Разграбената България, Търговията, 2 част

Социализъм БГ_51Търговията

През първите няколко години след 1944 г. нараства опасността от възприемането на автархичен подход за развитието на българската икономика. На външната търговия се отделя твърде малко внимание. Въпреки голямото съсредоточаване на силите и ресурсите на социалистическата индустриализация не са разкрити нови експортни възможности. Разчита се главно на селскостопански произведения, и то в момент, когато самото селско стопанство е в процес на кооперативно преустройство. Главната тежест на експортната листа представлява все още тютюнът. Към това трябва да се добави, че поради тогавашните политически условия кадрите на външната търговия не разполагат с достатъчен простор за инициативи и гъвкавост.

Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. и приетата от него политика разкриват нови възможности за развитието на страната. Постигнатите по-късно резултати са доказателство за предимствата от активното й включване в международното разделение на труда и преди всичко – в интеграцията с икономиката на СССР и останалите страни-членки на СИВ. Външноикономическите връзки започват да играят първостепенна роля в стопанския живот на България. Тяхното развитие се превръща във важен фактор за поддържане на стабилни темпове на икономически растеж. Те съдействат за разрешаването на определени противоречия, породени от динамизма на общественото производство от една страна, и от ограничения вътрешен пазар, относително бедните природни ресурси и наследената неблагоприятна професионална структура на работната сила в България, от друга. Трансформирането на чужд опит, знания и технологии, осъществявано чрез каналите на външноикономическите връзки, и реконструкцията и модернизацията на българската икономика стимулират решително повишаването на нейната ефективност и качество. В крайна сметка външноикономическите отношения се превръщат във важен фактор за растежа на реалните доходи на населението и за поддържането на активен вътрешен пазар.

Външната търговия се свързва с икономиката чрез вноса и износа и представлява истинското й огледало. Във всички отрасли на националния производствен комплекс се създават условия за разнообразяване на списъка на износа и за проникване в нови пазари. Така например производството на азотноторовите заводи във Враца и Стара Загора, на калцинирана сода в Девня, на полимери, фармацевтични изделия и други подобни продукти дава възможност на България да навлезе като постоянен и надежден доставчик в такива огромни пазари, каквито са Бразилия, Индия, Китай. До 1950 г. страната въобще не изнася машини и съоръжения, докато през 1985 г. тази стокова група заема около половината от българския експорт. По равнище на развитие на електрониката, най-модерния отрасъл на машиностроенето, България се нарежда на едно от първите места в света. Приблизително 50% от търговията с изчислителна техника между социалистическите страни – членки на СИВ, се падат на България.

Активното включване на държавата в международното социалистическо разделение на труда става основен фактор за решаването на историческата задача – индустриализацията. България получава шанс да навлезе на пазарите на страните от СИВ в най-трудния етап от създаването на промишлеността. Освен пазари СИВ обезпечава крайно необходимите доставки на суровини, енергоизточници, машини и комплексно оборудване. В областта на инвестициите се разкрива рядката възможност страната да се насочва (в рамките на достигнатата в СИВ специализация) към най-ефективните отрасли при условия на осигурена реализация.

Външнотърговският стокообмен се развива с бързи темпове. Обемът му през 1985 г. достига внушителната цифра от 27 млрд. валутни лева, а делът на машиностроителната продукция към общия износ надхвърля 55%. Тези резултати нареждат България сред страните с най-висок стокообмен в света на човек от населението, а по износ на машиностроителна продукция – до нивата на развитите западни страни. България става желан партньор. Тя поддържа търговски връзки със 110 страни в света, а позициите й на международния пазар са на търсен доставчик на съвременна продукция. По своята динамика и пропорции структурата на външнотърговския стокообмен е в пълния смисъл на думата структура на страната с бързо развиваща се промишленост и с подчертана експортна насоченост. Това говори за определена зрялост, за изградени мощности и за формирани кадрови ресурси в съответствие със съвременните тенденции в световната икономика. Безспорните резултати, постигнати с усилията на две поколения българи, са високо оценени от партньорите в света. Те стоят и в основата на нарастването на реалните доходи на населението и на постиженията в социалната област.

