Раздвоение между народ и управници, Орлин Василев, 1948 г.

Ferdinand_of_Bulgaria_2Има нещо наистина неестествено в следосвобожденската историческа съдба на България: славянският, революционно-свободолюбивият, братски привързаният към Русия народ да стане жертва, проводник и осъществител чрез непохабената си млада войска на една държавна политика, която е в пълен разрез и с интересите, и с разбиранията, и с чувствата на този народ – да стане съучастник на завоевателната политика на германския империализъм.

Началото на това трагично раздвоение между народа и управлението се постави в България, когато на княжеския престол стъпва един от най-стръвните агети на немския устрем към Изток – Фердинанд Сакс-Кобург-Готски.

Не е в кръга на задачата ни да очертаваме това престъпно царуване, чудовищното усилие, което агентът на пруския милитаризъм положи, за да отбие животът на младата държава от руслото на свободата, демокрацията и славянското единение, и го вкара да върти немската мелница: двете национални катастрофи, последвали войни през 1912/1913 и 1915/1918 години са достатъчно убедителни доказателства за последователната преданост на Фердинанд към немската му родина.

Ferdinand Maria Luise 4941„Проникването на немския империализъм на Балканите е тясно свързано с обособяването в България на немска агентура, която групира около себе си най-реакционните, най-алчните и продажни елементи. Тази немска агентура, в продължение на три десетилетия, провежда противобългарската политика, която струва на българския народ националната катастрофа през Балканската война 1912/1913 година и втора, още по-тежка национална катастрофа в 1918 г., резултат от въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия. Над 150 000 убити, стотици хиляди инвалиди, вдовици, сираци, много стотици хиляди бежанци, два и половина милиарда златни лева репарации, откъсване на български територии, ограбване на страната, довеждаето й до стопанска разруха – ето какво струва на българския народ участието в Първата световна война на страната на кайзерова Германия. Националните интереси на България получиха тежък удар“ (Г. Димитров).

Ferdinand 1Цялата история на Фердинандовото царуване е история на усилията да се разбие чувството на славянско единство, да се откъсне народа ни от своята освободителка и закрилница, Русия, да се превърне България в немска колония, в трамплин за по-нататъшен скок на тевтонския хищник.

Фердинандовото царуване е история на съпротивата на българския народ срещу германските завоевателни планове. Това личи от всички разкрити досега документи от годините, предхождащи Първата световна война.

„Ние се обим за България, за нейната независимост, дори за нейното съществуване, – пишат в едно писмо до Фердинанда софийските културни и политически първенци, начело с народния поет Иван Вазов. – България е най-великото благо. Тя трябва да стои над всичко. Свещен дълг е на държавния глава да сплоти народните сили. Обединени, цар и народ ще тръгнат из традиционния път близо до братска Русия…Съдбините на България в този час са в наши ръце. Обединете народните сили и ги поведете със самоотверженост рамо до рамо с потомците на Царя-Освободител – за достигане поставения от него завет. Всякакви други пътища водят към катастрофи, еднакво страшни за народа и короната“.

Балканска война 3261В друг позив, подписан от водачите на всички партии, без продадената вече на

Германия радославова партия, се казва:

„Радославов под разни предлози отказва да преговаря с народа за своята политика. Той се бои, че ако се свика камарата, възможно е правителството да бъде бламирано, и в такъв случай трябвало да се разтурва камарата и да се правят тови избори, което щяло да забави решението на България. Тези правителствена политика разрушава, а не създава, разделя, а не съединява народа. Същата политика бе неодобрявана от общественото мнение като пагубна, защото няма истинската подръжка на народното събрание. Тази политика е противна на интересите на народа и държавата, когато се налага със сила, въпреки чувствата и волята на народа“.

Балканска война 1913 6Въпреки всичко, Фердинанд и камарилата му подписват военните договори с Германия и Австро-Унгария. Щом се узнава новината, надига се нова вълна на протести. Група граждани, военни, търговци, писатели, професори издават следния позив:

„Граждани, една ужасна опасност виси над България. Тикат я в лагери на държави, противни на интересите й, на традициите й, на длъжността й. Нека разребем явната гибел, която ни застрашава, и да се проникнем от върховните задължения към отечеството.

Всички – хора от науката, писатели, търговци, земеделци, занаятчии, работници, вие всички граждани, без разлика на партии, живущи в села и градове, забравете вашите политически ежби и си подайте ръка да спасим България. Правителството е сключило договор с Турция и чака удобния момент да хвърли страната във война. То спъва свободата на печата, забранява публичните събрания, не свиква Народното събрание, покровителства и окуражава продажната преса, за да задуши чувствата на народа с цел да хвърли синовете му в страшната война, която ще убие надеждите на България.

Нека станем като един човек и да не позволим да се върши това лудешко дело!

Нека подкрепим народните представители от опозиционните партии в тяхната борба! От нашата солидарност зависят съдбините на отечеството.

Да не допуснем да се повтори 16 юни!

Да е позволим да сполети България по-ужасен погром!

Нека искаме да се свика камарата, и да се чуе народният глас…“

Балканска война 1913 1Шефовете на опозиционните партии настояват за среща с Фердинанд, и на тая среща отиват дори водачи, които при други условия избягвали всяко свиждане с омразния кобургготец.

Найчо Цанов заявява на Фердинанд:

„Вие тласкате България към централните сили, на които давате военна помощ против нашата Освободителка. Това е противно на цялата наша вековна история, то е противно и на истинските интереси на България. След грозния погром през 1913 г., плод на лудо престъпление, нима трябва да дочакаме окончателното погубване на Родината? Казах, че до дне не съм стъпвал в двореца. И сега не щях да дойда, но почувствах, че има нещо по-горе от моята воля. Дойдох да се уверя, истина ли ще поведете народа против неговата история, против неговите интереси и чувства?“

И Найчо Цанов като останалите искал свикване на Народното събрание и образуването на общопартиен кабинет.

