строителството е завършено с представителния целогодишен хотел “Добруджа”, категория “лукс”, с 600 легла и необходимата структура за висококачествено обслужване.

Албена

Албена превъзхожда другите курорти с туристическите и търговските услуги, с атракционните програми в оригиналните заведения, с центровете-базари, с отличните си условия и материална база за всички видове водни спортове и най-вече – с грижи към децата. Организирани са детски градини с възпитателки, които владеят чужди езици, площадки за игри край морето, детски басейн с минерална вода, първият ролбан, доставен от Швеция, и специални менюта в ресторантите. По тази причина, както и поради удължаването на сезона до 140 дни с балнеолечение през ранната пролет и през есента, заетостта на Албена остава винаги много висока.

Популярността на курорта се дължи и на прекрасните околности, стари селища и нови почивни центрове: Балчик с древно име Дионисополис – град на бог Дионис, крайморското езеро с лечебна кал Тузлата, Каварна и наситеният с културно-исторически останки от различни епохи нос Калиакра и Таук лиман, Тихият залив, където израства курортът Русалка, напомнящ неповторимата панорама на Велико Търново с белите едноетажни сгради, накацали по скалите. Русалка, замислена и построена според средиземноморски клубен модел, става едно от най-привлекателните места в Европа за почивка и развлечения.

Крайбрежието на Черно море е дълго 380 км. Още в началото на 70-те години страната вече разполага със 75 000 легла и границата от десет милиона туристи е премината, но въпреки това продължава усвояването на ивицата на север и главно на юг. Най-напред се застроява районът Лонгоза при устието на р. Камчия, където се вдигат два хотела и няколко дървени вили, после се строи при седемкилометровия плаж на Обзор, определен за международен детски лагер с осем блока за 1000 души, за да се премине през нос Емине, Слънчев бряг и Несебър до Поморие. Лековитата кал на Поморийското езеро привлича много летовници и болни, поради което в града се оформя голяма туристическа база. Бургас няма условия да се развива като център на стопански туризъм, но крайбрежието на юг от него, до Созопол и Ропотамо, няма равно по красота и плажове.

Туризмът в Созопол започва развитието си през 1964 г., за да превърне града в любимо средище на стотици хиляди българи и чужденци. По замисъла на “Балкантурист” от тук на юг се планира строителството т. нар. Южен черноморски комплекс, който включва и Приморско. Този проект не се осъществява поради промените след 1989 г., но теренът е обхванат от мрежата на къмпинги и курортните селища, а в Приморско се оформя Международен младежки център, в който ежегодно почиват хиляди младежи и студенти от България и света на ниски цени. През 1987 г. България разполага с 98 къмпинга, които имат 14 165 легла в бунгала и 65 000 места за къмпиране. Измежду селищата, наричани ваканционни, две си спечелват международно признание – едното е Дюни, на юг от Созопол, другото е Елените, на север от Слънчев бряг.

Вътрешността на страната се покрива с обекти на стопанския туризъм, които най-напред се появяват в София. До края на Втората световна война в столицата са регистрирани малък брой хотелски и ханджийски легла, но тъй като след Девети септември много от хотелските сгради са превърнати в болници или администрации, този брой намалява до минимум. Въпреки трудностите след войната правителството решава да развива базата, тъй като градът предоставя отлични условия за летуване с балнеолечение и е много удобен пункт за кратковременен и транзитен туризъм.

Хотел “Балкан” се открива през 50-те години с предназначение да оказва гостоприемство на партийни и правителствени гости, но скоро променя функцията си като най-луксозен столичен хотел. През 1962 г. е открит друг “партиен” хотел, който запазва характера си до 1989 г. – това е “Рила”. Нови значими обекти, компенсиращи недостига от туристически услуги са – “Плиска”, впоследствие предаден на БГА “Балкан”, “Хемус”, “Сердика”, грандхотел “София” на пл. „Народно събрание“, парк-хотел “Москва”, “Новотел Европа” и “Витоша Ню Отани”, известен като Японския. Транзитните пътници са улеснени от мотелното строителство – “Божур”, “Врана”, “Черната котка”, както и от по-малките хотели в районите около София и в подножието на Витоша, където израстват “Щастливеца”, “Копитото”, “Простор” и десетки ведомствени почивни станции от хотелски тип. Същевременно се създава частен жилищен фонд за подслон на туристи, който се налага през 70-те и 80-те години и фактически поставя началото на частното хотелиерство след 1989 г.