Постигнатата специализация на България в рамките на СИВ насочва финансовия и кадрови потенциал към сравнително ограничени отрасли, което дава възможност да се усвоят едносерийни производства и да се гарантират научно-техническото им обслужване и пазари. Такива отрасли са машиностроенето и електрониката и по-конкретно – транспортно-подемните машини и електронно-изчислителната техника. Освен това съгласно договореностите в СИВ развитие получават черната и цветната металургия, нефтопреработването, хранително-вкусовото машиностроене, производството на торове и на калцинирана сода и др. Изминалото време показва, че България е избрала правилно отраслите за специализация и коопериране и в оптимални размери се възползва от социалистическото разделение на труда. Това се вижда от достигнатите средни годишни обеми в износа на някои основни структуроопределящи отрасли и от отчета на Асоциация “Електроника” за периода 1983–1989 г.:

1. По отрасли

Карбамид 700–750 хил. тона Други азотни торове 200–250 хил. тона Калцинирана сода 780–800 хил. тона Прокат от черни метали 750–800 хил. тона Електрокари 40–45 хил. броя Мотокари 30–35 хил. броя Електротелфери 120–130 хил. броя Цигари 75–80 хил. тона Вино 300 хил. тона Консерви (разни видове) 400 хил. тона Паста за зъби 30–35 хил. тона Пресни плодове и зеленчуци 400–450 хил. тона

2. По отчета

Валутни приходи

293 млн. вал. лв.

Валутни разходи

944 млн. вал. лв.

Валутно салдо – отрицателно

651 млн. вал. лв.

Приходи в социалистическа валута,

в т. ч. от износ в СССР

18.8 млрд. вал. лв.

15.6 млрд. вал. лв.

Възвръщаемост на база цени

около 200%

Печалба

около 12 млрд. лв.

Вноски в бюджета

около 8.5 млрд. лв.

Основни производствени фондове в състава на Асоциация “Електроника”   към 31.ХІІ.1989 г.

около 2.6 млрд. лв. или около 3% от националните производствени фондове в материалното производство

Особеност във външната търговия е, че като правило пазарът изпреварва експортните квоти. Безспорно това състояние на отношенията пазар–производство има положително значение при планирането на мощностите, но и обратен ефект, когато пазарът оказва натиск върху производството за по-добро качество и ефективност. От средата на 70-те години на ХХ в. в световното стопанство настъпва тежка енергийна криза. Рязкото повишаване на цените на нефта и на суровините размества посоките на стоковите потоци и капитали. Валутните приходи на страните – производителки на нефт, значително нарастват. Интересът към тях се повишава, а с това в небивали размери се изостря и борбата за пазари. Вносителите на нефт – основно развитите капиталистически страни – приемат програми за ресурсоспестяващ тип производство под натиска на високите цени. С цената на фалити, безработица, ограничаване на социалните програми и влошаване на жизненото равнище пазарните икономики търсят пътища да се адаптират към новите условия. Със същата сила въпросът за качеството стои и пред България и то не толкова заради запазването на пазарите, колкото заради подобряването на ефективността чрез приемане на енерго- и материалоспестяващи технологии. Специализацията в СИВ създава предпоставки да се съкрати времето за изпълнение на такива програми.

През 1984 г. е проведена национална партийна конференция по въпросите на качеството. Самият факт, че такъв деликатен въпрос се поставя открито и критично на всенародно обсъждане, потвърждава разбирането, че съдбата на България е свързана с международния пазар и че подобряването на качеството и на ефективността ще засили нейните позиции в международната специализация и в разделението на труда. Приетите на тази конференция решения можеше да окажат дългосрочно влияние върху нагласата на производството, за изменение на подходите и за конкретните действия към проблемите на качеството и структурата. За съжаление обаче въпреки приетите мерки за технико-технологично обновяване на продукцията, както и предоставянето на 60% от общите капиталовложения за модернизация и реконструкция на промишления отрасъл осезаем напредък в тази област през периода 1981–1986 г. не е осъществен. Качествените параметри на промишлени стоки, особено на машините и съоръженията, продължават да отстъпват на водещите фирми от развитите страни. По-добри резултати и напредък са реализирани от изградените по това време малки и средни предприятия в сектора на услугите и на потребителските стоки, но техните обеми на практика не оказват съществено влияние върху износа към развитите западни страни. Проблемите за балансиране на търговията с тях се увеличават и от свободния избор на стопанските субекти за направление на стокопотоците към СИВ и развиващите се страни, към пазарите, на които те срещат по-добри условия за реализация. Все пак една от основните причини за дисбаланса в търговията с развитите западни страни освен намалението на ресурсите за износ е рязкото спадане на цените на международните пазари на основните стоки по българския износ, както и влошаването на условията на реализация в развиващите се страни през периода 1985–1989 г.