„Ваше Величество, – започва речта си водачът на Земеделския съюз Александър Стамболийски, – когато за пръв път се явява пред вас представител на земеделска България, той е длъжен да ви каже високо и смело истината, особено в един такъв съдбоносен момент, в който България преживява най-тежките си дни. Тая истина е: всяка акция, която ще предприемете с днешното правителство, предварително е осъдена в съвестта на българския народ, защото той е изгубил вяра лично във вас и ви е развенчал в душата си от реномето на тънък дипломат след катастрофата от 16 юни 1913 г. Ние ви предупреждаваме: 1. Да не предприемате никакви авантюри, 2. Да запазите неутралитет“.

Балканска война 2balkantileБългарската социалдемократическа партия (тесни социалисти), предвождана от Димитър Благоев, разгърнала цялостна кампания против войната. Когато Фердинанд, въпреки всичко, без да се допита до Народното събрание, сключил тайните военни договори с Централните сили и обявил войната, парламентарната фракция на тесните социалисти издала позив, в който се казва:
„Ние заявяваме, че нищо не разделя балканските народи, и  че само капиталистическите и династическите интереси на властващите династии ги тикат към унищожителна война. Спасението на балканските и европейските народи от ужасите на бъдещата всемирна война се крие в разрушаването на капитализма и неговите спътници: милитаризма и империализма. А това може да се постигне само чрез непримиримата революционна класова борба на наемните работници от всички страни, сплотена от международната солидарност. През границите ние протягаме братска ръка на работниците от Сърбия, Румъния, Гърция и Турция, и заедно с всички работници от Балканите викаме: „Долу войната! Да живее мира! Да живее международната солидарност! Да живее балканската федеративна република! Да живее освободителният революционен социализъм!“

Когато след първите победи Фердинанд, най-после, свиква Народното събрание, за да гласува 500 милионния кредит за войната, и когато водачите на опозиционните партии, с изключине на Стамболийски, който бил вече в затвора за непримиримата си борба против войната, решава да гласуват искания кредит, Димитър Благоев оповестява декларацията на тесняшката парламентарна фракция:

„Ние оставаме непримирими противници на войната, насилствено наложена на българския народ. Като ставаме изразители на широките народни маси, ние настойчиво искаме незабавно прекратяване на кръвопролитието и сключването на мир…

Социалдемокрацията, като признава правото на самоопределяне и самоуправление на народите, решително портестира против завладяването на чужди земи и против опита за поробването на други народи. Тя всакога се е застъпвала за правата на угнетените и днес протестира срещу унищожаването и заробването на Сърбия. Обединението на българската нация тя смята за възможно да се постигне само чрез балканската федеративна република, в която да влязат като автономни части всички балкански области, и където на всички балкански народности ще бъде гарантирана културната независимост.

По тези съображения ние гласуваме против военния кредит от 500 милиона лева“.

Заради ярката си борба против войната попада в Централния затвор и Георги Димитров.

Обявената против волята на българския народ война завършва, както предвиждал самият народ и неговите трезви водачи. Пренесената на самия фронт съпротивителна дейност подкопава плановете на продажните военнолюбци. Разобличаването на истинските цели на войната, борбата срещу нея, водена от тесни социалисти и земеделци, и най-после, избухването на Октомврийската революция в Русия, която издига и хвърля сред войнишките маси по света огнените революционни лозунги за мир, за хляб и земя, довежда до разложението на българската армия.

Германският генерал Щолц, началник на XI армия пише в едно свое изложение:

„Забелязвам с болка, че духът на българските войници започва да отпада. Само при липса на воля за победа може  един полк да даде 1 700 души пленници, както бе случая с 49-ти полк“.
Той установява, че много от войниците „изчезнали“, или, пуснати в отпуск, не се връщали. Между войниците се водела агитация против дълга им, която довела до сериозен смут в една дружина в Завоя на Черна. Липса на облекло, лоша храна, болшевишки и земеделски агитации, ето с що била пълна душата на българския войник.

А ето какво отговаря на едно донесение на своя главнокомандващ самият Фердинанд:

„Зная, че духът на войските е много лош, и че те са съвършено заразени от разни престъпни агитации. Нещо, което считах за невъзможно, е вече станало печален и опасен факт – действащата аримя е вече окончателно отровена от политически и партизански страсти. Затова, не мога вече да разчитам на нея. Катастрофалните последици от това грозно положение няма да закъснеят да турят край на моята дейност на Изток“.

Фердинандовото предчувствие се сбъдва! На 16 септември българските войски в района на Добро-поле напускат окопите си и тръгват да търсят сметка на причинителите на престъпната война. Въстаниците овладяват Кюстендил, където била преди Главната квартира, но вече не намират никого там. Стихийно въстаналата войника маса продължава настъплението си към Фердинандовата столица, за да потърси сметка на виновниците за втората национална катастрофа на България.

Общият лозунг на въстаналите е:

Смърт на виновниците за войната!

Липсата на едно общо политическо и централизирано военно ръководство, невъзглавяването на въстанието от партията на тесните социалисти и оказаната съпротива от германските части и от младите юнкери на Софийското военно училище довеждат до кървавия разгром на въстанието.

Но това въстание е първия въоръжен удар на съпротивителното движение срещу германския империализъм и неговото българско разклонение.

Под грозната заплаха за цялата немска култура, нейният първи вдъхновител и главатар, Фердинанд, се отрича от престола и забягва в старото си германско леговище.

Advertisements

One response to “Раздвоение между народ и управници, Орлин Василев, 1948 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s