Във втория по големина град Пловдив стопанският туризъм стартира през 1958 г. със завършването на “Тримонциум”, а по-късно “Марица”, “Лайпциг” и “Ленинград”. С обявяването на Велико Търново за град – паметник на културата, през 1966 г. се открива значителен строителен фонд, който обхваща хотелите “Янтра”, “Велико Търново” и “Етър”. Нови хотели се изграждат в Казанлък, Стара Загора, Габрово, Плевен, Толбухин, Разград, Хасково, Ямбол, а транзитни туристически – в Шумен, Сливен, Ловеч, Димитровград, Котел, Карлово, Сопот, Троян, Сандански, Петрич, Благоевград. В тази мрежа са включени и крайдунавските градове – входни врати на България от север, сред които особено блести хотел “Рига” в Русе и хотелите във Видин, Лом и Свищов.

Второто основно направление на българския туризъм са планинските и спортно-туристическите комплекси. В Рила, Пирин и Витоша – най-атрактивните измежду шестнадесетте планини, които покриват половината от територията на България – се предлагат през цялата година добри условия за престой, почивка, спорт и развлечения. Пампорово, разположен в лоното на връх Снежанка в Родопите е “открит” преди Втората световна война от чепеларци, които си строят там летни къщи. Боровец, някогашната Чамкория, в Рила е любимо място за отдих на софийския хайлайф. През 70-те и 80-те години той придобива широка известност с модерното си урбанизиране и отлични условия за спорт, с огромните хотели “Самоков” и “Рила”. Банско в Пирин планина бързо заема предна позиция в стопанския туризъм както заради изключителните си природни дадености, така и заради големите постижения на своите книжовници, художници, резбари, на оригиналния си фолклор.

Третото направление в българската туристическа мрежа е балнеологията. В България са разкрити около 600 минерални извора, от които 530 са каптирани. През социалистическия период обаче тяхната експлоатация не е развита според възможностите им и се съсредоточава в по-старите и утвърдени центрове Вършец, Велинград, Хисаря, Кюстендил, Сандански, Поморие, както и в черноморските комплекси Албена, Златни пясъци и Дружба – главно в Гранд хотел “Варна”. Независимо от тази пропусната възможност за високи приходи в тях се лекуват и възстановяват силите си стотици хиляди българи и много чуждестранни граждани през всички сезони на годината.

Туристическата реклама, от която до голяма степен зависи успехът на отрасъла зад граница, се извършва от представителствата на “Балкантурист” в чужбина. Те поддържат контакти с контрагентите, но и с културни институции, отделни журналисти и публицисти и провеждат периодично седмици на българската национална кухня и фолклор. Значителна роля за развитието на туризма играят и международните туристически борси в Берлин, Москва, Мадрид, Милано, Париж, Гьотеборг и другаде, където българските павилиони привличат много посетители. Огромно рекламно значение имат международните прояви, сред които са – рали “Златни пясъци”, конкурсът за естрадни песни “Златният Орфей”, Световната шахматна олимпиада през 1962 г. и Световният философски конгрес през 1974 г., проведени в казиното на Златни пясъци, и други.

Социализъм БГ_63Тези безспорни постижения, представени накратко, обаче са съпътствани от немалко грешки в строителството на базата и в обслужването, които заедно образуват поредицата от нерешени проблеми в стопанския туризъм до 1989 г. Отблъснати са богатите индивидуални туристи, който не могат да получат луксозни удобства срещу парите си.

Въпреки това стопанският туризъм през целия социалистически период е много печеливш отрасъл, осигуряващ така необходимата за развитието на икономиката и на социалния сектор твърда валута. Приносът му се увеличава многократно и поради възможностите, които той осигурява на милиони хора на труда, на студентите, учениците и децата да почиват на море и планина на достъпни цени.

Социализъм БГ 38

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s