Външната търговия е труден и деликатен сектор на икономиката. Обстановката в началото на периода между Девети септември и Десети ноември се усложнява от острия недостиг на квалифицирани външнотърговски кадри, които да поемат в ръцете си ръководенето на социалистическата външна търговия. Малцината специалисти, трябва да изпреварват времето. Те се справят, ръководени от девиза, че по-добрата и по-ефективна външнотърговска дейност означава реален принос в изграждането на страната. Този девиз остава в основата на работата на външнотърговските кадри през целия период.

За да работи по-добре механизмът на външната търговия, задължително условие е да се урегулират отношенията с ведомствата и предприятията – доставчици и производители на стоки за износ, и тези, за които са предназначени стоките от внос.

Икономическите реформи започват през 1968 г. и продължават през целия период с непроменена цел – да се съчетаят предимствата на плановото и централизирано управление на икономиката с последователната демократизация на стопанския живот и с въвеждането на по-голяма стопанска самостоятелност и инициатива. Пред външнотърговската дейност неотклонно стои задачата чрез усъвършенстване на организационните й форми да се осигури сблъсък на националното производство с международния пазар, а външноикономическите връзки да се превърнат в основен монитор за подобряване на организацията на производсството и ефективността от стопанската дейност. Резултати има. Реформите обаче не отчитат в достатъчна степен ролята на основните икономически лостове, каквито са отношението към собствеността, определянето на курса на лева към долара и преводната рубла, ценообразуването, приложението на ефективната митническа тарифа, участието на колективите при разпределението на печалбата и други, които, макар и в ограничено приложение, биха имали по-голям ефект от политико-административните подходи. По този повод могат да се посочат резултатите, постигнати от ДСО “Родопа” при използването на личното стопанство. Само за 2-3 години добивът на месо е увеличен, отделят се немалки количества за износ, а потреблението нараства до 70-75 кг годишно на човек от населението. Подобни резултати са постигнати в системата на “Тексим” и в ЦКС в сферата на услугите и в производството на потребителски стоки. Такъв пример е и програмата на външнотърговските предприятия за постъпления от реекспортна дейност. Тази програма, изпълнявана от 300-400 души, обезпечава в течение на 8–10 години 1% от прираста на националния доход.

Министерството на външната търговия разполага с достатъчно фондове, предоставени от правителството, за провеждане на своята политика. Такива фондове има и в останалите министерства и стопански асоциации. Независимо от факта, че при използването им се прилага принципът “Пари за добра работа има, в останалите случаи трябва да се правят икономии”, не се създават “социалистически предприемачи”. Твърде често се сменят концепциите за мястото на външнотърговските предприятия – дали те да бъдат към Министерството на външната търговия, към стопанските министерства или към състава на стопанските организации. По този въпрос се проявява прибързаност и излишен производствен уклон. Практиката показва, че най-добрият избор е стопанските организации сами да решават на кого да продават стоките си, когато са самостоятелни и работят от свое име и за своя сметка.

Би следвало все пак да се отчете, че в областта на управлението на стопанската дейност най-добри резултати са постигнати в Унгария и България. Указ № 35 на Държавния съвет и приетите документи в Унгария отразяват в значителна степен изискванията на пазарните икономики и оказват положителни резултати за структурни промени и за повишаване ефективността от стопанската дейност.

