7 чужденци в Червената армия срещу Хитлер

nns-jumpin-joe7jpg-b555c8a5abbf0d08Те не са руснаци, но по време на Втората световна война воюват с Червената армия срещу Хитлер. Те са доброволци, включват се в редиците на Червените, водени от зова на сърцето си.

1. Американският другар

Американецът Джозеф Байърли е роден през 1923 г. в щата Мичиган, САЩ. След завършването на училище заминава на фронта като доброволец. Специализира радиовръзки и подривни дейности. Два пъти участва в операции по доставката на злато за Съпротивата във Франция.

В деня на откриването на Втория фронт на 6 юни 1944 г. самолетът, на който бил Джозеф е свален над Нормандия. Байърли оцелява и извършва няколко подривни операции, попада в плен.

I-41-STORY-posol-f48_640Джозеф бяга от концлагера и се присъедява към Първи Белоруски фронт, където уговаря командира да му разреши да воюва. През януари 1945 г. Байърли освобождава концлагера, от който по-рано избягал. А през февруари е тежко ранен. В болницата в Ландсберг по посещава маршал Жуков, който му съдейства да се завърне в САЩ.

Байърли се връща в САЩ на 21 април 1945 г. В родината си той вече бил погребан, дори му отслужили панихида. Джозеф умира през 2004 г. Неговият син Джон Байърли е бившият посланик на САЩ в Москва.
70_82010-07-09_12-07-38_16303268455445-54_5imgB.asp

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Кубинец – син на революционер

67159_600Кубинецът Енрике Вилар Фигере е роден в Куба през 1925 г. в семейството на революционера Сесар Вилар. Бащата е арестуван и комунистите извеждат децата в СССР. Момчето се възпитава в Московския детски дом „Клара Цеткин“, а после в Ивановския интернационален детски дом.

На 16 години Енрике със съдействието на Долорес Ибарури влиза в Червената армия като доброволец. Насочен е към обучение за снайперисти, а после – в Московското висше общоевропейско командно училище. Получава званието младши лейтенант, подготвял снайперисти. През януари 1945 г. Вилар попада на фронта като взводен.
Енрике загива на 30 януари в нощен бой за Фюрстенау. Боят бил жесток, от взвода останали само петима бойци. Енрике вдигнал взвода на атака и в ръкопашен бой убил четирима фашисти, а когато загинал картечарят, заел неговото място. Погребан е в Полша около Бранево в братска могила. Посмъртно е награден с орден Отечествена война I степен.

 

 

 

 

3. Гръкът, който стигнал до Берлин

Жан Захари се родил в семейството на Никос Захари през 1924 г. в Мелитопол, където Никос докарал семейството си от Гърция. Жан бил седмото дете и единствен син.
През 1941 г. Жан тръгва за фронта, но в суматохата във военното командване изпуснали факта, че то не бил гражданин на СССР. Първите уроци от войната юношата получава около Дебелцево. Два пъти е ранен. Участва в освобождението на Украйна, Полша, Варшава. Награден е с медал „За отвагу“, с орден Червена звезда, с орден Отечествена война II степен. Поставя посланието си върху Райхстага: „От Мелитопол до Берлин. Захари“.
Едва през 1954 година Захари получава съветски паспорт и се превръща в Иван Николаевич. Умира през 2012 г.

 

 

4. От лагера на фронта

9740162Чехът Людвик Свобода е родил през 1895 г. в Астро-Унгария в семейството на селянин. Преминава през Първата световна война, попада в плен, участва във въстанието на чехословашкия корпус. През 1920 година се връща в Чехословакия.
По време на окупацията става антифашист, бяга в Полша. Интерниран е в СССР, попада в лагер. След началото на войната е инициатор за създаването на чехословашка част, назначен е за зам.командир на батальона в град Бузулук.
Участва в боевете на Воронежския фронт, в освобождаването на Киев. През 1944 г. оглавява Първия Чехословашки корпус. Участва в Освобождаването на Чехословакия. През 1945 г. Свобода получава званието генерал майор.
След преврата през 1948 г. влиза в Компартията на Чехословакия. След три години е свален от поста и уволнен от армията. Умира през 1979 г.

8marta

a0e7051d55Svoboda

 

 

 

 

 

 

 
5. Немец срещу немци

12.07.2013-4statya1Фриц Ханс Вернер Шменкел е роден в семейството на немски комунист, който загинал от ръцете на нацистите. През 1938 г. Шменкел отказва да служи на вермахта, три години прекарва в затвора. След началото на войната е изпратен на Източния фронт, бяга, задържан е и поставен под стража. Шментел е спасен от партизанския отряд, който завзел селото. Първоначално партизаните нямали доверие на немеца, но веднъж той спасил партизаните, убивайки фашист. След това Шменкел получил оръжие и започнали да го наричат „Иван Иванич“. Отрядът води бойни действия на територията на Калининска и Смоленска области.
Скоро немците обявили награда за главата на антифашиста. За храброст и ефективното провеждане на операциите, Шменкел е награден с орден Ленин и с орден Червено знаме.
След освобождението на територията Шменкел преминава през подготовка, а в края на 1943 г. е изпратен на фронта, там изчезва безследно. По-късно се изяснява, че немецът попада на хитлеристи и е разстрелян в Минск.
Посмъртно Шменкел получава званието Герой на Съветския Съюз.

 

 

 

6. От Париж до Елни

38Французинът Албер Дюран воюва във Франция във втората ескадрила GG III/I в Бов. След примирието с хитлеристите е изпратен в Алжир, но скоро пристига в Англия и влиза в движение „Свободна Франция“, а после заминава за СССР. Пилотира на Як-1Б. В първия боен полет Дюран сваля изтребител Фоке-Вулф-190.

Първият в ескадрилата „Нормандия“ побеждава фашистите в пет поредни въздушни боя. Сваля шест противникови самолета. Награден е с орден Отечествена война II степен.
Изчезва безследно на 30 август 1943 г. в района на Елни. Съдбата на Дюран не е известна и до днес.

 

 

 

 

 

7. От Испания до Москва

antonio garcia cano francisco meroñoКапитан Антонио Гарсия Кано също сваля шест немски самолета.
Той е опитен пилот, участник в гражданската война в Испания, където унищожава 12 самолета. През 1939 г. пристига в СССР.
В бойните действия участва от началото на Втората световна война. Първоначално се планира испанците да сформират разузнавателен отряд, но по-късно Антонио е пренасочен към изтребителния авиационен полк. Участва в битката за Москва.
От август 1942 г. воюва за Сталинград, назначен е за заместник командир на ескадрила.
През есента с втория пилот Виктор Чуприков сваля бомбардировач „Хенкел-11“ и пленява екипажа. Преминава през цялата война и я завършва в Германия.
Живее и до днес в Москва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s