Търговската политика, провеждана от България, остава активна и се насочва към различни райони в света с оглед на създаването на благоприятни условия за успешното провеждане на външноикономическата дейност на страната. Тази политика се основава на принципите на ненамеса във вътрешните работи на страните и осигурява на България равноправно и взаимноизгодно сътрудничество при различните форми на нейно участие в международното разделение на труда.

Както вече се подчерта, основно значение придобива включването на страната в СИВ. Известно е, че икономическата интеграция е заложена в стоковото стопанство и е наложителна предпоставка за развитието на производителните сили и на ефективността от разделението на труда. Резултатите от включването на България в социалистическата икономическа интеграция надхвърлят всички очаквания. Те придобиват решаващо значение за нейното развитие и за определяне на мястото й в световното стопанство. Използвани са всички форми на икономическо и научно-техническо сътрудничество, включително и направленията на инвестициите, и съгласуването на народностопанските планове. Това намира потвърждение в интереса на стопанските субекти от съвместното сътрудничество и определя динамиката на развитието на стокообмена и на изключителното разнообразие на формите на сътрудничество.

Стокообменът със страните – членки на СИВ, се развива с много бързи темпове. Годишният обем за последните години (1986-1989) достига 22,5 млрд. вал. лв., т. е. около 80-82% от целия обем на внос-износ. Всъщност главният фактор, който води до такъв висок процент, е изгодата, която българските предприятия имат от това сътрудничество. Вярно е, че в СИВ съществуват и определени недъзи, които са от административен характер и допринасят за подценяването на пазарните фактори. Вярно е също така обаче, че значението на СИВ за българската икономика се вижда по-ясно след 10 ноември 1989 г., когато свиването на икономическите връзки с традиционните партньори става една от главните причини за значителното изостряне на икономическата и на социалната криза.

Твърденията, че в българо-съветския стокообмен се формира неблагоприятно за България ценово равнище, са неверни. Цените действително се променят, следвайки тенденциите и нивата на световните цени, но стокообменът продължава да бъде благоприятен за България. Чрез цените страната получава допълнителна изгода от Съветския съюз в рамките на доларов еквивалент от 2 млрд. годишно. Освен това придобивките за българската страна се определят и от структурата на обменяните стоки. В съветския износ преобладават горива, суровини и материали, а 55% от българския се формират от изчислителна техника и машини. Накрая трябва да се отбележи, че след партийно-правителствената договореност компетентните органи на двете страни установяват ценови надбавки при износа на хранителни стоки, които възлизат на 2 млрд. рубли за петилетка. Този случай беше коментиран неотдавна от М. С. Горбачов в интервю, поместено във в. “Труд”. Според него роля за такова решение изиграват “звездичките”, с които е удостояван Л. И. Брежнев (три пъти Герой на НРБ). В това мнение може и да има известна истина, но решението не е политическо, а икономическо. България е най-големият износител в СИВ на селскостопанска продукция, включително на суров тютюн, пресни плодове и зеленчуци и на консерви от тях, и неотклонно поставя искане за субсидии при износа. То е продиктувано от необходимостта да се освободи бюджетът от значителните дотации и да се заинтересуват производителите в период, когато цената на труда и материалната издръжка на единица селскостопанска продукция неимоверно нарастват за българските условия. Именно такава система, действаща тогава в Общия пазар, помага на Гърция и Португалия да излязат от ниското ниво на селското си стопанство и да решат огромните му проблеми.

Първата търговска спогодба със Съветския съюз е подписана на 14 март 1945 г. С нея започва новият етап в икономическите отношения между двете страни. Количествата стоки, включени в листата, са минимални, но тогава те изиграват огромна роля за българското стопанство. С тази спогодба започва страницата на социалистическата външна търговия. Тя дава възможност и на Съветския съюз да открие нов прозорец към света. Този прозорец и сега остава отворен. През 1949 г. в Москва е подписан Договор между СССР и НР България. Член 5 от този договор урежда развитието и укрепването на икономическите и на културните връзки въз основа на принципите на взаимното уважение, на независимостта на всяка от страните и на ненамесата в техните вътрешни работи.

Въз основа на договора се изработват редица спогодби, включително и външнотърговски. За пример могат да се посочат преговорите през 1979 г., на които се установява една типична структура на стоките в двете листи. Годишните количества, предвидени в листите за износ от СССР в България, са:

Нефт

12 млн. тона

Мазут

1 млн. тона

Въглища

7 млн. тона

Стомана на блокове

1,6 млн. тона

Прокат от черни метали

0,5 млн. тона

Чугун

45 хил. тона

Памук

30 хил. тона

Химически торове (основно апатит)

800 хил. тона

Целулоза

140 хил. тона

Вестникарска хартия

45 хил. тона

Електроенергия

4,5 млрд. квтч

Природен газ, дървен материал, синтетичен каучук и други суровини

Българската листа за износ в СССР включва:

Цигари

60 хил. тона

Вино и коняк

300 млн. бутилки

Машини и електронно-изчислителна техника

5,6 млрд. вал. лв.

Други пера

С известни неголеми промени такава е структурата на стокобмена и през следващите години. Около 60–65% от стоките, включени в съветския износ за България, могат да се продадат за валута на международния пазар, докато по българския износ те са около 8–12%.

Добро развитие на стокообмена и на икономическото сътрудничество е достигнато и с останалите страни-членки на СИВ. Реализираните обеми през 1989 год. са следните:

СССР

15,7 млрд. вал. лв.

ГДР

1,5 млрд. вал. лв.

ЧССР

1,3 млрд. вал. лв.

ПНР

1,1 млрд. вал. лв.

СРР

0,580 млрд. вал. лв.

УНР

0,530 млрд. вал. лв.

Куба

0,450 млрд. вал. лв.

Монголия

0,025 млрд. вал. лв.

Търговско-икономическите отношения между социалистическите и капиталистическите страни представляват една от областите, в която съществуват обективни възможности за развитие на сътрудничество от взаимен интерес. България винаги отделя особено внимание на създаването на благоприятни политически условия за търговия и икономически отношения с развитите западни страни. Разменените посещения на най-високо равнище с Австрия, ФРГ, Франция, Япония, Италия и други държави, редовните сесии на смесените междуправителствени комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество и съвместните форуми с участие на представители на деловите среди съдействат за поддържането на интереса, за разширяването на икономическото сътрудничество, за формирането на нови инициативи и за взимането на конкретни решения. Наред с това България предлага редица благоприятни предпоставки за развитието на търговско-икономическите връзки, които произтичат от развитието и балансирането на народното стопанство с външнотърговския стокообмен.

Преориентацията към конструктивно развитие на отношенията намира изражение във възприетите нови форми на икономическо сътрудничество и в увеличаването на стокообмена, който от 525 млн. вал. лв. през 1965 г. достига 3,3 млрд. вал. лв. през 1985 г. Подписването на генерални и рамкови споразумения, утвърдили се като форма на сътрудничество с развитите страни от средата на 70-те години, отбелязва значително нарастване през периода 1980-1985 г. Сред фирмите, с които се подписват такива споразумения и конкретни договори, са известните с големия си опит и международна значимост “Даймлер-Бенц”, “Круп”, “АЕГ-Телефункен”, БАСФ, “Клас”, САТ, “Рено”, “Томпсън ЦСФ”, “Ериксон”, АСЕА, “Електролукс”, “Циба-Гайге”, “Пъркинс Енджинс Лтд.”, “Кетбъри Швепс”, “Кока-Кола”, “Пепси-Кола” и др. На проведения през май 1982 г. международен симпозиум “Промишленото сътрудничество между партньори от Изтока и Запада” отново е потвърдена перспективността на създадените дългосрочни отношения и готовността на България активно да участва в задълбочаването им на взаимоизгодна основа.

Прогресивните изменения в структурата на българската икономика през последните години намират отражение в обема и в гамата от стоки в износа за развитите страни. От износител на суровини и селскостопански произведения България се превръща в износител и на промишлени изделия, в това число на електро- и мотокари, електротелфери, електромотори, хладилна техника, металообработващи машини, кораби и други. Нараства относителният дял на химическата промишленост и на металургията, на калцинирана сода, минерални торове, химически влакна, синтетичен каучук и полимери, медикаменти, както и прокат от цветни и черни метали. Нарастващ дял в износа заемат предприятията от системата на леката промишленост и на ЦКС. Анализът на структурата на вноса показва точно обратната тенденция – внос на високоефективо оборудване, на машини и стоки за народно потребление и особено на окомплектовки – суровини и изделия от специализираната металургия и химия. Тази последна група от стоки достига до 70–75% от общия внос и се налага от постоянно растящото откъсване на крайните ешелони на националното производство от собствената им база. Запазват позициите си износителите на селскостопанска продукция. Преобладаващи в износната листа са тютюнът, трапезните вина, сиренето, пресните и замразените плодове и зеленчуци, доматеното пюре, консервите и конфитюрите, билките, агнешкото и шилешкото месо и др. Независимо от резултатите, структурата на износа за развитите западни страни остава ограничена, с ниска степен на преработка на предлаганите изделия и поради това – с недостатъчна ефективност. Към тези обективни трудности, произтичащи от качеството и от структурата на производство, се добавят и високите мита и редица немитнически ограничения, които още повече усилват трудностите за равноправното участие на международните пазари.

Бързо укрепват отношенията с развиващите се страни, в които България се ползва с авторитета на индустриална държава. Особен интерес за почти всички от тях представлява опитът в селското стопанство както при решаването на социалните проблеми, така и в кооперативното начало. Този опит, както и опитът при подготовката на кадри, определят основните насоки на икономическото сътрудничество с тези райони на света. Българските инженерингови организации и износители получават възможности да участват в изграждането на обекти на селскостопанската инфраструктура, на язовири, напоителни системи, хладилни бази, осигуряват специалисти и обучение на местни кадри, изграждат птицекомбинати, оранжерии, доставят напоителна и селскостопанска техника и пр. Добри резултати са постигнати и в останалите сектори – строителство, изграждане на преносни електрически системи и електрификация на обширни райони, минно-геоложки проучвания, както и в предоставянето на български специалисти.

Работата на инженеринговите фирми е оценявана много високо от инвеститорите, а със своето поведение, отлична организация в работата си и висок професионализъм българските специалисти се ползват с уважение и доверие сред местното население. И сега въпреки промените и трудностите, които настъпват в отношенията с някои от развиващите се страни, те остават естествен партньор на България и могат отново да бъдат привличани за полезно и взаимоизгодно сътрудничество.

Стокобменът с развиващите се страни нараства много бързо особено през периода след 1975 г. Износът надхвърля 2 млрд. щ. д. годишно, което представлява около 13% от целия износ и е в основата на активните салда, които се реализират в конвертируема валута. Износителите познават добре конкретните интереси и възможностите на всяка от страните и използват годините на възход на техните икономики, настъпили след рязкото увеличение на цените на суровия петрол. Освен това формиралата се структура на експортните отрасли, за която има ограничено търсене в западните страни, съответства на търсенето на пазарите на развиващите се страни през този период и позволява да се реализират големи за България обеми при значително благоприятни ценови условия, особено в износа за арабския свят. Срещу изнесена българска продукция за един лев се получават между 1,5 и 2 щ. д. Основните стоки, които се продават, са калцинирана сода, карбамид и нефтопродукти за Индия, изкуствени торове, калцинирана сода и лекарства за Бразилия и Аржентина, селскостопански машини, мелиоративна техника, потопяеми помпи за вода, подвижни дизелови генератори, електромотори, металорежещи машини, електротелфери, електро- и мотокари, лекарства и други за африканските и арабските страни и Иран. “Булгартабак” продава суров тютюн основно в Египет и Ирак и цигари – в Иран.

Съществуването на регионални конфликти засилва търсенето на оръжие. Отличното качество на изделията на “Металхим” и предприетите мерки на държавно равнище разкриват възможност за рязко увеличаване на износа на изделията на отбранителната промишленост. Продажбите достигат до 800-900 млн. щ. д. (около 25–30% от общия износ на страната).

Следва да се отбележи определеното предимство на България в сравнение с други държави при търговско-икономическото сътрудничество с арабските страни. Това предимство са кадрите в посолствата, търговските представителства и фирмите, завършили висше образование в различни арабски страни. Освен образованието те получават и знание за сложната душевност на арабите и осъществявят плодотворна връзка не само между фирмите, но и между България и нейните различни партньори от арабския свят.

Световната енергийна криза от втората половина на 70-те години, която е резултат на рязкото покачване на цените на горивата на международния пазар, не се почувства в България. Това се дължи на стабилните отношения със страните – членки на СИВ, на гарантирания широк техен пазар и на износа на машини, съоръжения и комплектни обекти на пазарите на развиващите се страни. Освен това реализирани са особено благоприятни цени по износа, преди всичко за горивата, оръжието, химикалите и селскостопанската продукция. Тези основни фактори допринасят за реализирането на значително активно салдо и на резерв за периода 1978–1984 г.

Постигнатите тогава резултати не са сравними с други държави, намиращи се на същото равнище на социално-икономическо развитие. Тези резултати потвърждават оценката на чуждестранните партньори, че българската икономика се адаптира към измененията на международния пазар. Голяма роля в това отношение има дългогодишният министър на външната търговия Христо Христов – разкрепостен и гъвкав, печелещ доверието на партньорите на Запад и особено в развиващите се страни.

Първият срив в платежния баланс идва през 1985 г. главно под влияние на тежкото положение в селското стопанство. Тогава реколтата е катастрофална, налага се много голям внос на хлебно зърно и фуражи. Спада обемът на валутните постъпления от износа на селскостопанска продукция и на постъпленията от другите сектори на експортна дейност заради ситуацията в арабските страни и рязкото намаление на цените по износа на нефтопродукти и други химикали. Силно намаляват постъпленията от строителна дейност, транспортни и други услуги и от износа на оръжие, при което, за да се удържи пазарът, се преминава към кредитни доставки. В същото време главно поради промяната, която налага Горбачов в отношенията със СССР и страните – членки на СИВ, при суровинните доставки, за периода 1986-1989 г. се получават по-малко ресурси, равностойни на 400 млн. щ. д. годишно.

Тази неблагопрятна обстановка от 1986 до 1990 г. налага да се приеме една доста умерена програма за икономическо развитие, която не влиза в действие. Малко след това неочаквано се появява тезата за ускоряване на икономическия растеж, за високи темпове и инвестиции в поддържането и увеличаването на вътрешното потребление – както промишлено, така и гражданско. Тази линия е необоснована и пренебрегва единствено разумния подход – задържане на темповете на растежа, адаптация на икономиката към новите условия, запазване на абсолютния приоритет на експортната дейност срещу конвертируема валута, ограничаване на вътрешното потребление и на ненужните инвестиционни разходи, промяна в икономическите условия и по-специално – в цените на стоките на вътрешния пазар. За целия период, за който става дума, разходите за внос са 21,2 млрд. щ. д., а приходите от износа – 14,8 млрд. щ. д. Тъй като приходите не отговарят на очакваното, ползват се кредити за изплащане на този внос. Структурата на дълга, фиксиран през тези години от гледна точка на целите, за които са изразходвани кредитите, е подобна на структурата на вноса. В него преобладават не стоките за директна консумация от населението и не машини за технологично обновление, а внос на суровини и материали, комплектация и други за поддържане на високия ръст на промишлеността.

Години след прехода нивото на обществения продукт и на външнотърговския стокообмен от 1988 г. далеч не е достигнато. Положението в социалната област е катастрофално.

Болшинстото от хората разбират, че избраният модел на обществено устройство, възприет след прехода, е модел, който отчита факта, че образуваният в резултат на колективно усилие обществен капитал не може да бъде разпределен справедливо на основата на т. нар. “пазарни критерии” и че обратният синтез на подобна система за намиране на решение на основата на “социална отговорност” на бизнеса е илюзия и води до тежки рани в обществения организъм. Дори и най-върлите противници и отрицатели на социалистическия модел сега си дават ясна сметка, че следите от този модел в общественото съзнание не могат да се зачеркнат с голи лозунги за пазар, капитализъм и автоматична социална справедливост на основата на “свободните пазарни сили”. Сега повече от всякога очакванията на обществото са за намиране на нов социално, структурно и регионално балансиран път на развитие за постигане на политическа и икономическа стабилност и растеж.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s